В четвъртък експремиерът Кирил Петков тържествуващо обяви, че са договорени 7 кораба с LNG на цена с 30 долара по-ниска от цените на европейския газов хъб TTF. Петков е решил, че за целите на предизборната кампания трябва да остави сред народа усещането, че е разрешил енергийната каша, която апропо сам забърка. ПП продължават до последно с обичайния си подход. А той е... заблуждаване. Първо, по света има газ, както каза енергийният министър. Но няма напредък в инфраструктурните решения за придобиването му в Европа. Тоест няма терминали. Така че да кажеш, че си договорил газ, без да имаш запазен капацитет, освен за октомври, не означава нищо. Проблемът не е в намирането на газ, а в доставянето му. Всички слотове до края на годината са резервирани. Второ, не е вярно, че един кораб покрива потреблението на България за цял месец, през зимните месеци може да покрие 1/3 или най-много 1/2 от нуждите ни. Зависи от обема на танкера, но терминалът в Ревитуса не може да приема от най-големите танкери. Турция разполага с четири терминала, два от които плаващи, но турската компания БОТАШ като посредник оскъпява допълнително цената на газа. Трето, цената на газа на американския Henry Hub обичайно е по-ниска с около 30 долара. Към тази ниска цена следва да се прибавят и куп допълнителни разходи като такива за регазификация, капацитет и пр. Отделно от това, сравняването на цените няма как да е единствено чрез борсовите числа, тъй като държавите купуват газ по дългосрочни договори, където цената се формира по различни формули. Някъде борсовата цена на газа присъства като компонент в определен процент, а другаде – не; нефтените продукти също влизат в ценообразуването. През месец май Лена и Кирил с фойерверки и заря настойчиво ни обясняваха как ще пристигне, цитирам, „4 пъти по-евтин газ от този на европейската борса“. Как така е по-евтин, а „Булгаргаз“ иска 54% шоково увеличение за август?! Това някаква специална харвардска математика ли е? И сега Кирил Петков ни предлага още от същото, този път за цялата зима.
До България газът може да стигне по два начина, през тръба и с танкери. Тръба имаме, но искаме да ни е скъпо, непредсказуемо, сложно и неудобно, но пък да сме френдли с амриканската стратегия за света. Подарявайки на президента непотвърдената сделка за 7-те танкера с LNG, Кирил Петков поставя Румен Радев в истински капан. Отвъдокеанските ни партньори ползват ПП като опция да проконтролират бъдещите действия на служебния кабинет по отношение на руския газ. Това е една превенция за служебния кабинет, да не търси възобновяване на договора с „Газпром“. Поставянето на датата 18 август за потвърждаване на сделката с LNG-доставките върши няколко задачи. Първо, дава опция на служебния кабинет да приеме директно решението без да се колебае. Второ, Кирил Петков, знаейки, че цената на газа ще е съсипващо висока, отново прави така, че да разпредели отговорността за неоптималните си действия, като ангажира служебният кабинет да поеме отговорност и вина за катастрофичното оскъпяване на бъдещето. „Нека служебният кабинет да реши дали офертата е рационална“, каза енергийният министър. Така служебният кабинет на Радев ще бъде изправен пред политическата кръстословица, да приеме скъпия американски газ или да върне тръбопроводния руски газ. Но връщането на „Газпром“ ще превърне Радев в мишена на русофобския словесен вандализъм... Това, което Кирил Петков завещава на президента, не е гъвкавост. А е нерешен проблем с идеологически катинар, без право на много движение.
Добре обмислен ход от глобалните конструктори. След като се изписаха редица статии в западните медии относно нагласите на Радев и страховете как той би действал най-вече относно оръжията за Украйна и руския газ, отвъдокеанските ни партньори задават посока, която очакват Радев да не променя. Същевременно решенията на служебния кабинет на Радев в енергийния сектор ще програмират живота на следващото редовно правителство. Радев дълго време успяваше да лавира спрямо стратегическия интерес на САЩ, независимо, че словесно беше малко по-смел, отколкото в действителност. Именно на това приклякане дължим и кабинета „Петков“, изключително услужлив и фокусиран върху решаването на глобалните задачи на евроатлантическия вектор у нас, дори за сметка на тежки щети върху националния интерес. Сега на президента Радев отново ще му се наложи да е пределно ясен чий интерес ще отстоява – националния или този на нашите партньори. Като човек, обучаван да воюва, Радев със сигурност знае, че разумният враг е по-безопасен от безразсъдният приятел. Но едно е да знаеш, друго е да действаш. Служебният кабинет на Радев трябва да е смел и полезен за нацията, а не страхлив и компромисен. Всеки малък владетел може да побеждава, когато битката му съвпада с интереса на великаните. Но не всеки малък като армия водач може да побеждава, когато великаните му пречат. Това е политически шедьовър. И за такова постижение се изискват изключителен ум, талант, любов към родината и готовност за саможертва.
Трябва да се отбележи, че Кирил Петков буквално провали проекта ПП, който с толкова усилия и улични метежи беше създаден. Няма съмнение, че, за да продължи проектът ПП, той трябва да се освободи от Кирил Петков. Но тъй като Петков явно няма усещане, че политическата му роля е приключила, най-вероятно ще се наложи да бъде принуден да напусне сцената под определен предлог. И този предлог, тоест някакъв факт, трябва да бъде изнесен по време на служебното правителство на Румен Радев. Защото, ако ПП не претърпят реформа в ръководството, ще продължат да губят гласове, заради компрометираното вече лидерство на Кирил Петков. Нито един политически експерт не може да си представи как ПП се завръщат за още един сезон след изборите и повтаряме сцените от първия филм. Нашите съюзници от атлантическия сектор, които са виртуозни в техниките за управление на маси, обществени групи и медийния инструментариум, много добре разбират казуса с Кирил Петков, отчитат неговата всеотдайност, но отдавна са регистрирали неговите тежки дефицити. Така че промени в сценария ще има, независимо от кампанията и всички интервюта в чужди медии, които вече стартираха. Ако Кирил Петков не бъде отстранен с драстичен ход, това означава, че никой вече няма намерение да произвежда ПП във водеща конструкция на бъдещ кабинет, че рулетката се върти в полза на ГЕРБ, и че ПП ще бъдат просто една притурка, вече укротена, не толкова враждебна, а след изборите и дори съвсем дружелюбна към Борисов... Което е по-вероятният сценарий.
Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"