В тази надпревара за бъдещ президент на Америка се пропукатрадиционният профил на американския избирател. Той вечене е послушен, богат, умствено бедстващ и медийно сготвенизбирател. Средният американец най-после започна да сесъмнява, да се ядосва политически и да се обръща срещуСистемата.
На 27 март, неделя, държавният секретар на САЩ Джон Кери взе участие в предаването Face the Nation на телевизия CBS. Броени часове преди това той се бе завърнал от своята европейска обиколка. Джон Кери сподели, че всички негови събеседници в Европа са го разпитвали за вътрешнополитическата обстановка в САЩ през въпроси за президентската надпревара. Коментарите по темата, които направи държавният секретар, бяха определениот някои анализатори като „обезпокояващи”.Основно заради риториката, описваща сблъсъците между кандидатите на Републиканскатапартия. Предимно между Доналд Тръмп и Тед Круз, но преди всичко Тръмп и най-вече... Тръмп. ДжонКери дефинира Тръмп като „заплаха за националната сигурност”, тъй като кандидатът запрезидент предложил мюсюлмани да не се допускат в САЩ. Въпреки респекта към Джон Кери френски коментатори се усъмниха доста по отношение на неговите публични европейски „откровения” за Тръмп. Приеха ги за пропаганда на американските демократи на европейската трибуна. В Европа политическият елит не си позволява даже да си помисли, че в САЩ някога може да се случи нещо революционно или различно. На Стария континент политици и евробюрократи се интересуват и хулят в медиен план „чеха Земан”, „този Орбан” и „словака Фицо или Фико”, както се изрази по една от нашите национални телевизии един „професионален” български евродепутат от евроатлантическата десница. Но тези,които следят отблизо обстановката в САЩ,стигнаха до извода, че тя е доста напрегнатаи нееднозначна, след като Джон Кери си позволява подобни предизборни медийни изяви сцел да дискредитира остро републиканците инай-вече Доналд Тръмп.
През нощта на 2 март 2016 г. „Супер вторник-1” премина като тайфун в САЩ. Това бе първото гласуване в 12 щата наведнъж в първичната кампания за президентските избори (праймъриз). След „Супер вторник-1” президентската предизборна надпревара рязко увеличи своето темпо. Като буря премина на 15 март и „Супер вторник-2”. Определено фаворит при демократите е Хилъри Клинтън, апри републиканците Доналд Тръмп. В действителност праймъриз са великолепно политическо шоу, което като димна завеса скрива реалните механизми, с които разполага мощната политическа система в САЩ. Именно те (механизмите) осигуряват перманентно доминиране на американския войнстващ естаблишмънт без оглед на мнението на обикновения американец, което така или иначе е обработено и промито от масмедиите до степен на пълно затъмнение за истината. Образно казано, в САЩ управлява партия на войната, свръхбогатствотои олигархията. И тя има две фракции – Републиканска и Демократическа. В страната на „неограничените възможности” отдавна е победила идеологията на потреблението. Както обича да казва самият Тръмп: „Не стоварвайте върху плещитена децата си незаслужено богатство: то можеда ги парализира, да ги обезкуражи и обезвери даработят усилено, за да постигнат своя успехв живота”. Нещо такова, но в политически смисъл се получава и при средния американски консуматор. Той е презадоволен, инертен е по отношение наполитическата си проницателност, не е критичен към властта и е играчка за медийнитепропагандни злоупотреби. Може да се каже, че свремето е напълно моделиран според нуждитена властовата върхушка. Редовият американец до този момент се интересува предимно от проблемите на икономическия ръст и заетостта. Обръща особено внимание на цената на бензина, с който зарежда колата си. Въпросът е обаче дали на 8 ноември 2016г., когато ще се избира новият президент наСАЩ, средният американец отново ще мислипо същия начин дребнобитово, или най-послев обществото ще се натрупа критичен обемсъждения, произведени от шокиращия абсурдна външната политика на САЩ?!
Макар че, що се касае до американския президент, то той по никакъв начин не може да се занимава самостоятелно с външната политика на САЩ. Тя се формира от сложна система от ведомства. Държавният департамент се състои от 95% безпартийни или „двупартийни” служители. Добре познатата в България госпожа Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ, отговаряща за Евразия, е част от групата на неоконите. Въпреки че Барак Обама е от Демократическата партия, Виктория Нюланд на практика е „комисарят”, който периодично посещава нашата страна и спуска наставленията на Вашингтон за управляващите в София, оформени от американската „партия на войната”. Огромна роля за формирането на американската външна политика имат ЦРУ, Министерството на отбраната на САЩ, РУМО (военното разузнаване) и цялата американска разузнавателна общност, която включва 16 специални служби. Участват също американските корпорации, Сенатът и Конгресът. Американската външна политика винаги ебила единствено и само чиста приложна геополитика. Със смяната на поредния президентна страната основната геополитическа цел наСАЩ остава непроменена. В зависимост от фракцията, към която принадлежи новият американски президент, се прави fine tuning на пътя, който води до целта. А тя винаги е една и съща – Pax Americana.
Хилъри Клинтън при сегашното развитие на предизборната кампания ще бъде номинирана за единен кандидат на демократите. Ако не се случи нещо извънредно. Вътре в партията тя няма съизмерими съперници. Даже Бърни Сандърс, сенатор от Върмонт, не може да бъде опасна вътрешнопартийна конкуренция. Единствено ФБР може да спре победния ход на Хилъри. Всесилната американска специалнаслужба подозира, че фонд „Клинтън” е получавал пари от донори, които са извличали ползаот служебното положение на госпожата. Хилъри не се ползва с доверие от страна на обикновените американци. Много от тях я считат за „лъжкиня” и „фалшива жена”. И тя им дава постоянно доказателства, че те са прави в своите оценки. Хилъри вече бе уловена, че започна да фалшифицира текущите праймъриз на Демократическата партия. Американцитеразбраха, че тя „открадна” праймъриз в Айова,Мисисипи и Невада чрез манипулиране на списъците на избирателите. Във Флорида например при обявяването на крайните резултатиот вота се оказа, че количеството подаденигласове надхвърля 100%. Не липсват и известни членове на Демократическата партия, които не я понасят. Джулиани, популярният кмет на НюЙорк, нарече Хилъри Клинтън „основател” на„Ислямска държава”. Едва ли това изказване не е съгласувано с по-старши партийни другари. Съпругата на Бил Клинтън е силно недолюбвана от служителите на Secret Service (аналог на нашето НСО). Бившият служител на службата Роналд Кеслър описва Хилъри като „арогантна”, „безмилостна” и„нечовечна”. Статия в New York Post пък носиследното заглавие: „Агентите на Secret Service:Да се работи с Хилъри е кошмар”. В статията се обяснява, че служителите на Secret Service са считали, че възлагането им да охраняват бившата първа дама на САЩ е дисциплинарна мярка, някакъв вид наказание. Те я описват като „ледено и зло чудовище в епични размери”. Роналд Кеслър заявява по отношение на Хилъри: „Никой не би наел тази персона заработа дори в „Макдоналдс” и въпреки товатя е позиционирана, за да стане президент наСАЩ”. Хилъри Клинтън е интересен случай. Нейното електорално превъзходство може лесно да бъде поставено под въпрос заради развитието на случая emailgate. Проблемът е, че, първо, Хилъри си е уредила частен сървър, през който да пуска служебната си кореспонденция, докато е държавен секретар, което е незаконно, и, второ, правила е това, за да скрие кореспонденцията си от президента, с което превишава правомощията си. Тази афера, макар и бавно, продължава да се развива и може да срути тотално нейния имидж на „държавна жена”. Главният IT специалист, който е настроил частния сървър, използван от Хилъри Клинтън за незаконна служебна преписка по времето на нейното пребиваване в Държавния департамент, дава показания пред комисия в Конгреса. Комисията разследва инцидента с убийството на американския посланик в либийския град Бенгази преди време. От показанията на IT специалиста става ясно, че въвеждането на частния сървър е станало по искане на Хилъри Клинтън: „Не за удобство, а за това да скрие отпрезидента своята излишна самостоятелностпри приемането на решения, за които е нямаларазрешение”. Съдията Наполитано открито обвини Хилъри Клинтън, че умишлено е използвала личен сървър за държавна преписка с цел да има възможност да прехвърли отговорността от своите действия в Египет, Либия и Сирия върху президента Обама. Други двама от разпитваните сътрудници на бившата първа дама на САЩ прибягнаха към Петата поправка на конституцията за отказ от даване на показания. А това позволява преквалифицирането на делото от административно в наказателно. Във Вашингтон вървят слухове, че атмосферата във ФБР е изключително напрегната. Служителите са на ръба да организират бунт, ако не бъде отправено съдебно обвинение срещу Хилъри. В отговор на тези слухове се твърди, че Клинтън избухва в нервен смях. Въпреки тази защитна реакция тя е единственият кандидат-президент с толкова много „скелети в своя гардероб”. Ако те бъдат извадени след нейното избиране, това може да взриви САЩ. Може да срути изградената от десетилетия американска политико-икономико-административна архитектура, наречена Системата. Този механизъм, който с огън и меч гради по света Pax Americana. Тоест, ако Хилъри Клинтън заеме поста президент на САЩ, то тя може да се окаже още по-разрушителна за Системата дори от Доналд Тръмп, чийто популизъм в политическата надпревара едва ли ще придобие практически измерения. Съпругата на Бил Клинтън е като бомба със закъснител. Познавачите на вашингтонския политически живот твърдят,че „с толкова съмнителни афери около себе сиХилъри ще бъде приоритетна цел на ловцитена глави, които мечтаят да я въвлекат в тежка конституционна криза”.
Към днешна дата вероятността Републиканската партия да номинира Доналд Тръмп е около 80%. Той жъне победа след победа. Но Тръмп е изправен пред един сериозен проблем. Естаблишмънтът на Републиканската партия е сериозно настроен срещу милиардера. А сложната американска политическа система позволява той да бъде препънат, ако политическите кланове, стоящи на върха на Републиканската партия, започнат да работят срещу него. Накратко: Доналд Тръмп може да бъде спрян, при условие че републиканската партийна мафия започне да играе срещу него. Има два начина. Първи начин: всички кандидати на републиканците да се обединят срещу Тръмп. Всичкикандидати се отказват в полза на втория в надпреварата. По този начин вътре в Републиканската партия се оформя един-единствен яркоизразен кандидат „анти-Тръмп”. Проблемът е, че нито Тед Круз, нито Марко Рубио могат да консолидират републиканския електорат. Втори начин: наконгреса на Републиканската партия в резултат на подмолната дейност на партийнатамафия Доналд Тръмп не събира необходимите50%+1 делегати. Естествено, рискът е огромен. Тази манипулация може да доведе до бунт в партийните низини непосредствено преди конференцията. Публично достояние е вече фактът, че Мич Макконъл, лидер на републиканското мнозинство в Сената, всъщност готви сенаторите за работа през следващите четири години при президент Хилъри Клинтън. В Лос Анджелис се провеждат тайни съвещания между спонсорите на Републиканската партия. Допуска се дори,че при издигане на Доналд Тръмп за официаленкандидат на републиканците има вариант теда започнат да финансират демократите. Републиканският естаблишмънт истински се страхува от „ексцентричния” милиардер. Има защо. Тръмп предупреди републиканската върхушка, че редовитерепубликанци ще въстанат, ако го лишат отноминация с помощта на противозаконни машинации.
Но как се появи на сцената Доналд Тръмп? Миналата година – в началото, никой не го възприемаше сериозно. Считаха го за „клоун”. Малко по-късно бе оценена гениалността на медийната технология, с която „изплува” Доналд Тръмп. Първоначалните негови клоунади представиха на американците кандидат, към когото не можеха да се отправят претенции за политкоректна и съгласувана риторика. С акцент върху клоунадата, той изхвърли на заден план програмата и обещанията. Релефно изпъкваше само една-единственацел на кандидата: капацитет за разрушаванена Системата. И воля за сриване на досегашния американски естаблишмънт. Отговорите на поддръжниците на Доналд Тръмп са много показателни в социологическите проучвания. Хората не са загрижени да знаят в детайли това, което той иска да направи, даже не ги интересува дали неговите виждания съвпадат с техните. Тях ги интересувасамо едно. Неговата основна мисия: да разрушиСистемата. Усещането на избирателите за Тръмп е еднозначно. Те си казват, че „не им пука какво той иска да направи, важното е да стигне до своята цел и да ги разбие всичките”. Това чувство на ярости гняв в обикновения американец срещу Системата е нещо ново и нараства лавинообразно. Съгласно изследване на Washington Times броят на записалите се за първи път за участие в първичните избори (праймъриз) от страна на републиканците е безпрецедентен. В проведените до този момент15 праймъриз са гласували 10 милиона привърженици на Републиканската партия. През 2008г. в аналогичната във времето точка от президентската надпревара за републиканците гласуват едва 4 милиона. Интересно е да се отбележи, че до този момент ударите срещу Тръмп не успяват да му нанесат сериозни имиджови щети. Това, че в някои коментари се приемат като клоунада неговите медийни изяви, че ги намират за скандални и други подобни подмятания, се разбиват като вълни в крайбрежен вълнолом. А вълноломът е мощното всеобщочувство на омраза, фокусирано против Системата. Персонализираните удари срещу „ексцентричния” милиардер нямат ефект. Почти никакъв. Защото обикновените американци възприемат ударите срещу Тръмп като защита на съществуващата омразна Система в САЩ. Именно битката на Доналд срещу елита му осигурява този висок рейтинг. За последния половин век доверието към американското правителство е възможно най-ниското, под 19%. Естествено, избирателите ще подкрепят този, който също не го устройва текущото положение на нещата в страната. Тръмп е като червен парцал за американските генерали. Той открито говори, че НАТО струва прекалено скъпо на САЩи че участието в европейските конфликти „неструва живота на американските войници”.Подобен изолационизъм не буди възторг средвоенния елит, който е привикнал към раздутиотбранителни бюджети. За сравнение: руската армия воюва 6 пъти по-евтино от американската. Не са доволни и неоконите, които печелят от обслужване на идеологическата страна на въпроса. Генерал Майкъл Хейдън публично заяви, че армията няма даизпълнява някои заповеди на президента Тръмп,които милиардерът публично обяви. Естествено, позицията на този американски генерал, бивш шеф на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, не отразява официалната позиция на силовия сектор в страната. Но става пределно ясно, че голяма частот генералитета получава алергия от Тръмп.Доналд се усъмни в ценността на НАТО заСАЩ и организира представяне на своето бъдещо външно министерство, от което следва,че той се готви да разгони не само НАТО, но иДържавния департамент, които са пълни с кадри, лоялни на Хилъри Клинтън. Не е учудващо.Сегашният Държавен департамент се опитвада води собствена политика, а чрез НАТО и дакомандва американската армия. Външната политика, която иска да провежда Тръмп, напомня времената на Теодор Рузвелт. Тогава всеки американец, който участва в какво да е качество и в коя да е война, която не се явява война, обявена официално от Конгреса на САЩ, е криминален престъпник пред американския закон. Тази постановка е тотално несъвместимасъс сегашния Държавен департамент, чиитосътрудници считат, че именно в това е смисълът на дипломатическата им работа. Това, че „ексцентричният” милионер се възприема като борец срещу Системата, се потвърждава и от един страничен факт. Неочаквано световно известният руският геополитик Александър Дугин реагира по специфичен начин на кандидатурата на Доналд Тръмп. Дугин е типичен руснак с дълбок респект към традицията, неговите концепции са базирани върху историческото минало на Русия и върху православието. Дугин е личност „ала Солженицин”, макар че не може да бъде сбъркан с него. За руския геополитик всичко, което е американско в света, предизвиква тотална враждебност. И въпреки това Дугин нарича Тръмп „забележително явление”. Точно защото Тръмп е срещу Системата, което е изключително и направо невероятно за САЩ, където медиите са остъргали мозъците на обикновените хора. Милиардерът е за сътрудничество с Русия, а Хилъри Клинтън еднозначно се обяви за смъртен враг на Путин. Нещо повече. Тръмп заяви, че Москва и Белград са главни европейски съюзници на САЩ в антитерористичната борба.
Разбираемо руският президент одобрява Тръмп. Стойността на тази позиция се изразява в това, чемилиардерът е ключова фигура на анти-Системата. Според прочутия Лари Кинг медиите са допринесли феноменално много за имиджа на Тръмп. За неговия пробив Лари Кинг казва: „Той има характер,аз познавам Доналд много добре, аз го познавам от години; той е телевизионна личност,магнат”. Лесли Мунвес, журналистка от CBS, заяви на бизнес конференция по повод медийните изяви на Тръмп: „CBS прави пари. Това може да не е доброза страната, но е добро за CBS”. Въпреки че CBS е част от същия естаблишмънт, който си къса косите и реве срещу ексцентричния милиардер. Но Тръмп, фалшив или реален, отваря очите на народа. Тези, които имат сетива за ставащото във Вашингтон, улавят едно специфично ехо, което идва днес от Америка. Същото ехо, което идваше и от СССР в началото на епохата на Горбачов. САЩ днес живеят във времето на своята американска „гласност”.
Американският избирател години наред е в ролята на овца без минимална интуиция, готова да сдъвче и погълне всичко, което й предложат. Средният американец винаги е бил със статут на пасивно одобряващ Системата, без да вниква в детайлите, нито да разбира ставащото около него. Но днес този банален психологически профилна редовия американец е на път тотално да сепреобърне. Защото с появата на Тръмп този среден американец се превръща в противник на Системата... макар и пак, без да детайлизира, нито да разбира. Нотой отпива от емоцията, вдишва от аромата на възмущението. Трябва да се отбележи, че омразата срещу Системата не е обзела само републиканския електорат. Същите настроения са масово разпространени и сред поддръжниците на Сандърс от Демократическата партия. Тези настроения са стряскащи едновременно както за демократическата, така и за републиканската върхушка. Сондажите показват, че 80% от поддръжниците на Сандърспредпочитат по-скоро да гласуват за Тръмп,отколкото за Хилъри, в случай че на финала напрезидентската надпревара се изправят единсрещу друг Тръмп и Клинтън. И това няма нищо общо с „демократичните ценности”. Става въпросза една и съща омраза срещу Системата. Така както Хилъри Клинтън е в капана на Системата, така Доналд Тръмп е подхванат и издигнат от вихъра на анти-Системата. Имаме или нямаме „феномен Тръмп”? Отново Лари Кинг с половинвековен опит в медиите твърди: „Мога да ви кажа, че предвидмоя опит аз никога, ама никога не съм виждалнещо подобно като настоящата електоралнагодина. Няма нищо, което може да я обясни;това е едно изключително събитие в американския политически живот; това е невероятно. Сандърс е невероятен случай, Тръмп еневероятен случай...”. Очевидно е, че „нещо” става в САЩ. Лавината традиционни анализи на електоралната надпревара са „потопени” в дребни и жълти факти. Знаковите събития и детайли остават извън медийния мейнстрим. Основните глобални медии ни вкарват във фалшива диалектика: Тръмп представител на популизма, ксенофобията и расизма ли е, или олицетворява структурната американска идентичност и защитата на традиционните ценности в САЩ? Сблъсъкът на мненията е изключително върху тази плоскост на разсъждения. По този начин сеигнорира основният въпрос на политическатабитка: Системата срещу анти-Системата. Съзнателното незнание се смесва с невежеството. С което се усилва структурното неразбиране на това какво представлява настоящата Голяма криза. Ситуацията в САЩ в навечерието на президентските избори през 2016 г. се представя като един вид реплика или нещо като ехо на изборите от 2008 г. Налице обаче е една фундаментална разлика. САЩ се намират в абсолютно дълбока криза през 2016 г. Криза имаше и през 2008 г. Въпросът е, че двете кризи изобщо не са идентични. Двете кризи тотално се различават. През2008 г. кризата беше във финансовия сектор,външна за властта. Това предизвика де фактоедин вид съюзяване на цялата власт срещу кризата. Върхушката във Вашингтон зрелищно обедини кризисния потенциал и създаде усещане, че е налице само една-единствена криза – финансовата. Днес, през 2016 г., кризата, която е обхванала САЩ по време на президентските избори, е криза на самите избори, на политическия процес, на властта, на електората, който трябва да вземе своето решение. Но както умело подчертава Доналд Тръмп: „Кризите често даватнай-прекрасните възможности”. С участието на Хилъри Клинтън в президентската надпревара кризата в САЩ става още по-ярка, защото съпругата на Бил Клинтън е символична фигура. Бившата първадама на Америка е невероятно представителназа Системата. Не е случаен коментарът на Нейтън Робинсън в Current Affairs. Той твърди, че „ако демократите не противопоставят Сандърс на евентуалната номинация на Тръмп (а издигнат Хилъри), то това значи Доналд – президент”. Сондажите показват интересни резултати. Тези, които посочват Сандърскато техен пръв избор, посочват Тръмп катотехен втори. Според Нейтън Робинсън: „Единствената личност, която може да се противопостави на Тръмп и да го победи през ноември, еБърни Сандърс”. Инстинктивно Хилъри Клинтън дълго време изглеждаше по-избираема от двамата кандидати на демократите. Освен това тя има опит, тя е прагматична, а Сандърс е един евреин социалист от Върмонт, възрастен и говорещ несвързано. Клинтън е по-близо до елитната американска публика. Не малко от привържениците на Сандърс казват: „Аз харесвам Бърни, но не мисля, че ще спечели”. Нейтън Робинсън продължава: „Ние днес сме далеч от типичните американски избори. И сега всичкиспекулации на тема избираемост са други поради един прост факт: Доналд Тръмп е възможен кандидат на републиканците за президентския пост. Предвид тази реалност всекистратегически въпрос за демократите трябвада се разглежда не на база абстрактна избираемост срещу хипотетичен кандидат, а на базана специфична избираемост срещу реален републикански кандидат – Доналд Тръмп. Сега единмач със състезател като Хилъри Клинтъне възможно да се превърне в абсолютно електорално бедствие. С кандидат като Сандърсшансът е по-голям. Всяка от считаните слабости на Клинтън съответства на силнитестрани на Тръмп, а всяка от няколкото слабости на Тръмп отговаря на силните страни наСандърс. От чисто прагматична гледна точкабитката Клинтън срещу Тръмп е самоубийствена постановка”. Самата предизборна кампания на Хилъри я прави противник – мечта на Доналд. Тя дава безкрайно много поводи да бъде атакувана от „ексцентричния” милиардер. В Демократическата партия Хилъри е известна с това, че е „непохватна и е малко въодушевена на трибуната”. Освен това тя влачи след себе си шумните „тенекии” (например случаят „Моника Люински” и други подобни) на Бил, но няма харизмата на своя съпруг. Хилъри е уязвима и по отношение на лъжите, които са документирани в нейните публични изяви. Как да се забрави, че преди време бившата първа дама на САЩ изпадна в ситуацията на нашия президент, когато той разказваше, или по-точно – лъжеше, за своите „подвизи” в периода на свалянето на Тодор Живков? Хилъри каза, че е кръстена на сър Едмунд Хилъри, човека, който покори връх Еверест.