Грубиянът срещу политкоректните

През далечната 1999 г. гениалните сценаристи на „Семейство Симпсън” получават озарение. В епизода, озаглавен „Барт в бъдещето”, най-прочутото семейство от американската средна класа е телепортирано в 2030 г., а сестрата на Барт е избрана за президент. Жената се жалва, че е „наследила разорената хазна на президента Тръмп”! Днес този стар политически виц, подметнат мимоходом в прословутия анимационен сериал, рискува да се сбъдне. Да, наистина фалстартът в Айова показа тавана на феномена Тръмп. Социолозите считат милиардера за прекалено конфликтен и дори обречен. Но в годината на „куцата патица”, когато Обама е на изпроводяк, а демократите още не са определили кандидата си, Доналд Тръмп е фронтменът на американската политическа сцена. Скечовете му забавляват света, а Америка научава за себе си неща, които не би желала да знае. Trump Trump. „Прецакай Тръмп”. Така се казва новата апликация за iPhone, която филтрира всички новини, свързани с вездесъщия Доналд. Ползват я онези, които искат да се предпазят от изцепките му. Други, предимно в интелектуалните кръгове, се мобилизират срещу милиардера, който вече представлява реална опасност. Дори да не бъде избран, той отсега пренаписва основните политически кодове в американския дебат: променя речта, погазва табута, банализира расизма, нарича жените „кучки” и според Пол Бърман буквално „се оригва в лицето на избирателите”. Пред погледите на експертите вицът Тръмп се превръща в триумфално телевизионно риалити. А Доналд разбира от телевизия. Зад гърба си има 11 години като водещ на екранно шоу. Персонажът му е удобно уседнал в мозъчните релефи на аудиторията, които повече напомнят порция студени спагети, нежели мисловен орган. В своето шоу „Стажантът” той години наред изслушва кандидат-бизнесмени, въси вежди, пери ръце, наостря уши, цупи устни, докато не произнесе прословутото си: You’re fired! („Уволнен си!”) Зрителите се наслаждават на матадорската безпощадност на милиардера, който пронизва вратовързаните натегачи, наточили зъби да похапнат човешко. Публичната разправа с лустросаните вълчета, екранното унижение на кариеристите носи радост на аудиторията дори когато ангелът на справедливостта е пословично циничен милиардер. Днес Тръмп отпраща конкурентите си за републиканската кандидатура като стажант-политици, макар всички без него да са ветерани в занаята. В дебатите Доналд измества водещите и се наслаждава на ролята си. Джеб Буш? „На трибуната аз се кефя! А Джеб стои така.” (Тръмп имитира поза „глътни бастун”.) „Буш е нискоенергиен кандидат. По-добре да се прибере да полегне вкъщи.” Рик Пери? „Той си сложи очила, за да се прави на умен. Да беше минал тест за интелигентност, преди да се кандидатира!” Линдзи Греъм? „Политиците влизат от кампания в кампания. Друго не умеят. Некадърници. Вижте го тоя Линдзи Греъм например. Кой би го наел на работа в частния сектор?” А Марко Рубио, лансиран от медиите като латино-Обама? Него Тръмп отстрелва с просташки куршум: „Поти се като свиня! За преговори се иска лице на покерджия и никакви емоции. Рубио вечно плува в пот и моли за още вода”. Най-опасният противник, сенаторът от Тексас Тед Круз, за Тръмп е „тотален лъжец”, при това канадец по рождение.

С перчем, който лежи на главата му като завинтен каскет, свински очички, които пъргаво шарят околовръст, и безупречен соларен тен, на чийто фон дори устните бледнеят, Тръмп е част от американското ежедневие от поне три десетилетия. Той влиза в категорията entertainer: забавлява масите, без да е актьор, нито музикант. Може би комик? Телевизията практикува като лек за нарцисизма си, затова пък с известен талант. Днес цял рояк мераклии за Белия дом се чудят как да се харесат на камерите, а той не спира да се плези на телевизиите. „Вечер, като се прибера, жена ми пита: „Доналд, имаше ли хора на митинга?”. Така е, защото камерите снимат петимата протестиращи пред залата, а не показват хилядите пред трибуната. Не снимайте мен, обърнете се към публиката”, жестикулира темпераментният Тръмп. Той познава законите на жанра: обидите няма да отвърнат камерите, напротив, те носят рейтинг на каналите. В навечерието на изборите в Айова мегаломанът Доналд отказа участие в телевизионен дебат, а телевизиите помръкнаха: 87% от допитаните зрители заявиха, че в негово отсъствие не биха гледали директното излъчване. Тръмп е допинг за телевизиите дори когато го отнасят собствените им служители. „Кели ме гледаше с кръвясали очи, кръв течеше от нея от… къде ли не”, изригна милиардерът след екранен сблъсък със звездата на Fox Меган Кели. Феминистките скочиха тутакси, но Тръмп припомни еротична фотосесия на Меган Кели в своя туитър. „Тази ли ще интервюира бъдещ президент на САЩ?” Нарече я „бимбо”, нещо като „секси кифла”. За капак извади снимки от преди пластичните й операции. „Ама че звяр”, пише Тръмп в туитър и простаците го аплодират. А те са повече от феминистките…

Експертите са почти единодушни: шансът Тръмп да влезе в Белия дом не е голям. Според израелския политолог проф. Итамар Рабинович „демографската динамика в САЩ е такава, че републиканците могат да съхранят мнозинството си в Сената, но все по-трудно ще стигат до Белия дом”. Малцинствата гласуват предимно за демократите. В Америка социологическите проучвания по етноси са разрешени и тенденцията е ясно видима. Американистът проф. Борис Веждовски от Университета в Лозана пък счита, че „арбитърът на американските президентски избори от тук насетне ще е испаноезичната общност, която в САЩ наброява 58 милиона души и расте най-бързо”. САЩ вече имат второто по численост испаноговорящо население след Мексико и преди самата Испания. Тръмп е на нож с мексиканците, „които пращат в САЩ своите престъпници и изнасилвачи”. Ексцентричният Доналд иска да построи фараонска стена по цялата граница с Мексико. От Пасифика до Атлантика. Нали е строител! Нещо повече: с парите на мексиканското правителство! Все пак е бизнесмен. Тръмп е във война с феминистките, с журналистите, с Холивуд. Ева Енслър, авторка на „Монолози на вагината”, и иконичната Джейн Фонда събират подписи срещу милиардера. Но динамиката на Тръмп още не е изчерпана.

Доналд е чедо на елита. Типичен изтърсак на следвоенния бейби-бум (роден 1946 г.), едно от онези свръхзадоволени деца, у които възниква усещане за всепозволеност. Едва 13-годишен е изпратен във военно училище с надеждата, че там дисциплината ще канализира излишъка му от енергия. Сетне завършва икономика във Фордъм, Пенсилвания. Подхваща строителния бизнес на баща си и енергично се намества на пазара. Имената на внушително стърчащите му билдинги биха вдъхновили Фройд: Тръмп Тауър, Тръмп Палас, Тръмп Уърлд Тауър (най-голямата жилищна сграда в света) и дори Тръмп Тадж Махал в Атлантик Сити. През 90-те, вече милиардер, Доналд си наумява да превърне двореца на Чаушеску в Букурещ в най-голямото казино в света. Но удря на камък.

По това време американският строителен пазар е в криза, но Тръмп успешно преструктурира бизнеса си и днес се радва на официално състояние от 4,5 милиарда долара. „Сам финансирам кампанията си и не дължа нищо на лобистите”, парадира от трибуните милиардерът. И този среден пръст се харесва на мнозина, отвратени от лобистките зависимости на истаблишмънта. През 2012 г. сумата, похарчена за кампаниите на Обама и Ромни, възлиза на 2,6 милиарда долара, а заедно с парите, потрошени от кандидатите за сенатори и конгресмени в последните избори, „цената” на американската политическа върхушка достига умопомрачителните 6 милиарда долара. В тази неприлична оргия, в която бизнесът върти камшика и слага белезниците, Тръмп изглежда почти целомъдрено. Поне видян от фотьойла на средния работяга с карирана риза.

рана риза. Американският политически живот страда от три метастазиращи порока. Първият са парите, но Доналд харчи своите. Вторият е безскрупулният пиар, който превръща кампаниите в сблъсък на манипулационни техники и стратегии. Третият е задължителният месиански патос, който често свежда дебатите до рецитаторски конкурси за US Idol.

Тръмп обаче не флиртува с медиите като пудросан айдъл. Той им продава персонажа си на цапнат в устата простак. И те не могат без него. Милиардерът ползва правото на шута да казва истини, забранени за другите. „Харчим един милион за футболно игрище за пандизчиите в Гуантанамо. Аз съм против”, отсича бизнесменът, а милиони американци кимат пред екраните. Републиканците отвориха затвора в Гуантанамо и могат само да мълчат. Обама пък обеща, а не го затвори. Затова демократите също си траят. „Америка е пълна с тъпи политкоректници”, реве от трибуните саблезъбият клоун, който като лошо хлапе се забавлява да пука балоните на фалшивите американски легенди. „Сенатор Джон Маккейн само плямпа, ала нищо не прави. Не е герой. Бил в плен, та затова бил герой?! Предпочитам герои, които не са били в плен.” А Хилъри Клинтън, тази мама Америка с дежурна усмивка и хладен поглед? Нея Тръмп отпраща с опакото на ръката: „Тя не успява да задоволи съпруга си, а щяла да удовлетвори страната? Не става! Хилъри Клинтън е сериозна заплаха за националната сигурност”.

Тръмп е политик с тефлоново покритие, който може безнаказано да признае, че би спал с дъщеря си Иванка, ако не му е щерка. „В Америка има проблем с инцеста”, пише Миа Фонтейн в The Atlantic още през 2013 г. и сигурно затова дори тези думи на Тръмп се оттичат във водопада на красноречието му. В много семейства се споглеждат сконфузено. Понякога като изкусен мим, който „избърсва” усмивката от лицето си, Тръмп сменя регистъра. „Америка все повече изглежда като хартиен тигър”, кахъри се милиардерът, докато над него се кипри транспарантът „Да направим Америка велика отново”. В такива моменти гротеската на скеча му граничи с откровение. Но миг по-късно усмивка разцепва лицето му и политическият мъпет продължава да глаголства за Китай и китайците, които все още могат да бъдат спрени, но само той знае как.

Тръмп е изтърваната рожба на развратената от пари и пиар политика. Той е мутирал вирус, изветрял от епруветките на лабораторната медиакрация, който вече трудно може да бъде върнат обратно. 4140 Америка ускорява ход. Докато милиардерът къса веригите на политкоректността, все повече млади американци надават ухо към доайена на демократите Бърни Сандърс, който сочи с пръст Уолстрийт и привилегированата върхушка. Шансът грубиянът или социалистът да преборят кандидатите на статуквото в своя лагер е малък. Но интрига има. През 2000 г. след епохата на Клинтъновия просперитет всички залагаха на Ал Гор. Само интуитивният Уди Алън хъмкаше скептично. „Ал Гор прилича на изрядния, зализан зет от американските комедии, на когото в последния момент някой идиот открадва булката.” И се оказа прав. Америка е известна тъкмо със способността си бързо да се съвзема. След Великата депресия, след Кенеди, след Виетнам, след Картър. Днес дава признаци на историческа умора. Дори Роки Балбоа приключи своите прераждания на ринга в 6 епизода. Дали колосът ще излезе от ступора, е рисковано да се прогнозира, но едно е ясно: тази президентска кампания ще е идеен и стилистичен жалон за Америка.

Изт. Trump and the Joys of Hatred, Paul Berman
America Has an Incest Problem, The Atlantic, etc.