Интервю на Антоанета Киселинчева с Йордан Начев, експерт по международни отношения, бивш дипломат в Румъния

Западът многократно и настойчиво говори за „руската заплаха” и не е изненадващо, че на срещата на върха на НАТО във Варшава Русия бе посочена като основен източник на нестабилност и заплаха №1. Според вас Русия създава ли реална заплаха за сигурността в Европа?

Според мен, ако НАТО продължава да разглежда Русия като стратегически партньор, а не като враг, то диалогът между двете страни ще продължи в положителна посока. Но ако бъде обявена за враг, на практика може да се ускори значително реализацията на някои руски намерения за формиране на нов регионален военен алианс. Според мен, най-вероятно е това да се случи с членовете на Митническия съюз, т.е. по-специално ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество). Подновените усилия на НАТО за създаване на нови бази в Източна Европа могат да ускорят трансформацията на ШОС в пълномащабен военен съюз. Потенциалното противопоставяне между него и Северноатлантическия алианс ще провокира много сериозно напрежение и връщане към манталитета от времето на Студената война. Отново подчертавам, ако Русия вместо да бъде обявена за стратегически партньор, бъде обявена за стратегически противник на НАТО, бързото намиране на решение на сегашните кризи между Москва и Запада ще стане невъзможно. Аз съм оптимист, че възстановяването на комуникацията между тях е постижимо. Очевидно е, че от взаимен интерес е двете страни да могат да си сътрудничат по ключови въпроси като борбата с международния тероризъм, неразпространението на ядрено оръжие, космическите изследвания, намирането на съвместно решение за прекратяване на насилието в Близкия изток и по-специално в Сирия и решаването на проблема с климатичните промени.

Но тероризмът, „Ислямска държава” и миграционната криза не бяха централна тема за срещата във Варшава. Ако това са част от належащите въпроси, по които трябва да се търсят общи действия, защо НАТО измества центъра на вниманието от общата терористична заплаха?

Мисля, че ако внимателно прочетем декларацията, която страните-членки обявиха след края на срещата, ще видим, че въпросите, които отбелязвате бяха посочени и ще бъдат разглеждани на следващата среща. Естествено, много експерти очакваха да се коментират и проблемите в Черноморския басейн, но изглежда това ще остане на по-заден план.

Според мен, пропагандата, която беше подпомогната от политиката на основните играчи в Алианса и балтийските държави, допринесе за постигането на решението за разполагането на четирите батальона. Но лично аз считам, че кризата в Украйна, предишните кризи като тази от 2008 г. в Грузия, напрежението в Молдова и по-специално в Приднестровието, несигурната ситуация в Турция и засилващото се влияние на Русия в Черноморския басейн може би се разглеждат от някои партньори в НАТО като заплаха в източната част на Европа. Затова бе акцентирано предимно на Русия. Отделно, медиите естествено се интересуват повече от този въпрос. Но бяха постигнати и други решения във Варшава, доколкото можем да съдим от декларацията, която беше прочетена.

Укрепването на Източния фланг на НАТО действително ли ще постигне стабилност или по-скоро ще провокира Русия? Какво според вас очаква НАТО като резултати от разполагането на четирите многонационални батальона?

Това отговаря на исканията на балтийските държави, и най-вече на Полша и Вашингтон, в този регион. Затова беше взето толкова лесно това решение и подкрепено от всички държави-членки. Лично аз не виждам да има някаква силна дестабилизация в този регион, единствено страните участнички ще трябва да внимават при провеждането на тези учения да не възникнат инциденти, които ще концентрират сила и от едната, и от другата страна. Доколкото си спомням, министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу заяви, че е твърде вероятно да се предприемат съответните контра действия по западния фланг на Русия. Вече може да се говори за това, че се доставят модернизирани и съвременна техника точно в този район. Затова съществува потенциален риск и много внимателно ще трябва да бъдат планирани бъдещи такива военни учения, за да не стават инциденти.

Смятате ли, че е възможно точно там, в Прибалтика да избухнат конфликти?

Доста експерти обединяват Черноморския и Балтийския басейн, но между тях няма нищо общо. Геостратегическото значение на Черноморския регион е очевидно, но там ситуацията е съвсем различна, географията е съвсем различна, етническите конфликти там са от друг характер и изобщо икономическата ситуация на всички държави в
Черноморския басейн е съвсем различна. Затова смятам, че по-кризисна точка са бъдещите действия в Черноморския басейн, а не в балтийските държави.

Във Варшава се взе решение за „балансирано разширяване на присъствието” в региона на Черно море и създаване на многонационална бригада в Румъния с румънско и българско участие. Защо бе избрана именно Румъния да легитимира предложението?

Политическата декларация беше умерена, в нея се посочи, че ще бъде засилен диалогът с Украйна и Грузия, но според мен това се дължи на обстоятелството, че тепърва ще бъдат стартирани преговори между държавите-членки от Черноморския регион и останалите субекти. Някои експерти разглеждат по различен начин този регион, но аз смятам, че той трябва да се разглежда в тясна връзка с Каспийския, тъй като двата региона на практика сформират една енергийна система. В действителност енергийният фактор е от голямо значение за правилната оценка на значението на региона. Днес един от основните източници на енергоносители за Европейския съюз е именно Каспийският басейн, чийто петрол и газ се доставят на територията на черноморските държави. Затова, важно е да се подчертае, че стратегическото значение на Черноморския регион автоматично означава и влошаване на военното му значение и съответно увеличава опасността от конфликти. Това прави особено актуално изграждането на система за регионална сигурност и през последните години започнаха да се очертават отделни нейни елементи. Основните проблеми на стратегическата сигурност ще бъдат тлеещите неразрешени етнополитически конфликти в Нагорни Карабах, Южна Осетия, Приднестровието, както и кюрдският проблем. Отделно от това, тук могат да се посочат растящите разходи за отбрана на черноморските държави и общата милитаризация на региона. Не трябва да забравяме също така транснационалната престъпност – контрабандната търговия, наркотрафикът, трафикът на хора и т.н. По правило етнополитическите конфликти в региона имат дълбоки корени и сложно развитие, което на практика продължава вече няколко века. Нека припомним, че по времето на Студената война в зоната на т.нар. социалистически лагер тези конфликти бяха изкуствено замразени от господстващата идеология. Но сега вече не е така. Субектите в тези конфликти често не допускат възможност за каквито и да било отстъпки, а нерядко отказват въобще да преговарят. Смятам, че общата милитаризация променя структурата на икономиката на страните от региона и ограничава възможностите за инвестиции в други индустриални отрасли, в образование, в социалната сфера и т.н. Така че, по мое мнение много внимателно ще се разглеждат въпросите в този регион в бъдеще и много внимателно ще бъдат вземани решения.

Всички знаем, че Румъния и България нямат сериозен флот. В този смисъл смятате ли, че България и Румъния ще бъдат използвани за решаването на чужди задачи в черноморския регион?

Аз съм бивш дипломат в Румъния и мога да заявя, че там от 2008 г. има твърде последователна политика специално за Черноморския басейн. Затова подчертах, че географията на Черноморския регион е изключително разнообразна и силно зависи от енергийните коридори. А както знаем, гарант за тези енергийни коридори е стабилно присъствие на сили и гарантиране от военна гледна точка. Това важи както за Румъния и България, така и за Русия. Мисля, че Румъния винаги търси една кооперация между държавите, които имат близка до нейната идеология. Отделен е въпросът, че румънският президент беше подведен от българската позиция и преговорите с българската страна до този момент. Нормално е Румъния винаги да търси по-силна позиция в региона и особено на Балканите и да се представя като съществен фактор.

Считате ли, че Турция също ще се включи в черноморската флотилия?

Турция е поставена в деликатно положение. Допреди няколко месеца позицията беше една. Сега наблюдаваме опит на сближаване между Анкара и Москва. Но вследствие на проблемите, произтекли от инцидента с руския самолет от 2015 г., Турция има по-резервирано отношение по изграждането един такъв бъдещ флот.

Шансовете на държавите от Черноморския регион да активизират взаимодействието си в икономическата сфера бяха използвани от ОЧИС (Организацията за черноморско икономическо сътрудничество). Но видяхме, че до този момент няма на практика някакви реални постижения. Проблемът в Черноморския басейн е, че няма един силен играч, а има твърде много субекти. Реално Турция няма как сама да се противопостави по някакъв начин, ако следва дадена външна политика. Тя може да го направи единствено и само с партньори. Допреди 2008 г. ситуацията беше една в Черноморския регион, но след конфликтите в Грузия, Украйна, продължаващото противопоставяне в Приднестровието, се създадоха нови субекти, които може да се каже, че са сателитни на Москва. Това ще затрудни амбицията на Турция да се прояви като лидер в Черноморския басейн. Така че, единствено оперативно сътрудничество между всички участници в Черноморския и Каспийския басейн би гарантирало една стабилност и развитие в региона. Към момента не виждам солови играчи.

На срещата на върха някои лидери се разграничиха от втвърдяването на тона, например френският президент Оланд, германският външен министър Щайнмайер. Смятате ли, че НАТО ще залага повече на страни като Полша, България, Румъния и прибалтийските държави, тъй като са по-изпълнителни?

Да не забравяме, че срещата се проведе под сянката на Брекзит. Тепърва предстои да се решават сериозни въпроси за икономическите възможности на държавите-членки на НАТО, за бъдещото превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили на Алианса. Потенциалната дезинтеграция в Европейския съюз спокойно може да се пренесе и в НАТО. Тоест, съществува риск от дезинтеграционни процеси в самия Северноатлантически алианс. Затова смятам, че основните играчи много внимателно ще разглеждат бъдещите действия за изграждане на бази, предислоциране на контингенти и изграждане на нови. Налице са едни доста големи различия в мненията и те със сигурност ще имат голямо влияние и в бъдеще трудно ще се взимат решения. Може би бъдещите лидери в тези държави ще бъдат изправени пред една съвсем различна реалност.

Как ще коментирате дисонанса в позициите на българския президент, който говори за необходимостта от засилване на присъствието на НАТО в Черноморския регион и позицията на министър-председателя, който поиска Черно море да стане демилитаризирана зона? Действително ли Плевнелиев е представил официалната българска позиция? Или Бойко Борисов политически ни заблуждава, че е против участието ни във флотилия?

Не, не смятам, че президентът е представил официалната българска позиция. Аз дори бих поздравил правителството за неговата позиция. Това съществено различие в позициите най-напред идва от обстоятелството, че ние сме парламентарна република. Разговорите между българския президент с лидери на държави-членки на НАТО са от едно естество, но правителството, както и парламентът са основният фактор и движеща сила във взимането на решения. Да не забравяме, че настоящото правителство е коалиционно и вътрешнополитическата стабилност зависи много от подобни решения. Знаем какво е мнението на коалиционните партньори на управляващата партия, така че тази умерена позиция на премиера е достойна и доста зряла. Истината е, че в Черноморския басейн търговско-икономическите отношения са основният движещ елемент. Там е концентриран най-вече енергийният сектор и донякъде туристическият. Други стимули за диверсификация липсват и правителството осъзнава това. Така че считам, че позицията на премиера по този въпрос беше доста добра и много правилно беше изяснена на пресконференция.

Не смятате ли обаче, че по този начин даваме разнопосочни сигнали?

Аз си обяснявам разликата в позициите с липса на комуникация. В случая с позицията на румънския и българския президент и тази на българското правителство, грешката е както от румънска страна, така и от българската правителствена служба и администрацията на президента. Но румънският президент просто беше подведен от своите съветници и не беше добре подготвен за тази среща.

Правителството осъзнава, че липсата на едноличен хегемон в Черноморският регион и наличието на няколко силови полюса поставя основата за формирането на мултиполярна система за стратегическа сигурност. От друга страна, заради наличието на много играчи и редица конфликтни зони, за държавите от региона е твърде трудно да бъдат постигнати взаимноизгодни решения и да бъдат формирани едни стабилно развиващи се институции, които да станат залог за взаимна зависимост и сигурност на черноморските държави. Това ще бъде основен фактор за бъдещите позиции на българската държава по отношение на политиката за сигурност на Черноморския басейн. От тази гледна точка, българското правителство, независимо дали ще е това или друго, ще изгражда своите позиции в Европейския съюз и в НАТО.