Наскоро се появи ново гражданско движение, което се нарече „Реформи в културата“. Както личи и от името, хората, подписали документа на новото движение, настояват за кардинални промени в областта на културата. Това е прекрасно! Реформи в културата, разбира се, трябва да има. Не толкова прекрасното започва, когато разберем кои са учредителите на движението. Голяма част от подписалите се през последните четири-пет години правят основно това - подписват всевъзможни документи. Става дума за харти и манифести, от които след това се пръкват политически проекти. Разбира се, с дясна насоченост. В България все още се смята, че ако искаш да минеш за умен и красив, задължително трябва да си десен. Въпросните проекти, които с такава радост биват посрещани от обитаващите софийския център десни интелектуалци, бързо прерастват в партии, защото, нали, трябва да се спасява държавата. Редица десни интелектуалци дори се записват в кандидат-депутатските листи, тъй като са убедени, че никой освен тях не знае как се спасява държава. Проблемът им обаче е в това, че нормалните български граждани отдавна са престанали да вярват на десните интелектуалци. И всеки път, когато подкрепяните от тях партии се явят на избори, гласоподавателите с радост ги пращат в парламентарното небитие. Вероятно това е причината, поради която десните интелектуалци са решили да замразят политическата си активност и да се насочат към това, от което, предполага се, би трябвало най-добре да разбират – към културата. Обаче след прочитането на поредния им манифест става ясно, че и от култура тези хора разбират точно толкова, колкото и от политика – тоест никак. Вайкат се, задето държавата не отделяла достатъчно пари за култура. И правилно се вайкат. Само дето именно десните интелектуалци са тези, които през всичките години на прехода ни убеждаваха колко лоша е държавата, как трябва да се скрие в миша дупка и да остави всичко на пазара. Защото пазарът поставял най-точните и безпристрастни оценки. Е, вашите мокри сънища се превърнаха в реалност, мили десни интелектуалци. Държавата не се бърка в културната политика. Както и в икономическата и социалната политики не се бърка. Всичко се решава от пазара. Когато преди време ви се обясняваше, че ако всичко бъде оставено на пазара, в България ще останат само малоумни шоу-програми и дебилни рап и фолк парчета, вие не вярвахте. При пазара ще има всичко за всички, казвахте, защото така пишеше в наръчниците for dummies, които ви пращаха американските ви спонсори. И изобщо не ви идваше на ум, че ако няма целенасочена държавна политика, която да се грижи за високата култура и, най-вече, да я финансира, не след дълго ще има тотално опростачване на нацията. За вас, скъпи десни интелектуалци, всеки, който говори добре за държавата, е комунист и агент на КГБ. Докато разсъждавате по този обидно-елементарен начин, ще продължавате да не забелязвате основните събития и тенденции, които се развиват в обществото ни. Вероятно, заети с композирането на харти и манифести, сте пропуснали едно предстоящо събитие – спирането на вестник „Култура“. Става дума за вестник, който играеше важна роля в българската публичност още преди 10 ноември 1989 г., а и след тази ключова дата. Съвсем откровено признавам, че не споделям редица от идеите, които се представяха на страниците на „Култура“. Но страшно много ценя стремежа на авторите му да ни запознават колкото се може с повече и по-различни гледни точки. Знам също така, че с изчезването на вестник „Култура“ българската публичност силно ще обеднее. Да, разбрах, че на мястото на вестника щяло да се появи друго издание със същото име, само че като знам кои ще са му списвователите, отсега ми е ясно, че въпросното нещо няма да става за нищо. Ще си имаме поредната снобска, псевдоелитарна, фанатизирано дясна и истерично русофобска трибуна. На мястото на плуралистичното издание идва класическо, ампутирано от всякаква широта на мисълта, дадзибао. Ето за подобни аномалии трябва да мислят „реформаторите в културата“. Да, знам, че не им остава много време за мислене. Прекалено са заети с реформите. Дори знам как си представят въпросните реформи. Най-добре за тях би било държавата да финансира разни чужди фондации, „Америка за България“, например, които после да финансират личните културни проекти на реформаторите. Найс, а?