Какво стои зад кървавия атентат в Барселона?

През последните години обикновеният камион се превърна в истинско джихадистко оръжие. Подготвените и изобретателни терористи практически изчезнаха, а терористичните актове се извършват от глуповати фанатици. В повечето случаи те не са способни да нанесат адекватни на целите им вреди, а се оказват само евтино и ефектно средство за всяване на паника и напомняне на широките маси за съществуването на отделни терористични организации. 

Азар-терористът

През 2006 г. един новичък  Jeep Grand Cherokee с огромна скорост влетява на територията на Университета в Северна Каролина. Зад волана е випускник на този университет  — Мохаммед Реза Тахери-азар. Той не измисля нищо друго, освен да насочи джипа в тълпата почиващи пред кампуса студенти. За щастие, няма загинали. „По пътя на истината ме насочи примерът на Мохамед Атта. Той имаше добро образование и научна степен, но това не му попречи да забие самолета в една от кулите близнаци на 11 септември”, спомня си неуспелият терорист, който е изпратен за 33 години в американски затвор.

Впрочем твърде скоро става ясно, че Тахери-азар има крайно бегли представи за исляма и даже не знае по какво шиите се отличават от сунитите. Примерът му обаче не остава незабелязан и скоро светът е залят от опита за врязване в тълпата с висока скорост. Палестинците особено много харесаха тази тактика и понякога я ползват в Израел.

Пълен напред

Да се врезеш в тълпата с висока скорост с камион е ефектен образ, но съвсем не е най-ефикасното оръжие. Едни от първите, които използват многотонажните камиони като оръжие на джихада, са членовете на „Ал-Кайда”. Още през 2010 г. джихадистите залагат не толкова на преминалите обучение бойци с внушителен арсенал, колкото на споделящите идеите за изтреблението на „неверниците” единаци. Ето защо в разпространяваното от джихадистите гланцирано списание Inspire се появяват достъпни и прости инструкции под името „Джихад за всеки”. Вече са излезли 17 броя от това издание и във всяко има десетки изобретателни способа за организиране на атентати без особени разходи.

Например в последния номер Inspire се обяснява  как да бъде причинено дерайлирането на влак. Не са много вълците единаци готови на това, но дори и тези единични диванни муджахидини, които са готови да въплътят в живота прости инструкции, бързо и ефективно изпълняват главната задача – да привлекат вниманието на масмедиите. Оттук и страхът, и паниката, и ксенофобията и истеричните публикации за „спящи клетки” на поредната „всемогъща” терористична групировка. В действителност нещата са много по-прости. Преди джихадистите разчитаха не на количеството, а на качеството. Класически пример е 11 септември - три хиляди убити, други хиляди ранени. Множество по-малки акции – десетки убити, стотици ранени. За всичко това са необходими сериозна подготовка и ресурси – за създаването на бомбата, за покупката на техника и оръжия.

С появата на „Ислямска държава” джихадът по места окончателно издребня и стана нещо като мейнстрийм. Преди извършителите на атентатите в по-голямата си част бяха свързани с различни организации с определен бекграунд. Днешните вълци единаци не са особено образовани, не са в състояние да сглобят най-простата бомба, дори при наличието на подробни и твърде елементарни инструкции. Атентаторът от Ница е обикновен шофьор, а врязването в тълпата в Стокхолм е дело на узбекския гастарбайтер Рахмат Акилов. В сравнение с тях дори братята Джохар и Тамерлан Царнаеви изглеждат експерти в областта на тактиката и стратегията. В своята пропаганда „Ислямска държава” призовава за прости и ефективни способи за диверсии на вражеска територия. Атентатите с автомобили за първи път се споменават от прессекретаря на „Ислямска държава” Абу Мохамед Ал Аднани. Оттогава се случиха мащабните и относителни кървави Ница, Стокхолм, Лондон. Сега вълната от автомобилно насилие стигна и до Барселона.

С редки изключения жертвите на атентати при използването на коли са относително малко, особено в мегаполисите, където почти всеки ден при катастрофи загиват повече хора. Изключение прави трагедията в Ница, където загинаха 86 души, в Лондон имаше 8 жертви, в Стокхолм – 5, в Берлин – 12. При цялата трагичност няма как да наречем това мащабни акции. „Ислямска държава” много бързо поема отговорността за случилото се. Логиката на подобни действия е удивително проста – това е лесен и в същото време ефектен начин да се заявиш. И нито едно издание по света няма да пренебрегне темата. В каналите на „Ислямска държава”, Telegram и в другите платформи джихадистите разпространяват множество инструкции: как да бъде сглобена бомбата, каква кола да бъде открадната, как да бъде подпалена къща, как да се борави с нож. Не всички са склонни да ги изпълняват. Да седиш в чата е много по-лесно, отколкото да воюваш в Сирия и Ирак. И все пак отделни уникуми има и сред диванните муджахидини – именно те извършват атаките, като последната в Барселона. Начините са прости, но диванните муджахидини не са способни да извършат всички. От брой в брой в джихадисткото списание „Румия” преминава информация за това как да бъде намерен камион и как да бъде извършено врязването в тълпата.Това, за съжаление, носи плодове.

А „Ислямска държава”, без да похарчи и динар за подготовка и обучение на такива единаци, почти предала някога непристъпната Ракка, решава най-важната задача – всява страх сред мирните жители и за пореден път напомня на силните на деня за съществуването си. Въпреки че вече няма нито територии, нито много хора и никога не изпълнява обещанията си да завладее Рим. Или Цариград. Или Дамаск. Или поне да отвоюва Дабик, мястото, където ще се случи последната битка срещу кръстоносците преди настъпването на края на света.

Автор: Владимир Корягин

Източник: lenta.ru

Превод: Петър Волгин