На снимката: Украински националисти маршируват с портрета на Степан Бандера

Неотдавна полският Сенат (горната камара на парламента) прие постановление, с което вече съвсем официално Волинското клане е наречено геноцид. Датата 11 юли е обявена за Национален ден на паметта на жертвите на геноцида, извършен от украинските националисти основно срещу полски граждани през 1943 г. Какво представлява Волинският геноцид и как последното развитие на събитията около него ще се отрази на, уж, безоблачните днешни отношения между Полша и Украйна? Отговор на тези въпроси търси lenta.ru.

Формулировката на документа, представена и в долната камара на полския парламент, не щади украинските националисти. Уточнява се, че при Волинското клане освен поляци, са избити и евреи, арменци, чехи, а така също и представители на други национални малцинства, дори и украинци, „които са се опитвали да помогнат на жертвите”. Датата 11 юли неслучайно е обявена за Национален ден на паметта. Именно тогава бойците от украинската националистическа армия УПА извършват най-големите зверства срещу жителите на Източна Галиция и Волиния. В резултат на решението на полския парламент украинските депутати приеха на свой ред постановление, осъждащо „едностранните действия на Полша, насочени към преразглеждане на положителните резултати от сътрудничеството, постигнати по време на конструктивния укранско-полски диалог през последните десетилетия”. Президентът Порошенко още не е реагирал, макар че по време на срещата на върха на НАТО във Варшава положи венец на паметника на жертвите на Волинската трагедия. В Киев отговарят на решенията във Варшава, макар и съвършено в друга плоскост. Киевският градски съвет взе решение да преименува „Московски проспект” на „Степан Бандера”. Степан Бандера е фигура, която в Полша категорично не приемат и го считат за убиец и терорист. За такъв считат и един друг одиозен командир на УПА Роман Шухевич, в чест на когото в столицата на Украйна готвят следващо преименуване. Така че от една страна Порошенко скланя глава в Полша, а от друга – неговите съратници всячески героизират лидерите на УПА.  И е трудно да си представим, че това става без знанието и въпреки желанието на държавния глава. Доколко тези преименувания са болезнени за поляците можем да съдим по неотдавнашния скандал със забраната, наложена върху концертите на укранската група OtVinta в Полша. Забелязвайки в творчеството на музикантите „прокарване на бандеровска идеология”, тях дори не ги пуснаха в Полша с обяснението, че те представляват „заплаха за държавния строй и обществения ред”.

Има и още един немалък дразнител от страна на Киев – днешните многобройни полски съветници на украинската власт не се радват на особена почит в официална Варшава, меко казано. Това се отнася с особена сила за сегашния главен реформатор на Украйна Лешек Балцерович. През пролетта в „Газета Виборча” излезе статия, в която се казва: „Президентът Порошенко може да обича когото си иска и да се ползва от всякакви съвети. Но никой не бива да се учудва, че полските управляващи не са във възторг от днешните либерални съветници на украинската власт”.

Трудно е да се каже до какво ще доведе признаването на Волинското клане за геноцид. Няма съмнения обаче, че отношенията между Киев и Варшава ще се развалят за години напред. А до съвсем неотдавна именно Полша минаваше за главния европейски адвокат и лобист на Украйна. Така че перспективите за евроинтеграцията на Украйна, и без това мъгляви, могат да бъдат съвсем забравени. Какво могат да направят украинските власти освен да бълват отчаяни заявления и „бандеровски тролинг”, не е ясно. Но в момента Полша залага няколко мини за Украйна. Например, признавайки факта на геноцида, логично е да бъде поставен въпросът и за финансови компенсации на потомците на жертвите. Според полската страна жертвите са около 100 000 души. Има и още нещо. В документа територията, на която се случва Волинското клане, е наречена от полските депутати „земите на древните източни войводства на Жеч Посполита”. А новият полски посланик в Украйна Ян Пекло директно говори за плановете за създаване на нова Жеч Посполита, което преди е било невъзможно заради политическата конюнктура. Тук явно се усещат териториални претенции. Едно такова искане може да означава и преминаване на части от днешна Западна Украйна под контрола на Полша. Така че настоящата „националистическа треска” в Полша, за която сега говорят в Киев, има и съвсем ясни прагматични сметки.

Междувременно на  12 юли 2016 г. полският министър на отбраната Антони Мачеревич, известен със скандалните си изказвания, заяви, че истинският организатор на Волинското клане, извършено от бандеровските националисти, е…Русия. В отговор на това официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова каза: „ Няма ли опасност от това, че, поощрявайки подобни изказвания, полското ръководство от битова русофобия незабележимо се плъзга към разпалването на национална ненавист”. Тя също така се поинтересува дали съществуват „исторически събития или природни явления, за които Русия да не е виновна”.