Понякога инакомислещите говорят истината, пред която останалите все още не са готови да се изправят. Това е една такава истина.

От седмица насам става все по-малко вероятно Доналд Тръмп да е следващият президент на САЩ. Той беше победен от Тед Круз в Уисконсин – щат, който е показателен за настроенията на електората в цялата държава. Резките изказвания на Тръмп по отношение на абортите, вероятно вече са му коствали загубата на голяма част от гласоподавателките.

Но фактът, че този невъздържан политик казва неща, които масово са неприемливи, не означава, че всичко, което казва задължително е погрешно. Понякога дръзките личности като него казват истини, които обществото все още не е готово да приеме. Определението на Тръмп за свещения Северноатлантически алианс (НАТО) като „ отживелица ” може да е шокиращо, но е вярно. Същото се отнася и за аргументите му. Според него НАТО не е способен да се бори с международния тероризъм, а за Тръмп това е „ най-голямата опасност в света ” . Той отказва да приеме САЩ в ролята на „ световен полицай ” и смята, че американските съюзници трябва „ платят по-голямата част от сметката или да си ходят ” . На един от митингите си в Уинсконсин Тръмп заяви: „ Може би НАТО ще се разпадне и това не е най-страшното нещо на света ” . Ако съдим по реакциите, от двете страни на Атлантика изглежда не са съгласни с това твърдение. И двамата противници на Тръмп се обявиха силно против думите му. Хилъри Клинтън, най-вероятният кандидат на демократите, го обвини, че: „ излага на риск коалицията, която трябва да се пребори с „ Ислямска държава ”” . Всеки висш военен, от САЩ до Прибалтийските държави, би стоял на тръни след изказването на Тръмп. Всички се обявиха против думите му. Обама каза, че: „ Той не разбира от външна политика или ядрена политика… и като цяло от света ” . Тук трябва да отбележим няколко иронични момента в последните изказвания на Обама. В обръщението си към нацията той заяви, че не иска САЩ да се превръща в „ световен полицай ” , но да се обяви против НАТО е прекалено смела стъпка за един действащ американски президент.

Има случаи като този, в които е необходима дистанцията на времето, за да излезе истината наяве. Погледнато от перспективата на 2016 г., Северноатлантическият съюз не само че е „ отживелица ” , той е започнал да овехтява още с падането на Берлинската стена през 1989 г. и с разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Краят на Студената война трябваше да означава разпадане на двата враждуващи военни съюза от онази епоха. Обаче само Варшавският договор се разпусна. НАТО оцеля и прекара по-голямата част от следващите 30 години в чудене с какво да се заеме. Има причини, разбира се, поради които НАТО не се разпадна. Някои от тях са разбираеми: толкова много неща се случваха, имаше много неясноти, с които трябваше да се справяме, че нямаше време за излишно разсейване. Съюзът също така предостави сигурност в един объркан свят. Има и уважителни причини: страните, освободени от Съветския блок, все още страхуващи се от Русия потърсиха спасение в НАТО и вярваха в сигурността, която той им предлага. Грешката, че са ги признали за членове е по-малка от грешката, че Алиансът все още съществува.

Разпадането на Съветския съюз бе пропусната възможност за установяване на нова система за сигурност на територията на Европа. Но и вторият шанс също бе изпуснат. В края на 90-те години се създаде напрежение между САЩ и Европейския съюз. Европа искаше да се концентрира върху собствената си сигурност. САЩ, въпреки че подкрепяха идеята, не искаха да оставят ЕС да действа независимо. Ако европейците отстояваха правата си повече, ако британците бяха по-добри европейци, ако разрастването на НАТО не замъгляваше проблема, тогава може би ЕС щеше да има свой съюз за отбрана, въпреки че това щеше да доведе до неприятна раздяла с Вашингтон.

Изкушаващо е да погледнем назад и да видим какво можеше да бъде – и по-специално, какво можеха системите за защита на ЕС да предотвратят. Очевидният пример е украинската криза и новото противопоставяне с Русия, което дава на НАТО една нова, но напълно нежелана, цел. В крайна сметка, може би най-логичният начин НАТО да се оттегли не е чрез нова криза стил 1991 г., нито пък европейците да обявят, че сами ще се защитават, а САЩ да прецени, че Съюзът вече не отговаря на националните му интереси.

Или както Тръмп каза, НАТО е толкова демоде, че съвсем спокойно може да се разпадне и това не е голяма беда.

Източник: The Independent
Превод: Иван Берберов