Русия е удвоила приходите си от износ на енергийни ресурси от началото на инвазията в Украйна. Руската държава е получила около 62 милиарда евро от износ на газ, нефт и въглища, заради скока в цените, независимо, че обемите са намалени. Това показва анализ на CREA (Център зa изследване на енергията и чистия въздух), публикуван в много европейски медии. През последните два месеца ЕС е направил внос на руски ресурси на стойност 44 милиарда евро. Докато за цялата минала година плащанията от Европа към Русия са били около 140 миларда евро, което е приблизително 12 милиарда на месец. Колкото повече се засилват ограниченията, толкова повече има растеж на цените, пише британският „Гардиън“, позовавайки се на анализа на въпросния център. В момента, в който дойде новината, че Русия е спряла газа на България и Полша, европейските цени на газа се покачиха с 24%. Европейските държави продължават да внасят руски ресурси и това прави санкциите срещу Русия неефективни, тази е тезата в анализа на CREA. Центърът е регистриран във Финландия и се финансира от филантропски дарения.

Ръководството на Европейския съюз заяви, че възнамерява да не се съгласи с новия начин на плащане, който Путин иска, защото така се заобикалят санкциите. „Газпром“ и „Газпромбанк“ не са обект на санкции. Обект на санкции обаче е Руската централна банка, през която трябва да стане конвертирането на валутата. Русия настоява фирмите-купувачи да отворят по две сметки в „Газпромбанк“, една в евро или долари, и една в рубли. Вероятно целта на Путин е да намали обезценяването на рублата и да акумулира малко валута. Русия отдавна се стреми да премине към разплащания в рубли и юани, и така да оспорва доминацията на долара. Факт е, че доларовият дял в международните резерви постепенно намалява за сметка на китайския юан. Но на международните пазари едва 3% от транзакциите се извършват в юани. А долърът държи 40% дял. САЩ могат да ползват доларa като оръжие, прекратявайки достъпа на централните банки до долари. Те направиха това с Руската централна банка, като я лишиха от достъп до по-голямата част от валутните й резерви. 

В Европа отново има разнобой и неяснота. Някои от най-големите газови компании като германската Uniper, италианската Eni и австрийската OMV обмислят начини да избегнат санкциите при купуването на газ от Русия. Като например поискат от „Газпром“ да се съгласи, че покупката е завършена, когато парите се прехвърлят по първата сметка в „Газпромбанк“ в евро или долари. Конвертирането в рубли ще бъде извършено след това, което на практика не е нарушаване на санкциите. Дали това ще бъде възможно, зависи от Русия. Отделните нации и корпорации търсят практично решение. Натискът върху Европа да няма никакви колебания за пълен отказ от руския газ обаче се засилва. В неолибералните медии непрекъснато излизат анализи как Европа ще се справи без Русия, как европейските пари държат Путин на власт и как лидерът на Европа Германия води „срамна политика“. Ударите срещу Олаф Шолц са остри, както към всеки лидер, който се замисли неправилно над националния интерес на държавата си, вместо да приема безрезервно задачите на съюзническата солидарност. Медиите са разочаровани как първоначалните бойни разговори на Олаф Шолц са заменени днес от мек псевдопацифизъм. В началото той обеща 110 милиарда долара за преодоляване на застоя в германската армия. Обеща повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП , който е 3,7 трилиона долара. Шолц замрази „Северен поток -2“ и реши да изпраща оръжие на Украйна. Това беше определено от американските анализатори като впечатляваща промяна в политиката на Германия и успешно излизане на Шолц от сянката на Меркел. Към този момент обаче цялата решителност на германския канцлер се е изпарила. И Германия се върна към „политическото заекване“, както се изразява израелският дипломат Алон Пинкас, описвайки промените в поведението на Шолц. Германският политически елит отново заговори, че трябва да се върви към дипломатическо решение на конфликта. САЩ са страшно ядосани – първо, Германия се ослушва за изпращане на сериозни оръжия в Украйна; второ, 2% разходи за отбрана ще се разпределят на порции за пет години; трето, Германия отказва да наложи пълно ембарго върху енергоресурсите от Русия! А Германия е лидер, повлича и другите държави. Германия е дамгосана, че се събразява с националния си интерес за ресурси и не желае да се детоксикира от наркотичната си енергийна зависимост от Русия. Тя е изправена до стената с въпрос от упор: защо абдикира от отговорността си за политическа отбрана на ЕС. Шолц буквално е разпънат от неолибералите медии, наречен е „естествено колеблив канцлер“ и дори „апологет на Путин“.

На фона на този семеен европейски разкол категоричната позиция на нашето правителство да не плаща за газ по новите изисквания на Русия, е съвсем обяснима. Винаги, когато нещо не върви лесно през Германия и Франция, то се изпълнява без колебания от държавиците в най-източната част на Европа. Те действат самоотвержено, без дребнави помисли какви щети ще понесат, а и нямат много за губене. В синхрон с правилната линия правителството си е избрало посредници, които ще ни осигурят газ на цени с 35% по-високи от досегашните. И за да оправдаят недоразумението, че купуваме един и същи руски газ, но просто по-скъп, първоначалната им реакция в тази криза беше, че пак ГЕРБ са виновни. Искам само да припомня един забавен факт. През април 2019 г. гръцката медия „Катимерини“ излиза със статия, че гръцкото държавно дружество ДЕПА (аналог на „Булгаргаз“) продава на България газ на цена, която е 16% по-ниска от тази за гръцките търговци. Медията дори се възмущава, цитирам, че „ДЕПА субсидира индустрията на България“. А отгоре на всичко, цената, на която тогава България получава газ от гръцкия доставчик, е с 10% по-ниска от регулираната цена на газа на българския пазар.

Мисля, че всеки избирател в нашата държава, който е учил аритметика (и знае да събира и изважда), не е нужно да е икономика, може да пресметне дали управленско решение за 10% под цената на енергийния регулатор или управленско решение за 35% над цената на регулатора към момента е по-интелигентното решение за една национална икономика, и в частност за всеки краен потребител. В живота има едно такова понятие, нарича се прагматизъм. Представлява избор на разумното и здравото пред примитивното политическо слугинство и страстта към парите.

Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"