Ако има европейски политик, който да е особено неподходящ за ролята на носител на новото мислене, на ренесанса на Европа, това със сигурност е господин Макрон. Вярно, преди близо две години кукловодите от финансовия, политическия и медиен елит на Франция успяха да излъжат голяма част от сънародниците си. Успяха да им втълпят фалшивата идея, че трябва да изберат точно Еманюел Макрон за президент, защото той, видите ли, бил носител на новото, бил човекът, който ще разбие статуквото. Няма по-нагла лъжа от тази! Защото Макрон е неразделна част от същия този елит, срещу когото, уж, щял да се сражава. Още от съвсем млад започва работа в Министерството на икономиката и е близък съветник на важни хора. После става инвестиционен банкер в банката на Ротшилд. После е министър на икономиката. В това си качество прави промени в трудовото законодателство, срещу които протестират десетки хиляди души. И е повече от нормално да протестират, защото целта на промените е да намалят правата на работещите хора и да увеличат правата на работодателите. Такъв човек не може да бъде борец срещу статуквото, а единствено негово олицетворение. Още първите стъпки на Макрон като президент показват чии интереси защитава. Най-напред премахва данък "богатство", за да улесни живота на богатите си приятелчета. В края на миналата година увеличи данъка дърху горивата, уж, с благородната цел да се бори срещу замърсяването на околната среда. Само дето сумата, която смяташе да събере с увеличаването на този данък, подозрително съответстваше на сумата, която държавата загуби след улесняването живота на богаташите. Оказва се, че според Макрон хората, които живеят зле, трябва да плащат за комфорта на елита. Само че хората съвсем не се оказаха толкова прости, за каквито ги вземаха Макрон и господарите му. В резултат на политиката на френския президент в страната избухна бунтът на "жълтите жилетки", най-дълбоката социална криза, разтърсвала страната от десетилетия.
И ето че сега въпросният господин ни се представя като свеж реформатор, който щял да спасява Европа и да въвежда някакъв невиждан до този момент ренесанс. Да видим ренесансовите му предложения. Г-н Макрон иска да бъде създадена Европейска агенция за защита на демокрацията. Тя трябва да ни пази от популистите и от враждебните чужди влияния. Всъщност става дума за поредната куха структура, чието единствено предназначение е да служи за добре платен пристан на евробюрократите с измити физиономии и липса на собствено мислене. Другата абсолютно ненужна структура, предложена от г-н Макрон, е европейската служба за убежища, която явно ще се опита да наложи старата идея за квотен принцип при разпределянето на мигрантите. Тази идея отдавна се оказа ялова. няма никаква логика сега изведнъж да проработи. Що се отнася до предложението на френския президент за минимална работна заплата в целия ЕС, тук също няма нищо ново и революционно. Просто такива заплати отдавна има. И, не, Макрон не предлага уеднаквяването на МРЗ в различните дължави, както някои наивници може би са си помислили. Това предложение просто е поредният му опит да се покаже като "социално отговорен" и "защитник на онеправданите". Питайте "жълтите жилетки" по въпроса за "социалната чувствителност" на г-н Макрон. Със сигурност ще получите интересни отговори.
Да, Европейският съюз има нужда от колосални промени. Без тях той е обречен. Обаче ако изразители на европейския ренесанс са политици като Еманюел Макрон, повече от ясно е, че Евросъюзът го чака не възраждане, а още по-дълбоко закопаване. Натоварен с още агенции, с още по-централизирана и всемогъща бюрокрация, ЕС неминуемо ще затъне. Не заради външни козни, а от тежестта на собственото си безсмислие.