Ед Мъроу е легендарно име в американската радио и телевизионна журналистика. По време на Втората световна война предава на живо по радиото от бомбардирания от нацистите Лондон, от бойните полета на Втория фронт, от освобождаването на концлагера в Бухенвалд. След войната започва работа в телевизията и бързо се превръща в един от най-разпознаваемите американци. В предаванията му се обсъждат най-важните политически теми на деня, а Мъроу не може да направи и няколко крачки по улицата, без да бъде спрян от някой, които иска да си говорят за политика. "От една страна, славата ме изморява, казва журналистът, но пък от друга, ми помага да върша полезна за обществото работа." Това, последното, не просто го казва, но и го доказва с действия, когато започва битката си с печално известния "ловец на съветски шпиони" Джоузеф Маккарти.
Още преди сенаторът да се заеме с любимите си занимания, в Конгреса действа Комисията за антиамериканска дейност. Тя си е поставила за цел да разобличи всички "комунистически шпиони" на територията на Съединените щати. Разбира се, в подривна дейност са обявени хората с леви убеждения или просто симпатизиращите на Съветска Русия. Особена популярност придобиват разследванията срещу работещите в Холивуд - актьори, режисьори, сценаристи. Много от тях наистина са с леви убеждения и симпатизират на Съветска Русия. Това е напълно достатъчно за Комисията да ги обяви за шпиони.Стига се и до срамни сцени, при които някои от най-талантливите творци в Холивуд като Уолт Дисни, например, открито свидетелстват срещу свои колеги, обвинявайки ги в шпионска дейност. Така стотици хора губят работата си, а някои от обвинените се озовават и в затвора.
С появата на Джоузеф Маккарти антикомунистическата и шпионска истерия достига нови висоти. Едва ли не всеи ден сенаторът "разкрива" нови и нови "руски агенти". Според него целият държавен апарат, включително и военната система, са просмукани от "съветски шпиони". В тази обстановка на страх и параноя журналистът Ед Мъроу решава, че колкото повече се мълчи, толкова по-гадно ще става. Със своя екип той изготвя специална телевизионна програма, в която доказва цялата несъстоятелност на "лова на шпиони". При това използва основно изказвания на самия Маккарти, акцентирайки върху тяхната противоречивост и несъстоятелност. Разбира се, сенаторът получава право на отговор, но е толкова неубедителен, че появата му има по-скоро обратен ефект.
Предаванията на Ед Мъроу имат ефекта на бомба, чиято експлозия успява да извади американското общество от страха му. Много хора, които до този момент са се бояли да се противопоставят на параноята на Маккарти от страх също да не бъдат обявени за шпиони, сега открито издигат глас срещу неговите действия. Постепенно настроенията в Съединените щати се обръщат и Джоузеф Маккарти от вдъхващ ужас сенатор се превръща в посмешище. Основна заслуга за това имат Ед Мъроу и неговият екип. Те нагледно са показали цялата несъстоятелност и глупост на "ловците на руски шпиони". Също така са показали, че налудността, когато е облечена във власт, е опасна и трябва да бъде разобличавана. В името на добруването на обществото. Тази история е разказана по прекрасен начи във филма на Джордж Клуни "Лека нощ и късмет". Дори и да сте го гледали, си струва да го гледате отново. Особено в дни като днешните.