Или кой е бащата на хибридната заплаха

За първи път терминът „хибридна война” се употребява от сегашния американски министър на отбраната ген. Джеймс Матис, но странно защо за неин идеолог е набеден руският началник на Генералния щаб

На 20 юни 2017 г. Районният съд в Берлин осъди 24-годишния германски гражданин от турски произход Исмет С. на 1 година и 9 месеца затвор за секс с непълнолетно 13-годишно момиче. Естествено, подобно престъпление заслужава наказание и няма място за съчувствие към подсъдимия. Но неговият казус е малко по-деликатен. Той нямаше да стои пред съда с бяла риза, ако този казус не се беше оказал в центъра на пропаганден скандал, който едва не предизвика криза в отношенията между Русия и Германия. Името на момичето е Лиза, тя е дъщеря на преселници от Русия, а нейното изнасилване от „група арабски имигранти” през януари 2016 г. се превърна в дипломатически казус и руският външен министър Сергей Лавров обвини Германия в опит „да потули случая”, но заплаши: „Родината няма да остане безучастна към съдбата на нашето момиче”. Наложи се тогавашният германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който между другото е известен с балансираното си отношение към Русия, да реагира доста нервно и гневно препоръча на руското външно министерство да не се намесва във вътрешните работи на Германия. Щайнмайер каза: „Няма причини и оправдание да се използва случаят с 13-годишното момиче, който при това не е разследван докрай, за целите на политическата пропаганда”. Историята вече е добре известна и цялата хронология е описана подробно: на 11 януари 2016 г. Лиза „е отвлечена от четирима арабски бежанци”, изнасилена е многократно и е освободена след 12 часа. Тя разказва версията си и в Берлин започват протести срещу имигрантите, намесват се и радикални партии като „Пегида” и „Алтернатива за Германия”. Но полицията бързо изяснява истината, след като Лиза представя четири различни версии. Става ясно, че не е имало никакви араби, момичето е имало проблеми с родителите, запознало се с Исмет С. и искало да прави секс с него, за да се снима като отмъщение към семейството. При това настоявало той да снима и да качи снимките в интернет. Разследващите установяват, че телефонните номера на „изнасилвачите” са в мобилния й телефон и тя общува с Исмет от близо година. В този казус няма нещо сензационно и шокиращо и полицаите решават, че са си свършили работата. Но един лесен казус изведнъж излиза извън рамките на рутинната практика.

В Берлин и други градове на Германия са организирани масови протестни акции на десни националисти и представители на руската диаспора, издигат се лозунги срещу имигрантите, но също така и за оставката на Ангела Меркел. Темата се превръща в централно събитие и за руските медии, а детската лъжа – в пропагандно оръжие. Казусът „Лиза” вече е част от политическия лексикон и се цитира като нарицателно понятие за „хибридната война”, която Кремъл води срещу Запада. Германските медии и властите реагират и се заемат да установят дали случката от берлинския район Марцан няма връзка с други опити за външна намеса във вътрешните работи на Германия. Като например опитите за проникване в компютърната мрежа на Бундестага. Канцлерът Ангела Меркел разпорежда на германската разузнавателна служба да проследи дали няма опити за използване на проблемите с бежанците за дестабилизация на обстановката в Германия и за предизвикване на оставката на канцлера. През януари работна група от експерти от разузнаването и контраразузнаването с името PsyOps (Психологически операции) представя на Меркел своя доклад от 50 страници, който е строго секретен, но в резюме е обяснено: „Русия води хибридна война и през последните години целенасочено се опитва да изостря социалните конфликти в Германия и страните от ЕС и подкрепя политически сили, които са против евроинтеграцията”. В тази връзка президентът на Федералната служба за защита на конституцията Ханс-Георг Маасен предупреждава, че е възможно „чуждестранни спецслужби да предприемат нови опити за дезинформация и разпространение на фалшиви новини с оказване на влияние върху резултатите от парламентарните избори в Германия през септември”. През февруари в електронната поща на литовския парламент пристига писмо, в което се разкрива групово изнасилване на местно момиче от германски войници, част от ограничен контингент от сили на НАТО, разположени в прибалтийската страна. Веднага полицията организира разследване, но фактите изобщо не се потвърждават. Междувременно мистериозно имейлът изчезва от пощата на литовския парламент. Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен веднага се сеща за казуса „Лиза” и казва, че това са същият почерк и същият опит за пропаганда с фалшиви факти. А целта е да се криминализира мисията на НАТО в Литва и да се всее недоверие към военните. Зад всичко това стои един генерал, който е автор и изпълнител на новата военна доктрина на Русия, генерал Валерий Герасимов. Той е обявен от Пентагона и НАТО за „главен идеолог” на хибридната война и тя става известна още като доктрината „Герасимов”.

Началникът на Генералния щаб на Руската федерация е звездата на руската военна доктрина, обявява вестник Wall Street Journal и го нарича „най-влиятелният офицер на Русия и най-ловкият военен стратег от времето на генерал Суворов”. Всички негови книги и трудове са преведени на английски и се обсъждат на закрити военни стратегически съвети. Хибридната война е новата заплаха, която сее Русия срещу демократичния свят, твърдят експерти. Понятието „хибридна война” днес е толкова модно, колкото хипарските цветни одежди отпреди 50 години в Сан Франциско. Няма конференция или панелна дискусия, без да се говори по темата за хибридната война, и това понятие до такава степен е превзело всекидневието, че никой не се опитва да обясни какво разбира под това. Дори наскоро началникът на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин обясни, че девалвацията на рублата била резултат от хибридната война на Запада. Само това умозаключение показва колко безсмислен е станал този термин. Руският началник на Генералния щаб ген. Герасимов дължи славата си на идеолог на хибридната война от своята статия „Ценността на науката да предвиждаш”. В нея генералът призовава за разработване от Русия на свой хибриден метод за водене на война. При това той нито веднъж не споменава термина „хибридна война”. Звучи загадъчно, след като тъкмо той е обявен за автор на тази концепция и стратег за нейното осъществяване на практика, заради което Русия е обект на санкции. През 2014 г. Герасимов е включен в черния санкционен списък на няколко държави – САЩ (17 март), ЕС (21 март), Швейцария (2 април) и Австралия (19 юни). Всъщност генералът попада за първи път във фокуса на западните медии и анализатори през декември 2012 г., след като е назначен за началник-щаб на Въоръжените сили на Руската федерация. През февруари 2013 г. той публикува своя анализ „Ценността на науката да предвиждаш” в иначе скромното ведомствено издание „Военно-промышленный курьер”. Никой не обръща внимание на тази статия до събитията от пролетта на 2014 г., когато Янукович е свален от протестиращия Майдан в Украйна и страната затъва в гражданската война. След събитията в Донбас и в Крим статията на ген. Герасимов изведнъж се превръща в хит и от тогава постоянно е цитирана в най-различни анализи, разработки, стратегии, програми, военни учения, мащабни маневри.

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ВАЛЕРИЙ ГЕРАСИМОВ?

Казват, че Валерий Герасимов не е „сватбен генерал” и през цялата си кариера е бил на ключови места и позиции. Той е роден в Казан преди 62 години, завършил е казанското Суворовско военно училище, казанското Висше танково командно училище, Военната академия на танковите войски „Малиновски” и Военната академия към Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация. От 2005 г. е със звание генерал-полковник. До 2009 г. командва войските на Ленинградския военен окръг, а до 2010 г. – на Московския военен окръг. В продължение на пет години командва и Парада на победата на Червения площад. От 26 април 2012 г. Герасимов е командващ войските на Централния военен окръг. От 9 ноември 2012 г. е заместник-министър на отбраната на Русия и началник на Генералния щаб. В своята лична доктрина ген. Герасимов последователно се обявява против разполагане на противоракетна отбрана в Европа, тъй като счита, че това е пряка заплаха за ракетния потенциал на Русия. Той смята, че ако съществува някаква ракетна опасност, то тя не е в посока запад-изток, а в южно направление, където някои държави се опитват да се сдобият, а други вече притежават съответните ядрени технологии. Генералът обаче категорично отказва да назове кои страни в южна посока има предвид, защото не иска да поставя етикети „лоши държави”.

ПЕРМАНЕНТНАТА ВОЙНА

През 2016 г. началникът на Корпуса на морската пехота на САЩ ген. Робърт Нелър признава, че е чел статията на ген. Герасимов „поне три пъти” и от тогава постоянно разсъждава и размишлява „как руснаците планират бъдещата война”. Всъщност статията на генерал Герасимов е достъпна и в интернет и който я прочете, ще види, че в нея лисват сензационни заключения и нечувани стратегически концепции, няма и формулирана някаква нова военна стратегия на Русия. Това не е вестникарска статия, а доклад, който ген. Герасимов изнася пред заседание на Академията за военни науки на Русия, и там реално генералът просто анализира и повече критикува действията на западните държави при смяната на режимите в Либия и Сирия и дава оценка на събитията от Арабската пролет. Разбира се, има някои препоръки към руските военни началници какво може да се предприеме като защита срещу подобни действия. Вярно е, че генерал Герасимов през 2013 г. се опитва да обясни „нелинейната война”. Но нито веднъж в статията си не споменава за хибридна война и изобщо не се опитва да формулира някаква нова доктрина, а просто критикува скритите операции на Запада при смяната на режимите в Либия и Сирия чрез използване на невоенни методи, а не с помощта на конвенционални оръжия. Той обвинява Запада, че осъществява враждебни действия срещу Русия под формата на „цветни революции” и други невоенни провокации и поради това руските военни трябва да разработят ответни и също толкова хибридни мерки за противодействие. В същото време военните от НАТО и Пентагона обвиняват Москва, че доктрината за хибридна война не само съществува, но непрекъснато се осъществява в действията на Русия против Украйна и Запада. Ако всичко това е вярно, съществува странен парадокс: от една страна, руските лидери са абсолютни майстори на хибридната война, а от друга, те едва сега обсъждат разработването на своята доктрина. Ето какво пише Герасимов: „През XXI век се забелязва тенденция за размиване на границата между състоянието на война и на мир. Войните вече не се обявяват, а просто започват и се развиват не по познатия ни стар шаблон. Увеличава се ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели, които в редица случаи по своята ефективност превъзхождат силата на оръжията. Акцентът на използваните методи за противоборство се премества в посока към по-широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки чрез впрягане на протестния потенциал на населението”. Както се вижда, в този пасаж няма дори и намек за хибридни операции, единствено три пъти в целия текст се говори за различни асиметрични форми на конфликти. Но логиката е ясна: става въпрос за информационен натиск върху населението и политическия елит от страна на участниците в противоборството. Тук дори не се споменава кибер престъпността, макар че сега тя според западните експерти е „основното оръжие” на Русия за „подкопаване” на западната демокрация. Въпреки това ген. Герасимов е обявен още от президента Обама за „автор на теоретичната база за кибер атаките” срещу САЩ и Западна Европа. Обама дори го включва през май 2014 г. в „черния списък” на американските санкции. След което генерал Герасимов започва да присъства поименно в поне дузина „черни списъци” със забрана да посещава страните от НАТО. Любопитното е, че през март 2017 г. генерал Герасимов публикува още една статия със заглавие „Светът на ръба на войната” и там наистина говори за хибридната война в анализа за действията на САЩ в Сирия и Близкия изток. Но тази статия остава извън полезрението на американските медии, Пентагона и анализаторите от НАТО. Няма опити тя да бъде митологизирана като първата. А в нея той анализира много интересен детайл – първата необявена кибер война на САЩ срещу Иран от 2015 г., когато американски и израелски хакери атакуват с вируса Stuxnet иранските центрофуги за обогатяване на уран и реално ги унищожават, с което приближиха сключването на ядреното споразумение с Техеран от 2015 г. Според Герасимов войната е постоянна: тя не престава нито за момент и военните действия са само видимата част на айсберга. Когато не стрелят оръдията, се появяват терористите. Докато мълчат генералите, говорят икономистите и тайните служби. Политиците решават задачите си чрез чужди ръце.

СЯНКАТА НА ХИБРИДНАТА ВОЙНА .

„Хибридната война е нова военна стратегия, която обединява икономическа диверсия, кибер война, манипулиране на масовото съзнание и подривна дейност. Този подход дава прекрасни резултати”, се казва в документ на НАТО от 2014 г. Разбира се, не става дума за това, че руските военни стратези нямат нищо общо с теорията за полувойната и не са обсъждали планове и програми за постигане на политически цели с невоенни средства. Всъщност истински теоретик на хибридната война е тъкмо руснакът Евгений Едуардович Меснер (1891-1974), полковник от Руската имперска войска, след това началник-щаб на Корниловската дивизия в състава на армията на генерал Врангел, която се сражава срещу Червената армия. Убеден антикомунист, той дори в изгнание продължава да се развива в областта на военните науки, става професор, най-големият стратег на руската емиграция. До 1944 г. живее в Белград, а след победата на комунистите на Тито емигрира в Аржентина, където умира в Буенос Айрес през 1974 г. През 1960 г. издава книгата „Метеж – името на третата световна война”, а през 1971 г. издава „Световната метежовойна”. Меснер фактически дава определение на онова, което днес ние наричаме хибридна война: „При войните в бъдеще няма да воюват на фронтовата линия, а върху повърхността на цялата територия на двата противника, защото зад фронта на оръжията ще се образуват още фронтове – политически, социален, икономически; ще се воюва не на двуизмерна повърхност, както в древността, не и в триизмерна, както при раждането на авиацията, а в четириизмерно измерение, като психиката на воюващите народи ще представлява четвъртото измерение”. Още един руснак е сред първите идеолози на хибридната война, това е полковник Георгий Самойлович Исерсон (1898-1976), офицер от Червената армия, професор по военно дело, дългогодишен автор в списание „Военна мисъл”. Началник-щаб на Седма армия до 1939 г., след това участник във войната срещу Финландия. Арестуван е на 7 юни 1941 г. и е осъден на смърт от военен съд за организиране на заговор за сваляне на съветската власт. Докато чака изпълнението на присъдата, Военната колегия на Върховния съд променя наказанието му и за същите престъпления му издава нова присъда – 10 години лишаване от свобода в трудово-изправителен лагер. Така той не участва във войната, а в лагер в Карагандинска област. След като излежава целия срок, е интерниран в Красноярския край и там работи като шофьор на помпена станция. Реабилитиран е и освободен още преди Хрушчов да разобличи култа към личността на Сталин. Пенсионира се и започва работа като нещатен сътрудник на „Военна мисъл”. Продължава образованието си и става професор, написва два фундаментални труда, които и днес се изучават във военните академии на Русия: „Еволюция на оперативното изкуство” и „Основи на дълбоките операции”, която заляга в основата на теорията на дълбоките операции на Съветската армия. Генерал Герасимов признава, че той е чел и е изучавал основно трудовете на проф. Исерсон. Никой обаче не употребява термина „хибридна война” до 2010 г., дори в САЩ, където от дълги години се употребяват термини като „неконвенционална война” или „асиметрична война”. Но днес, когато се каже „хибридна война”, всички на запад свързват това с Русия и този термин, едва ли не, се е сраснал с отношението към политиката на Москва към съседите и останалия свят.

ВОЙНАТА НА БЪДЕЩЕТО

„Хибридната война изисква нов подход в използването нашите Въоръжени сили, започвайки от чисто мирните, хуманитарни мисии, до развитие в бойни условия. За ликвидиране на враждебното правителство ние трябва да използваме нетрадиционно (в това число и нелегално) оръжие и задължително местния елит”, пише в един изследователски проект на военния колеж на САЩ от 2007 г. – „Хибридната война: Новата парадигма” Тъкмо в САЩ най-напред се заговаря за хибридна война. Това понятие се произнася за първи път през 2005 г. от сегашния американски министър на отбраната ген. Джеймс Матис, както и от неговия колега полк. Франк Хофман, в тяхната съвместна статия „Бъдещата война: Възходът на хибридните войни” (Future Warfare: The Rise of Hybrid Wars). В нея Матис и Хофман добавят към трите блока на войната – пълномащабни операции, хуманитарни мисии и мироопазващи функции – още един, четвърти, блок – психологически и информационни операции и работа с населението (хибридна война). Според Матис и Хофман хибридната война обединява конвенционални и невоенни действия, съчетани с тероризъм и престъпни действия. Като пример за хибридна война е сочен конфликтът между Израел и групировката „Хизбула”, но по-късно първоначалният смисъл постепенно започва да се губи. След анексията на Крим в хибридната война е вкарано напълно ново значение. Куриозът е в това, че не съществува нито доктрина „Герасимов”, нито каквато и да било друга доктрина, която да обединява воденето на различен тип военни действия в един хибриден метод. Реално това е опит за реанимиране на старото мислене от епохата на Студената война, когато нямаше строго разграничение между войната и мира и конфронтацията се осъществяваше с политическо противоборство и невоенни методи. Всяко поколение размишлява за природата на конфликтите, пламващи в хода на военната история, и така след анексията на Крим първоначално се ражда определението „нелинейна война”. Впоследствие в конфликта в Украйна се използват както традиционните военни стълкновения между конвенционални въоръжени сили, така и скрити операции. Появата на термина „хибридна война” е нещо като реакция на Запада на анексията на Крим, с която Москва разклати европейските представи за стабилността на споразуменията в сферата на сигурността. „Цялата европейска система изпадна в дълбок шок и от него се роди и самият термин”, пише Майкъл Кофман от института „Кенън” към Международния научен център „Удроу Уилсън”. „Когато хората и организациите се опитват бързо да се адаптират към кризисна ситуация, каквато се създаде след анексията на Крим, те често приемат погрешните представи за истина. Така че и идеята за хибридна война от страна на Русия не беше продукт на задълбочен военен анализ, а бе просто отговор на кризата. До този момент процесът на сериозен западен анализ на руската военна организация бе прекъснат цели 25 години. А идеята за хибридна война просто запълни тази празнина, както въздухът издува въздушен балон. Но това е само въздух. Русия воюва с Украйна с танкове и артилерия, а не с някаква черна хибридна магия”, коментира Майкъл Кофман. През 2010 г. в концепцията на НАТО с названието Bi-Strategic Command Capstone Concept (Ключова концепция за би-стратегическото командване до 2020 г.) хибридната заплаха официално се определя като „заплаха от противника, чрез която адаптивно и едновременно се използват традиционни и нетрадиционни средства за постигане на целите”. През май 2014 г. в американската армия и Корпуса на морската пехота се приема новата редакция на Бойния устав 3-24 под заглавието „Въстания и антивъстания” (Insurgency and Counterinsurgency). В термините на английски език има известна разлика от вариантите им на български, но в случая е важна антиномията между термините. Новият устав е ориентиран към косвено (непряко) участие на САЩ при потушаване на бунтове или въстания в една или друга страна по света, като американските войски не участват и цялата работа вършат силовите структури на страната, която приема американската помощ. Описанието на бунтовническите движения, предпоставките за тяхното пораждане, стратегия и тактика са толкова детайлно изобразени, че често изобщо не е ясно къде се подготвя въстание и къде се потушава въстание. Тоест от американска гледна точка уставът може да се използва от всеки – под формата на обща инструкция за действие и подготовка на въстание. Всъщност смисълът, който внасят западните военни стратези в термина „хибридна война”, се различава значително от това, което анализира ген. Герасимов. Но за идеолог на хибридната война е обявен тъкмо Герасимов. Политологът Майкъл Кофман обяснява това така: „Хибридната война не е понятие от военната наука, а просто политическа концепция, фраза, която подпомага психологическото осъзнаване на заплахата от страна на Русия. На запад с тази фраза обозначават всякакви действия от страна на Русия, които плашат говорещия. Опасността е в това, че много военни и политици са убедени, че пълноценната руска доктрина за хибридна война е реалност. И вярвайки в това, те са склонни да виждат проявления на хибридни видове противоборство навсякъде, особено където тях просто ги няма”. Така се оказва, че най-чувствителните и емоционални членове на НАТО дори не се нуждаят от реално руско нахлуване или операция на специалните служби, за да поискат изпълнение на обещанието за взаимна защита по Член 5 (нападение срещу една държава – членка на Алианса, е атака срещу всички). За тях практически всяко действие на Русия, независимо дали е в политическата, информационната или военната област, се тълкува като „хибридно”. Което би трябвало да означава „опасно”. Така безсмислените фрази може да се окажат смъртоносно оръжие в устата на хора, облечени във власт и упълномощени да вземат съдбоносни решения.