За да разберете епохата, не четете хрониките. Четете романите. историята се пренаписва от победителите. Тази днес не е онази от преди 1989г. Разсекретиха архивите от разстрела на полските офицери в Катин. Но погребаха хитлеристките зверства в Хатин. Затова днес никой не помни историята на Александър Юхновски, която трудно би хрумнала дори на романист. Една украинска история.

Усмихнатият Алекс е едва на 16, когато Вермахтът влиза в Ромни. Посреща го рехав шпалир. Градецът е в Североизточна Украйна. Местните са просъветски настроени и мнозина напускат града с отстъпващата армия. Но старият Юхновски остава да приветства хитлеристите. Има сметки за уреждане с болшевиките още от Гражданската война, когато служи в армията на националиста Симон Петлюра. С него е синът му Алекс. Наглед завеян младеж с приятен глас, перфектен немски и влечение към няколко други езика. Вечната му усмивка отваря много врати. Неведнъж ще го спасява от наглед безнадеждни ситуации. За да спечели благоразположението на Гестапо, старият Юхновски организира публичното обесване на 200 местни активисти, неуспели да се евакуират. По тройки ги качват в каросерията на камиони, надяват им примките, сетне камионът потегля под краката им. Свалят труповете, спускат нови примки и конвейерът продължава.

Междувременно младият Алекс влиза под кожата на нацистите и се превръща в сянка на фелдполицайкомисар Кьорнер. С новия си шеф заминава за Донецк. В онези години градът носи името Сталино. Донбас е особено място. Не от днес. В хаоса след революцията от 1917-а украинските националисти обявяват независимост в Киев. Чисто формално, защото страната е окупирана от германски и австрийски войски, а ролята на държавен глава играе Негова Светлост Ясновелможния пан хетман Скоропадски. Във времената на този подранил Евромайдан Донбас също въстава и местните обявяват Донецко-криворожката република, лоялна към Москва. Югът пък пристава на анархиста Махно. Сиреч географски и политически се случва същото като днес с други актьори. Затова някои историци твърдят, че започналата тогава гражданска война продължава и до днес.

Засменият Алекс е син на петлюровец и не пада по-долу от баща си. Устройва забавления за шефа си Кьорнер. Подрежда арестанти в редица и стреля с пистолет в слепоочието на най-близкия. Офицерите залагат колко глави ще прониже куршумът по траекторията си. Труповете хвърлят в шахта 4-4 бис Калиновка. Веселите разстрели се случват пред погледа на мнозина, защото до входа на мината работи шлосерски цех. Свидетелят Яков Акхузин си спомня как веднъж Алекс убил едно пеленаче, като го ударил в стената. „Обикновено обаче убиваха само майките, а при падането в шахтата те завличаха и децата.” „Биеше творчески и с увлечение – спомня си оцеляла чистачка в гестаповското поделение ГФП-721. – Все чистех стените в кабинета му от кръв.” Гестапо признава таланта му и го праща в руския тил, легендиран като кореспондент на „Красная звезда” с изрядни документи и червеноармейска униформа. Засменият Алекс обикаля лазаретите и интервюира ранени, а сведенията праща по свръзка оттатък фронта. И тук се случва първата засечка. Една от ранените, Анна Кузина, недоубита от него радистка, избягала на изток, го разпознава. Той хвърля тефтера и се спасява през прозореца. През гори и реки се изплъзва на преследвачите. За подвига Гестапо го възнаграждава с екскурзия до заветния Райх. Получава и орден „За заслуги към източните народи”. Във влака отпускарите арийци получават по една дървена детска люлка, за да роят наследниците. На отличените полицаи като Алекс се полага комплект презервативи и наръчник как да се държат учтиво с немските девойки. В Берлин Юхновски се сближава с любезните си хазяи и дори се снима за спомен с тях. Това е история с продължение. А на връщане се отбива в родния си град, за да разходи гордо униформата си и да строши зъбите на учителя си по литература, който навремето не харесал стиховете му. Защото Алекс се има за поет. Когато се връща в Сталино, гестаповците горят архивите и се товарят на ешелоните за евакуация. Като лично предан, Алекс има запазено място в купето на фелдполицайкомисар Кьорнер.

Когато руските войски влизат в Донбас, е назначена специална комисия за разследване на престъпленията на окупационните власти. Из протокола на комисията по обследването на шахта 4-4 бис Калиновка:

„Т. 7 – на черепите на извлечените трупове са констатирани увреждания от огнестрелно оръжие и от удар с тъп предмет в лицевата област.

Т. 8 – на много от извлечените трупове са установени счупвания на крайниците и тазовите кости.”

По-късно разследването стига до извода, че в шахта 4-4 бис са погребани около 75 000 убити от всички възрасти: руснаци, евреи, украинци. Властите спират извличането на телата, разложени от подземните води, и запечатват Калиновка. Това е най-големият масов гроб от Втората световна война след Бабий Яр край Киев.

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ

По петите на усмихнатия палач вече е следователят Игор Аганин, който ще излови много нацистки военнопрестъпници и ще посвети живота си на това разследване. Но Алекс сякаш се разтваря в природата. Ешелонът му е бомбардиран от руската авиация и той се добира пеша до Одеса, предрешен като селянин. Записва се доброволец в съветската армия с обяснението, че документите му изгорели заедно с близките в семейната къща и той няма търпение да отмъсти за майка си. Представя се като Александър Мироненко и поема с новото си поделение на запад. Но в открития вагон го разпознава момче от Донбас. Алекс усмихнат му предлага да отидат при командира, за да разсеят недоразумението. По пътя го убива. Живее вече трети живот. Усмихнатият младеж скоро взема първа звезда на пагона. От високорисковия картечен взвод се прехвърля в уютния армейски вестник. Става журналист. С фалшиви документи си издейства орден „Слава” и стига чак до Берлин. Но през цялото време знае, че СМЕРШ е по петите му. В руините на Берлин открива оцелялото семейство, на което гостувал преди година, и избива бащата и дъщерите. Всичко това, за да не попаднат снимките му в немска униформа у руските следователи. Престъплението прикрива като битов пожар.

ЕДИН ТЪЙ ДИСКРЕТЕН ГЕРОЙ

През 50-те мнозина доизносват униформите. Не успяват да се върнат към цивилните дрехи и порядки. Съветската преса е пълна с новини за екзекутирани предатели. Кинохрониките преди игралните прожекции показват процеси над колаборационисти. Покрай виновните пострадват и десетки хиляди невинни, „профилактирани” в трудови лагери. Но засменият Алекс се конвертира успешно в редактор и преводач от немски. Жени се и има две деца. Превежда романи от немски и чешки. Пише книга за Втората световна, която критици приветстват като „живо свидетелство”. Колежката му Людмила Свиридова го помни като „висок, симпатичен, синеок и прошарен. Много изпълнителен и добряк”. Само усмивката му е все по-рядка. Веднъж в метрото се случва епизод, достоен за киното: пенсионираният следовател Аганин се спуска с ескалатора и разпознава Юхновски, който бавно пълзи по обратната лента нагоре. Старецът скача и разблъсква тълпата, но не успява да го догони. Неуловим като дявола, Мироненко-Юхновски дори е издигнат за член на партията – висше признание в онези години. Тщеславният Алекс се поддава на ласкателното предложение. То може да му отвори пътя като поет, неговата детска мечта и вечна фрустрация. Но проверката на службите разкрива фалшификацията с документите, с които навремето си издейства орден „Слава”. И започват усложненията. „Да, работех като преводач, на арестанти не съм посягал, а после в Червената армия не смеех да си призная от страх да не си изпатя” , оправдава се Мироненко. И го оставят на мира.

През 1976-а достолепният беловлас Мироненко се сблъсква на тротоара с млада жена. Помага й да събере разпилените книги. Сетне вижда втренчения й поглед и бързо офейква към офиса си. Но тя го следва по петите. Това е Вера Кравец, дете, захвърлено живо в шахта 4-4 бис и изпълзяло по чудо от преизподнята. Тъкмо тя разобличава Юхновски, който изпада в шок и дни наред бълнува от високото кръвно. Следователите протоколират думите му. Свидетели разпознават Свирепия Алекс. Пътуват от Донбас до Москва, за да разкажат как усмихнат трошал пръсти с арматура. Особено се ожесточавал над млади момичета. Юхновски рухва и прави самопризнания. Разстрелян е същата година. В пресата се появява само кратка дописка в криминалната хроника. За да не се събуждат стари демони. Тези, погребани в шахта 4-4 бис и другите масови гробове от революцията, Гражданската война и Втората световна. И на изток, и на запад. Демоните имат лек сън. Събужда ги дори звукът на писец по хартия, когато пише нова версия за близкото минало.