„Не знам полезна ли е някому истината, но тя най-често е вредна за оня, който я изрича”.

Атанас Далчев

Репресивният апарат на властимащите се задейства поразително бързо, когато кирливите ризи на някой „техен човек”, бъдат извадени на светло. Още повече, ако е някой, с когото не могат или не искат да се разделят. Започва се със задкулисни заплахи, че „уисълблоуърът” ще бъде натикан в миша дупка и никога повече няма да може да си намери работа, ако не си държи езика зад зъбите. Ако притискането до стената не постигне желания ефект, се продължава с публичното му демонизиране, насаждане на вина и дори набеждаване, че именно той е виновен за недъзите в системата, които изтъква като чужд пропуск. Когато катаклизмите се случват в родното здравеопазване, което отдавна се тресе от непрекъснати рокади, източване на ресурси и сковани опити за реформи, натискът е още по-голям поради чувствителността на темата. Особено сега, когато демонстрираме замах в „борбата” с корупцията и „контрол” над организираната престъпност пред широко затворените очи на чуждестранните началници, от които се надяваме да измолим влизане в чакалнята на еврозоната и присъединяване към Шенген.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. Камен Плочев можеше да бъде поредната жертва, паднала под ударите на онези, които искат да заметат под килима собствените си грешки и злоупотреби. Вместо това обаче той удари мощен, отрезвителен шамар на здравния министър Кирил Ананиев, който години наред играе ролята на „счетоводител магьосник” в институцията. Проф. Плочев припомни на Ананиев, че няма правомощия да иска оставката му, тъй като шефът на НЗОК се избира и премахва от поста с решение на Народното събрание. За да се реализира вторият сценарий обаче, управителят първо трябва да подаде оставка. За да бъде съборен от стола си при сегашната ситуация, трябва или да влезе в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, или да бъде установено, че системно е нарушавал задълженията си, или да се констатира конфликт на интереси. А причината изборът на управител на касата да е на парламента, а не на здравния министър е, че по този начин се елиминира възможността да се оказва влияние от страна на изпълнителната власт върху институцията.

Самият ресорен министър заяви, че е потресен от това, че шефът на НЗОК е поискал „актуализация на бюджета” на институцията зад гърба му. Бил писал първо на Народното събрание заради задължения към чужди каси, които биха възпрепятствали плановото лечение на български пациенти в чужбина. „През главата на Надзорния съвет, на министъра, на Министерския съвет иска актуализация на бюджета, което въобще не му е във функциите”, коментира Ананиев в кулоарите на парламента, след като стана ясно, че е поискал оставката на проф. Плочев още в средата на миналата седмица. В интервю за „Нова телевизия” от вторник, 20 февруари, Ананиев отбеляза, че няма проблеми да се разплащаме с европейските си партньори, както и че познава законодателството и няма законова пречка да поиска оставката на управителя на касата, „тъй като министърът на здравеопазването провежда политиката в системата”. 

Някои критици на проф. Плочев коментират, че оправданията му за това дали е подписал, или не е подписал писмото до Народното събрание звучат като тези на дете от детската градина. Не е изключено обаче първоначалният шок от заплахите, които проф. Плочев твърди, че са му отправяни чрез посредник, да са предизвикали неадекватната реакция от негова страна. Същественото в случая е, че управителят на касата е изпратил писмо до Ананиев и до неговия заместник – Жени Начева, датиращо от 2 февруари. В него се посочва, че ръководителят на касата многократно е алармирал здравното министерство за задълженията на НЗОК, които възлизат на 271 358 066,67 лв. В документа се посочва още, че задълженията, които трябва да бъдат изплатени до края на 2018 г., когато изтича 18-месечният срок за тяхното изплащане, ще набъбнат до 207 430 621,17 лв. След този срок започват да се начисляват лихви и се създават условия за започване на наказателни процедури спрямо България.

Едва по-късно, на 13 февруари, проф. Плочев изпраща писмо с подобно съдържание и до парламентарните групи. „Писмото има само уведомителен характер и целта е депутатите да бъдат запознати с този финансов ангажимент и да се потърси законодателно решение. В годината на първото ни председателство на Съвета на Европа, дори и частично изпълнение на това задължение на държавата към другите държави членки, само би подобрило имиджа на България, като коректен и сериозен партньор”, пишат в прессъобщение от НЗОК и допълват, че писмото няма характер на документите, с които се инициира нормативно установената актуализация на Закона за бюджета на касата за 2018 г.

Служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев направи ироничен коментар на нелепия развой на събитията в личния си профил във „Фейсбук”. Той потвърди тезата, че „бюджетарят” иска оставката на проф. Плочев заради собствените си грешки. Като председател на Надзорния съвет на НЗОК и участник в управлението на касата в рамките на над 15 години, а и в качеството си на заместник-министър на финансите, който планира бюджетите, е трябвало да предвиди в Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. всички просрочени плащания от няколко години назад. Д-р Семерджиев отсече, че непознаването на закона и процедурите от страна на един министър не се нуждае от коментар. „Не му върви на здравния бюджетар Ананиев – най-напред го бламираха пациентите за мораториума, след това президентът, после премиерът, накрая и Народното събрание. А сега и управителят на НЗОК му казва в прав текст, че е бюджетирал с над 200 млн. лв. дефицит, поради което взаимоотношенията с осигурителните институции в ЕС са колабирали, а на пациентите от България им отказват лечение, въпреки формулярите S2 или пък ги карат да си плащат за всичко. Бумерангът, хвърлен от Министерството на финансите, се стовари в Министерството на здравеопазването по главата на хвърлящия. Имало Видовден!”, възкликва служебният министър.

Не закъсня и реакцията на премиера Бойко Борисов. Пред журналисти по време на Мюнхенската конференция по сигурността той заяви, че години наред в здравната каса са наливани милиарди левове. Основният проблем на институцията е, че тя е източвана. „Не може само да осигуряваме възможност някой да краде повече”, заяви Борисов, макар от изказването да не стана ясно кого точно има предвид. В личен разговор с проф. Плочев Борисов е посочил, че чуждите здравни каси намират начини да източват нашата с непланово лечение на български пациенти и порочният кръг трябва да бъде прекъснат. Това твърдение обаче е несериозно, като се има предвид, че България е най-бедната държава в ЕС, а здравеопазването ни е хронично недофинансирано. Едва ли средствата от нашата здравна каса могат да предизвикат особени апетити у чуждестранните здравни фондове. 

В същото време уволненият през декември миналата година подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров в интервю за bTV в събота заяви, че в системата има големи проблеми, но апокалипсис не може да се очаква. Според него проф. Плочев няма достатъчен опит и квалификация да управлява здравната каса и ще има проблеми, като намекна, че вероятно някой ще се опита да го подхлъзне с документите, които подписва. Даже и да приемем, че управителят на НЗОК няма достатъчно опит и че е трябвало по-рано да сигнализира за проблема със задълженията на касата, става ясно, че както заместник-министър Жени Начева, която е председател на Надзорния съвет на касата, така и здравният министър Ананиев са знаели за този проблем. Нещо повече – ресорният министър е водил преговори за отсрочка при плащанията на тези задължения, и то най-вече с германските здравни каси. Във въздуха остава да виси въпросът защо цялата вина се хвърля единствено върху проф. Плочев. „Всеки знае, че бюджетите на касата се правят в Министерството на финансите, и то точно от заместник-министър Жени Начева, която е председател на Надзора”, коментира д-р Петров и допълва, че в момента има тотална намеса в оперативното управление на касата от страна на Начева, която е извършила серия от закононарушения. По думите на д-р Петров има сериозни проблеми и в Националния рамков договор, като топката е в полето на председателя на Надзорния съвет, а не в това на проф. Плочев.

Бившият подуправител на касата обаче се усъмни в достоверността на твърденията, че проф. Плочев е бил заплашван чрез посредник от високопоставен политик. Въпреки това депутатът Славчо Велков, който е личен приятел на управителя на НЗОК, се застъпи за него и дори предложи НСО да го охранява, което още повече разбуни духовете. На въпрос в кулоарите на парламента в петък дали човекът, който е оказвал косвен натиск върху шефа на касата е Владислав Горанов, Велков отвърна: „Вие го казахте”. В интервю пред bTV в понеделник депутатът заяви, че става дума за човек, който стои по-високо от министър и има претенции да управлява държавата, но уточни, че не става дума за премиера. Велков посочи още, че има доказателства за това кой е отправял заплахи към проф. Плочев, отсичайки: „Никога не си оставям коня в реката”. Сега народният представител изчаква удобния момент, за да разкрие дали кукловодът тук наистина е финансовият министър Горанов. „Директно мен никой не ме е заплашвал. Мой приятел обаче ми се обади и ми каза, че с него е проведен разговор да ми предаде да си подам оставката, да се разделим с добро, защото иначе ще бъде включена репресивната машина на държавата и аз работа в държавна болница като професор никога няма да си намеря”, обобщи проф. Плочев. 

Любопитно в този казус е и друго. По думите на Велков здравният министър Ананиев го е убеждавал да повлияе на проф. Плочев да си подаде оставката. „Това означава, че някой го праща, той не може да вземе такова решение да дойде да говори с депутат от левицата”. Велков не пропусна да отбележи, че най-големите задължения на НЗОК са били натрупани, когато Ананиев е управител. Освен това заяви, че през 2012 г. Жени Начева, която грубо се намесва в работата на здравната каса, е била обвинена в две престъпления по служба. 

Разразилият се скандал обаче заглуши друг случай, който също е симптоматичен за „борбата” с корупцията и злоупотребите в страната. Близо две години след показния арест на бившия директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров, Апелативният специализиран наказателен съд окончателно върна делото срещу него в Прокуратурата, съобщи правният портал „Лекс”. Съдиите са съгласни с повечето изводи на първоинстанционния специализиран съд, който през август миналата година върна обвинителния акт на Прокуратурата заради констатирани съществени нарушения, както и заради множество ненужни повторения на законови и подзаконови разпоредби. Една от причините, поради които апелативните съдии връщат делото, е свързана с обвинението срещу Александров за длъжностно престъпление. Съдът посочва, че описанието на това деяние изобилства от повторения на цели пасажи текстове и е поднесено „толкова смислово объркано и неясно, че буквално засяга възможността на привлеченият към отговорност да разбере за какво фактическо противоправно поведение е обвинен”. Друг факт е, че двете инстанции са констатирали разминавания между общата щета от тези престъпления и стойността, описана в отделните деяния. Аргумент за връщане на делото е и това, че в обвинителния акт нямало изложени факти за целта за набавяне на облагите от престъпленията по служба на Александров и Катерина Котева, тогава главен експерт във фонда, като Прокуратурата не е посочила името на нито един от доставчиците на медицински изделия, които обвиняемите са искали да облагодетелстват.

Прокуратурата твърди още, че Александров е имал водеща роля, като сключвал договори на фонда с фирма за съдействие при лечението на деца в чужбина, но договорите са се сключвали без обществени поръчки, като по този начин годишно са плащани над 230 000 лева. Александров взимал и еднолични решения за изпращане на деца за лечение в чужди болници „по неясни критерии и без да е посочена спешна необходимост”. Освен това се смята, е плащания на фонда са били прехвърляни към бюджета на НЗОК, като Александров и Котева попълвали сами формуляри S2, с които задължавали НЗОК да плаща на болници в чужбина за лечението на деца, изпратени там от фонда. В диспозитива на обвинителния акт се казва, че Александров е нарушил служебните си задължения, а в обстоятелствената му част пише, че не е изпълнил служебните си задължения, което съдът описва като съществена неяснота. Тези и още други аргументи за връщане на делото показват, че обвинителният акт е съшит с бели конци, а делото вероятно ще се точи още с години. Дори и да е имало нарушения в работата на фонда, Павел Александров е сочен от родителите на редица болни деца като най-успешния ръководител на институцията, тъй като при него не е имало забавяне на терапията. Неясен остава въпросът защо Общественият съвет към фонда, който е упражнявал контрол над неговата дейност, не е сигнализирал за всички тези пропуски, ако наистина е имало такива. 

Ясно е обаче защо това решение на съда не получи гласност в публичното пространство. Преди две години, след опустошителния доклад на Европейската комисия по отношение на саботираната реформа в съдебната система и корупцията по високите етажи на властта, премиерът Борисов се закани, че за никого няма да има прошка, ако бъде уличен в корупция. Министър-председателят издаде, че готви големи акции и „изненади”. Малко след това последва показния арест на Александров, което наведе на мисълта, че той е поръчков. Не след дълго зейна дупката в аргументите на Прокуратурата. Сега бумерангът с обвинения, който бе хвърлен по Александров, се върна обратно, също като в случая, който посочих по-рано. Петното върху бившия шеф на Фонда за лечение за деца обаче остана, а на преден план излезе тезата, че Александров е свален от поста, за да може парите от фонда да бъдат насочвани към българските клиники, без значение дали има възможност децата да получат адекватно лечение у нас. Изглежда България е твърде далеч от бляна за влизане в чакалнята на еврозоната и за присъединяване към Шенгенското пространство. Друг е въпросът, че ползите от това за страната ни са дълбоко неясни...