Терористичният акт в Ница затвърждава усещането, че Франция е цел на системен терор и че в атентатите там няма нищо случайно (въпреки тактиката да се представя терорът под формата на „внезапни хрумвания” на фанатизирани джихадисти). В действителност всеки опит някоя, особено пък бивша, велика сила (като Франция, Русия, Германия, Великобритания и др.) да възстанови своята независимост и да се превърне в мощен регионален и глобален фактор ще бъде смазван своевременно.
В Германия има немалко „джихадисти”, но има и немалко бази на САЩ. Може да се подчертае, че и тежката техника на НАТО се намира на територията на Германия, изчаквайки да се предислоцира на изток. Франция е „вярната мишена”. Първо, трябва да бъде коригирана колебливата й линия на поведение спрямо Русия и „неправилната” (тоест недоверчивата и въпросителната) спрямо САЩ. И, второ, Франция е удобна за хаотизирането на Западна Европа и за постепенното изместване на центъра на политическите решения в периметъра на Източна Европа. Как ще стане това и защо е нужно? Стара Европа е затънала в декадентско безвремие, не желае да се включва в операции срещу Русия и изобщо практически не възприема Русия като враг. Санкциите срещу РФ всеки път се приемат под изключителен натиск. Да не говорим за решенията на НАТО. По тази причина интересите на хегемона изискват стратегическа преориентация към страните от Източна Европа, които са много по-реваншистки настроени към Русия (Полша дори е откровено русофобска), а освен това са готови на всякакви действия под диктата на САЩ. В този смисъл Полша е подготвяна за бъдещ лидер на бързо развиващия се източен европейски терен. За решаването на задачата да не се допусне силен фактор в целия Евразийски регион, който да отправи предизвикателство към хегемона, се ползват и ще се ползват всякакви средства. Хибридна война – това е задушаването на противника чрез всевъзможни способи за дестабилизация. Единият от способите е създаването на конфликтни точки, които да поглъщат вниманието на държавата, обект на интервенция, за да не й остава възможност за стратегически помисли. Например срещата на НАТО във Варшава легитимира тактиката на САЩ да „се забоде” Русия в прибалтийски конфликт. Калининград има най-добрата позиция за подобна операция. Даже бих казала, че ексклавът вече е избран за бъдещ конфликт. Първо, с Калининград ще се ангажира и Германия, доколкото това е историческият център на Източна Прусия (Кьонигсберг), към който, съвсем разбираемо, германците винаги са имали носталгия, памет за Кант и пр. Ако там се палне конфликт, ще се въвлекат и Русия, и Германия, и балтийските държави в регионална схватка на военни и паравоенни действия, на проблемни отношения, разпри и пр. Твърде е възможно конфликтът да тръгне от Полша, доколкото тя е способна на особена слепота в омразата си към Русия. Но е възможно да започне и от Литва, още повече, че литовската власт лесно може да блокира доставката на енергоносители (ток и газ) до Калининградска област, с което ситуацията би станала критична за руснаците. Опасенията за сериозни проблеми в Калининград нарастват не само заради решението на НАТО да увеличи военното присъствие в Прибалтика, но и заради много натрупващи се симптоми, сред които и думите, казани преди няколко месеца от генерал Бен Ходжис, командващия армията на САЩ в Европа. Той посочва именно Калининград като „непотопяем самолетоносач, който държи под прицел Датските проливи”, свързващи Балтийско море със Световния океан. Според него блокирането на Сувалския коридор, полско-литовската граница (по североизточната граница на Полша, между Калининград и Беларус), ще откъсне балтийските държави откъм сушата. Поначало наличието на Калининград като най-западна отправна точка за руската военна сила поражда неприятни усещания сред американските военни сценаристи. Същите усещания, каквито поражда и Крим. Затова в Калининград непрекъснато се инвестира отвън в сепаратистки настроения. В най-добрия случай се говори за създаването на Балтийска република (уж в състава на Русия), която да придобие статуса на член на ЕС. Една невъобразима ситуация сама по себе си. Сценарият не е труден, вече беше отигран в Киев (макар Украйна да е различен казус), още повече, че стандартът на живот на жителите в Калининград се различава от този на страните в ЕС, а близостта подсилва контраста. Условията пораждат и сценарии. В този смисъл Балтийският регион е следващата операция на глобалния фактор срещу Русия.