ФИФА действа като „мафиотски клан”, а Сеп Блатер е неговият дон Корлеоне. Футболната централа има дълга традиция на подкупи, корупция, шуробаджанащина. Половината от Изпълнителния комитет, който гласува за домакинството на Катар, е бил подкупен. Самият дон Корлеоне би признал тактиката на Блатер и би й се възхитил. Лорд Дейвид Трисман, бивш президент на Английската футболна асоциация


В един мразовит зимен ден в началото на 70-те години в Гринделвалд Карл Шранц прави изключително изгодна сделка, купувайки си чисто нов часовник Longines на половин цена. Но часовникът се оказва дефектен и когато световният шампион се обажда на „амбулантния търговец, който му е продал часовника, онзи го удря на молби: „Моля те, само не вдигай скандал! Аз ще оправя всичко!”. Търговецът се казва Сеп Блатер и по онова време той е рекламен директор на швейцарската компания Swisstiming. Много години по-късно скандалите ще бъдат ежедневие за издигналия се вече до президент на ФИФА Сеп Блатер. Днес, на 78 години, той е най-могъщият спортен бос в света. Макар че не обича да го наричат бос: „Аз заемам изборна длъжност. Така че не съм никакъв функционер в традиционния смисъл на думата”. Неофициално Блатер печели по 1 милион евро на година. Една добра сума за мениджър, чиято фирма прави годишни приходи от 53 милиона евро. Сега ще се върне от световното първенство с чиста печалба от 1,62 милиарда евро от маркетинг, продажба на тв права и билети. Кохортата на ФИФА действа като окупационна сила на територията на всяка страна, в която се провеждат мачовете за Световната купа. В радиус от 1 км около стадионите, където се играят мачовете, могат да се продават продукти само на спонсорите на ФИФА и нищо друго.

Дори любимите бири на феновете не могат да се продават, ако не са част от спонсорите. ФИФА печели, като взема данък от страната домакин в размер на 4,25 процента като данък върху печалбата. Освен собствената му банкова сметка за Сеп Блатер е много важна и възможността да мести хората във ФИФА като фигури върху шахматна дъска. Да ги използва или да ги вади от играта. Той се чувства всесилен и това е абсолютно вярно. В Швейцария около главната квартира на ФИФА е популярен следният виц: „Каква е разликата между Бог и Блатер? Бог не вярва, че той всъщност е Сеп Блатер”. Роден в малкото 7-хилядно градче от кантона Вале в Южна Швейцария, където местното училище вече носи името на сина му, Сеп Блатер винаги знае в чий килер какви скелети са заровени и най-вече как да ги използва. Най-добре е да не си му враг. Макар да е играл футбол само пет години на трето дивизионно ниво, днес той е несменяемият и непоклатим бос на световния футбол. Работи във ФИФА от 39 години, от 16 години е неин президент и оцелява начело на най-печелившия спортен съюз в света напук на две дузини афери, десетки обвинения за корупция, поне 40 апела да се оттегли. В живота на падроне Сеп Блатер никога нищо не е било невъзможно. Бившият председател на Футболната асоциация на Великобритания лорд Дейвид Трисман в началото на юни нарече Блатер дон Корлеоне и заяви, че той се държи като главатар на мафиотски клан. А швейцарският политик и спортен деятел Ролан Рино Бюхел добави: „Единствената разлика между ФИФА и мафията е в това, че във ФИФА не се избиват”… Последното е вярно само наполовина, поне във физическия смисъл на убийството. Защото неудобните и непокорните конкуренти нямат място в управителните органи на „фамилията”. Тази традиция съпътства кариерата му още от самото начало, когато Блатер започва да си проправя пътя към върха. През 1981 г. наследява генералния секретар на ФИФА д-р Хелмут Кезер, използвайки един много хитър трик – оженва се за неговата дъщеря против волята на бащата. След което изритва тъста от мястото му. Това е вторият от трите брака на Блатер, който винаги се е отличавал със слабостта си към жените. Когато през 2011 г. катарският конкурент Бин Хаман се опита да му седне на стола, той набързо бе уличен в корупция и отстранен завинаги от футбола, попадайки сам в капана, който самият Блатер му подготвя. В какво ли не е обвиняван Сеп Блатер – корупция, подкупи, злоупотреба със служебно положение, шуробаджанащина. Още когато е избран за президент през 1998 г., много от африканските делегати преди гласуването откриват по един плик с 50 000 долара. След като делегатът на Сомалийската футболна федерация размахва плика пред телевизионните камери, Сеп Блатер хладнокръвно се намесва и заявява, че това е само „хуманитарна помощ” за нуждаещите се африкански футболни съюзи. Естествено, никой не повярва на думите му, но и никой не направи нищо по въпроса. Макар че в книгата си „Как откраднаха играта” Дейвид Ялоп твърди, че тогава Блатер е купил гласовете на 22-ма делегати, което се оказало напълно достатъчно, за да може новият президент на ФИФА да спечели със 111:80 (с 31 гласа разлика). През 70-те години Блатер е президент на странния Съюз за насърчаване на носенето на чорапи и колан вместо чорапогащници. Страстен танцьор. След 6 години като ерген през 2010 г. се влюбва отново в 49-годишната красавица от Кран Монтана Линда Барас. Който иска да посети Сеп Блатер, трябва да позвъни на домофон, който се намира на три минути път с кола от вилата, която между другото е собственост на ФИФА и се поддържа от футболната асоциация. Но по-интересното е, че на вратата на вилата пише Von Ulrichen… Централата на ФИФА е построена за 180 милиона евро и е открита през 2007 г. Тя представлява гигантска постройка, като голяма част от 9-те й етажа се намират под… земята. В основите на сградата е вградена стоманена топка с диаметър 1,3 метра, която е запълнена с 200 торбички земя от всяка страна – членка на Световната футболна асоциация. „Нашата къща се издига върху земята на всички наши членове” – казва Блатер. А те са 209 футболни асоциации, което е повече от ООН. Най-малко 150 от тях съществуват с финансовата подкрепа на ФИФА, най-вече в Африка и Азия. Това е една солидна членска маса, на която Блатер може да разчита при нужда.

ФАМИЛИЯТА НА БЛАТЕР

Най-близкият човек на Блатер във футболната централа е блондинката Кристин Бота, пазителят на всички негови тайни. Затова тя не е случаен човек. Нейният баща Валтер Залцман е съгражданин на президента на ФИФА от Висп, Швейцария, бивш състезател по хокей на лед и всъщност той е човекът, на когото може да се каже, че Блатер дължи сегашното си положение. Защото той му помага да стане генерален секретар на Федерацията по хокей на лед, където Блатер с амбициозния си характер прави впечатление на шефа на аdidas Хорст Даслер, който от своя страна му отваря пътя към централата на ФИФА. Кристин е щастливо омъжена за Чарли Бота, който пък е главният консултант на ФИФА по проектите и строителството на стадиони. Тоест той е човекът, от когото зависи строителството на всяко световно първенство. Той проектира и строи стадионите в Южна Африка, негова заслуга са спортните съоръжения на сегашното първенство в Бразилия, той бе изключително зает при подготовката на олимпиадата в Сочи и вече проектира стадионите в Русия за Световната купа през 2018 г. Има специални заслуги за зимния дворец „Большой” и централния стадион. Главният юридически съветник е Ги-Филип Матьо, също син на много добър приятел от младините на Сеп Блатер, естествено, също от кантона Вале. Между другото баща му има чудесни лозя и отглежда великолепно вино. А Филип Матьо разполага със собствен талант да омайва прокурори и следователи и досега успява да излезе сух от всяко разследване за финансови спекулации в Цюрих. Той е човекът, който надхитри и разследващия магистрат Томас Хилдбранд, който така и не успя да разнищи казуса с обвиненията за подкупи в подчинената на ФИФА компания ISL. По ирония на съдбата Хилдбранд също е от Висп и с това е свързана една доста мрачна история. След като разследването за ISL завършва, Сеп Блатер се прибира в родния град, за да отбележи тъжната годишнина 35 години от смъртта на баща си. Президентът на ФИФА непрекъснато повтаря, че е „много религиозен” човек и вероятно не на шега казва, че „често си говори с Бога”. Но този път той отива на гроба на баща си и в прочувственото възпоменателно слово казва: „Баща ми винаги ме е съветвал: „Не разчитай на никого, върши всичко сам, дръж нещата здраво в ръцете си”. След което споменава, че един ден и той ще легне тук на това място до тленните останки на своите родители. Тръгвайки си, Блатер забелязва от другата страна на алеята друг гроб, на който пише Хилдбранд. И изпада в ужас. Представяте ли си, Блатер един ден да намери покой тук, само на няколко метра от семейната гробница на неговия най-голям враг – Томас Хилдбранд! Блатер незабавно разпорежда ексхумация на костите на родителите си и преместването им на друго място на другия край на траурния парк. Но да се върнем към семейството на ФИФА. Главният финансов директор е Маркус Катнер, който преди това е работил за консултантската агенция McKinsey и който бил назначен с личната препоръка на племенника на Блатер Филип Блатер. Той пък е президент на компанията Infront Sports & Media, същата, която разпределя рекламните и телевизионните права за спортните прояви на ФИФА. Освен всичко друго Маркус Катнер е и вицепрезидент в Infront Sports & Media. Конфликт на интереси? Нищо подобно! Просто вярност към фамилията. Вицепрезидент на ФИФА е дон Хулио Грондона от Буенос Айрес, човекът, който ще замени Сеп Блатер, ако с него се случи нещо непредвидено, но предопределено от съдбата. Хулио е изключително доверен човек на президента, но ето един много интересен детайл: той не знае нито дума английски, така че, когато се налага да отговаря на въпроси на медиите например, той винаги ползва преводач. А този преводач знае великолепно как точно да превежда. Макар че като член на Изпълнителния комитет от 1988 г. дон Хулио знае много добре какво да казва и какво да премълчава. И понеже знае, най-често предпочита да премълчава. От Латинска Америка е и друг вицепрезидент, Марко дел Неро от Бразилия, лично протеже на Рикардо Тейшейра, дългогодишната дясна ръка на бившия президент Жоао Хавеланж, който през март 2012 г. напусна поста си заради скандала с вече несъществуващата фирма ISL (International Sport and Lesiure), която се оказа, че му е платила 41 милиона долара, за да й бъдат гарантирани рекламни и телевизионни права на стойност 1,4 милиарда долара. Тримата – Eухенио Фигередо, Хулио и Марко образуват т.нар. „комитет на геронтофилите”, защото общата им възраст е 230 години! Но Сеп Блатер отговаря подобаващо на подобни саркастични етикети: „Да, това означава 230 години опит!”. А ако прибавим и възрастта на самия Блатер, това е наистина леговището на орлите! На мястото на друг уличен в корупция член на фамилията, бившия президент на КОНКАКАФ (футболната конфедерация на страните от Северна и Централна Америка и Карибския басейн), е любимецът на Блатер Иса Хаятy от Камерун. От известно време той не е добре със здравето и често се налага да отскача от офиса си в Кайро до Женева за медицински прегледи и преливане на кръв. Но това не е проблем: Блатер се е погрижил всички разноски да са за сметка на ФИФА. Освен това синът му намаза с хубав бизнес: той отговаря за телевизионните права за футболните мачове на Африканския континент. Иначе Хаятy е човек с принципи и се отличава особено по време на трагичните събития с отбора на Того от 2010 г. Тогава футболистите на африканската държава попадат на засада на бандити, в резултат на която трима футболисти са убити, а деветима са ранени. Правителството на Того взема решение да оттегли отбора от шампионата на Африка, което възмущава ФИФА. Блатер натоварва Хаятy да се справи със случая, а той се представя блестящо: Того получава забрана да участва в следващите два шампионата на континента, а футболната федерация на страната е наказана с глоба от 50 хил. долара. Принципът на Големия бос отново е спазен: нито едно правителство не може да взема решение за футбола през главата на Блатер и компания! Казват, че Хаятy е готов дори да даде главата си за Блатер. Изглежда, това е вярно, защото, когато „Сънди Таймс” разкрива корупцията около предоставянето на домакинството на Катар за световното през 2022 г., Хаятy лъсва в документи с подкупи за 1,5 милиона долара. А Блатер отново остава чист, той е гласувал за САЩ! А знаете ли какво стана с конкурента на Хаятy за президентското място на Африканската футболна федерация Жак Анума от Кот д’Ивоар? Той е бивш главен финансов съветник на президента на страната Лоран Гбагбо. След намеса на определени лица Гбагбо вече е в затвора в Хага и очаква присъдата си за убийства, изнасилване, престъпления против човечеството… А срещу Жак Анума има разследване за злоупотреби с финансови средства за милиони от парите на фермерите на кафе и какао. Още един интересен член на „фамилията” – принц Али бин ал Хусейн от Йордания. Неговото назначаване помогна на Сеп Блатер да се отърве от досадния и неконтролируем милиардер от „Хюндай” Чон Мон Гу. Освен това Али бин ал Хусейн идва с протекциите на Саудитска Арабия и веднага щом седна на стола в Изпълнителния комитет, първата му задача бе да повдигне въпроса за „женския футбол” на Арабския полуостров. Принц Али споделя опасенията на високопоставен религиозен водач от Саудитска Арабия, че футболът „обезчестява жените, защото има опасност да повреди женския химен!”. Заради това британският журналист Андрю Дженингс, който от години разследва ФИФА, находчиво нарича този тип спортни деятели „футболните гинеколози”. Иначе принц Али изобщо не е случайна фигура. Сестра му, принцеса Хая бин ал Хусейн, е член на ЧОК, а по-големият му брат принц Фейсал бин ал Хусейн я последва през 2010 г. Не е възможно да изредим всички. Но схемата е една и съща: семейни връзки, приятели, омерта… Затова все по-често ФИФА се свързва с думата „мафия”. В своята книга Андрю Дженингс проследява елементите, чрез които футболната централа се е превърнала в Синдикат на организирана престъпност. Според него най-важният факт е, че начело на организацията стои безскрупулен бос, след това надолу съществуват безкомпромисна йерархия и строг код за поведение. А над всичко е обединяващата цел – власт и печалби. Дори с цената на незаконни и аморални дейности. Блатер и Изпълнителният комитет никога не критикуват „своите гангстери” дори когато те са обект на разследвания, съдебни преследвания или директно отиват в затвора. И това е напълно обяснимо: да не би Джон Готи да се е отказвал някога публично от членовете на фамилия Гамбино само защото те са преследвани за убийства, рекет, контрабанда с наркотици? Така че защо Сеп Блатер да се отказва от Жером Валк например, само защото като маркетингов директор на ФИФА американски съд осъди ФИФА да плати глоба от 60 милиона долара заради финансовите му машинации с VISA. Валк преговарял с шефовете на VISA зад гърба на дългогодишния партньор MasterCard, с който футболната централа има договор за правото на MasterCard на „първи преговори” при сключване на сделка за международни прояви. За това провинение Блатер го „наказва”, като го „заточава” в Бразилия „в помощ на Рикардо Тейшейра, с когото заедно да избират градовете и стадионите, където ще се провеждат мачовете от Световната купа Бразилия 2014”. След като двамата „разпределят баницата” и съгласуват точно модела, според който парите ще се поделят между ФИФА и фирмите, определени от Тейшейра, Валк се връща триумфално в Цюрих и става генерален секретар на ФИФА.

На 30 май 2011 г. един от членовете на Изпълнителния комитет, Джак Уорнър, който в този ден е отстранен заради започнало разследване срещу него за финансови измами, случайно или не, допуска „изтичане на имейл от Жером Валк, в който генералният секретар намеква, че май Катар си е „купил домакинството през 2022 г.”. Естествено, Валк веднага реагира и излиза с контраимейл, в който казва, че не е използвал никога думата „купил”, а формулировката „Катар е използвал финансови мускули, за да лобира в своя подкрепа”. Сеп Блатер отново отминава цялата афера с мълчание. Но това, че мълчи, не означава, че не действа. Той наказва всяка „проява на неуважение” към боса с „отстраняване”, както се случи с милиардера на „Хюндай”, чийто грях се състоеше в това, че той призова Блатер да обяви публично размера на своята заплата във ФИФА, нищо повече. След което поиска и да седне на мястото му. Непростим грях. „Някой да е чувал Джон Готи да обявява публично размера на приходите от престъпен бизнес? Защо тогава искате това от Сеп Блатер?” – пише Андрю Дженингс. „Той е Босът на босовете, върховният капо на шест фамилии, разпръснати по целия свят, но контролиращи световния футбол” – заключава в книгата си Дженингс. И тези шест фамилии държат контрола върху всичко, свързано с този спорт, от разпределянето на поръчките за строителство на спортни съоръжения и инфраструктура до продажбата на телевизионни права, сувенири, билети както на официалния, така и на черния пазар и дори бизнеса със залозите на мачовете.

СЕП БЛАТЕР И РУСКАТА МАФИЯ

Снимка показва боса на ФИФА Сеп Блатер в компанията на руския мафиот Алимжан Тохтахунов, който е издирван от Интерпол като международен престъпник. В заповедта за арест е записано, че Тохтахунов трябва да бъде съден за черно тото, измами и корупция на спортни деятели. Срещата между Блатер и Тохтахунов се е състояла през 2006 г. в China Club в Москва. На снимката на заден план се вижда дългогодишният президент на Руската футболна федерация Вячеслав Колосков, приятел на Блатер. В документите на Интерпол Алимжан Тохтахунов, по прякор Тайванчик, е характеризиран като „един от главатарите на руската мафия”.

Съществува ли връзка между руската мафия и ФИФА? Дали това е само случайна среща, или зад нея се крие нещо много по-сериозно? Все още Интерпол няма категоричен отговор на тези въпроси. Това вероятно ще разкрие американският адвокат Майкъл Гарсия, който в момента разследва финансовите афери и данните за корупция във ФИФА, свързани с процедурата по предоставяне на домакинството на Световното първенство по футбол на Русия (2018) и Катар (2022). Докладът на Майкъл Гарсия все още е с гриф „строго секретно” и той ще бъде готов до 15 юли. Тогава ще стане ясно дали домакинството на Русия и Катар ще бъде прегласувано и дали срещу високопоставени членове на ФИФА ще бъдат предприети съдебни процедури. В резултат на разследванията на Гарсия Етичната комисия на ФИФА суспендира за срок от 90 дни всякакви дейности, свързани с футбола, на почетния президент на „Байерн” (Мюнхен) Франц Бекенбауер. Формалният повод бе отказ на футболната легенда да даде показания във връзка с разследването на задкулисните машинации около предоставянето на домакинството за Мондиал 2022 на Катар. При първата си реакция Бекенбауер заявява: „Мислех си, че това е някаква първоаприлска шега”. Пред вестник „Билд” Кайзерът споделя, че не е отказвал да дава показания, просто когато следователите дошли при него, те настоявали да отговаря на английски, което той отказал да направи. „Помолих ги учтиво да осигурят превод на немски език, но те не се съгласиха. И тогава им казах, че няма да отговарям на никакви въпроси. Това е истината.” Главен следовател на Етичната комисия е американският адвокат Майкъл Гарсия и той представя друга версия. Гарсия твърди, че от всички лица, които е имал намерение да разпитва, единствено Бекенбауер му е отказал категорично, което го вбесило. Затова той докладвал на вицепрезидента на ФИФА Джим Бойс и настоял отсега нататък „всички официални лица, които отказват да бъдат разпитвани във връзка с аферите Катар 2022 и Русия 2018, да бъдат суспендирани от футбола за определен срок от време”. Това е възможно според член 83, алинея 1 от Етичния правилник на ФИФА. Решението за наказанието на Бекенбауер е било взето от заместник-председателя на Етичната комисия Алън Съливан от Австралия в отсъствието на германския председател Ханс Йоаким Екерт. По-нататъшното разследване и разпитите на Бекенбауер ще се осъществяват от Ванеса Алард от Тринидад и Тобаго. Според неофициалните коментари от ФИФА наказанието на Бекенбауер цели най-малко две неща: от една страна, да се демонстрира, че работата на адвокат Майкъл Гарсия вече е отбелязала сериозен напредък и е попаднала на „горещи следи”. И, от друга, това е предупреждение към останалите високопоставени членове на ФИФА да оказват пълно съдействие на разследването. Франц Бекенбауер бе член на Изпълнителния комитет на ФИФА от 2007 до 2011 г., тоест той е напуснал половин година, след като са определени домакинствата на Русия и Катар за световните първенства. Както установи разследване на списание „Шпигел”, през юни 2011 г. Бекенбауер е водил делегация от четирима представители на хамбургската фирма E.R. Capital Holding в Катар. В столицата Доха вече изхвърленият завинаги от футбола катарски бизнесмен Мохамед бин Хамам им уредил срещи с най-големия инвестиционен фонд. А до пролетта на тази година Франц Бекенбауер е съветник на E.R. Capital Holding. Кайзерът обаче отрича категорично да е замесен в катарските корупционни схеми. По същия категоричен начин той отрича и за връзките си с руски представители, макар че през 2012 г. стана „спортен посланик” на контролирания от „Газпром” Съюз на руските газови производители. Всъщност Бекенбауер реагира по същия категоричен начин още през 2009 г., когато бе разкрито, че е имал тайна среща с тогавашния емир на Катар Хамад бин-Халифа ал-Тани. Бекенбауер и неговият съветник Фьодор Радман са главните действащи лица зад кандидатурата на Германия за домакинството на Световната купа през 2006 г. Във връзка с това домакинство за първи път се появяват съмнения, че е имало корупционни схеми. Така например разследване доказва, че медийната империя на вече покойния Лео Кирх е подкупвала влиятелни членове на Изпълнителния комитет като тайландеца Ворави Макуди. Бекенбауер се опитва сега да омаловажи решението на Етичната комисия, като казва пред „Билд”, че още преди да обявят тази мярка, той се е отказал да пътува за световното първенство в Бразилия. Но не е ясно какво ще стане с неговата инициатива за организиране на „спортен Давос”, така наречените срещи Camp Beckenbauer, в която инициатива през миналата година взеха участие влиятелни фигури от спорта, политиката, бизнеса и медиите. Тази година тя трябва да се състои в началото на септември и вече са потвърдили участието си президентът на ФИФА Сеп Блатер и президентът на Германския футболен съюз Волфганг Нирсбах. Не е ясно какво ще стане и с поста на Бекенбауер в съюза на „Газпром”. Ето че лорд Трисман май ще се окаже прав. Но с намесата на руската мафия нещата стават много сериозни. Защото Тохтахунов е фигура в международния престъпен синдикат. По данни на германските тайни служби узбекът е бил част от организационния комитет на Зимните олимпийски игри в Сочи. Когато през 2006 г. МОК трябваше да вземе решение кой да поеме домакинството през 2014-а, тъкмо узбекът се заема със задачата да осигури победата на руската кандидатура. Най-сериозният противник е Залцбург, а главна действаща фигура зад кандидатурата на австрийците е германският спортен мениджър и пиар експерт Фьодор Радман, бивш член на организационния комитет на олимпийските игри в Мюнхен, а по-късно и един от организаторите на Световното първенство по футбол в Германия през 2006-а. Близък приятел на Франц Бекенбауер, Тохтахунов със серия от задкулисни маневри през юли 2006 г. успява да убеди Радман да се оттегли и той прави това през януари 2007 г. А след това Сочи без проблеми печели домакинството. Според разследващия журналист Андрю Дженингс при организирането на най-престижните спортни събития като световно първенство по футбол или олимпийски игри единствената печеливша формула се оказва тясното взаимодействие между правителство, тайни служби и мафиотски групировки. Иначе домакинството си остава сладък сън. Тъкмо благодарение на тази съвместна дейност Путин успява да си осигури най-напред организирането на зимните олимпийски игри, а след това и световното по футбол през 2018 година. Основна роля в тази дейност е отредена на мафиотския бос Тохтахунов, който в досието на ФБР фигурира с определението „експерт по корупция в спорта”. Дейността му изплува на бял свят по време на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити през 2002-ра, когато бе уличен, че е подкупил една от съдийките по фигурно пързаляне, заради което ФБР го издирва. Арестуван е в Италия, но не се стига до екстрадиране, след което той се връща обратно в Русия. През 2013 г. САЩ отново включват името му в списъка на най-издирваните международни престъпници заради незаконен хазартен бизнес отвъд океана. През 2010 г. той става герой на документален филм със заглавие „Вор в законе”, в който той отрича да се занимава с престъпна дейност и заявява: „Аз не съм престъпник, аз съм един обикновен руски гражданин”. В книгата си „Футболната мафия” германският журналист Томас Кирстнер твърди, че с начина, по който е отстранен Фьодор Радман, руската мафия демонстрира прецедент, чрез който иска да покаже на функционерите на ФИФА, че те нямат скрупули и ако някой се изпречи на пътя им, те знаят как да отстранят всяко препятствие. За разлика от Русия Катар си осигурява домакинството на Световната купа през 2022 г. по най-достъпния за емирството начин, като просто си купува решението на 24-мата членове на Изпълнителния комитет. 24-те лица на Управителния комитет са получили суми от специален таен фонд в размер на 4,6 милиона долара. И по този начин се стига до шокиращото решение емирството да бъде предпочетено пред държави като САЩ, Великобритания и Австралия. Едно от най-фрапиращите разкрития е свързано със съмнителните връзки на боса на американо-карибската футболна федерация КОНКАКАФ и вицепрезидент на ФИФА Джак Уорнър и катарския бизнесмен и собственик на строителната компания Kemco Мохамад бин Хамам. Разследването на британските журналисти Хайди Блейк и Джонатан Калвърт установява, че Хамам е дал лично на Уорнър сумата от 450 000 долара точно преди решаващото тайно гласуване за домакинството за Световната купа през 2010 г. След като решението е взето, през 2011 г. Уорнър получава още един транш от 1,2 милиона долара от Бин Хамам. Тези пари са изплатени, след като двамата са изключени от ФИФА точно заради подозрения в корупция. Бин Хамам е наказан, понеже става известно, че е подкупил членове на Изпълнителния комитет с цел да подкрепят кандидатурата му за президент на ФИФА. Журналистите от „Сънди Таймс” разкриват документи, от които става ясно, че през март 2008 г. Уорнър получава първия транш от 250 000 долара, а през май 2010 г. още 200 000 долара, тъкмо в разгара на подготовката за решителното гласуване. Те са преведени по сметката на КОНКАКАФ, но се посочва, че са предназначени „лично за Джак Уорнър” и с указание да бъдат прехвърлени в „сметката на Джак Уорнър”. В документите към сумата от 2008 г. е записано, че парите са от Азиатската футболна федерация, чийто председател по онова време е Бин Хамам. Но не се посочват никакви други обяснения. Второто плащане е още по-съмнително: сумата просто е преведена от сметките на строителната компания на Хамам Kemco без никакви други обяснения. Уорнър твърди, че е гласувал за домакинството на САЩ през 2022 г., но това никога няма да може да се докаже, тъй като подаването на бюлетините е тайно, а гласуването се провежда в три тура. Предполага се, че поне при един от тях Уорнър е дал гласа си за Катар. А резултатите от гласуването от декември 2010 г. подпечатаха най-спорното решение в историята на ФИФА. Още шест седмици преди то да се проведе, медиите вдигат шум за гигантска корупционна схема, след като един от членовете на Управителния съвет е разкрит, че е продал гласа си. Малко по-късно втори високопоставен служител от централата в Цюрих е разкрит чрез подслушан разговор, че е поискал от Катар 2,5 милиона долара „за спортна академия”. Двамата са изключени и това означава, че ще гласуват 22-ма, а не 24-ма членове на Управителния съвет. По същото време още един член на ФИФА „пропява” и разкрива, че трима от африканските членове са продали гласовете си. По-късно той оттегля думите си, но съмнението за задкулисните корупционни схеми остава. Миналия месец британски медии съобщават, че Джак Уорнър и неговите синове са получили общо 2 милиона долара от катарски фирми във връзка с кандидатурата на емирството за домакинство на Световната купа. Вестник „Дейли Телеграф” пише, че Уорнър е получил от Kemco 1,2 милиона долара, а синовете му още 750 000 долара. Други 400 000 долара е получил един от помощниците на Уорнър. Представители на британското правителство заявяват, че ще предприемат стъпки, за да бъде прегласувано решението на ФИФА. Председателят на Комисията за култура и спорт в британския парламент Джон Уитингдейл обявява: „Вече са налице неопровержими доказателства, че решението за предоставяне на домакинството на Катар за организиране на Световната купа през 2022 г. трябва да се преразгледа”. Самият Сеп Блатер казва преди две седмици, че това решение е било „грешка”. Вицепрезидентът на ФИФА Джим Бойс обясни, че е готов да разговаря с Изпълкома на организацията, за да бъде преизбрана страната домакин. Това може да се случи, ако бъде доказано, че държавата Катар е избрана да приеме мондиала благодарение на подкупи на членовете на Изпълкома. Тази информация е оповестена във връзка с публикуваното от „Сънди Таймс” разследване. Бойс обаче уточнява, че трябва да се изчакат резултатите от официалното разследване, което трябва да бъде проведено от председателя на Комитета по етика на ФИФА Майкъл Гарсия. „Ако Гарсия докаже, че по време на избора за домакин на Мондиал 2022 са били допуснати нарушения, то без проблем ще препоръчам нов вот на Изпълнителния комитет. Ако Гарсия представи конкретни доказателства, то от ФИФА няма да имат избор” – коментира Бойс. Любопитна подробност: Катар е ползвал услугите на високопоставени футболни корифеи от Франция и Германия, които също оказали натиск върху отговорните фактори във ФИФА. В аферата бил замесен дори бившият германски президент Кристиан Вулф, който най-напред осигурил солидно акционерно участие на Катар в автомобилния гигант „Фолксваген”, а след това се консултирал и с президента на Германския футболен съюз Тео Цванцигер. В интервю за „Билд” Цванцигер разказва: „Мога да потвърдя, че хер Вулф ми се обади, за да се информира за шансовете на Катар да спечели домакинството на Световната купа през 2022 г. И аз му казах, че според мен те са пълни аутсайдери”. Според вестник „Велт ам Зонтаг” Кристиан Вулф директно се е свързал със Сеп Блатер и се е застъпил за кандидатурата на Катар. В своята автобиографична книга „Най-горе и най-долу” бившият германски държавен глава признава за тази среща. Самият Сеп Блатер отрича категорично. Или по-точно: мълчи красноречиво. А що се отнася до снимката му с Тайванчик, Блатер отговаря на в. „Билд”: „Появявам се на хиляди снимки с какви ли не хора, които аз изобщо не познавам. Нямам спомени за тези господа”.

СИСТЕМАТА НА СЕП БЛАТЕР

Как функционира системата на властта на Блатер, сина на бедния автомонтьор от швейцарския кантон Вале? Той умее да печели симпатии, като поставя хората около себе си в различни зависимости и така си осигурява гласове в своя подкрепа. Преди конгреса на ФИФА в Бразилия между него и Мишел Платини има джентълменско споразумение, че Блатер ще се оттегли следващата година и ще му освободи мястото си. Но се получава точно обратното: Блатер налага на останалите делегати своята позиция, че не бива да се гласува възрастова граница за президентите на футболната централа, и отново печели. Президентът на Холандския футболен съюз Михаел ван Праг директно призовава Блатер да подаде оставка. „Стига толкова!”, казва той в изказването си на конгреса. Блатер след това се оплаква: „Никога не съм изпитвал такова неуважение!”. Блатер обича да си играе на визионер, предлага куп промени в правилата на футболната игра, сред които по-големи врати, отмяна на дузпите, прекъсване на играта, полички за състезателките от женския футбол. Това са само част от куриозните „нововъведения”, предлагани от Блатер. Които, естествено, потъват в пясъка... На това световно първенство е осъществена идеята му да има камери на вратите да снимат гол линията, за да се вижда топката при спорни ситуации дали има гол или не, както стана на мача Франция–Хондурас при гола на Бензема. Треньорите биха могли при спорни положения да искат прекъсване на играта (както при хокея или волейбола). Блатер е свръхактивен. Целта му е да демонстрира: ето, вижте ме, аз определям правилата на играта. Но има една институция във футбола, която Блатер за нищо на света не би искал да реформира. Това е футболното съдийство. Да, вярно е, че съдийски грешки има във всеки спорт, било то под формата на човешко недоглеждане или заради „лош ден”. Разликата между футбола и другите спортове е в това, че спортните организации след всяка грешка вземат мерки и се опитват да предотвратят тяхното повторение. Така например в тениса, бейзбола, американския футбол дори съществува институцията на т.нар. umpire, безпристрастни съдии, чиято роля е при спорна ситуация да се взема решение на момента, за да не бъде ощетен единият или другият отбор. Единствено при футбола федерацията не прави абсолютно нищо, за да защити реферите и да създаде условия да не се допускат НЕСПРАВЕДЛИВИ резултати. Защо? Защото това е ДОХОДЕН бизнес – бизнесът с уредени мачове, нелогичен резултат, странни червени картони, измислени дузпи… Оправданието е: каквото реши съдията, това е... А това би било толкова лесно: футболните срещи да се заснемат с камера, да има възможност за повторение на ситуацията и съдии да решават компетентно дали решението на арбитъра е било правилно или не. При това не е нужно да се ревизира всяка свирка на главния съдия – само спорните моменти, които в един мач не са повече от един-два – при отменен гол, червен картон или странна дузпа. Още по-лошото е, че за ФИФА тези проблеми изобщо не съществуват. Също като проблема с расизма във футбола, срещу който Сеп Блатер и компания се борят само чрез… тениски и диплянки. Но няма нито едно решение за жестоки глоби и наказания срещу клубове, които толерират това уродливо явление. Тоест, ако искат, Сеп Блатер и компания биха могли да очистят футбола от негативните явления с едно щракване на пръсти, но вместо това предпочитат да седят удобно в луксозните си кабинети в главната квартира на футболната цитадела, разположена стратегически умно в данъчния оазис Цюрих. По същия демонстративен маниер Блатер успява да дриблира между нескончаемите обвинения в корупция. Поради това той застава на страната на онези, които настояват за пълно разследване на скандала с домакинството на Катар! Сега има само една несбъдната мечта – да получи Нобелова награда за мир. А на въпроса, дали „империята ФИФА не би трябвало да влезе в ООН”, отговаря напълно сериозно: „По-скоро ООН би трябвало да стане част от ФИФА”.

ВЕЧНИЯТ СЕП БЛАТЕР

Крале и кралици абдикират, папата се оттегля. Но ТОЙ – никога. През март 2013 г. Блатер признава в едно интервю: „Човек трябва да може да поема отговорности в зависимост от своите знания и умения чак до смъртта си. Това е моето убеждение”. Блатер се счита за несменяем президент. Поради това през 2015 г. ще се кандидатира отново за преизбиране на поста. Въпреки обещанието, което направи, че ще освободи пътя за своя бъдещ наследник Мишел Платини. Но впоследствие размисли и реши да продължи да управлява своята футболна империя. Съществува реална възможност Блатер да се превърне в пожизнен президент на ФИФА и докато той е жив, да не допусне никой да припари до този пост. Още една пречка към преизбирането на Блатер е преодоляна по време на конгреса в Сао Пауло благодарение на подкрепата на васалните футболни асоциации: въвеждането на възрастова граница за президента на ФИФА. По време на гласуването един от африканските делегати се аргументира с думите: „За Нелсън Мандела също никога не е имало възрастова граница”. Ако бъде преизбран догодина, в края на мандата си Блатер ще бъде на 83 години. В Международния олимпийски комитет, който в миналото също бе организация на геронтофилията, това отдавна вече не е възможно. Засега единствен конкурент за поста му на изборите през 2015 г. е само французинът Жером Шампан, бивш френски дипломат и бивш помощник на Блатер, отговарящ за международните връзки на ФИФА. След като напуска футболната централа през 2010 г., последователно съветва футболните федерации на Палестина, Косово, на кипърските турци, а сега е мениджър в конгоанския футболен клуб „Мазембе”. Както се вижда, доста хилава конкуренция на мастития футболен бос. Всяка от 209-те страни членки разполага с един глас независимо от големината на футболната асоциация, броя на футболистите и отборите в нея. Швейцарецът има на своя страна подкрепата на всички останали континенти с изключение на Европа. Но Блатер успява да блокира бунта на европейците от УЕФА начело с Мишел Платини, които разполагат в крайна сметка само с 54 гласа… Казва, че не може да се оттегли, защото мисията му все още не е завършена. А на въпроса, каква е неговата мисия, отговаря невъзмутимо: „Винаги съм се питал дали е възможно нашата игра да се играе и на други планети. Така ще организираме не световно, а интерпланетарно първенство”. Една от любимите му теми е за „извънземния футбол”. И смята да посвети следващия си мандат на реализирането на тази мечта. Представете си следното: Сеп Блатер открива световното първенство в Русия през 2018 г. Тогава той ще бъде на 82 години. След това открива световното в Катар през 2022 г. (или по-добре някъде другаде). Тогава ще бъде на 86. Блатер открива световното през 2026-а… Между другото, когато се открива световното през 2038 г., Блатер ще бъде на 102 години. Напълно почтена възраст.