Ролята на Къшнър в Белия дом предизвика остри критики от страна на демократите и скептицизъм от страна на експертите. Foreign Policy пише: „Работата не е само в кумуването, а направо абсурдно е да се мисли, че младият специалист по недвижими имоти ще може да въплъти в живота всички тези задачи, с които тъстът му нареди да се заеме”. Задачите на Къшнър включват както разрешаването на израелско-палестинския конфликт, така и ръководството на специалния екип от частни консултанти, които трябва да реорганизират и рационализират федералното правителство, а освен това ще трябва да реши проблема с наркозависимите и ветераните от Виетнам. Къшнър бе назначен и за неофициален представител на президента в Китай, Ирак, Мексико, Канада и където още на Тръмп му хрумне да го изпрати. Според някои медии, зетят също така е получил задача да държи под контрол главния стратег на президента Стив Банън (или пък напълно да избави Тръмп от него). Foreign Policy коментира по следния начин мотивите за назначението на зетя на Тръмп: „Къшнър като разглезено богато дете можеше да си облекчи живота, като предпочете да кара ски, вместо да управлява… Тази работа е прекалено сложна за него, даже ако съчетава хитростта на Хенри Кисинджър и политическия талант на Линдън Джонсън. Но проблемът не е единствено и само в Къшнър. Реалният проблем е в това, че сегашната ситуация повече ни говори за президента, който той обслужва и за характера на политическия живот във Вашингтон. Нека да започнем с това, като си припомним един много важен факт от биографията на Доналд Тръмп. Той е стар. Един седемдесетгодишен мъж няма да започне да изучава нови методи на управление. Или както казват: „Не можеш да научиш старото куче на нови трикове”. В общи линии управленския подход на Тръмп отдавна е известен. Той се базира на поощряване на конкуренцията между служителите му, от една страна, и изискването за безрезервна лоялност от най-близките му хора (синовете, а сега и зет му), от друга. Вземайки пред вид и президентската му кампания, едва ли някой ще си помисли, че Тръмп може да промени начина си на управление”. Същевременно, трябва да отбележим, че на държавния секретар Рекс Тилърсън е отредена ролята на „лошото ченге”, което пътува по света и разнася крайно неприятни новини, оставяйки слисаните си домакини с отворени от изненада усти, когато ги чуят. Така беше и на съвещанието на външните министри от „голямата седморка”, когато главният дипломат на САЩ на всеослушание заяви, че американските данъкоплатци въобще не ги интересуват проблемите на европейската държава наречена Украйна. Естествено, че всички предишни президенти по един или друг начин също са се осланяли на съветите на своите партньори или консултанти, с които са имали тесни лични (а в много случаи и семейни) връзки. Така например Удроу Уилсън по въпросите свързани с външните работи е разчитал на своя приятел Едуард Хаус, макар че и Хаус не е притежавал голям опит в тази област. Франклин Рузвелт е имал своя Хари Хопкинс. Джон Ф. Кенеди е назначил своя брат за главен прокурор, а Барак Обама се е опирал на своя вътрешен кръг, в който влизат правозащитничката Валери Джарет, съветникът Бен Роудс и други „надеждни хора”, които също не са притежавали някаква особена подготовка или опит във външните работи. Къшнър е неопитен, но той няма да бъде първият човек, който ще заеме висока политическа и даже дипломатическа позиция поради личната си връзка с президента. Наистина, концепцията на Тръмп „всичко в семейството” е отдавнашна тенденция, намерила своето логично продължение и при управлението на държавата. В продължение на десетилетия президентската власт непрекъснато расте, а президентите, както от Демократичната, така и от Републиканската партия се стремят да държат под контрол федералната бюрокрация, ограничавайки взимането на важни решения в рамките на Белия дом. Тази тенденция е особено забележима във външната политика. Съветът за национална сигурност се увеличи от 20 души през 50-те години до повече от 400 при управлението на Обама. Този вътрешен кръг му позволи да действа независимо от останалите ведомства. Ценността на лоялността е лесно обяснима, защото както казваше американския писател Марк Лейбович: „Сега всеки всъщност е агент на свободна практика, изпълняващ неограничен обем услуги по каквото и да било количество проекти”. Тъй като почти всички във Вашингтон основно се грижат за себе си, президентът не може да разчита даже и на това, че тези, които самият той е назначил, няма да му обърнат гръб при някаква екстремална ситуация или ако получат по-изгодна оферта. Например бившият министър на отбраната Робърт Гейтс в мемоарите си описва начина, по който Обама е решавал ключови въпроси от националната сигурност на САЩ. Същото прави и бившият директор на ЦРУ, а по-късно и министър на отбраната Леон Панета. С разкритията, които прави в мемоарите си след оставката си, той „забива нож” в гърба на президента, който два пъти го е назначавал на топ длъжности. При такава политическа култура, където всеки е сам за себе си, Тръмп още повече има основания да се безпокои и високо да цени лоялността. Той е политик-неофит, когото мнозинството външно-политически ведомства презират и колкото и да изглежда странно, презират го и ортодоксалните републиканци. Той няма авторитет и политическа подкрепа в Републиканската партия. При тези обстоятелства, напълно разбираемо е, че може да разчита само на хора, чиято лоялност не буди никакви съмнения. Нещо повече, цялата предизборна кампания на Тръмп беше основана на идеята, че съществуващите правителствени институции са корумпирани и неефективни, а всички важни политици и правителствени чиновници са идиоти. Ако се вярва на това, че всички опитни чиновници са корумпирани и некомпетентни, тогава със същия успех може да повярвате, че младият бизнесмен, който е женен за вашата дъщеря, просто няма как да направи нещо по-лошо от вече съществуващото. С други думи, прекомерният брой функции дадени на Къшнър са пряко отражение на дълбокото презрение на Тръмп към американския истаблишмънт. Но ролята на Къшнър в Белия дом разкрива още по-сериозен проблем. За Тръмп е без значение дали неговата политика работи или не. Той не се вълнува ще бъде ли решен някога медицинският проблем, ще се увеличи ли затоплянето на атмосферата, ще получат ли миньорите нови работни места, ще победи ли някой някога Ислямска държава и ще се оправят ли пътищата в Америка. Единствената му грижа е дали ще успее да убеди хората, че той е причина за всичко хубаво, което се случва, а за всичко лошо вина има някой друг. Вие може да наемете когото и да било и да му възложите хиляди неизпълними задачи, които той трябва спешно да свърши до обед, след което спокойно да си гледате работата. И тази, дами и господа, е причината, поради която Джаред Къшнър върши работа в Белия дом, която никой друг не би могъл да свърши. Именно затова вие не виждате той да прави и най-малките опити да се противопостави на външнополитическия истаблишмънт във Вашингтон за разлика от тъста си, когото скоро шумно обвиняваха за интервенцията в Сирия. Къшнър и Тръмп напълно спокойно могат още сега да се откажат от предишните си изявления и политически убеждения. Даже ако в тях някога е имало някакъв проблясък на здрав смисъл, те никога не са били подкрепени от практически знания и действия. Но в крайна сметка вината не е в Къшнър. Сега той води тежка пиар битка. Враговете му се опитват да го заставят да избере между държавните интереси и бизнес интересите си. Макар че Тръмп лансира своята политика с помощта на Twitter, и по-голямата част от времето му е заета с писането на невъзможни обещания, името на Къшнър рядко се споменава в тази връзка. Самият Джаред е известен със своята мълчаливост. Няколкото му на брой публични изявления са съставени основно от деликатни обобщения и непоколебима подкрепа на своя тъст. Източници близки до Къшнър споделят, че просто неговият характер е такъв. Той предпочита действията му да говорят вместо него. „Аз не разговарям с пресата”, беше казал Къшнър в едно интервю за Forbes, през декември 2016 г. Но явно някой се грижи за имиджа му в медиите, като го представя за умерена в своите възгледи и действия личност, и като човек работещ за това да склони Тръмп към провеждане на консенсусна, социално-либерална политика. The New York Times пише, че Къшнър и Иванка са „помогнали Тръмп да се откаже от разпорежданията, които биха унищожили всичко постигнато през ЛГБТ епохата на Обама”. А Wall Street Journal съобщава, че те също така са се „намесили, за да омекотят удара върху Договора за климата”. Също така обаче е известно, че Иванка е подкрепила решението на Тръмп за бомбардировката над Сирия, това е споделил нейният брат Ерик. А съгласно неназован източник, Къшнър също е приветствал тези действия. Именно затова инсайдерите в Белия дом подиграват семейство Къшнър, като ги наричат „глобалисти” и „демократи” почти във всичко друго освен в името. Джаред наистина държи в тайна своите възгледи. Той е толкова потаен, че въобще не е ясно дори дали има такива. Обаче в Белия дом му вярват. Съветникът по стратегическите комуникации Хоуп Хикс казва следното за него: „Джаред е мечтател с безконечен апетит към стратегии и изобретателни решения, които да подобрят качеството на живот за всички американци”. От друга страна, гражданското движение за борба с корупцията „Демокрация- 21” в свое писмо отправя призив към високопоставения съветник на Белия дом Джаред Къшнър „публично да заяви, че се отказва от каквото и да било участие в редица сфери от политиката и държавните дела, за да избегне конфликта на интереси”. Това писмо е предизвикано от решението на Къшнър да запази правата си на собственик върху стотици свои компании. Както и Тръмп, така и Къшнър влиза в Белия дом, притежавайки стотици милиони долари в банкови сметки, недвижими имоти и редица други активи, което според президента на „Демокрация-21” Фред Вертхаймър може да доведе до незаконно лично обогатяване или до обогатяване на неговото семейство. The Washington Post цитира думите на Вертхаймър, който казва: „Той притежава (става дума за Къшнър) безпрецедентни пълномощия, получени от Белия дом. Той е зет на президента и има огромен кръг от делови интереси. Състоянието му се оценява на 740 млн. долара”. Според „Демокрация-21”, сферите, в които не би трябвало да се намесва Къшнър включват Китай, недвижимите имоти, данъците, търговията, банковите и финансови услуги и някои други направления от външната политика. По този повод вашингтонският адвокат Джейми Горелик, представляващ Къшнър и съпругата му, заяви, че: „Мистър Къшнър ще се придържа към държавните етични норми, включително и чрез премахване от компетенциите си на някои въпроси в съответствие с правилата на безпристрастността”. Къшнър, за разлика от Тръмп, обяви своите доходи. Той съобщи, че притежава дялове в активите на почти 300 различни компании на обща стойност стотици милиони долари, като в повечето от тези компании той все още е собственик. Къшнър също така изброява повече от 200 длъжности, които е заемал в частния сектор, и от които се е отказал още през януари тази година. Къшнър е прекратил участието си в семейната фирма за недвижими имоти и във вестника си New York Observer. Вертхаймър твърди, че Къшнър трябва също да се откаже и от пълномощията си свързани с Китай, тъй като китайците са изразили готовност да предоставят на Иванка преференции в търговията й с Китай. Освен това, компанията на Къшнър е започнала преговори за инвестиции с богати китайски граждани и обсъжда проекти за строителство на жилища с китайския застрахователен гигант Anbang.

Източник: regnum.ru
Автор: Елена Ханенкова