Как ще завърши войната на Тръмп с американските медии

Очевидно е, че конфликтът на Тръмп с водещите американски медии не затихва. Някои казват, че Тръмп прави грешка понеже още е неопитен като се конфликтира с медиите. А това въобще не е вярно. Други казват, че водещите американски медии идейно са либерали и затова имат зъб на Тръмп. Това също не е напълно вярно. Тръмп попадна в полезрението на масовата аудитория едва през 2015 г., което не означава, че това е първият му медиен опит. По всичко личи, че Тръмп е „инсайдер” в масмедиите. От 2003 г. той продуцира риалити телешоу програми в NBC, играе в редица филми, два пъти е номиниран за „Еми”, има звезда на алеята на славата в Холивуд, бил е водещ на радиопрограми и т.н. В качеството си на нюзмейкър Тръмп се запознава много рано с медиите, като може да се каже, че това му познанство почти винаги е било конфликтно. През 70-те години средствата за масова информация подгониха Тръмп, когато общественици го дадоха на съд за дискриминация на „черните” квартиранти в един от неговите жилищни блокове. През 80-те години медиите издевателстваха над него по повод гръмкия му банкрут. В XXI век го кълвяха за съмнителното качество на „Университета Тръмп” и за формата на неговото мега-популярно шоу. Масово поводи за насмешки даваше и личният живот на любвеобилния милионер и неговото „мачовско” поведение. Изглежда Тръмп, който десетилетия наред търпеше това, има не просто дебела кожа, а такава, като на бегемот. Вероятно Тръмп се зъби на медиите не защото това е емоционална реакция, а защото от дългия си практически опит е стигнал до извода, че нападението е най-добрата отбрана, а падналия го тъпчат с крака и затова трябва да се съпротивляваш до последно. През януари 2017 г. съветникът на Тръмп, Стив Банън, издател на до неотдавна нишовия, а сега масов ултра-десен уеб сайт „Брейтбарт”, беше казал: „Средствата за масова информация са новата опозиционна партия”. Той разбира се е напълно прав, ако под „партия” се разбира „група лица с общи цели”, а не „формална, политически, парламентарна организация”. Трудно е да се каже коя традиция е по-стара. Дали тази на пресата, стараеща се да съблюдава неутралитет и да съобщава новините „без гняв и пристрастие”. Или тази на пресата, подкрепяща явно и решително една или друга страна. Американските медии в по-малка или по-голяма степен се стремяха да отразяват духа на времето, в което живеят. През втората половина на ХХ век най-мощните медии отдаваха своите предпочитания по-скоро на консервативните възгледи за света. „Тефлоновият” характер на президентството на Рейгън беше до голяма степен възможен благодарение на автоцензурата на медиите, които се отнасяха безкритично към популярния в обществото и елитите Роналд Рейгън. Днес преобладаващата част от федералните средства за масова информация в Америка имат либерална насоченост. По-голямата част пък от местните медийни структури са относително неутрални и се интересуват повече от дневния ред в конкретен регион или щат, като се придържат към мнението на болшинството от избирателите. Точните причини за това не са ясни, но видимо най-разумното предположение е, че тези медии отразяват възгледите на дошлото на власт поколение на бейби-бумърите. „Прогресивният дневен ред” беше дневният ред, роден от младежките бунтове през 60-те години и предизборната кампания на Джордж Макгавърн срещу Никсън през 1972 г. За лидерите на образованото градско население този ред стана фундамент на техния начин на мислене и неоспорима житейска истина. За по-младото поколение на „белите якички” това беше в основата на канавата на училищната и университетска индоктринация. Медиите в началото на 90-те години са на една вълна със своята аудитория, съвпадаща с електората на Демократичната партия. За няколко десетилетия медийните кадри също се обновиха и рафинираха. Университетският випуск, отиващ на работа в медиите, вярва и то по съвест в прогресивния дневен ред, втълпен му още от университета, а работата само затвърждава неговата убеденост в собствената му правота. И така, от една страна е Тръмп, за който медиите са като на длан и той не се бои от тях. И от друга, това са медиите, пропагандиращи идеалите и предразсъдъците на бейби-бумърите. Какво може да възникне от това? Оказва се, че могат да се случат и вече се случват много неща. На първо място, икономиката на масмедиите се намира в състояние на свободно падане. Рекламният пазар все повече се преразпределя в ущърб на „принта”. Регионалните и щатски издания, радио и телевизионни станции, преживяващи дълги години от рекламите на местните компании и обяви на частни лица, почти загубиха този източник на доходи. Консолидацията на тези медии в няколко национални холдинга оптимизира структурата, но не и доходите им. Федералните медии губят дела си в рекламните бюджети в полза на електронните формати. В електронните медии разпространителите са още повече и до „принта” достига едва една десета част от рекламните бюджети. Хартията е на смъртно легло. Високата себестойност на печата и материалите се съчетава и със слабата оперативност на печатните медии. Текстът и фотографията все повече отиват в мобилните устройства. Анализът е превзет от блоговете и статиите в интернет. Телевизията се крепи за сметка на по-голямата оперативност и развлекателност, но и тя е „подкопана” от транслациите на живо с айфони и видео-блоговете. На второ място, медиите имат критично ниво на доверие от аудиторията. По данни на Edelman, през 2016 г. 47% от населението в САЩ няма доверие в медиите. Този процент почти съвпада с броя избиратели, гласували за Тръмп. Кампанията на демократичната преса срещу „фейк новините”, под които се разбираха новините разпространявани от „алтернативните десни”, наложи на тази преса задължението за достоверност на собствените новини по-рано, отколкото те имаха възможност да изпълнят този свой ангажимент. Първите новини, които бяха разобличени, се оказаха тези за „руските хакери на една ядрена централа” и „пицагейт”. Такива събития подкопават вярата на прогресивната аудитория в собствените й медии. Същевременно противоположният лагер ги контраатакува все по-успешно в духа на поговорката „крадецът вика дръжте крадеца” . И като последно, преди години медиите бяха „гейткипери”. Новините не можеха да стигнат до читателя без тях, а бариерите за вход в тази индустрия имаха много висока цена. Вестниците и списанията изискваха печатници, а телевизионните канали – студия и кабелни мрежи. Даже най-качественият автор или журналист трябваше да премине през редакционния филтър за да бъде допуснат до канала за разпространяване на информация, било то в ефир или на хартия. Интернет уби олигопола на собствениците на канали, оставяйки им незначителна аудитория. Качеството на съдържанието в медиите се оказа не толкова значително по-високо от любителското, както се мислеше по-рано. Тръмп е направо изключение, той почти не зависи от медиите, макар че няма нужда да води война с тях. Той спечели изборите въпреки техните усилия да го провалят, като използваше преките канали за контакти с избирателите и интернет ресурси на своите привърженици, несъществуващи само до преди няколко години. Тези канали той вероятно ще продължи да използва интензивно и през цялата 2017 г. За това говори и назначението на собственика на уеб сайта „Брейтбарт” Стив Банън в екипа на близките му съветници. Макар че водещите социални мрежи се контролират от привържениците на прогресивния дневен ред, те едва ли могат да си позволят да наложат цензура, за да съкратят влиянието на Тръмп. Скандалът с редактирането дела на новините през пролетта на 2016 г., когато стана ясно, че електронен алгоритъм съкращава прорепубликанските новини и извежда на преден план продемократичните, показа, че социалните мрежи нямат намерение да застанат категорично на страната на една партия. Впрочем, разследването на скандала с цензурирането изясни, че с това се е занимавала голяма група от назначени от демократите млади, прогресивни цензори. Въпросът за цензурата в интернет остава открит, още повече, че това може да провокира Тръмп към сериозни ответни действия в рамките на своите компетенции. Започвайки с репатриране на глобалните приходи на интернет компаниите, укрити чрез офшорни схеми по модела на Double Dutch, и стигайки до въвеждането на антитръстови мерки, под които всеки технологичен монопол рано или късно ще попадне и то в свой ущърб. Сега Тръмп се нуждае от постепенно смекчаване на негативното отношение на умерената част на демократите, като при това не губи поддръжката на своите привърженици. Очевидно, че водещите американски медии в обозримо бъдеще няма да спрат с атаките си срещу Тръмп, освен ако не се завъртят на 180 градуса. Но при сегашната обстановка да се очаква, че това ще стане, е просто смешно. Тръмп също така, едва ли ще започне да инвестира някакви ресурси за помирителни действия с тях, но за сметка на това продължаването на войната не му носи никакви вреди. Ако реши да използва рязка критика, заклеймявайки информациите като „фейк новини” и да лишава водещите американски медии от първите места на брифингите с администрацията на президента, ще бъде крайно негативен акт. Подобно поведение си позволяваха лица от администрацията на Обама по отношение на RT и други „враждебни” медии. А сега ефектът от всеки следващ медиен залп ще бъде все по-слаб от предишните. Логиката е, че враговете на Тръмп така и така ще си останат врагове, а приятелите на Тръмп така и така не вярват на медиите. Консолидацията и радикализацията на позициите на двете страни, практически нищо няма да промени. От друга страна, Белият дом има нещо, което медиите нямат. Това е дневният ред. Съветникът на Обама Бен Родс разказваше, че той дълги години е диктувал международния раздел на американските медии с актуални новини и „правилното” им интерпретиране. Това е било възможно, защото медиите са ликвидирали своите мрежи от кореспондентски пунктове в чужбина, а собственото ниво на знания на младите репортери е много ниско. По отношение на вътрешната политика познанията им са по-големи. Но и тук Белият дом може да селектира вътрешната информация само за подбрани експерти, аналитици и източници, свързани с тези канали, които са в добри отношения с Тръмп. Тогава бедният информационен пай ще продължи да размива качеството на информационното съдържание. Всъщност, всички трябва да получават някакви доходи, а от войната никой няма да получи пари. Но докато враждуващите страни осъзнаят безперспективността на войната, ще има още много ярки битки, ще има още много блестящи словесни фойерверки и изядени тонове пуканки. Тръмп няма да се предаде, а медиите имат още много насъбрана пара.

Автор: Юрий Амосов
Източник: gazeta.ru