Очакванията те да намалят социално-икономическите неравенства между регионите се оказаха силно преувеличени
Когато стане дума за получените европейски средства, веднага възникват въпроси за ползата, която сме извлекли от тях, и за приноса им за развитието на страната. Обикновено на първо място става въпрос за приноса им към общия икономически растеж. Той е безспорен, особено във времената на глобалната икономическа криза. По доста по-различен начин обаче стои въпросът, доколко фондовете са помогнали за намаляване на териториалните и социалните различия, които в България не са никак малко.
За да дам поне частичен отговор на този въпрос, анализирах данните за всички проекти, реализирани със средствата, получени през предишния програмен период на общинско и областно ниво на фона на данни за бедността и социалното развитие на българските области и общини. Тоест огромната част от реализираните до момента проекти – почти 12 хиляди. Оказа се, че по действащите механизми на разпределение европейските средства избягват местата, където чисто пазарните отношения генерират голяма разлика в доходите.
Да живееш в материални лишения според дефиницията на Евростат означава да не можеш да си позволиш 4 или повече от списък от общо 9 блага и условия на живот, които включват способността да плащаш редовно наем, ипотека и сметки за комунални услуги, възможността да отопляваш жилището си, да посрещнеш непредвидени разходи (в размер от 1000 евро), да се храниш добре с месо, риба или вегетарианския им еквивалент, да почиваш веднъж годишно извън местоживеенето си и да имаш телефон, кола, телевизор и пералня. С 34,2% през 2015 г. българите са първи в ЕС по равнище на материални лишения, така че би било логично да се очаква европейските фондове да са насочени към решаването на този проблем. Следващата страна е Румъния с 24,6% Още повече че България е поела ангажимент да намали броя на живеещите в материални лишения до 2020 г. Анализът обаче показва, че колкото по-голям е делът на хората, живеещи в материални лишения в дадена административна област, толкова по-малко са получените европейски средства на глава от населението (виж графиката). Подобни са резултатите и за връзката между получените европейски средства и дела на хората, живеещи в бедност или социално изключване – друг основен европейски индикатор, измерващ социалните условия. Налице е симптоматична зависимост: по-малкият дял на бедните в една област може да обясни до 1/3 от увеличението в получените европейски средства там.
Може да се направи и анализ по отделни оперативни програми, които се финансират от различни фондове на ЕС. Например бихме могли евентуално да очакваме, че Програмата за развитие на човешките ресурси (ОПРЧР) има по-силен акцент върху по-слабо развитите райони на страната в сравнение с програми, които са насочени към иновациите в бизнеса. Тази програма съдържа много мерки, които са пряко насочени към преодоляването на социални различия. Оказва се, че в ОПРЧР действително насочването на средствата към по-богатите и развити места е по-слабо изразено, но въпреки това продължава да съществува.
Защо се получава така? Причините, поради които европейските средства не достигат до най-изостаналите райони, са същите, поради които там не достигат и благата, разпределяни от пазарната икономика. Там, където икономиката е в упадък и местната власт, която трябва да бъде активна, да разработва идеи и проекти, също е с по-нисък капацитет. Същото важи и за болниците, училищата, фирмите и неправителствените организации. Подобно на пазара институционалната среда няма как автоматично да работи в полза на хората, които са се оказали на лошото място.
За около половината от европейските пари, изразходвани през предишния програмен период, не може да се каже в коя община или дори в коя област на България са инвестирани. Това са средства, вложени в проекти, които обслужват цялата територия на страната или цялата икономика. Типичен пример са големите инфраструктурни проекти. Съдейки по старта на новия програмен период, който обхваща 2014-2020 г., може да очакваме, че инвестициите в транспортната инфраструктура ще продължат да заемат много важен дял. Това прави въпросът за приноса на този вид инвестиции към изравняването на възможностите в териториален и социален план много важен.
Има начини да се оцени използването на инфраструктурата от различни райони в страната и от различни социални групи. По принцип свързаността през големите транспортни коридори няма голямо значение на къси разстояния, а за житейските възможности на хората от по-слабо развитите краища на страната е много важно именно какъв е възможният обхват на ежедневните пътувания. В развитите страни в Западна Европа пътуването за работа, която се намира на 50-100 и дори повече километри, е често срещано явление. При тамошното съотношение между цените на горивата и билетите, от една страна, и доходите, от друга, основната бариера пред пътуване до отдалечена работа не е разходът, а времето. В България обаче цената на пътуването продължава да е от главно значение. В това отношение една магистрала не носи на практика значими подобрения. Магистралите са артерии, които свързват ефективно отдалечени точки, и основният трафик по тях е между икономически развити места. Никой не може да ме убеди, че не е възможно да живееш лошо, докато край теб преминават хора на път от едно хубаво място към друго. Защото лесно ще покажа, че това е възможно на теория, и след това още по-лесно ще дам многобройни обратни примери от България. За пазара на труда и достъпа до образование много по-голям принос би имала една добре работеща железница с по-активна държавна политика за субсидиране на пътуванията на някои групи учащи и работещи. Но и това само по себе си не би било достатъчно.
Налице ли е все пак някакъв шанс едно насочване на финансирането предимно към относително по-богатите места да е довело чрез някакви други механизми до позитивни социални резултати? Има хора, които вярват, че е достатъчно да отприщиш силите на пазара и те започват да решават социалните проблеми по-най-добрия възможен начин. На теория това е възможно, но е твърде невероятно, не на последно място и защото при нас не се виждат някакви решителни подобрения в справянето с бедността и със западането на определени райони.
Съществува разбиране, че добрата публична администрация трябва да имитира начините на управление в бизнеса, а добрите публични инвестиции трябва да имитират, доколкото това е възможно, механизмите на свободния пазар. Всички, които споделят поне втората част от това разбиране, би трябвало да са спокойни, че усвояването на фондовете на ЕС в България протича успешно. Лично аз намирам това разбиране за погрешно, а към европейските средства имах основно очакването, че те ще бъдат буфер срещу тъмната страна на иначе съзидателните пазарни сили и ще подкрепят териториалната и социалната справедливост. За съжаление по всичко личи, че за един вече доста дълъг период от време това не се е получило.