Първата жена президент на Бразилия Дилма Русеф бе отстранена от длъжност от Сената, който сам по себе си също е белязан от множество корупционни скандали. За свалянето й от власт гласуваха 61 сенатори, докато едва 20 я подкрепиха. Изтощителната процедура по импийчмънт сложи край на 13-годишното управление на Партията на работниците. Мишел Темер, поел поста при временното отстраняване на Русеф, ще заеме президентското място до 1 януари 2019 г. Някои наблюдатели са на мнение, че встъпването му в длъжност бележи нова ера в политиката на Бразилия.

Процедурата по импийчмънт срещу Русеф повдигна важни въпроси по отношение на демократичността на институциите в страната. „Те осъдиха невинен човек и осъществиха държавен преврат”, коментира Русеф на фона на множество демонстрации в нейна защита. Според нея, 61 сенатори са подменили волята на 54 милиона избиратели и категорично заяви, че ще обжалва решението на сенаторите . Макар те да се опитаха да й забранят да заема публична длъжност в продължение на осем години, гласовете натежаха в нейна полза.

Критиците на Русеф я обвиниха, че е фалшифицирала отчети, за да продължи финансирането на някои социални програми, като с това е целяла да подсигури преизбирането си. Нейните поддръжници обаче са на мнение, че тя е станала жертва на заговор, както и че именно Темер е един от съзаклятниците, заради които тя е била отстранена от поста на държавен глава . Действащият държавен глава поиска от своите министри да защитят правителството от обвиненията на Русеф, че свалянето й от поста е равносилно на държавен преврат. „Не можем да оставим тези обвинения без отговор”, заяви той. Темер добави, че неговите министри трябва да работят заедно със Сената в полза на съживяването на бразилската икономика.

Бразилия, като много латиноамерикански страни, се завърна окончателно към демокрацията в средата на 80-те години. Това се случи след дълъг период на военна диктатура, при която хиляди социалдемократи, социалисти, синдикалисти са измъчвани и убивани. През този период е създадена и Партията на работниците. След няколко опита за спечелване на парламентарните избори, партията успя да поеме властта през 2003 г., когато Луис Инасиу Лула да Силва стана президент. През 2011 г. неговият пост зае Дилма Русеф, която е първата жена президент на страната.

Процентът на хората, които живеят под линията на бедността, бе редуциран от 15% през 2003 г. до 3,5% през 2012, а две години по-късно спадна до 2,8%. От 2003 г. нататък повече от 21 милиона души са прескочили границата на бедността. Милиони млади хора получават достъп до висше образование, като в това число влизат представители и на най-бедните слоеве на населението. Инфраструктурата в Бразилия се подобрява съществено – построени са 8655 км магистрали и 2007 км железопътни линии. Привържениците на Русеф твърдят, че това е било най-голямото и най-бързото преразпределяне на националното богатство и намаляване на бедността, което е извършено от една демократична държава в историята на света.

Къде обаче се скъса нишката? В края на 2013 г. бразилската икономика започна да буксува. Една от причините е, че външната търговия на страната стана зависима от износа на суровини. Друга причина за икономическия срив е, че през 2014 г. Федералната полиция започна разследвания за корупция по високите етажи на властта. Вероятно самата Русеф не е замесена в подобни практики, макар името й да бе спрягано около скандала с държавната петролна компания „Петробраз”. Въпреки това, в началото на 2015 г. популярността на президента започна да залязва, а в края на същата година вече се усещаше натиск тя да бъде отстранена от поста. В същото време Федералната сметна палата на Бразилия, която проверява бюджета на правителството, препоръча отхвърлянето на финансовите отчети за 2014 г. Основанието е, че Русеф е използвала пари от държавните банки, за да допълни бюджета. Въпреки че подобни практики са били извършвани и при предишни президенти, това е първият път, в който сметната палата използва тази причина за отхвърляне на годишните отчети на правителството. Опозицията използва това като аргумент, за да задейства процедура по импийчмънт. Поддръжниците на Русеф смятат, че това е било удобен аргумент за някои десни политици да я изтласкат от поста. Любопитен факт е, че повече от половината от сенаторите, които са гласували за задействането на процедура по импийчмънт срещу президента на Бразилия, са разследвани за корупция.

Политическите мнения са поляризирани. Появиха се страхове, че отстраняването на Русеф не само ще подкопае демокрацията, но ще създаде и атмосфера на крайна политическа, социална и икономическа нестабилност. Тя би могла да повлияе не само на Бразилия, но и на други страни в Латинска Америка.