Интервю на Десислава Пътева с депутата от БСП Стоян Мирчев
Г-н Мирчев, появиха се спекулации, че между БСП и АБВ има задкулисни сделки, както и че самият Георги Първанов е „уредил” номинацията на ген. Радев. Считаше се дори, че този ход представлява началото на завръщането на Първанов в БСП… А ето, че сега АБВ се отказаха, как ще коментирате?
Трудно ми е да приема, поне на този етап, че Първанов има каквато и да е възможност да се върне в БСП. Причината не е в това дали е имало опити, или ще има в бъдеще такива. Факт е, че членовете на БСП са прощавали и преглъщали различни обиди, но предателството няма как да го забравим.
Друга причина е поведението на АБВ в парламента вече втора година. Те разиграват обратния театър на раданкъневците. Част от Реформаторския блок уж е в опозиция, но удобно си запази министрите и влиянието в правителството. Обратно, АБВ изтегли министър Калфин, но в парламента продължават да подкрепят ГЕРБ. След месец на частичните местни избори от 2 октомври те са в коалиции точно с ГЕРБ и Реформаторския блок срещу БСП. Предателствата продължават.
Относно номинирането на кандидат за президент спекулациите за задкулисни сделки са неприятни, но трябва да се признае, че те си имат свои фактологични основания. Първата е, че като бивши наши другари, Първанов и компания са запазили някакво влияние в част от партийните структури. Има бесепари, които продължават да му симпатизират. Все пак той беше избран два пъти за президент, 10 години ние сме стояли с подкрепа зад гърба му. Ако сме малко по-смели можем да видим и в Изпълнителното бюро на БСП такива негови хора.
Втората причина е породена от номинираната личност. Изразявам уважение към генерал Радев, но той не беше сред водещите номинации, а накрая беше посочен и наложен като фаворит. Предвид и неприятната медийна обстановка около целия процес при номинациите, е напълно нормално да остава привкус за нечисто задкулисие.
Въпреки всичко изказано дотук, последните събития и така нареченият „развод” с АБВ вече поставят нещата на съвсем друга плоскост. Думите на Нинова срещу АБВ са толкова силни, че не виждам как ще ги преглътнат. Неслучайно Калфин не издържа и обяви, че БСП така вече са загубили изборите. Все едно обяви, че ген. Радев вече е загубил изборите. Вчера коалиционни партньори, а днес – сърдити противници. Това не е продуктивно. Вместо да се успокои обстановката и отношенията, те достигнаха отново да скандални сблъсъци.
Има и друго. Ние имаме определени уставни стъпки, които трябва да се доизвървят. Кандидатът ни е ген. Румен Радев, но сега решаващото е кой ще бъде номиниран за вицепрезидент. Надявам се на печеливша двойка, а не двамата още от началото да са несъвместими или да влезнат в конфликт. Важно за стабилността в кампанията е, че ръководството пое лична отговорност за тази генералска номинация. НС на БСП им се довери. Но това следва да доведе до успех, а не до катастрофа.
В партийните лобита се коментираше, че вътрешното допитване в БСП не е било направено по уставните правила и че изборът на ген. Радев е бил предначертан. Дори изборът на ген. Радев да е смислена кандидатура, въпросът е докога БСП ще функционира неясно и прикрито. Решенията на ръководство често пъти не са съобразени с мнението на електората. Тоест, това е същият проблем, като този с позициите на БСП по най-важните международни въпроси и конфликти. БСП или няма позиция, или тя е доста прикрита и изобщо несъобразена и неконсултирана със социалистическия електорат. Какво мислите?
Допитването от началото на юли имаше своите положителни страни. Първо, донесе раздвижване в партийните среди, и второ, показа, че не е трудно по-важните въпроси да се задават на членовете на партията – 70% откликнаха и участваха.
Но от друга страна, на заседанието на Националния съвет, когато обсъждахме самата бюлетина, аз изказах негативно мнение относно формулирането на въпросите. Първият въпрос бе зададен с неясноти и подвеждащо. Като човек, който се е докосвал неведнъж до социологически изследвания и съм бил част от процеса на правенето им, нямаше как да се съглася с тази форма на въпросите. Не бяха спазени стандарти за достоверност и яснота на отговорите. После получените данни могат лесно да се изкривят като интерпретация.
Във въпроса се пита за „коалиция с други партии и организации”. Това бе превърнато пропагандно в „искане за широка лява коалиция”. Накрая се оказа, че под лява коалиция се подразбира преди всичко АБВ, въпреки тяхното крайно дясно управление вече две години. Сега, след новия развод с АБВ, отново се връща формулата за широка коалиция, включително във формата на инициативен комитет зад ген. Радев, в който ще участват не само партии, но и широко ветрило от граждански организации. Като след дъжд качулка. Първо, работата се извърта само към АБВ. Според мен сега отново се връща оттам, откъдето следваше да се започне.
И друго е важно. Във въпросника на допитването не се пита за желаните качества на нашия кандидат за президент. Решенията, които после бяха взети, не бяха върху ясна изследователска база. Нека пак повторя, ако анкетата бе направена съгласно професионалните стандарти и правила, нямаше да има възможност за различни субективни тълкувания.
Според Вас какви са шансовете на ген. Радев в надпреварата за президентския пост, ако бъде издигнат от инициативен комитет, а не от „широка лява коалиция“? Способен ли е той да разшири подкрепата за себе си, като привлече гласовете на някои патриотично настроени избиратели? Някои анализатори са на мнение, че неговото предимство е, че не носи слабите черти на изхабените политици от БСП и АБВ.
Ген. Радев излезе на терена с образа на силна личност. Той бе рекламиран като ас в небето. Но тепърва ще видим дали това ще се окаже впечатляващо и дали ще му достигне за крайната победа. Самият факт, че още в началото предизвика крайни емоции около себе си, и тук не говоря само за средите на БСП или АБВ, е достатъчно доказателство, че потенциалът му е под въпрос. Трябва да бъде доказан и разгърнат в самата предизборна кампания.
Реално ние влязохме първи в кампанията, докато ГЕРБ още се крият. Това също им дава известна преднина. Чистото политическо минало винаги е предимство. Ако си бил вътре във властта и политиката, дори да си взимал правилни решения, с времето пак поемаш определен негативен товар. Следейки медийните коментари за ген. Радев смея да се надявам, че той ще може да направи пробив и извън партийните ни среди. Въпросът е, какво ще стане с електората на АБВ след „развода”. Дали част от тях ще припознаят кандидата ни въпреки скандалите? Дали на втори тур ще застанат зад нас или пак както на местните избори масово ще подкрепят ГЕРБ?
Председателят на ПЕС Сергей Станишев разви тезата, че АБВ има полза от обединение с БСП за президентския вот. Това им отваря шансове за коалиция и за парламентарните избори. Възможно ли е такъв съюз да получи широка подкрепа от гласоподавателите?
Напълно съм съгласен със Станишев. АБВ е част от този парламент благодарение на факта, че след като те се представяха за лява партия привлякоха разочаровани от нас симпатизанти и партийци. Но като част от управляващото мнозинство в парламента и правителството те застанаха зад откровено антибългарски и антилеви решения. Това доведе до отлив в редиците на АВБ, свидетели сме как цели организации се върнаха при нас. Именно поради това, твърдя че техният единствен шанс е обединение с БСП. По един или друг начин. На етапа това няма как да стане директно. Факт е, че масово БСП членовете настръхват, когато чуят за такива намеци. По тази линия може да се взриви партията. На последното заседание на Националния съвет на БСП си поговорихме доста по темата. На нас ни е ясно, че от едно такова обединение БСП ще загуби повече гласове, отколкото ако играем по отделно.
Основателни ли са обвиненията от страна на лидера на ДСБ Радан Кънев, че ген. Радев саботира българската армия с решението си да гради политическа кариера? Самият бивш командир на ВВС изведе като аргумент за напускането си плачевното състояние на бойната авиация, както и това, че военният министър Ненчев не се е вслушвал в експертизата му.
Има ли наивник, който да смята, че състоянието на армията ни е в добро състояние? Генерал Радев се възпротиви на това, и то не веднъж. Не съм експерт по темата, но какво виждам? Имаме министър на отбраната, който е земеделец. Същият подкрепя приземяването на самолетите ни МИГ, като ги праща на ремонт в заводи, които нямат официални права за това. Теглим заеми, за да купим нови самолети Ф-16, но те се оказват не знам коя ръка стари самолети. И срещу това стои генерал от Военновъздушните сили. Вижте му биографията. Пак казвам, много бегло познавам генерал Радев и тепърва трябва да се доказва като политик, но за военната му експертиза мисля, че няма две мнения.
Корнелия Нинова също получи номинация за президент, но твърдо отказа да влезе в битката за „Дондуков” 2. Създава се впечатление, че БСП просто няма друг кадрови ресурс да извади кандидат за президент от редиците на партията? Като че ли положението в партията по отношение на личностите, които имат качества на политическата сцена, е катастрофално…
Това е една от постоянно повтарящите се мантри. Аз лично щях да се радвам председателката Нинова да ни поведе в тази президентска битка. В такива моменти мисля, че именно председателят може да ни обедини и да ни даде достатъчно увереност за победа. Но тя направи друг избор. И трябва да го уважим. Имаше още достойни номинации. Както извънпартийни, като например омбудсманът Мая Манолова, така и чисто партийни – Илиана Йотова, Таско Ерменков и много други. Това са все достойни политици. Защитаващи интересите на страната както у нас, така и в Европейския парламент.
За мен проблемите са два. Първо, в процеса на номиниране, веднага след Бузлуджа, имаше няколко ненормални медийни изяви, които създадоха впечатление за хаос и скандали. И второ, в такива моменти председателят е фигурата, която дава усещане за сила. Ако не се лъжа, ситуацията през 2001 г. беше подобна и точно онова решение ни помогна за победата тогава.
За разлика от най-голямата партия в този парламент ГЕРБ, ние вече имаме своя кандидат. По-скоро по-важният въпросът е: Не е ли вярно, че точно ГЕРБ имат много къса резервна скамейка и ги е страх отрано да покражат своя кандидат. Все се въртят около 2-3 лица. Последно пак допряха до Йорданка Фандъкова. Тя добре баламосва хората от София. Но не съм убеден, че така се впечатляват хората от бедна и изоставена провинциална България. Там по-скоро я мразят. Не може финансите на цяла България да се изливат в София и още 2-3 града, а останалата България да се връща към едно мрачно Средновековие. Тези неща ГЕРБ дали ги съобразяват? Ако не, то могат да загубят горчиво, и то точно с Фандъкова.
Кристалина Георгиева засега пресича предположенията, че ще участва в надпреварата като номинация за кандидат-президент от ГЕРБ. Сега пък се говори за кмета на София Йорданка Фандъкова. Ако това стане, според Вас тези две женски кандидатури биха ли имали шанс срещу кандидатурата на ген. Радев?
Сигурно е, че ГЕРБ отново ще избягат от дебат. Това е друга от причините да бавят до последния момент обявяването на кандидата си. След тоталния провал Плевнелиев и тоталния срив на Президентската институция, ГЕРБ нямат шанс, ако бъде допуснат един стойностен дебат. Драстичните промени в геополитическата обстановка и налагащите се маневри на премиера още веднъж забавят неговото решение.
Шанс в политиката винаги има. Не мога да оценявам още отсега на базата само на предположения. Нали затова се правят и предизборните изследвания, за да ни ориентират. Още повече забравяме, че в битката се излиза с кандидатпрезидентска двойка. За пример ще припомня кампанията на Калфин през 2011 г. Кандидат-президентът има своите положителни и не дотам положителни черти. Вицепрезидентът трябва да противодейства на не дотам положителните. Реалната тежест в тогавашната кампания изнесе точно вицекандидата – Стефан Данаилов. Реално макар и в сянка той донесе повечето гласове в кампанията, успокои партията ни и мобилизира нейните симпатизанти. За това е важно да видим двойката на ГЕРБ, ние също да изберем своя кандидат за вицепрезидент. Да не забравяме и двойката Каракачанов-Нотев. Това е една интересна заявка, не е за подценяване. Чак тогава ще може да се измерва тежестта на отделните партии и кандидати, и да ги коментираме в числа.
Какво кара ГЕРБ да бъдат толкова потайни по отношение на своята кандидатура за президент? Непрекъснато се говори, че и самият Бойко Борисов може да се кандидатира. Но след издигането на ген. Радев се появиха слухове, че Борисов вече не е толкова уверен в своя успех. Може ли да се твърди, че ген. Радев има много сериозни шансове дори срещу Борисов?
Генерал Радев има своите шансове. Както казах, първо нека видим двойките и после стратегиите на отделните партии. От своя страна, Борисов има своите проблеми. Първо, колкото и да му се иска да се скрие в Президентството, дали ще му позволят. И тук не говоря само за обвързаности у нас, а и за геополитическите торнада, които бушуват около нас. Ще му дадат ли? Пак да кажа, скамейката му е къса. От кого да се лиши, с кого да го замести? Той управлява буквално с няколко души. Освен това да не забравяме, че там текат процеси на подливане на вода, има амбиции за поемане на партията ГЕРБ от друг техен лидер.
И като говорим за други лидери в ГЕРБ нека не забравяме, че Цветан Цветанов е овладял изборния процес. На последните избори организираният хаос бе тотален, за циничните масови нарушения да не говорим. А в такъв момент има една стара изборджийска истина: „Не е важно кой как гласува, а кой брои накрая”. Така че Цветанов просто диша във врата на великия Бойко, и само дебне как да седне на неговото място.
От друга страна, винаги има лостове за противодействие срещу такива злоупотреби и беззакония. На местните избори през 2015 г. те не бяха използвани. Ако сега се използват активно от БСП и от другата опозиция, ако изборната стратегия и кампания са добри, ако преди това изберем подходящ човек за вицепрезидент, тогава можем и да обърнем въпроса: Какви шансове ще има кандидатурата на премиера Борисов за президент срещу кандидатпрезидентската двойка на БСП? Мисля, че такъв въпрос става резонен, разбира се, при наличие на печеливши отговори по горните „ако”-та.
И най-важният въпрос по отношение на кампанията за президент: Ген. Радев е чудесна кандидатура за БСП, но има ли БСП капацитет и ресурс да развие неговата кампания, така че тя да бъде успешна? Виждаме колко недодялано действа БСП по отношение на кампаниите си. Практически партията може да провали кандидат, дори ако той има потенциални възможности.
Не кампанията сама по себе си, а партията е основното. Нали не си представяте някой без ресурс на партия, как би спечелил? Имам предвид, че потенциалът се изгражда именно от партиите. Самите кандидати са върха на един огромен механизъм и сложен процес. БСП е стара партия и е направила доста изборни кампании. Знанията ги има. Въпреки последните загуби, надявам се уроците да са научени. Всяка причина за неуспех вече се знае.
Капацитет и потенциал имаме. Надявам се, че този път ще ги проявим резултатно. Има още време за това. Винаги досега, когато прибързано са погребвали БСП, ние сме намирали сили да се изправим и да продължим. Мисля, че и сега ще се справим. Защото и моментът е важен за страната. Особено след Плевнелиев, институцията има нужда от един наистина български президент, който да й върне националното достойнство.