Изненадващото предсрочно освобождаване на убиеца Джок Полфрийман породи съвсем логичен гняв у много българи. Защо наричам гнева логичен? Ами защото, въпросите, които си задават хората, са повече от нормални. Ето някои от тях.

Редно ли е съдия, който два пъти е определян като Човек на годината от Българския хелзинкски комитет, да взема под внимание при произнасяне на присъдата становище, подписано от председателя на същото това НПО?

Редно ли е в съдийския състав, освободил предсрочно убиеца Джок, да присъства съдийка, която също има контакти с тази неправителствена организация?

След като са така уверени в правотата си, защо никой от тримата съдии няма смелостта да даде интервю, т.е. да застане очи в очи с разгневеното общество и да го успокои. Ако има с какво, разбира се.

Вместо да постъпят по този най-нормален начин, и тримата съдии са се потопили дълбоко под повърхността, снишили са се, както казваше един пръв партиен и държавен ръководител, и чакат бурята да отмине. Да, техни съмишленици обикалят медиите като пожарна команда, за да обясняват какво високохуманно и изцяло съобразено със закона решение са взели въпросните съдии, но самите г-н Калпакчиев, г-жа Иванова и г-жа Магдалинчева продължават да пребивават в дълбока нелегалност. И ако пак прибегнем до логиката, ще заключим, че хора, които така самоотвержено се крият, вероятно имат проблем със съвестта си. И по-точно с нейната чистота.

Колкото повече мълчат въпросните магистрати, толкова пък съмишлениците им се скъсват да говорят. Като многобройните им приказки в крайна сметка се свеждат до едно единствено послание, насочено към хората, които просто искат да знаят истината. Нямате право да коментирате решенията на съда, ни казват либералните магистрати. Всеки опит за коментар, а, не дай Боже, за критика на съдийско решение са равносилни на държавен преврат. А пък демонстрации срещу съдийско решение!? Абсурд! Това е нацизъм и комунизъм, събрани заедно и умножени по сто.

Вероятно бихме се отнесли с известно разбиране към притесненията на няколко грантови съдии и техните последователи в медиите, ако същите тези хора не се държаха по коренно различен начин в идентична ситуация. Същите тези хора от месеци говорят, че дълг на всеки честен гражданин е да протестира - устно, писмено, с участие в митинги - срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. Проглушиха ни ушите с призивите си да сме се вдигнели на свещена борба срещу този избор. Кой знае защо в този случай принципът за ненамеса в правораздавателната система е тотално забравен.

Получава се следният парадокс. Според либералите, ако ругаеш Иван Гешев сутрин, обед и вечер, си "съвест на нацията", "правозащитна икона", "свещен войн на законността". И в същото време, според същите либерали, ако дръзнеш и една минималистична критика да отравиш по адрес на Калин Калпакчиев, си "мракобес", "унишожител на разделението на властите" и, как без това!, "слуга на Пеевски". От известно време моля почитаемите либерали да ми разяснят това шизофренично мислене, но по този въпрос всички те мълчат, както непоколебимо мълчи и председателят на Съюза на съдиите г-н Калпакчиев.

Междувременно въпросната неправителствена организация пусна декларация в защита на шефа си. Близо 300 съдии се солидаризираха с нея. Произнесена тържествено, с апломб, както правят либералните журналисти, тази цифра наистина звучи внушитено. Само че тук има една много долна манипулацийка. Ето нейната същност. Съдиите в България са 2200. Но грантовите журналисти ви спестяват тази цифра. Защото на нейния фон цифрата "почти 300" губи цялата си внушителност. Не оставайте с грешни впечатления. Медиите, спонсорирани от "Америка за България", не лъжат. Те само не ви казват всичко. За да не ви обременяват с подробности.