Еврозоната вече ни зове неудържимо. А там ни чака безмилостният капан на еврото: общата валута прави богатите по-богати, а бедните затъват в дълг, докато продадат цялата си бащиния

„Последно си спомням,
че тичах към вратата.
Трябваше да намеря път
към мястото преди това.
Спокойно, каза нощният пазач,
тук сме програмирани само да приемаме.
По всяко време можеш да  върнеш ключа,
но никога – да си тръгнеш…”

Това е в мой груб превод последната строфа от „Хотел Калифорния”, велика песен от времето на Тодор Живков. Днес вече можем да кажем, че в нея се пее за еврозоната.

Британците могат да си тръгнат от ЕС, но те така и не влязоха в еврозоната. А гърците се бунтуваха, страдаха, правиха референдуми, но не посмяха да си върнат драхмата и сега тъжно гледат как държавата им се разпродава на търг. Затова главният портиер Жан-Клод Юнкер се провикна, че и останалите извън еврото осем държави от ЕС също трябва веднага да влязат, не може така да стоиш полувътре-полувън под затварящата се врата. На което нашият Бойко Борисов отговори уклончиво: „Във въвеждането на еврото няма нищо трагично, а напротив. Но въпреки това страната ни ще го направи колкото се може по-късно!”.

Нямало нищо трагично? Къде отиде онзи младежки евроентусиазъм? Спомняте ли си, че точка първа в програмата на ГЕРБ през 2009 г. бе веднага да влезем вътре? Дори Дянков фалшифицира данните за бюджетния дефицит през 2009 година, но го хванаха и ни върнаха последни на опашката. И на другата година той затегна „остеритета” до дупка, секвестира на децата близалките, но пак не ни пуснаха дори във фоайето. Под „остеритет” се разбира ФИСКАЛНА РИГИДНОСТ, КОЯТО В ЕВРОЗОНАТА Е НЕЩО КАТО САТАНИНСКИ КУЛТ.

Дянковият остеритет вкара татковината в тежка рецесия (2010 г.), последвана от дълга депресия, от която изпълзяхме едва миналата година с помощта на небивали нови дългове и широко разтворен бюджетен дефицит. Какво се промени? То си го пише в песента – отначало чуваш музика и примамливи гласове, а накрая се озоваваш в сатанински ритуал: „ Огледала по тавана, розово шампанско върху лед. Тя каза: „Ние всички тук сме затворници на собствения си план”. И в господарските покои те се събраха за гощавката. Те ръгат звяра със стоманени ножове, но все не могат да го убият…”.

Недоубитият звяр явно е Гърция засега. Но затъналите в дългове народи от европериферията гледат ритуала с ужас, защото знаят, че ще дойде и техният ред. Общата валута прави богатите по-богати, а бедните затъват в дълг, докато продадат цялата си бащиния. Това е безмилостният капан на еврото. А остеритетът е постепенен отказ от благините на предишния живот, за да се свикне с лишенията на мизерното бъдеще.

Колкото пъти замислите на Брюксел се подлагат на референдум, толкова пъти народите гласуват „против”: Франция, Холандия, Ирландия, Гърция, а сега и Англия. Ако днес направят референдум за поредните нови закони на евростопаните, резултатът навсякъде ще е „не”. Винаги е бил „не”. Но Брюксел винаги чува „да”. Разбрахте ли, че пряката демокрация е вредна за демокрацията? Пише го навсякъде. И непряката е вредна, но от нея Брюксел е здраво защитен. През 2008-а удари кризата и през 2009-а той реши да я лекува с остеритет, противно на целия опит на човечеството. Но, разбира се, има и такава икономическа школа, която твърдо отхвърля опита и вярва в чудеса. БРЮКСЕЛ СЕ ПОВЛИЯ НАЙ-ВЕЧЕ ОТ ФАЛШИВИТЕ СМЕТКИ НА ХАРВАРДСКИЯ ИКОНОМИСТ АЛБЕРТО АЛЕСИНА, ЧЕ КАТО ЗАТЕГНЕШ КОЛАНА НА БЮДЖЕТА ДОКРАЙ И НАЙ-ВЕЧЕ КАТО ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ, ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ ВЕДНАГА СЕ УСКОРЯВА. И БРЮКСЕЛ ПОВЯРВА ПРОСТО ЗАЩОТО ПРАВИЛАТА НА ОБЩАТА ВАЛУТА НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ КРИЗАТА С ПОВЕЧЕ РАЗХОДИ. Ако всяка държава реши да печата колкото си иска пари, еврото ще се разпадне. И като не може с повече, Брюксел се опита с по-малко, пък дано се получи.

Спомняте ли си онзи Пакт за стабилност и растеж, а след това и Фискален компакт? В най-меката форма те забраняваха бюджетен дефицит над 3 на сто и държавни дългове над 60 на сто от БВП в един момент, когато в повечето евродържави те вече надхвърляха 100 на сто. За да влезеш в нормата, трябва да започнеш да правиш бюджетен излишък, да орязваш помощи и пенсии, за да погасяваш дълговете. И Дянков скочи именно на най-хард версията, макар че дългът на България беше малък, а и формално не бяхме в еврозоната, само се стремяхме да попаднем вътре. Колективната глупост на онзи момент бе епохална. През 2011 г. парламентът дори изгласува Пакт за финансова стабилност, с който сам си забранява бюджетният дефицит да надхвърли 2 на сто. Първоначално Дянков натискаше за нулев дефицит и всички неолиберали го подкрепиха с викове. Но той се опита да вкара своя пакт като конституционна промяна, та да не може никога да се отмени. И дори събра конституционно мнозинство в парламента! Слава Богу, размина се.

Политиката е изкуство на възможното. Вижте пак какво говореха политиците по онова време, за да се убедите, че те живееха в света на невъзможното. А грантоедните „експерти” направо творяха фентъзи. Нищо чудно наистина да са андроиди, изпратени от друга планета. Представяте ли си какво би станало, ако в Конституцията бе внесена поправка, която да забранява всякакъв бюджетен дефицит? Всички правителства от тогава до днес трябваше да влязат веднага в затвора. Как например да запълниш дупката от фалита на КТБ, ако Конституцията ти забранява да теглиш кредит, защото, като го похарчиш, ще вдигнеш дефицита? Единственият начин е да орежеш разходите с около 4-5 милиарда лева, като например да спреш всички пенсии и помощи за безработните и 100–200 хиляди да умрат от глад, от което икономиката тотално ще катастрофира.

Дори МВФ, главният бирник на народите и екзекутор на остеритета, постепенно започна да се отказва от тези фантастики. От 5-6 години той е идейно разколебан. През юли 2011-а излезе докладът на Хайме Гуахардо, който оспори остеритетния гуру Алесина. През 2012 г. МВФ публикува доклада на Николета Батини, който отхвърли всички емпирични и теоретични аргументи, че остеритетът водел към растеж. САЩ ТАКА И НЕ ПРИЕХА ОСТЕРИТЕТА. МВФ ГО ОТХВЪРЛИ ТЕОРЕТИЧЕСКИ. И САМО БРЮКСЕЛ, ВОДЕН ОТ БИВШИЯ ТРОЦКИСТ БАРОЗУ И ЦЕНТРАЛНИЯ БАНКЕР ТРИШЕ, ИЗБРА ПЪТЯ НА АБСУРДА – ЧРЕЗ ЗАТЯГАНЕ НА КОЛАНИТЕ КЪМ РАСТЕЖ.

Само преди месец МВФ публикува още един доклад, който прави обзор на всички свои изследвания и доклади през последните пет години. Заглавието е „ Неолиберализмът – преувеличен? ” Подзаглавието: „Вместо да осигурят растеж, някои неолиберални политики увеличават неравенството, което поставя в опасност устойчивия растеж” . Ако искате да се образовате по тази тема, не бих препоръчал доклад на МВФ. Там с огромна мъка и само наполовина се признава очевидното. Но тук интересно е самото мъчително покръстване на МВФ в друга вяра. Все едно да сме свидетели как фарисеят Савел става апостол Павел, но без да ни ослепи Божията светлина.

Както си му е редът, докладът първо хвали с половин уста неолибералните успехи, но навсякъде слага по едно малко „но”. После идва и голямото „Но”. Оказва се, че ако една страна има големи дългове, по-добре е да не орязва рязко разходите си, за да ги изплаща веднага. Прекалено скъпо излиза. Правилният път е да се води политика на растеж (т.е. никакъв остеритет), за да може съотношението дълг – брутен продукт да намалее по естествен път. Това, меко казано, отменя идеите, залегнали в европейския Пакт за стабилност и растеж. „Остеритетът – пишат авторите – не само че генерира сериозни щети на благоденствието, но и намалява търсенето, влошавайки заетостта и увеличавайки безработицата… Консолидация (орязването на бюджетните разходи) с 1 процент от БВП увеличава дългосрочната безработица с 0,6 на сто и в рамките на пет години увеличава с 1,5 пункта индекса на Джини за неравенство в доходите.”

„Вече има силни доказателства – набляга докладът, – че неравенството, породено от финансовата откритост (демек глобализацията) и от остеритета, може  сериозно да намали растежа.” Изводът на експертите на МВФ е, че пълната либерализацията на капиталовите потоци не винаги е за препоръчване. И най-вече не е за препоръчване в държави, които още изостават в развитието. Което ще рече, че свободното движение на парите – един от основополагащите принципи на ЕС, е вредно за по-изостаналите икономики. За тях е по-правилно да въведат някакъв контрол върху капиталите. Но тогава пък общата валута е теоретически невъзможна! За Брюксел всякаква подобна мисъл е табу, углавно престъпление. Опитай се да регулираш капиталовите потоци и ще те обесят насред  „Гран Палас”!

И както се пее в песента: „Ние всички тук вече сме затворници на своя си проект”. Или, както пише над входа на най-опасните нашенски кръчми: „Сам дойдох”.

САМ ДОЙДОХ, НО САМ НЕ СИ ТЪГНАХ…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto