След предполагаемото ново навлизане в петък 29 януари 2016 г. в турското въздушно пространство на руски самолет Су-34 от Сирия, Анкара заповяда на турската въздушна армада с всички сили да сваля поголовно до един руските самолети, които навлизат в турското въздушно пространство . Повече не е необходимо специално разрешение от висшестоящи офицери. Руското министерство на отбраната опроверга навлизането на руски самолет във въздушното пространство на Турция. Множество турски реактивни изтребители F-16 са прехвърлени незабавно на летището в Диарбекир. Турция повиши бойната готовност на своите ВВС до ниво „оранжево”, което позволява на пилотите да свалят всеки един самолет . Ако летците преценят, че е нарушено въздушното пространство на страната. За последен път ниво „оранжево” е било подадено на турските ВВС в средата на декември 2015 г., когато турското командване подготвяше мащабна операция срещу ПКК ( Работническата партия на Кюрдистан ) и нанесе авиоудари срещу кюрдите на турска територия и в Северен Ирак.
Турските ВВС имат един голям проблем с руския Су-34. Той практически не може да бъде свален. Разполага със свръхмодерни системи за защита и е въоръжен с ракети въздух-въздух. На всичкото отгоре не лети сам. Съпровождат го изтребители Су-30СМ.
В събота Реджеп Ердоган предупреди Русия за „последствията”. Ако Анкара продължи в същия дух, то няма да е далеч денят, в който ще бъдем свидетели на въоръжен сблъсък между Русия и Турция . От друга страна, Реджеп Ердоган поиска да се срещне с руския президент Владимир Путин. Очевидно турският президент е осъзнал, че със своите безумни действия както във външната политика по отношение на Москва, така и във вътрешната политика по отношение на кюрдите, е докарал до задънена улица не само своята политическа кариера, но и своята страна. В резултат на действията на Реджеп Ердоган Турция може да прекрати своето съществуване в сегашния си вид. Турският президент е ярко изразен ислямист и неоосмански империалист. Освен това е и американска марионетка . На територията на Турция има американски военни бази. На турска територия се вихри гражданска война в кюрдските области Реджеп и Ердоган започна да нервничи. На него му е абсолютно ясно, че ако има още един свален самолет, то той ще бъде турски. Реджеп Ердоган много болезнено прие намесата на руските военно-космически сили в Сирия. Разрушаването от руснаците на изградената огромна инфраструктура на ДАЕШ („Ислямска държава”) за транспортиране на контрабанден нефт удари жестоко „джобната икономика” на турския президент . От друга страна, Реджеп Ердоган много късно осъзна, че плановете на Вашингтон от десетина години за преформатирането на Големия Близък Изток са в процес на реализиране . А разкрояването на границите ще бъде за сметка на Турция и Саудитска Арабия. Оформянето на богат с нефтени находища Кюрдистан и слаба и подчинена Турция са основните цели на САЩ в региона . Вашингтон ползва безмилостно Турция в proxy войната срещу Русия. Подобно на случая с Украйна, САЩ се опитват да въвлекат Русия във въоръжен конфликт с Анкара . Всичко показва, че такъв конфликт се подготвя. Реджеп Ердоган, а с него и Турция, затъват все по-дълбоко в блатото на своята дълбоко погрешна регионална политика. Турският президент е способен да даде заповед за нахлуване на турските войски в Сирия. Кампанията на Анкара за свалянето на Башар Асад претърпя пълно фиаско. Кюрдите овладяха една голяма част от територията в северна Сирия. Те прекъснаха турското снабдяване на джихадистите халифатисти. А бойците на ДАЕШ се сражаваха с основния враг на Реджеп Ердоган – кюрдите.
На този етап текущото ниво на конфликта между Русия и Турция не е обременителен за Кремъл. В същото време ситуацията е изключително неприятна за Анкара. Турция загуби значителна част от стокооборота си с Русия и си спечели огромни проблеми за турския бизнес на руска територия. Но най-лошото за Анкара е, че загуби възможност да се разпорежда безнаказно в северна Сирия, където се развива уверено явен процес на наливане на основите на бъдещата кюрдска държава . Истеричното поведение на Реджеп Ердоган показва само, че линията на поведение на Кремъл за игнориране на турския президент започва да носи дивиденти на руснаците. Турция, попаднала в ръцете на неоосманистите, си играе с огъня и рискува своето съществуване в настоящите си граници.