Китай се възползва от размириците между Русия, САЩ и Турция, проявява се като доминантен играч в Сирия от гледна точка на политическата и икономическата дипломация

През март миналата година Китай изпрати войници в Сирия, но без да вдига много шум. Ако се съди по думите на китайски държавни служители, военните са обучавали членове на сирийската армия, като са им давали съвети, свързани с предоставянето на медицинска помощ и с логистиката. Въпреки че този ход не беше съпроводен от множество фанфари, той беше от особено важно значение: за първи път Китай изпраща войници в Близкия изток поради подбуди, различни от тези да защити търговските си проекти.

Войната в Сирия оказа сериозно въздействие върху глобалната стабилност. Последиците за европейската сигурност бяха сериозни, но отражение имаше и върху американските президентски избори през 2016 г. и върху ислямистките групировки, които действат в азиатски страни като Китай, Филипините, Малайзия и дори в града държава Сингапур, който се смята за стабилен по отношение на сигурността.

Ефектът от войната върху китайската политика в Близкия Изток от 2014 г. насам, по-специално в Сирия, се изразява в това, че от предпазлив Китай се превърна в проактивен. 

И ако ангажиментът на Пекин първоначално бе мотивиран от опасения, свързани със сигурността – включително от страховете на китайците, които се бият в Сирия и се завръщат на изток, през последните две години разцъфтяващата връзка благоприятства както интересите на Китай в Сирия, така и спомага да бъде заздравен контролът на страната в Леванта. 

Разрешаване на конфликта

Сирийският конфликт се разраства с всеки изминал ден, а сигурността на Източна Азия е заложена на карта. Със скорошното арестуване на бойци от „Ислямска държава” в Малайзия през март и през юни в Сингапур и заради връзките между ислямските сепаратистки бойци във Филипините и Мианмар и групите, които действат в Сирия, войната вече не може да бъде определяна като откъсната от потенциални размирици в Източна Азия.

В резултат на това, за пръв път на световната сцена Китай насърчи разрешаването на конфликта като трета страна, поемаща водеща роля в преговорите с всички страни в Сирия. През този месец китайският специален пратеник в Сирия Сие Сяоян пътува до Дамаск, Бейрут и Аман, за да консолидира усилията на Китай в стремежа за разрешаване на конфликта в Сирия.

Неговото посещение идва след назначението на първия китайски пратеник в близкоизточна конфликтна зона през март. Оттогава той активно участва в преговорите в Женева и Астана в рамките на процеса по възстановяването на мира в Сирия, ръководен от Организацията на обединените нации (ООН). След Южен Судан, където Пекин имаше батальон като част от мироопазваща мисия на ООН, Китай за пръв път назначава пратеник във военна зона и поема активна роля в разпростиращата се гражданска война.

Огромна мотивация зад посредническите дейности на Пекин в Сирия са около 5 000 уйгури, за които се смята, че участват във войната. Едно от общо 55 признати етнически малцинства в Китай, уйгурите са тюркскоговорящи, основно сунитстки мюсюлмани, живеещи в северозападната провинция Синдзян, която през последните няколко века спорадично е имала автономия. Уйгурите гледат на Пекин като на колонизатор. От друга страна, Пекин се опасява, че уйгурите от провинцията Синдзян ще предизвикат бунт срещу режима. През последните години, уйгурите се свързват с глобални военни движения, включително „Ал Кайда”.

Исторически погледнато, Турция е подкрепяла пантюрско движение, което цели да обедини тюрките в голямата част от Централна Азия, включително и уйгурите, като същевременно е била използвана като духовен дом за китайските мюсюлмански дисиденти, включително за уйгурите.

Уйгурите и напрежението в Източна Азия

Тъй като уйгурите все по-често се присъединяват към войнствени движения, Китай и други страни от Източна Азия се опитват да прекратят това. През юли 2015 г. отношенията между Турция и Китай достигнаха най-ниското си ниво досега. Китайските туристи открито бяха атакувани заради водената от турското правителство кампания да бъдат критикувани репресивните политики на Китай спрямо уйгурите. От своя страна, Китай обвини турските дипломати за това, че предоставят фалшиви паспорти на уйгурите, които според тях ще продължават да бъдат използвани във военни формирования в Ирак и Сирия. А през май трима турски граждани бяха арестувани в Малайзия по подозрения, че финансират „Ислямска държава”.

Напрежението между Турция и Китай разкри възможност за сирийското правителство да използва празнината в китайските разузнавателни агенции, които преследват уйгурски войници, които отиват да се борят в Сирия.

Това доведе до изпращането на 300 военни съветници в Дамаск през април 2016 г. с ясната цел да се осигури медицинско и инженерно обучение на сирийските военни. През миналата година сирийските военни също бяха домакини на няколко китайски военни делегации, след като Китай увеличи помощта си за Сирия.

През август 2016 г. китайски високопоставен военноморски офицер посети Дамаск, за да подпише меморандуми за разбирателство, за разработване на съвместен механизъм за борба с тероризма, както и за проследяването не само на китайските бойци, но и на други източноазиатци в сирийските затвори.

През този период правителството на Мианмар и Филипините, които твърдят, че техните граждани или са се сражавали в Сирия, или са проявили интерес да се присъединят към групите там, също са се сближили с Китай, сравнявайки своите собствени бунтове с тези в Сирия. Има доказателства, че в миналото „Ал Кайда” в Афганистан е била активна във Филипините и Мианмар, като се е опитвала да постави началото на размирици между често лишаваните от граждански права мюсюлмани в Източна Азия и техните китайски съграждани.

Малайзия е страдала от същия проблем и има дипломатическо присъствие на високо равнище в Дамаск, за да си сътрудничи със сирийските разузнавателни служби. Въпреки това, повечето от малките азиатски държави като Мианмар и Филипините имат много малко присъствие в Дамаск, поне що се отнася до сигурността. Когато започна войната в Сирия, повечето азиатски държави затвориха посолствата си, но не и Китай, Индонезия и Малайзия. Филипините откриха консулство поради големия брой домашни работници, които и досега работят в сирийски домове.

Така че сега тези страни все повече разчитат на Китай да помогне във вземането на решение относно пропуските в собствените им отношения със Сирия, свързани със сигурността, както и да наблюдават връзките между войната и проблемите с надигащите се бунтове в техните страни. 

Усилия за реконструкция

Друг аспект на китайското господство в Сирия е икономическият. Тъй като е очевидно, че войната в Сирия достига своята финална фаза, а сирийското правителство контролира 11 от общо 14 провинциални столици, има активни усилия за възстановяване на градове като Хомс, Хама и Алепо.

Макар Русия и Иран да изглеждат като най-явните кандидати, които могат да вземат участие във възстановяването, двете страни имат свои собствени икономически проблеми. Предстои да се види дали те биха могли да окажат влияние върху сирийската икономика и да сключат търговски сделки, които не са непременно свързани с договори за отбрана. От 2016 г. както Китай, така и Индия обявиха, че ще развиват икономически проекти, изпратиха няколко бизнес делегации на високо равнище и участваха в търговски изложения не само в Дамаск, но и в крайбрежните градове Латакия и Тартус.

Икономическите интереси на Китай в Сирия датират още от 2004 г. с обвързването на ключови стратегически области около Сирия и Ливан с проекта „Един пояс, един път”. През март президентът Башар ал-Асад даде интервю за китайска медийна компания, в което призна за посещенията на търговски делегации, както и за разширяването на академични връзки между Сирия и Китай. Китай също подкрепи сирийското правителство, като гласува и лобира в ООН от името на страната при участието си във всички форуми и семинари.

Сирия извлича изключителни ползи от продължаващото нарастване на китайския интерес към Дамаск. Всеобхватната връзка между Дамаск и Пекин, която се фокусира върху сигурността, икономиката и геополитиката, бавно постави Китай в интересна позиция в Леванта. Има значително увеличаване на присъствието от страна на Китай и разрастване на отношенията с Дамаск, докато Китай все още стои встрани от реалния конфликт.

Приласкаване на Асад

В китайските медии Асад е представен като либерал, който вярва във възможностите на Китай в Близкия изток – нещо, което се потвърди от разговора му с китайски водещ, който му зададе безобидни въпроси, като например защо неговия син учи китайски. Китайските бизнес делегации също са много активни в достигането на оферти не само по отношение на реконструкцията, но и по отношение на сключването на търговски сделки със сирийското правителство. 

Китай се сближава със Сирийската арабска република в идеологически план, предвид нейния светски характер и презрение към всичко, което може да бъде издигнато в култ, било то продиктувано от религиозна идентичност или социални движения, които в основата си са популистки. Културните принципи, като обмена в сферата на образованието между китайски и сирийски университети например, също са поставени на челно място в дневния ред за задълбочаване на връзките между Дамаск и Пекин.

Дамаск приветства китайската подкрепа в борбата срещу тероризма. Това се случи постепенно чрез работа с китайците по свързването на „Един пояс, един път” с Леванта, както и чрез използването на дупката в споделянето на разузнавателни данни, която турците са оставили да зее широко.

Китайците все още гледат на Дамаск и на сирийското правителство като на ключов фактор към икономическо развитие в региона. Дори и ливанците осъзнават това и искат да спечелят от своята близост със Сирия. Китайските дипломати в Дамаск са доста внимателни в своите възгледи по отношение на заплахата, свързана със сигурността, а на икономическия фронт тихо, но решително обръщат поглед към ключови области за инвестиции, които могат да бъдат свързани с регионални печалби и извън Сирия.

Успехът на Китай в Сирия е значителен. Това е един от първите наистина глобални конфликти, в които китайците прилагат политическа, отбранителна и икономическа дипломация. Освен това, те отправиха ясен сигнал към Русия и Съединените щати, които са останалите заинтересовани страни, че държавното управление на Сирийската арабска република е легитимно, че нейната територия не трябва да се разделя. Китай се възползва от размириците между Русия, Съединените щати и Турция.

Китай не просто наблюдаваше решителната борба между Русия и Америка в Сирия, а прокарваше своя собствен път. Избягваше военни конфронтации, а вместо това се фокусира върху консолидацията и тихите действия зад кулисите.

Автор: Камал Алам

Източник: middleeasteye.net

Преводач: Десислава Пътева