Атентатите в Париж и Брюксел стъписаха Европа. Те обаче не са изненадващи, твърди Жак Бо, бивш аналитик на швейцарското стратегическо разузнаване.
„Всеки ден се качвам на бюрото си, за да не забравя, че задължително трябва да се опитваме да видим нещата под различен ъгъл”. С този знаменит съвет на Робин Уилямс от „Кръга на мъртвите поети” започва книгата „Тероризъм: политически лъжи и пагубни стратегии на Запада”, която току-що излезе на пазара и се очертава като един от абсолютните бестселъри, посветени на джихадизма.
Творбата е толкова скандална, че би предизвикала скептицизъм, ако не беше изрядно документирана и написана от големия познавач на темата Жак Бо, бивш аналитик на швейцарското стратегическо разузнаване и създател на Службата за оперативно разузнаване на ООН – ведомство, чиято първа мисия в Судан той ръководи лично, в първата декада след 2000 г.
Петнадесет години след началото на „войната срещу тероризма”, подхваната от САЩ в отговор на атентатите от 11 септември, броят на джихадистите е по-голям от всякога. Как да си обясним този парадокс?
Сегашната джихадистка вълна е вид съпротива срещу незаконните атаки, предприети от Запада в Близкия Изток. Западът отговори на тях с нарастващо ожесточение, засилвайки ударите по региона на базата на лъжливи основания и без мандат на ООН. С което само подхрани гнева.
Кога започна процесът?
Още с първата война в Залива, която приключи с настаняването на американски войски в Саудитска Арабия, пряко волята на правителството и населението. Нещата се влошиха, когато САЩ решиха да удължат военното си присъствие отвъд договорените срокове. Първите атентати, целящи да убедят САЩ да се оттеглят, се случиха още през 1995 г. Без последствия. Отсетне джихадистите започнаха да разширяват театъра на терористичната си дейност.
Какво представляват атентатите от 11 септември в този контекст?
Често ги представят като начало на войната. Но това не е истина. Завръзката им е още в конфликта около американското военно присъствие в Саудитска Арабия, започнал през 90-те. Те са и отговор на американските бомбардировки над Судан и Афганистан от 1998 г. Които впрочем мнозина считат за контрапродуктивни.
Заради причинените жертви ли?
Не само. Ударите бяха представени като отговор на кървавите атентати, които бяха извършени две седмици по-рано срещу американските посолства в Найроби и Дар ес-Салаам. Всъщност те бяха проведени преди установяването на виновниците. Те впрочем още не са установени. Ударени бяха цели, които нямат нищо общо с атентатите. Един фармацевтичен завод и тренировъчна база на бойци за индийския Кашмир. Самолетите на 11 септември бяха нещо като отговор на ракетите, изстреляни три години по-рано.
Каква е ролята на Осама бин Ладен в тази война?
Той, заедно с неколцина други, е интелектуална референция за джихадистите. Нищо обаче не доказва, че е играл и най-малка роля в организацията на атентатите. Вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни лично го призна през 2006г., когато довери, че американското правителство никога не е считало, че Бин Ладен е пряко замесен в 11 септември. Ако той бе представен като вдъхновител на атентатите, то е най-вече защото бе познат на западните служби.
Защо тогава Барак Обама нареди ликвидирането му десетина години по-късно, при това с рискована операция на пакистанска територия?
Много военни операции имат вътрешнополитическа обосновка. Така беше и с бомбардировките от 1998 г., които предизвикаха атентатите от 11 септември. Бил Клинтън ги нареди, за да изплува след аферата „Люински”, която настрои срещу него голяма част от политическата класа. Същата мотивация стои и зад френската военна активност в Либия: Никола Саркози търсеше начин да повиши одобрението за себе си в сондажите, които не бяха обнадеждаващи в навечерието на президентските избори. Ликвидацията на Осама бин Ладен се вписва в същата логика. Тя подпомогна преизбирането на Барак Обама, но не оказа никакво влияние върху борбата с джихадизма. Бин Ладен е бил арестуван от пакистанците през 2006 г., когато ЦРУ закри звеното, натоварено с неговото преследване. Документите, иззети от резиденцията му в Аботабад доказват, че той вече е бил извън играта.
Каква беше ролята на Ал Кайда през всичките тези години?
Ал Кайда никога не е съществувала като организация. Понятието, което по принцип означава „основа”, е използвано през 80-те за обозначаването на лагер, в който са набирани чужди доброволци, желаещи да се включат в афганската съпротива. По-късно американските власти използват понятието, за да обозначат джихадистите, с което то добива авторитет и се превръща в марка. После всевъзможни организации я възприемат за рекламни нужди и от структурни съображения. Общият знаменател между тези групи е желанието за въоръжена борба, често с терористични средства, срещу западното присъствие в Близкия Изток.
Какви грешки допуснаха САЩ и техните съюзници във войната с терора?
Основната грешка е, че пренебрегнаха ропота срещу вмешателството им и дори увеличиха военното си присъствие в региона. Западът нямаше работа в Афганистан след атентатите от 11 септември. Повечето терористи бяха саудитци, а атентатите бяха подготвяни на германска територия. А Осама бин Ладен не беше замесен в атентатите. САЩ стигнаха дори и по-далеч, защото ползваха инерцията, за да обосноват нашествието си в Ирак и, макар и по-дискретно, свалянето на пет правителства, от Либия, през Судан, до Сирия. Проектът бе разкрит преди няколко години от един от най-заслужилите висши офицери на американската армия от новата й история, ген. Уесли Кларк.
Афганистан, Ирак, Либия, Сирия: тези четири страни днес са потънали в кръв…
Западът се намеси много неумело на тези четири театъра на военните действия. САЩ бомбардират ИДИЛ в Ирак и Сирия, но нямат план какво ще правят в случай на победа. Допуснаха същата грешка навсякъде, където свалиха властта през последните години. В Афганистан, Либия и Ирак предизвикаха десетки хиляди жертви и постигнаха пълен хаос.
Как атентатите в Париж и Брюксел се вписват в тази война?
Джихадистите прилагат спрямо Запада стратегията на съюзниците срещу Германия. Те нанасят удари по цивилното население, за да го принудят да притисне властта да прекрати военните действия. Само средствата са различни: едните бомбардират, другите залагат на шахиди. Организации като ИДИЛ и Ал Кайда на Арабския полуостров показват ясно намеренията си и поемат отговорност за терористичните атаки.
Стремят ли се тези организации да наложат своя закон над Запада?
Това е общоприетото схващане. Западните политици имат слабостта да възприемат днешните събития през своите стари интерпретационни схеми. Тези от крайнолевия тероризъм от 60-те и 70-те години, „Червените бригади” и Фракция „Червена Армия”, които си поставяха за цел да прекроят обществото. Джихадистите нямат такава амбиция. За разлика от техните предшественици, те не разполагат с никакво средство за превръщане на военния успех в политически.
Ако атентатите имат някакъв политически ефект, то е този да вбият клин между западните общества и мюсюлманските мигранти. Което в дългосрочен план може да доведе до известна ислямизация на Европа. Но това не е търсеният ефект.
Защото западната военна мощ, която силно превъзхожда джихадистката, не успява да надделее?
Западът води войната с принципите от Първата световна война: той свързва победата с огневата мощ. Но войната днес е асиметрична. Успехът на единия може да доведе до победа на другия. Как да възпреш някой със смъртни заплахи, ако той се стреми към смъртта? Самото понятие за победа е различно на Изток и на Запад. Западната култура следи за съотношението на силите, брои своите и чуждите жертви. Понятието „джихад” привилигирова волята за победа. Египтяните честват като своя победа войната от 1973 г., когато армията им е смазана от Израел. Те честват не материалния резултат от войната, а решимостта си да се борят срещу технологично по-силен враг.
Каква е вашата прогноза за изхода на това противоборство?
Влязохме в омагьосан кръг. С времето изходът става все по-труден. Страни като Франция и Белгия нямаха никаква причина да се намесват в сирийския и иракския конфликт, които не ги касаят. И бездруго приносът им е минимален: Франция допринася с 5%, а Белгия с 1% от силите на коалицията. Париж реагира съвсем абсурдно след атентатите срещу „Шарли Ебдо” като бомбардира Сирия, при положение, че отговорност за атентата пое Ал Кайда на Арабския полуостров.
Единственият изход изглежда изтеглянето на Запада от Близкия Изток. Но властите могат да го предприемат, само ако съхранят лицето си. Ще рече, че им трябва сгоден повод. Може би поредните президентски избори.
Източник: Le Temps
Превод: Иво Христов