Не видяхме истинските лица на онези военни, които се опитаха да извършат преврата

Интервю на Десислава Пътева с Тайфур Хюсеин, заместник-главен редактор на „Заман – България”
Снимка: Антоанета Киселинчева

Беше ли изненада опитът за военен преврат в Турция или по-скоро играчите на международната политическа сцена са знаели за него?

Изненада е само моментът, в който се опитаха да извършат този преврат. Много анализатори посочваха, че в близко бъдеще е възможен такъв сценарий, въпреки че висшите военни в Турция изключваха такъв вариант. Но в конспиративните среди такава възможност беше на дневен ред. Трябва да посочим, че този опит за преврат идва няколко седмици преди висшите назначения в турската армия. Всяка година в началото на месец август биват назначавани новите ръководни лица в турската армия.

Как може да се обясни неуспехът на този метеж?

Именно това е въпросът, около който се гравитира. Ние все още не знаем кои са истинските военни, които се опитаха да извършат този преврат. Лицата, които видяхме, са на наборни войници, на 18-19-годишни младежи. Те научиха, че се извършва преврат от привържениците на управляващите, след като ги бяха заловили. В този опит за преврат са участвали два хеликоптера, седем танка, един самолет и 350 войници. Такъв преврат не може да се извърши срещу втората по големина армия в НАТО.

Бил ли е подготвен самият Ердоган за подобен развой на събитията, имайки предвид идеологическия конфликт между армията и ислямските власти, гражданската война в турски Кюрдистан, както и влошаването на отношенията между Турция и всички ключови играчи в региона и в света?

Абсолютно. Турските военни имат опит в извършването на преврати. През последните 50-60 години Турция имаше три успешни военни преврата, „постмодерен преврат”, така нареченият „електронен преврат” на 7 април срещу Абдуллах Гюл, който впоследствие стана президент. Имат доста солиден опит в това отношение, колкото и горчив да е той. Странно е, че тези, които са предприели този опит за преврат, са действали толкова аматьорски. Освен това нито един от висшите военни не застана зад превратаджиите.

Начинът, по който Ердоган се държа, както и неговите действия, будят съмнение. Всеки политик, срещу когото е бил извършен преврат, бива доста изненадан и неговата тревога надделява над това, което се случва. Но той не даде вид да е изненадан. При триумфалното му връщане от Анталия, където беше на почивка, Ердоган беше посрещнат от свои привърженици като завоевател и като защитник на демокрацията в Турция. Това е странно, като се има предвид какво се случва в страната през последните години.

Призивът, който той отправи към своите екзалтирани привърженици, бе да излязат срещу превратаджиите. Този призив означава единствено смърт за много невинни хора. Имаме военни, които се опитват да извършат преврат, съответно това са военни с оръжие. Предполага се, че са предвидили всичко, с което да постигнат своя успех, включително и това да убиват хора.

Как си обяснявате това, че няма легитимна фигура, която да води този опит за преврат? Потули се кой реално задвижва този пуч, а няма данни в него да са участвали висши представители на военните. Има информация, че дори контингентът в Ирак е получил заповед да се върне и да защити властта.

Това е голяма мистерия. Военните, които вече имат доста солиден опит в това отношение, „завзеха” моста над Босфора, завзеха летището, завзеха площади и редица обществени места. Но така и не се сетиха да направят подобен опит срещу управляващите, каквато би трябвало да е целта на всеки преврат. Освен това опитът в турската история показва, че първите действия на военните са били насочени срещу турската държавна телевизия, турското държавно радио и всички вестници.

В нашия случай имаше опит за превземане на турската държавна телевизия, откъдето беше изчетено изявление от името на военните, което също е много странно. Подобно изявление винаги е било изчитано от лидера на преврата, който е заставал със своето лице и със своя глас в телевизията и радиото. Винаги е обявявал, че се извършва военен преврат и какви мерки предстои да бъдат взети. Това не се случи, не видяхме истинските лица на онези военни, които се опитаха да извършат преврата.

Как гледате на частта от това изявление, в която военните казват, че са превзели властта, за да защитят демокрацията и човешките права, за да възстановят върховенството на закона?

И превратаджиите трябва да имат легитимация пред света, трябва да е ясно защо са извършили даден преврат. В някои среди в Турция тази предпоставка звучи правдоподобно с оглед на това, което Ердоган извършва през последните години. Съществува натиск срещу гражданското общество, срещу медиите, срещу всякакъв вид опозиция. Това е доста смущаващо и на пръв поглед изглежда правдоподобно за онези, които чуят такъв призив. В първия момент това звучи доста обнадеждаващо за хората, които очакват една демократична Турция.

Трябва да посоча, че не може да се очаква нищо хубаво от какъвто и да било военен преврат. Няма връщане назад към демокрацията. И най-лошата демокрация е за предпочитане пред всякакъв вид военните диктатури и преврати. Този неуспешен преврат доведе до над 200 загинали, поне според последните данни. Каква ще е крайната цифра е неизвестно.

Доколко състоятелно е твърдението на Ердоган, че проваленият опит за преврат е замислен от Фетхуллах Гюлен?

За опита за извършване на преврат, лично аз научих от социалните мрежи. Проправителствените медии в Турция първоначално не съобщиха нищо, както и много малкото останали опозиционни медии. Първата реакция на премиера на Турция Бинали Йълдъръм беше, че това е опит за преврат и че той е извършен от приближени на  Фетхуллах Гюлен. И то при условие, че не знаем кои са превратаджиите, нямаме никаква информация къде са, какво точно се случва. Има някакво движение на танкове и на военни по улиците, при което веднага обявяваме кой стои зад преврата. И това беше повтаряно цяла нощ и от президента, и от премиера, и от всички министри. Това беше представяно като достоверна информация. Самият Гюлен моментално обяви чрез световните медии, че осъжда всякакъв вид преврат. Той каза, че военният преврат не е решение на проблемите не само на Турция, но и на всички демокрации по света.

Може ли да се смята, че тази атака срещу турския президент е проведена с протекциите на САЩ? Защото виждаме, че отношенията на Ердоган със САЩ не са особено добри, помним и цветната революция за парка Гези?

Не мога да кажа дали това е така. Разбира се, конспиративните теории започнаха да циркулират в пространството, особено в социалните мрежи. Не само в Турция, но и в западните медии започнаха да се появяват статии за това кой стои зад преврата. Докато не видим истинските лица, ще има и такива конспиративни теории. Не смятам, че изобщо ще научим кои са те. Казвам го с оглед на това, което се случва през последната година.

След 7 юни 2015 г., когато се проведоха редовните избори в Турция, бяха извършени 17 терористични атентата с над 300 жертви. Темата е малко по-различна, но е показателна за това как действат турските служби, турските военни и турската полиция. От друга страна, се правят военни операции в Югоизточна Турция, но без да знаем кой реално стои зад тях, по какъв начин се извършват. Всичко беше потулено. Атентатите и терористичните нападения се използват за вътрешнополитически цели в страната. Реално виждаме, че от всичко това печелят управляващите.

Тези, които се опитаха да направят този преврат, сториха голямо зло на Турция. Подадоха спасителна сламка на Ердоган, на неговия авторитарен, диктаторски режим. Имаше всички симптоми, че този режим е започнал да се разпада. Буквално допреди няколко седмици турските управляващи демонизираха Русия и Израел във външнополитически план, бяха скарани със Сирия и Башар Асад, с Египет. В същото време нямаха чак толкова топли отношения със Запада, със САЩ и с ЕС. Изведнъж за много кратко време се сприятелиха и с Русия, и с Израел. Много е трудно това да бъде обяснено на привържениците на управляващата партия, защото това демонизиране генерираше гласове за управляващата партия в Турция и сериозна подкрепа за Ердоган. Много е трудно впоследствие той да обясни защо се стигна до всичко това. Как така изведнъж тези врагове станаха първи приятели?

Освен това Ердоган има сериозен проблем с легитимацията на своята диплома за висше образование, а това е едно от изискванията, за да бъде избран президент. Това е посочено в Конституцията. Първоначално беше съобщено, че той има диплома от Университета в Мармара. Впоследствие се оказа, че е от Истанбулския университет. Все още не е ясно каква диплома има. Това е сериозен проблем, защото не отговаря на легитимността на президентската институция. Други важни проблеми са тези с кюрдите и с терора. Всичко това остава на заден план.

Една от най-важните теми беше за смяна на режима – от парламентарна към президентска република, което е една от основните цели на президента Ердоган. Той иска да установи „президентска република от турски тип”, при която няма контролиращи президента органи. Тоест той да се разпорежда с цялата власт. В момента той има абсолютната легитимация да извършва чистка и в полицията, и в съдебната система. Всеки, който се опълчи срещу Ердоган, в момента се опълчва срещу „защитника на демокрацията в Турция”.

Смъртното наказание в Турция е отменено, но Конституционният съвет в страната ще трябва да реши дали тази крайна наказателна мярка да бъде върната. Има ли вероятност това да се случи, особено след коментара на турския премиер Бинали Йълдъръм, че военните, които са участвали в опита за преврат, „ще платят най-високата цена”?

Трудно е да се каже дали ще се стигне до това решение, защото това не зависи изцяло от Ердоган и от управляващите в Турция. Но това е послание към избирателите на Ердоган, пред които той казва: Ние успяхме да поставим на колене превратаджиите. В момента турските управляващи са в силна позиция и трябва да имат силно послание към електората, тъй като точно това иска да чуе той. Поради тази причина едно от посланията е именно връщането на смъртното наказание, което Вие посочихте.

Искам да се върна малко назад към посрещането на Ердоган. След като беше посрещнат на летището, пред дома му се появиха хора, облечени с костюми на османски военни. Това примамва турските избиратели, особено онези от тях, които са консервативно настроени.

Доста е сложно да се каже кой стои зад преврата, поне на този етап. Трябва да посочим, че въпреки терористичните нападения, които бяха извършени в Турция, все още нито един от случаите не е разрешен. Не се знае кой стои зад атентатите. От друга страна, има опит за преврат, който беше потушен за няколко часа.

Ердоган се включи в турските медии чрез социалните мрежи и съобщи, че са успели да превъзмогнат преврата, като призова турското население да излезе и да застане срещу превратаджиите. Целият процес изглежда добре организиран. Друг факт, който буди съмнение – когато са били извършвани преврати, военните са имали операции не само в мегаполиса Истанбул или в столицата Анкара, а в почти всички градове. Това липсва в нашия случай.

Турският министър-председател заяви, че заговорниците, които са се опитали да извършат преврата в Турция, не са войници, а вече са определяни като терористи. Смятате ли, че зачестилите терористични актове в южната ни съседка са част от стратегията за сваляне на Ердоган, към която може да се включи и този опит за преврат?

Не знам дали точно такъв е бил сценарият. Но това, което започна широко да се коментира в турските медии е, че целта на преврата е била не свалянето на правителството, а гражданска война в Турция. Разбира се, говоря за конспиративна теория. Още преди няколко месеца, когато управляващите завзеха редакцията на вестник „Заман” и го превърнаха в проправителствена медия, един от водещите професори по конституционно право Мюмтазер Тюркьоне посочи, че в Турция има отявлен фашизъм. Всеки диктатор фашист е склонен да жертва своята страна, само и само да остане в управлението. За да спаси своята кожа, той е готов да жертва абсолютно всичко.

Как може да бъде разчетена закъснялата реакция на американските власти по отношение на случващото се в Турция? Впоследствие видяхме, че и президентът Барак Обама, и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се обявиха в подкрепа на „демократично” избраното правителство.

Не за пръв път има закъсняла реакция. Това е угодническа реакция. Световните лидери изчакват да видят докъде ще стигнат нещата, впоследствие се решава каква ще бъде реакцията. Решението в Турция не е военният преврат. И каквото и да е решението, трябва да бъдат използвани само демократични методи. Всякакъв военен преврат усложнява още повече положението и човешките жертви са в пъти повече.

Може ли да се каже, че тази мощна подкрепа от САЩ е само проформа, предвид влошените отношения на Турция с Щатите и факта, че Ердоган се опитва да стопли отношенията си с Русия?

Склонен съм да вярвам, че това е така. Не трябва да забравяме, че в САЩ предстоят президентски избори. Така че това отношение не е специално към Ердоган, а принципно към Турция. Обявява се, че застават зад демократичните ценности и подкрепят демократично избрания президент. Лично мен не ме изненадва тази реакция. И е по-добре да има такава реакция, отколкото да се стига до ескалации в страната. Призивите турското население да се противопостави на превратаджиите будят доста съмнения. Лично мен това много ме тревожи, защото военни и полиция бяха изправени едни срещу други, а все пак те трябва да гарантират сигурността в една държава.

Появи се информация, че турската лира е загубила 4,6% от стойността си, което е най-големият еднократен спад от 2008 г. насам. Освен това има сериозен срив в потока на туристи заради зачестилите терористични атаки. Възможно ли е Турция да излезе от тази ситуация и да се стабилизира в икономическо отношение, ако продължи тенденцията за стопляне на отношенията с Русия, с Израел и с други възможни съюзници?

Турция би трябвало да търси съюзници, но е трудно да се каже каква ще бъде реакцията. Кой би искал да ходи на екскурзия в страна, в която е имало опит за преврат, където има терористични нападения всеки месец. В такава ситуация оставаш заложник и нямаш никаква представа какво ще се случи. Нормално е оттук нататък щетите за туризма да са в пъти повече. Показателите бяха много лоши и се предвижда да стават още по-зле.

Ако говорим за вътрешната политика на Ердоган, това няма да накърни реномето му. Със своите действия и със своите изказвания той нееднократно посочва, че е президент на тези, които са го избрали. През последните няколко години противопоставянето в турското общество стана много видимо. Поляризацията е страшно голяма, а обществото се раздели на кюрди, на алевити, на консервативно или светски настроени хора. Ердоган обаче по никакъв начин не се опитва да привлече онези, които не са гласували за него. Иска тези 52% от турските гласоподаватели, които даваха одобрението си за него, да продължават да го подкрепят, а останалите са му чужди. Юридически той не е начело на управляващата партия, но посочва, че неговата партия нееднократно е спечелила изборите. Тоест той казва, че е президент на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP). Оттук нататък той е демократично избраният президент и президентът, който е за демократична Турция.

Но дори и опонентите на Ердоган го подкрепиха, след този опит за преврат. Как си обяснявате това?

Това беше последваща реакция. Националистическото движение на Девлет Бахчели е задният двор на управляващата партия. Имаше сериозни критики срещу лидера, вътре в партията дори се създаде опозиция. Бахчели е начело вече почти 20 години, а не е успял да спечели нито едни избори досега. Но въпреки това продължава да стои начело, и то благодарение най-вече на управляващата партия, защото взаимно се обслужват.

От друга страна, партията на Кемал Кълъчдароглу е съставена от различни фракции. Има много солидна фракция, която е „за” управляващата партия или поне косвено я подкрепя. Прокюрдската партия въобще не е наясно по какъв начин да действа. Подкрепата им за демокрацията беше принципна, макар че стана ясно, че подкрепят Ердоган. Но с оглед на това, че опитът за преврат беше неуспешен, политически беше по-изгодно да застанат зад демократично избраните институции в страната.

За какво е симптом чистката в съдебната система? Преди време Вие казахте, че се очакват сериозни съдебни процеси срещу Ердоган. Това неговият опит да избяга от наказателна отговорност ли е?

Това, което казах, беше не само във вътрешнополитически, но и в международен план. Имах предвид, че той ще бъде съден за престъпления срещу човечеството, например заради обвиненията за търговията с оръжие. Визирах най-вече трибунала в Хага, но това е условно казано, защото не се знае какво ще се случи оттук нататък. Победителите не ги съдят. Във вътрешнополитически план обаче подкрепата за него започна да намалява доста сериозно, но е възможно да се стабилизира. Тоест тази част от турските избиратели, които застават зад него, няма да имат съмнения, а ще застанат зад управляващата партия.

Чистката беше доста сериозна. Показателно е по какъв начин действат. Веднага след опита за преврат бяха уволнени 2700 съдии. Това показва, че те са били готови да извършат тези уволнения, чакал се е удобният момент. Явно е имало списък с нарочените съдии, които да бъдат уволнени. От друга страна, над 3000 са военните, които са задържани, и то при условие, че все още не знаем лицата на истинските хора, опитали да извършат този преврат в Турция. Това показва, че е имало готов списък и за военни, които да бъдат отстранени. Вероятно е да има и по-сериозен натиск срещу малкото опозиционни медии. Единственият печеливш от всичко това е Ердоган, което е много съмнително.