Преди две години, на 22 февруари 2014 г. украинският президент Виктор Янукович бе остранен от властта с комбиниран външнополитически и уличен натиск. Ден по-рано той подписа „Споразумение за урегулиране на кризата в Украйна“, гарантирано с подписите на външните министри на Германия и Полша, Франк-Валтер Щайнмайер и Радослав Сикорски, и френския дипломат Ерик Фурние като представител на Ке д’Орсе. Документът подписаха и тогавашните лидери на площадната опозиция Виталий Кличко, Арсений Яценюк и Олег Тягнибок. Споразумението обаче не издържа и 24 часа. Пренебрегвайки договореното, Върховната рада обяви президента Янукович за „самоотстранил се от властта“ и назначи временно на поста му Александър Турчинов. Улицата щурмува институциите, Янукович бе ексфилтриран от руските спецслужби в Русия, а западните гаранти на „Споразумението за урегулиране на кризата в Украйна“ подкрепиха новата власт забравяйки за подписите си.

Две години по-късно Евромайданът вече е спомен. Институциите продължават да работят под обсада. На дневен ред е така нареченият трети майдан, този път организиран от униформените националисти, които играха ролята на щурмоваци в благовидния Евромайдан. Струва си да напомним, че през ноември 2013 г. повод за Евромайдана стана решението на премиера Азаров и президента Янукович да прекъснат преговорите с Брюксел за подписване на споразумение за асоцииране на Украйна с Евросъюза.

След смяната на властта един от първите актове на новото правителство на Арсений Яценюк бе да подпише въпросното споразумение. Властта обяви за свой приоритет евроинтеграцията на Украйна. Президентът Петро Порошенко утвърди стратегия, целяща „достигането на високите европейски жизнени стандарти“. Тя предвижда до 2020 г. Киев да подаде молба за встъпване в ЕС. Уви, страната устойчиво се отдалечава от Европа в своето икономическо развитие и институционална стабилност. За две години националната валута се обезцени три пъти. Тогава 9 гривни се разменяха за един долар. Днес – повече от 26 гривни се разменят за един долар. През 2014 г. Украйна постави рекорд в инфлацията за целия период на прехода – 25%. Но през миналата година успя да го „подобри“ с цели 43%. Брутният вътрешен продукт на страната спадна с 6,7% през първата година и рухна с още 10% през 2015 г.

Засега Киев избягва неплатежеспособността благодарение на външна помощ, най-вече от МВФ. За последните две години в страната бяха наляти 20 милиарда долара. Голяма част от тях обаче се разхищават или отиват за военни разходи, което кара МВФ и европейските институции да са все по-мнителни към властта.

„Загубихме една четвърт от промишлеността си, при това без да броим загубата на Крим и Донбас“ , напомня лидерът на „Опозиционния блок“ Юрий Бойко. Обещаните от кабинета Яценюк реформи остават на хартия. Шефът на МВФ Кристин Лагард вече предупреди Киев, че без ускоряване на реформите не може да разчита на нов транш от фонда. Украйна обаче очаква спасителни 1,7 милиарда долара, с които може да закрепи макроикономическото равновесие на бюджета.

„Украйна не заслужава това, което й се случва. МВФ държи страната, която уж се стреми да спаси, в задушаваща прегръдка“ , коментира бившият премиер Николай Азаров. „В това начинание МВФ е подпомогнат от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Световната банка. Този порочен делови кръжец кара Киев постоянно да проси, вместо да мисли за развитие. На Украйна е отредена една роля: да създава напрежение на Русия. Това, че допускат страната на европейския пазар не означава нищо: тя така и така не може да се пребори за него“ , заключава Азаров.

Междувременно управляващата коалиция се разпада от взаимните обвинения в корупция на партньорите. Украинските съдилища вече са заложник не само на корупцията, но и на уличния натиск на паравоенните крайнодесни формирования, които притискат съдиите. Неразкрити остават две от ключовите трагедии в украинската сага: кръвопролитието на Майдана и изгарянето на проруските демонстранти в Профсъюзния дом в Одеса.

Фактическият разпад на управляващата коалиция в Украйна вещае нови извънредни избори, а те само могат да засилят политическата нестабилност и икономическата безизходица, заложник на безвластието. Това кара повечето експерти да вещаят нов Майдан, в който европейските илюзии вероятно ще бъдат изместени от желанието за реванш на ощетените.