Тя успя да си създаде много врагове с безкомпромисност спрямо корупцията
Интервю на Десислава Пътева с Къдринка Къдринова
Първата жена президент на Бразилия Дилма Русеф бе временно отстранена от своя пост. Основателни ли са нейните твърдения, че е станала жертва на своите политически опоненти, които са подготвили заговор срещу нея и имат за цел да заграбят властта?
Бих казала, че това, което се случва в Бразилия е част от един по-широк процес, който наблюдаваме в Латинска Америка, в страните от условно наречената „лява вълна”. Виждаме дестабилизация на правителства, които представляваха алтернативен модел на развитие. Подобни процеси виждаме и във Венецуела, а в Аржентина вече бе сменено правителството, което преди това управляваше. Сега и в Бразилия наблюдаваме един процес по отстраняване на президент, който беше символ на социално ориентирано управление, което е алтернатива на предишния курс.
Бих припомнила два примера, които широката публика може би е забравила. През 2009 г. в Хондурас и през 2012 г. в Парагвай леви президенти, очевидно неудобни за определени геополитически сили и интереси, по много подобен механизъм бяха отстранени от власт от парламентите, и то с обвинения, които бяха доста неаргументирани или просто измислени. Парагвайският случай беше драстичен. В Хондурас дори армията беше изведена на улицата. Подобни идеи бяха изпробвани също и в Боливия и Еквадор.
Всички са свързани с търсенето на този алтернативен курс. Наричат ги страните от АЛБА* – един проект, който лансираше покойният президент на Венецуела Уго Чавес. Всъщност той се превърна в символ на тези промени в Латинска Америка, още от идването си на власт. Наистина, имаше тенденция на много силна регионална интеграция на тези правителства. Създадоха се регионални организации, подчинени на обмен и взаимно подпомагане страните, които членуват в тях, базирани на социалните програми, на солидарността между страните-членки. Всичко това е много сериозно атакувано от т.нар. „контраофанзива” на десницата в тези страни. Във всяка от тях този процес има своите специфични измерения.
В Бразилия атаката срещу Дилма Русеф започна още преди футболното първенство през 2014 г. Още тогава международните наблюдатели бяха доста изненадани. Някак изведнъж започнаха да се случват тези масови протести, които заляха улиците. И най-парадоксалното бе, че в тях се вляха много млади хора, деца на точно тази нова средна класа, която преодоля бедността в резултат на социалните програми, осъществявани от правителствата и на Лула да Силва. Неговата много близка съратничка Дилма Русеф пое властта през 2011 г. Първият й мандат беше много успешен. Бразилия по онова време влезе в петорката на най-развитите икономики и конкурираше Великобритания по икономически дял в света.
Бразилия се оказа в капана на най-тежката икономическа криза от 30-те години на миналия век и то точно по време на втория мандат на Дилма Русеф. Как се стигна до този момент?
Тук има влияние и на световната икономическа криза, която се отрази върху цената на нефта. Все пак Бразилия е един от основните производители на нефт и това е голям дял в нейната икономика. Започна спад и във всички тези големи структурни проекти, които започна да гради Бразилия. Настъпиха определени финансови проблеми, което е отзвук на световната финансова криза. Имаше значение и забавянето в растежа на Китай, който е основният търговски партньор на Бразилия. Всички тези фактори повлияха, но наистина няма как да не направи впечатление, че това се вписва в тази контраофанзива срещу страните от „лявата вълна” в Латинска Америка.
Бразилия е член на БРИКС**, а успоредно върви една много подобна кампания и обвинения в корупция спрямо президента на Южна Африка, която също е член на БРИКС. Ако свържем нещата с геополитическия сблъсък с Русия, също можем да си обясним защо точно Бразилия, защо по този начин, защо резкият срив и в икономическата, и в политическата стабилност на Бразилия прави много силно впечатление на всички онези, които наблюдават тези процеси. В световната преса имаше коментари за „полудяването на Бразилия”, особено през последните две години с тази кампания, която се проведе и в парламента срещу Дилма Русеф.
Бразилското демократично движение също е много интересен участник в тези процеси. Това е партия, основана още по време на диктатурата в Бразилия – една изкуствено създадена опозиционна сила, която диктатурата просто използва, за да покаже, че има някаква демокрация, някой, който е опозиционер. Но този партия, която служи за параван, постепенно наистина се превръща в опозиционна сила. В нея се вливат всички, които искат да намерят трибуна, за да се противопоставят на диктатурата. Имам предвид много широк спектър от сили – и десни, и леви. И до ден-днешен тази партия е най-голямата партия, много аморфна, много еклектична.
Въпреки че Работническата партия е управляваща, Бразилското демократично движение е с много силни позиции и без неговата подкрепа е много трудно някой да управлява. Факт е, че след връщането на демокрацията от 1985 г. насам, който и да е управлявал, го е правил с подкрепата на Бразилското демократично движение. Това я прави до голяма степен партия, сраснала се с властта. Има идеални предпоставки за корупция, за свързване с разни задкулисни влияния и интриги – нещо, което в Латинска Америка е много силно застъпено в партиите на властта.
Тук веднага искам да припомня още един факт. Лула да Силва, който управлява между 2003 г. и 2011 г., е харизматичен, диалогичен, намира начин да сключи пакт с едрия бизнес, за да може той също да се включи в тези социални програми. Има социален мир в страната на онзи етап, а Бразилия е в един непрестанен възход в този период. 45% от бедните и 47% крайно бедните преминават в средната класа.
По времето на Дилма Русеф, от 2011 г. нататък, се продължават тези социални програми, но тя има доста по-остър характер от Лула. Тя действа категорично и поставя условието да не се появява ни най-малък намек за корупция по отношение на хората, свързани с властта – било на министерски постове, било на високи административни постове. Без никакво колебание тя уволнява всеки, дори и при появили се публикации или подозрения срещу него. Не търси доказателства, не прави разследвания, което настройва срещу нея много широка прослойка от политическата класа. Факт е, че тя е успяла да си създаде много врагове с тази своя безкомпромисност. Това се отразява в тези процеси, които започват срещу нея.
Какъв беше генезисът на процеса по импийчмънт срещу нея? Протестите през 2014 г. бяха улични протести, организирани в социалните мрежи. Това също не може да не подсказва някаква организираност. Те бяха по най-различни поводи. Първо, спомняте си, че всички бяха шокирани как така в Бразилия протестират срещу футболно първенство. Протестираше се и за това, че се строят тези големи инфраструктурни обекти, а не се отделят достатъчно средства за здравеопазване и образование. После се започнаха протести за по-високите цени на транспорта в Сао Пауло. После се започнаха други протести, насочени конкретно към проблемите в здравеопазването. Тоест там имаше непрестанно подклаждане на недоволство, за да се демонстрира, че улицата е срещу Дилма. И се търсеше противопоставяне на онези хора, които са традиционно леви избиратели, срещу нейната политика, за да се подкопае фундаментът й.
От 2015 г. насам вече наблюдаваме един нов етап в тези атаки. Те преминаха в парламента много усърдно и конкретният механизъм, който беше задвижен срещу нея с този импийчмънт, се разрази в края на миналото лято. Тази поляризация в Бразилия постоянно предизвиква опити за сваляне на този или на онзи президент.
По време на двата мандата на Русеф в парламента са внесени общо 30 искания за импийчмънт, но бившият председател на парламента Едуардо Куня, които също е обвинен в корупция, дава ход само на едно от тях. Това означава ли, че отстраняването на Русеф е било режисирано именно от него, понеже е била неудобна заради действията ѝ срещу корупционните практики в държавата?
В края на миналото лято срещу Куня започна едно разследване, свързано с големия корупционен скандал в държавната нефтена компания „Пертобраз”. Знае се, че много политици, както управляващи, така и от опозицията са били включени в една мащабна схема. За да си затварят очите, тяхното разположение е било купувано с луксозни имоти или с парични преводи. Това се е случило чрез строителни фирми, които са изпълнявали поръчки на инфраструктурни проекти. Съответно чиновници от „Пертобраз” са давали поръчки със завишени цени на тези фирми, като са получавали комисионни за това.
При Едуардо Куня бяха открити 5 милиона долара в швейцарски сметки. Една комисия в парламента започна разследване срещу него. Тогава той отива при парламентарната група на Работническата партия, управляващата партия на Дилма и на Лула, и казва: Спирате това разследване, иначе аз ще дам ход на първия импийчмънт, който е внесен срещу Дилма Русеф. Те му отговарят, че това няма да стане и че разследването ще продължи. Той наистина дава ход на първото оплакване срещу Дилма от страна на група адвокати, което не е и много аргументирано. Първоначално я обвиняват в манипулации на бюджета през 2014 г., в края на нейния първи мандат, когато тя забавя отчитането на бюджета за след изборите. Нейният аргумент е, че това се прави, за да се облекчи държавната администрация, която е натоварена със самия изборен процес. Така са постъпвали всички президенти преди Дилма, тоест това не е прецедент. Може да се тълкува като административно нарушение, но не е нарушение на закона.
Понеже Куня вижда, че това няма да мине в парламента, тъй като не е достатъчно добре аргументирано юридически, се преминава към друго обвинение – че Дилма е прескочила парламента и не е съгласувала с него увеличаване на бюджета за 2015 г. А това увеличение се е наложило, за да се осигури плащане по една от социалните програми за подкрепа на селскостопанския сектор. По тази програма правителството забавя плащането си и то е извършено от бразилската държавна банка. Законът в страната забранява банките да кредитират правителството. По-късно правителството се издължава на банката, но този образуван луфт законодателите тълкуват като вид кредитиране. Разбира се, Дилма Русеф и министрите й категорично отричат това плащане да е било оформено като кредит. Сега това е основният повод за искания импийчмънт.
Когато се говори за Бразилия в момента, много се преекспонира темата за корупцията, особено от световните медии. Широката публика остава с впечатлението, че и Дилма Русеф е замесена. Всъщност няма такова нещо. Не е доказано, че си е сложила и една стотинка в джоба. Тя винаги е казвала, че това, което се извършва срещу нея е вид държавен преврат. Това е начин тя да бъде отстранена незаконно от властта, прескачайки волята на 54 милиона избиратели, които са гласували за нея през 2014 г. И също, че я отстраняват корумпирани хора, които са виновни за много сериозни нарушения на закона, а не само на административни разпоредби.
Тук е много интересен фактът, който се изнася в световната преса в последните дни. Срещу 54% от депутатите в долната камара и срещу 60% от сенаторите в Сената, текат някакъв вид разследвания, тоест те имат някакви проблеми с правосъдието. Повечето от тези разследвания са свързани с подозрения за корупция, за злоупотреба с власт и влияние, за всевъзможни законови нарушения. Опитват се да свалят президентка, която – още по време на първия си мандат – си беше поставила за основна цел преборването на корупцията. Това е изключителен парадокс в тази бразилска ламбада. В целия процес, който наблюдаваме в последните месеци, виждаме едно лашкане на обществото от едната крайност в другата.
Дори бих казала, че оттук нататък нещата в Бразилия ще са много сложни, защото Дилма Русеф е отстранена за период от 6 месеца. През този период Сенатът трябва да проучи случая и отново да се вземе решение, може би през октомври. Той се състои от 81 души, тоест 41 гласа бяха достатъчни за отстраняването й, но се събраха 55 гласа. Дали сегашното съотношение ще се запази след шест месеца не е ясно, защото тези 180 дни ще са силно турбулентни за Бразилия.
Смята се, че ако разследваният за корупция вицепрезидент Мишел Темер, който пое функциите на Русеф, трябваше да се добере до властта по честен начин, той щеше да получи едва 1-2% одобрение на едни президентски избори. Как гледате на обвиненията на Русеф, че той е чакал най-удобния момент, когато позициите й са били отслабени, за да й забие нож в гърба?
Вицепрезидентът на Дилма Русеф, формалният лидер на Бразилското демократично движение, който поема функциите на държавен глава, е изключително непопулярен. Той е представител на най-висшата класа в Бразилия, това е човек с десни възгледи. До края на миналата година той пазеше пълно мълчание и дори Дилма дълго време смяташе, че Мишел Темер е лоялен към нея.
Темер си мълчеше дълго време, докато в един момент не видя, че вече нещата набират обороти. Започна да обяснява как президентката постоянно го потискала, пренебрегвала го, не му давала да се изяви и да действа. Бразилското демократично движение в един момент просто напусна правителството и премина към опозиция, което беше нож в гърба за Дилма Русеф. Затова тя в момента го нарича бащата на конспираторите.
Един бразилски депутат го определи като „типичният зловещ иконом от филм на ужасите, който на финала се оказва най-големият злодей”. Този символ на предателството, който той в момента представлява от морална гледна точка, е абсолютно непоносим за хората на улицата. В момента те биха подкрепили по-скоро Дилма, отколкото него. А всичко това се случва без никой да пита улицата какво мисли, но тя ще си изкаже мнението в месеците, които предстоят. Да не забравяме, че тук ще са мобилизирани много по-активно и привържениците на Работническата партия на Дилма и на Лула, които никак не са малко.
Наистина, Темер трудно ще се наложи. Обществените настроения в момента са на пълно отхвърляне на цялата политическа класа. Никой от политиците няма авторитета да замести Дилма. При тази ситуация, в която всички са маскари, в страна като Бразилия, преживяла навремето брутален период на военна диктатура, по демонстрациите днес се появяват плакати с надпис: „Искаме военна намеса”. Тоест иска се армията да се намеси и да въведе ред, защото политиците за нищо не стават. За съжаление, Латинска Америка е регион, в който всичко е възможно, дори и това връщане към една много мракобесна епоха.
Ще напомня един драстичен факт, който направи много лошо впечатление. По време на гласуването в парламента срещу Дилма Русеф, когато всеки един депутат излизаше и представяше аргументите си защо гласува срещу нея, имаше направо трагикомични и гротескни сцени с хора, които обясняваха, че гласуват в името на леля си и т.н. Един от тях стана и каза, че гласува в името на полковника, който я е измъчвал, докато тя е била в затвора. Тоест демонстрират се много грозни, драстични настроения. Лично аз се притеснявам от тази тенденция. Прогнозата ми за близките шест месеца не е оптимистична. Ще има нарастване на напрежението в Бразилия, то няма да бъде туширано с тази промяна, а тъкмо напротив.
Само да напомня, че Бразилия има такъв прецедент в съвсем новата си история с отстраняване на президент – Фернандо Колор, отново с импийчмънт, както и с обвинения в корупция чрез фаворизиране на определени фирми. Той не дочаква момента на гласуване срещу него, а подава оставка един ден преди да бъде взето това решение. Две години по-късно Върховният съд постановява, че не е имало никаква причина той да бъде отстранен от власт.
Самата Дилма Русеф много категорично заяви, че няма да се предаде, че няма да подава оставка. Нейният мандат изтича на 31 декември 2018 г. и тя държи да остане на президентския пост дотогава. Тя смята това за борба, тъй като многократно в живота си се е справяла с предизвикателства, които са били много драматични и много тежки, но никога не е отстъпвала и ще продължи да отстоява правото си. Дано бразилската демокрация да успее да устои и да не допусне залитане към някакви форми на военна диктатура.
Дори самата Дилма да бъде отстранена окончателно от власт при следващото гласуване в Сената, в никакъв случай това няма да е край на политическата й кариера. В очите на една много голяма част от бразилците тя ще продължи да бъде символ на промяна, символ на принципност и почтеност. Може би политически тя печели от това, че я отстранява една откровено корумпирана и брутална в действията си политическа прослойка. Дилма става жертва на един заговор – казва го тя самата, но това се вижда и от нейните привърженици. Според мен в тази си роля тя може да разчита на връщане на политическата си сила и тежест.
Как гледате на светкавичното назначаване на Енрике Мейрейес, който е бивш ръководител на Централната банка, за министър на финансите, както и на губернатора на щата Сао Пауло Жозе Сера за министър на външните работи? Това се случи буквално часове, след като Темер започна да изпълнява функциите на държавен глава на Бразилия.
Банките и индустриалците са доволни от назначаването на този министър на финансите. Те смятат, че Мейрейес ще бъде човекът, който ще внесе някаква стабилност. Той е работил много добре и в екипа на Лула да Силва. Тоест смята се, че до голяма степен той ще върне тоз дух на компромис между едрия бизнес и тези социални програми, които Темер се кълне, че няма да отменя. И че цялата линия на сегашното управление ще бъде запазена. Не е много ясно как ще го постигне заради тази финансова и икономическа криза. Може би затова Темер се обръща към този бивш шеф на банка, разчитайки точно на тази негова възможност да балансира между различните сектори в обществото. Но обстановката е много променена от времето на управлението на Лула да Силва.
Пропуснах да припомня и още един факт. По време на втория й мандат Бразилското демократично движение наложи на Дилма Русеф да направи министър на финансите експерт, който е привърженик на Чикагската школа, на неолибералните рецепти. С това тя разстрои част от левите си избиратели. Но това беше компромис точно пред Бразилското демократично движение, за да се постигне баланс в управляващата коалиция. По-късно тя го отстрани от поста, но злото вече беше сторено. Дали новият финансов министър ще съумее да поправи тези баланси, това е като вярването в магии. Нека му дадем толеранс, да видим.
Засега ми е трудно да кажа нещо категорично и за новия външен министър. Външната политика в латиноамериканските държави, които са президентски държави, се определя от държавния глава. Министърът е само един висш чиновник. Личността му не играе чак такава важна роля. Всичко ще зависи от пристрастията на Темер. Той определено е човек с геополитически симпатии, различни от тези на Дилма Русеф.
Връщайки се отново към началото на разговора, който започнахме с картината в страните от така наречената „лява вълна”, бих припомнила какво се случи в Аржентина. Начело на държавата застана президент с десни възгледи. Бразилия сега е следващата брънка. По-скоро ще има преориентация и във външната политика.
* АЛБА е търговско-икономически съюз на латиноамерикански държави, чиято основна цел е развитието на регионалната интеграция, като се отчитат реалните възможности на икономиката на всяка една от тях.
** Страните от БРИКС са Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка.