Интервю на Десислава Пътева със социолога проф. Иво Христов

Проф. Христов, как оценявате първите стъпки на президента Радев на политическата сцена? Още с първата му реч в парламента заваляха критики, че тя е била фокусирана върху проблеми, с които би трябвало да се справя по-скоро един премиер, а в същото време не е успял да очертае какви ще са приоритетите на институцията, която представлява. Според Вас това така ли е?

Не, каквото и да кажеше Радев, каквото и да направеше, щеше да има недоволни. А това произтича от простото обстоятелството, че президент е Радев, а не някой друг – да речем Цецка Цачева. Следователно всички политически сили и свързаната с тях медийна прислуга искаха да видят друго разположение на силите. Естествено, че няма да бъдат доволни от Радев. Търсят се всякакви видими и невидими претексти за критика.

Ясно беше, че в речта му, след полагането на клетва в Народното събрание, ще бъде очертано състоянието на страната. За първи път от такава трибуна държавен глава каза, че страната е в ужасяващо състояние, което е в разрез с политкоректните приказки на Плевнелиев и кликата около него. Първо, Радев очерта тези проблеми, второ, той очерта и какво може да направи президентската институция заради статута, който ѝ е отреден в Конституцията. Той не може да реши всички проблеми, които бяха продукт на българския преход и доведоха страната ни до изключително трагично икономическо, политическо, социално и духовно състояние. С възможностите, които има, той може поне да започне да показва проблемите, което никак не е малко.

Как оценявате подбора на служебния кабинет? Оставаме с впечатлението, че в стремежа си да се дистанцира от Корнелия Нинова и нападките, че тя ще определи състава на служебния кабинет, Радев е отишъл в другата крайност. Подбрал е основно фигури, които гравитират около НДСВ, макар тази политическа сила да има твърде малка електорална подкрепа. 

Радев беше атакуван без основание, че едва ли не е креатура на БСП. Позволих си да кажа още след първия тур на президентските избори, че ако БСП си мисли, че те са избрали Радев, са в дълбока грешка. Съвършено различен е въпросът, че едва ли не първата грижа на всеки български журналист е, след избирането на даден президент, да го пита дали ще се еманципира от силата, която го е номинирала. Нали разбирате, че това е глупаво. Защо трябва да номинирате кандидат, който след това да се отрече от вас? Ясно е, че между кандидата и партията има връзка. Въпросът е тя да бъде интелигентна, да не бъде под формата на „Мъпет шоу”, каквато беше ситуацията с Плевнелиев и Борисов.

В конкретния случай, Радев ясно заяви, че целите на този служебен кабинет не са да очертаят трета политическа сила, наред с БСП и ГЕРБ, както на някои им се привижда – едва ли не президентска партия, структурирана около изпълнителната власт. Той ясно и коректно каза, че служебният кабинет има служебни функции. Формално той има всички правомощия на едно редовно правителство, с изключение на това, че не може да предлага бюджет и да предлага законопроекти. Но целият останал спектър от дейности и актове, които издава Министерски съвет, служебното правителство може да ги прави. Второ, поставяйки акцент върху експерти от парламента, част от тях от политическа сила с мизерни електорални възможности в рамките на статистическата грешка, имам предвид царската партия, той ясно иска да покаже, че действително ще акцентира върху експертността и временността на този кабинет. Няма политически неутрални хора. Това също е едно глупаво клише, каквото е клишето, че президентът трябвало да бъде деполитизиран. Това е висша политическа длъжност в държавата. 

Това, което на мен ми се иска да се случи, е този служебен кабинет все пак да направи рекапитулация на завареното. Скелетите, които ГЕРБ оставя в гардероба, са поне дузина. Ако това нещо не се направи и не се покаже на публиката, след време негативите ще рефлектират директно върху кабинета на Радев. Второ, ако направи такава рекапитулация, служебният кабинет естествено веднага ще бъде обвинен, че е взел страна в политическата борба, че се използва, за да атакува ГЕРБ. Но, както се казва, няма пълно щастие. След като веднъж си поел ролята и участваш в политическата битка, защото да си президент е участие в политическа битка, а не отстраняване от нея, трябва да си понесеш и съответните негативи.

Някои анализатори вече коментират възможността за такава рекапитулация, но отбелязват, че има прекалено малко време да се инспектира целият мандат на Борисов...

О, не се знае. Като знаем какви са електоралните нагласи, които вече излизат наяве, нищо чудно този служебен кабинет да изкара половин година. Както знаете има такава максима – „Временните неща са постоянни”. В случая въобще не изключвам такъв вариант.

Стана ясно, че парламентарните избори са насрочени за 26 март. Как очаквате да се разпредели подкрепата за политическите сили? Виждаме, че ГЕРБ и БСП почти са изравнили позициите си...

Което ме плаши от гледна точка на това, че се създават обективни предпоставки за уж принудително съставяне на коалиционно правителство – ако не след първото, то след второто раздаване. Образно казано, ако не успеят сега, ще успеят след едни извънредни избори наесен, каквито въобще не изключвам. Според мен някой упорито работи в тази насока. За мен коалиционно правителство на БСП с ГЕРБ е абсолютно недопустимо. Все пак трябва да има нещо, което се нарича политическа чистоплътност. Но има мощни фактори, които тласкат партията точно в това направление.

Но още след като беше избрана за председател на БСП Корнелия Нинова заяви, че няма намерение да прави коалиция с ГЕРБ. От партията на Борисов също отрекоха такава възможност.

Последното нещо, на което можете да имате доверие, са приказките на политиците. Както знаете, думите на Бисмарк са известни в това отношение – най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.

Каква ще е съдбата на десните проекти, които непрестанно се роят? Каква е причината да се идеализират формации, които рециклират добре познати лозунги за борба с корупцията и да бъдат припознавани като носители на промяна?

Отнасям се към дясното в България като към медицинско заболяване. Към него трябва да се отнесем с настойчивостта на лекар срещу буйстващ пациент, който не разбира дълбочината и смисъла на болестта си. Не може в сиромашко общество, каквото е българското, непрекъснато да има роене на десни проекти. Става въпрос, разбира се, за лабораторни проекти, за които заем къде са заченати и по какъв начин се финансират. Проблемът е, че това всъщност са организации с мизерен електорален потенциал, който се оценява на между 200 000 и 300 000 души, но за сметка на това има несъразмерно огромно присъствие в медиите. Тези хора дефилират с цялата си претенциозна надутост и заявки за морал във всички основни български медии. Не на последно място, на тях им се придава несъразмерна на техните реални възможности тежест.

Борисов, в буквалния смисъл на думата, ги употреби. Сложи ги на постове в най-неприятните министерства, където те се занимаваха с две основни неща – да крадат и да развиват собствената си представителност. Не виждам как, ако изборите са честни, тези хора ще влязат в парламента, освен ако не се обединят. Знаем топлите чувства, които те хранят един към друг, тоест те са като едно голямо семейство. Ако все пак получат заповед отгоре да се обединят, тази шарена компания може би ще влезе в парламента за пореден път, за да бъде употребена в коалиционни игри от всякакъв характер.

Какви са очакванията ви по отношение на външната политика на Радев? Докато предишният държавен глава остро осъждаше действията на Русия, Радев дава заявки за стопляне на отношенията с Русия. 

Това лошо ли е? Все още това не е определено като престъпление по Наказателния кодекс. Не е лошо да се погледне картата. Русия заема 1/6 част от сушата, тя е една от двете свръхядрени сили. Какво означава, че нямате връзки с тази страна? Това означава да нямате връзка със земното притегляне. По отношение на външната политика на Радев, вече е ясно, че той ще спазва поетите от страната ангажименти. Неслучайно неговото първо посещение е в щабквартирата на НАТО в Монс и в Брюксел. А за досегашният президент... Недоразумения – интелектуални, човешки, политически, всякакви, не коментирам.

На фона на коментарите на новия американски президент Доналд Тръмп, че ЕС се разпада, а НАТО е един излязъл от употреба военен алианс, логично ли ви звучи позицията на Радев, че няма да отстъпва от евроатлантическия път и ще настоява да бъдат гарантирани националните ни интереси в съюзите, в които членуваме?

Тоест, че Радев купува фабрика на 8 септември срещу 9 септември... Първо, бъдещето на ЕС е неясно, по-скоро негативно. Бъдещето на НАТО е по-скоро ясно. Той ще бъде дисциплиниран и ще започне да си плаща. Но че има преконфигурация на основните сили, това е повече от ясно. Само прочетете последната книга на Хенри Кисинджър, който въпреки преклонната си възраст, се оказа, че има силно влияние в експертния екип на Тръмп. Русия и Америка, всяка на свое собствено основание, нямат интерес от могъща Европа. И поради тази причина, и поради вътрешната несъстоятелност на ЕС, той очевидно ще бъде разгромен и декомпозиран. Това съвсем не означава, че върху костите му няма да бъде създадено нещо друго. Ние вероятно ще наблюдаваме този процес.