Независимо от Брекзит ние сме част от Европа.
Петър Волгин разговаря с Джереми Корбин, лидер на Лейбъристката партия във Великобритания
С лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин разговаряме веднага след официалното закриване на Съвета на ПЕС в Лисабон. Уговорката ни е за 13:30, като на Корбин му трябват 45 минути, за да измине двайсетте метра от сцената до стаичката, където трябва да разговаряме. Не че ходи бавно. Просто на всяка крачка го спират хора. Едни искат само снимка с него. Други освен снимка искат и разговор. Трети настояват да чуят мнението му по всички основни въпроси на съвремието. Нищо учудващо няма в тези желания. Джереми Корбин е звезда. И всички искат да се докоснат до него. За разлика от други популярни лица на европейската левица като Пабло Иглесиас от „Подемос” или Алексис Ципрас от СИРИЗА звездният статут идва при Джереми Корбин след 65-ата му година. За първи път става депутат през 1983 г., но от тогава до 2015 г., когато е избран за лидер на лейбъристите, пребивава в политическата маргиналия. Винаги е бил на радикални леви позиции, което го прави особено неудобен, когато партията се ръководи от хора като Тони Блеър и Гордън Браун. Ето защо изборът му за ръководител на лейбъристите предизвиква „шок и ужас” в средите на лейбъристкия елит. Затова пък редовите лейбъристи, както и много нормални хора по цял свят, му се възхищават. Вярват, че ако неговите идеи бъдат реализирани, това ще бъде в състояние да промени капиталистическата система. Питам Джереми Корбин дали самият той вярва в това.
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Ние предлагаме алтернатива на пазарния капитализъм. Ние променихме неолибералния дневен ред, който създаваше все повече и повече неравенства и несправедливости. Както в бедните държави, така и в т.нар. развит свят. Част от същата тенденция към прокарването на нови политики бе и президентската кампания на Бърни Сандърс в Съединените щати, както и движенията, насочени срещу остеритета в цяла Европа. По време на последните избори ние от Лейбъристката партия успяхме да привлечем много нови гласоподаватели именно защото заложихме на риториката, насочена срещу остеритета, на посланията за преразпределяне на богатствата и на борбата срещу несправедливостите. Ще продължим да правим това и в бъдеще. Всичко показва, че подкрепата за нас продължава да расте. Увеличават се и членовете ни. В момента сме близо 600 000, като по този начин сме най-голямата партия в Европа.
Джереми Корбин удиви всички, когато през 2015 г. бе избран за лидер на Лейбъристката партия с 59,5% от гласовете. През 2016 г. след референдума за Брекзит неговите вътрешнопартийни противници поискаха да го отстранят от поста с обяснението, че Корбин не бил агитирал достатъчно силно в подкрепа на оставането в ЕС. Огромно беше разочарованието на повечето членове на партийния елит, когато Джереми Корбин запази поста си, след като получи 61,8%. На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. лейбъристите отново бяха втори, но спечелиха нови 30 места, благодарение на което консерваторите загубиха парламентарното мнозинство. За първи път след изборите през 1997 г. лейбъристите получиха повече места. Явно Джереми Корбин се оказва доста добър изборен стратег. Затова искам да знам каква е стратегията му за спечелването на следващите избори.
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Ние сме партия, която постоянно е в кампания, постоянно организираме събития. Преди седмица имахме Ден на националната кампания. Тогава организирахме повече от 600 събития в големи и малки градове, изобщо в цялата страна. Ще продължаваме с това. Този начин на работа ни помага да селектираме бъдещите кандидати за парламента. Обръщаме особено внимание на избирателните райони, където обикновено печелят консерваторите, защото смятаме, че имаме ресурса да направим пробив на много от тези места.
Все още никой не знае как ще изглежда Великобритания след финализирането на Брекзит. А дали Джереми Корбин може да каже каква ще бъде родината му, когато той стане премиер?
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Надявам се, че това ще бъде страна, в която младите хора няма да потъват в дългове само защото искат да получат добро образование. Надявам се, че това ще бъде страна, в която няма да има бездомни хора. Надявам се също така, че правителството на тази държава ще работи за спазването на човешките права по целия свят, за укрепване на справедливостта, мира и демокрацията. И няма да се страхуваме да кажем, че неравенството е основният враг за благоденствие на нормалните хора.
Критиците на Джереми Корбин обичат да казват, че той е най-голямата заплаха за британския бизнес след Брекзит. Твърдят, че неговите „радикални” планове за ренационализация на ключови индустрии, за повишаване на данъците за корпорациите, за повишаване на доходите на хората в затруднено положение ще разрушат британската икономика. Какво внимание обръща Джереми Корбин на тези упреци?
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Ние винаги много ясно сме изразявали позицията си за това какво трябва да стане обществена собственост. Железопътната система трябва да бъде обществена собственост. В момента жп линията е такава собственост, но железопътните компании не са. Ще направим така, че пощите отново ще бъдат върнати на обществото. И ще ренационализираме водната индустрия. Ще промотираме местни енергийни компании, но големите енергийни обекти трябва да бъдат публична собственост. Само така могат да бъдат гарантирани сигурността на енергийните доставки и устойчивостта на производството на енергия. Ще създадем Национална банка за инвестиции. В много държави по света има такива банкови институции. Тази банка ще инвестира в нови индустрии, както и в инфраструктура. А що се отнася до национализацията, ние не предлагаме такива неща. След като станах лидер на Лейбъристката партия, участвам в много дискусии, организирани от профсъюзите. Говорил съм и два пъти пред Конфедерацията на британските индустриалци, имам постоянни контакти с Федерацията на малките бизнес предприятия.
А какво предвиждате по отношение на данъците? У нас в България либералните икономисти не спират да обясняват как вселенското щастие зависи от ниските данъци.
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Плановете ни са за данъчно увеличение до 26%. Става дума за големите корпорации, а не за малкия и средния бизнес. Според нас положителното развитие на икономиката минава през по-големия публичен сектор. Освен това много държим да подпомогнем икономическото развитие в цяла Великобритания. Защото в момента съществуват огромни неравенства. Инвестициите, особено правителствените, в Лондон и в някои части от Югоизтока се увеличават, докато продължават да са много малки в Североизтока и Северозапада.
През по-голямата част от политическата си кариера Джереми Корбин е яростен критик на Европейския съюз. Още като общински съветник през 70-те години е твърд противник на влизането на Великобритания в Европейската икономическа общност, предходника на днешния ЕС. Вече като депутат гласува срещу Маастрихтския договор (1993 г.) и Лисабонския договор (2008 г.). През 2011 г. подкрепя предложението да бъде организиран референдум за излизането на Великобритания от ЕС. В последно време обаче Корбин се изявява по-скоро като привърженик на Европейския съюз. Агитира, макар и не особено сърцато, за оставането на Великобритания в съюза. На какво се дължи тази промяна?
ДЖЕРЕМИ КОРБИН: Бях критик на Европа, доминирана от свободния пазар. Критикувах онази Европа, която беше срещу сериозното участие на държавата в икономическия живот, която искаше приватизация на железниците и пощите. Означава ли това, че съм бил срещу сътрудничеството между хората от най-различни европейски държави? Разбира се, че не. Днес съм тук на Съвета на Партията на европейските социалисти, защото ние сме част от Европа. Имахме много позитивен разговор с моя добър приятел Антонио Коща по повод неговата политика срещу остеритета. Независимо какви ще бъдат резултатите от преговорите около Брекзит, ние сме част от Европа. Говоря за онази Европа, която работи за мнозинството, а не за малцинството граждани. За Европа, която подкрепя човешките права на бежанците, а не ги обвинява за икономическите си проблеми. Освен това вярвам в Европа, която е в състояние да накара свръхбогатите граждани и големите корпорации да плащат данъците, които дължат. „Досиетата от рая” трябва да са голямо предупреждение за всички нас какво може да се случи, ако няма достатъчно регулации.
Това интервю стана възможно благодарение на Мария Дивизиева, ръководител на кабинета на председателя на ПЕС Сергей Станишев, и на Милен Марчев, директор на отдел „Комуникации” на ПЕС.