Френският историк Фернан Бродел твърди: „Събитията са прах“. По-ясно казано, те трябва да се разполагат в широк и дълъг исторически контекст. Същината на повечето събития се осъзнава, когато при тяхното анализиране те се ситуират в широка времева и пространствена перспектива. Очевидно е, че посещението на патриарх Кирил в България завърши драматично. И за двете страни. Български и руски медии много обилно коментираха вербалните „разминавания“ между българския президент Румен Радев и Негово Светейшество по случай честването на 140-годишнината от Руско-турската война и Освобождаването на България от османско иго. Всичко се завъртя като куп мръсно бельо в обществена пералня. Всичко се смеси и се получи една „каша“, която е трудно разбираема за една не малка част от българското общество. Патологичните български русофоби предпочетоха да залеят с помия патриарх Кирил. Но това е класика в жанра. Обвиниха го, че държи „недопустим тон“ на българския държавен глава и защитиха Румен Радев. Иначе във всички други ситуации плюят българския президент перманентно в медиите. Естествено, не липсваха както десни, така и леви анализатори, които като 20-годишната французойка Раймонда Диен легнаха на „железопътните релси“ и започнаха патетично да защитават българския президент от „нападките“ на руския патриарх. Който не бил много наясно със своята мисия в България. Че даже импровизирал в своето критично изказване към Румен Радев, окачествено като „кавалерийска атака“ и „удар в гърба“. А руският посланик в София стоял почти смутен и нямал „представа какво се случва“. Трогателна наивност! Съпроводена с „патриотични“ обяснения и липса на ясна представа за създадената ситуацията. В този случай формулата „Царь хороший – бояре плохие“ не върши никаква работа.
Почти никой в нашата страна не постави акцент върху огромното историческо признание, което получи България от патриарх Кирил. И то още в първия момент, когато той стъпи на българска земя. Негово Светейшество призна за определящ фактор ролята на нашата страна като протомодел за политическото, идеологическото и културното развитие на славянската православна цивилизация. Патриарх Кирил каза: „Без българско православие нямаше да има и руско православие“. Това е дълбок „руски поклон“ към Първото българско царство и нашите царе Борис I и Симеон. Към нашата България. Патриах Кирил призна, че ролите на България и на Византия са в известен смисъл равноправни в изграждането на руската цивилизация и култура. Има ли съмнение относно епохалната стойност на това признание? Това трябваше да бъде основният акцент по време на посещението на Патриарх Кирил. Българската страна като цяло не реагира реактивно и адекватно. На официално ниво в София никой не показа, че е разбрал „руския поклон“ пред България. Напротив. Завъртя се една медийна вакханалия, в която се смесиха разнопосочни коментари на български и руски медии. Точно това развитие на медийната врява показа до каква плашеща степен е ерозирал от „евроатлантическите ценности“ цивилизационния код на българския народ. И особено на неговия управленчески псевдоелит.
Ще се опитам да коментирам от българска страна посланията, които ни отправи руската страна. За тази цел е необходимо много ясно да си отговорим на въпросите: Кои руски и български персони влязоха в спор? На какво ниво? Особено на държавно! И кои български и кои руски медии се включиха в медийните „престрелки“?
Участието от двете страни бе абсолютно „несиметрично“ от държавна официална гледна точка. „Симетрични“ бяха само неофициалните гледни точки. В редица български медии патриарх Кирил бе обсипан с неприлични и обидни епитети. Почти непристойни. Покрай него не бяха спестени редовните русофобски излияния за Русия, Путин и „руската агресивност“. Тонът, с който Патриарх Кирил говореше на Румен Радев бе оценен като „неприемлив към държавен глава“. В този пункт имаше пълно съвпадение между русофоби и защитници на българския президент, мотивирани от това, че едните и другите се възприемат преди всичко като истински патриоти. Редица руски медии също не спестиха обиди към българския президент и управляващия елит в София. Някои руски коментатори като Андрей Фефелов и Константин Душенов по обществено-политическия телевизионен канал „День TV“си позволиха да се държат по недопустимо неприличен начин. Румен Радев бе наречен „засранец“ (посерко). А в „День TV“ публицисти са такива известни фигури като Александър Проханов, главен редактор на вестник „Завтра“ (изразител на интересите на руския ВПК), историкът Андрей Фурсов, блестящият анализатор Дмитрий Перетолчин, големият икономист Валентин Катасонов, геополитикът генерал Леонид Ивашов, икономистите Михаил Хазин и Михаил Делягин както и много други известни експерти. За съжаление в своята риторика Константин Душенов бе на нивото на нашия Валери Симеонов. В най-гледаното политическо токшоу в Русия, водено от популярния журналист Владимир Соловьов, политолози и външнополитически експерти като известните Сергей Михеев и Симеон Багдасаров също не бяха ласкави към българите, към управляващите в София и България. Коментирайки посещението на патриарх Кирил в нашата страна, те допуснаха груби политически грешки. Въпреки, че са едни от най-популярните и минават за едни от най-опитните. Нарекоха българите „предатели“. Използваха и други обидни епитети. В същото време към руснаците и Русия по българските телевизии се лееха подобни обидни тиради. В това отношение БНТ релефно се открои. Все пак да не пропусна да отбележа, че агресивна и обидна антируска кампания в България се води в българските медии от доста години. Някак си свикнахме да не й обръщаме особено внимание. И да не очакваме, че един ден руснаците ще вземат да ни отговорят по същия начин. Искам да подчертая, че до тук имаме анализ само на базата на това, което казаха в медийното пространство български и руски журналисти, анализатори, експерти и публични личности. Но никой от тях не може да ангажира със своето изказване, коментар или анализ българската или руската държава. И от двете страни, грубо казано, става въпрос за „самостоятелно веселящи се единици“ в публичното руско и българско медийно пространство. В Русия например след визитата в София срещу руския патриарх се изказаха включително журналисти и анализатори от времето на Борис Елцин или просто такива, които влизат в конгломерата на антипутинската медийна общност. Личности, най-често препитаващи се от чужди грантове като „иностранные агенты“, лица представляващи интересите на своя задграничен доверител. Точно те бяха най-често цитирани в България от българските медии, които са с негативна нагласа към Русия и методично работят за провала на посещението на руския патриарх в България. За насъскване на българи срещу руснаци.
Далеч по-сериозно е да се проследят изказванията, направени от руска и българска страна, които ангажират сътветно двете държави. Поставени на тази плоскост нещата се избистрят, стават далеч по-ясни. Включително и за по-неангажираните с темата хора. От българска страна имаме три официални позиции. Те са изказани от президента Румен Радев, вицепремиера Валери Симеонов и Светия синод на БПЦ. Първите двама мъже са на върха на властовата пирамида на българската държава. Техните позиции станаха широко известни в руските и българските медии. На 12 март БПЦ отново прояви мъдрост и вярност към българската държава и народ като заяви: „Президентът Румен Радев с такт и достойнство е уверил патриарха на Руската православна църква, че българският народ никога не е преставал да отдава почит и заслужена благодарност на руския народ, на руската църква и на воините от армията-освободителка на император Александър II“. Само това изречение концентрира в себе си изключителната грамотност, патриотизъм и дипломатичност на Негово Светейшество Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски както и на българския върховен клир.
На 6 март предаването „Вечер с Владимиром Соловьовым“ по телевизия „Россия-1“ излезе със заглавие „Защо България забрави руската кръв?“. В това предаване българските политици бяха наречени „предатели и негодници“, а президентът Румен Радев беше определен като „човек продал своята вяра и своя народ“. В предаването имаше и призиви „да се помогне на българите да сменят ръководството на страната“. Последва запитване към българското външно министерство от българската медия Mediapool по повод предаването на Владимир Соловьов. Тук е справедливо да се цитира професионалния отговор на нашето външнополитическо ведомство: „Ние бихме искали да обърнем вашето внимание на това, че Министерството на външните работи не коментира мнения на граждани, изказани в телевизионни предавания. Доколкото стана ясно, участниците в предаването са изразявали свое лично мнение, а не официалната позиция на руското ръководство“. Много точно и ясно казано. Така се прави. Българските управляващи не отговарят за това, което говори Александър Йорданов и неговите себеподобни.
От руска страна близо една седмица разполагахме само с официалното изказване на патриарх Кирил в България. РПЦ се счита от редица руски експерти за второто външно министерство на Русия. Необходимо е да се има предвид, че патриарх Кирил пристигна като личен пратеник на руския президент Владимир Путин за тържествата по случай 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Ако някой счита, че това не е така, просто не е в час. Самият факт, че патриарх Кирил се срещна за няма и два дни с българските президент, премиер и председател на парламента е доста показателен и красноречив факт. И ако това не е президентско ниво... здраве му кажи!
На 12 март 2018 г. се появи първият официален коментар от руска страна. Макар и на доста ниско държавно ниво. Но държавно! В „Парламентская газета“, която е издание на Федералното събрание на Руската федерация, излезе статия „Българската реч на патриарха“. Да! Онова същото Федерално събрание, пред което на 1 март руският президент Владимир Путин направи своето ежегодно обръщение. Статията е подписана от Александр Щипков, съветник на председателя на Държавната Дума и член на Обществената палата на Руската федерация. Фразата на Румен Радев, която се прие болезнено от официалната руска страна е: „На бойното поле на Руско-турската освободителна война са загинали воини, представители на много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци. За всички тях България стана последен дом, и ние ги почитаме като свои герои“.
Да напомним критичните слова на патриарх Кирил: „Русия не погледна на Европа. Движена от своята любов, отслабена и нямаща никаква политическа подкрепа в света, започна борба. Това е велик пример как духовната, културната солидарност превъзмогват политическия прагматизъм. Радвам се, че мога да ви кажа това. Не Полша, не Литва, а Русия! На мен ми бе трудно да слушам всички тези позовавания за участие на други страни в освобождаването. Нито полския, нито литовския сейм са взели участие в решението за начало на войната с Османската империя. Надявам се, че медиите ни чуват и ще предадат моето разочарование от неправилната интерпретация“. Александр Щипков съжалява, че все още българското ръководство е в плен на остаряла антируска парадигма. Той оприличава доктрината за победата на „съдружество на нации“ над Османската империя на съпътстващия мит за победата на „обединена Европа“ над Хитлер. Авторът признава, че въпросната доктрина не е измислена от българските управляващи. Те само я повтарят. Александр Щипков подчертава, че „тя (доктрината) е съставна част от атлантическата концепция за сдържане на Русия“. Концепция, която по същество е дискриминационна. Александр Щипков оценява обективния смисъл на казаното от българските официални лица като „псевдоисторическа софистика“. Според него тази софистика звучи подобно като тази на украинската активистка Лиза Богуцка, в която победата над Третия райх е постигната от украинците. Все пак по тази логика излиза, че има Първи украински фронт, Втори украински фронт, Трети украински фронт... а няма руски фронтове. Териториалният принцип на наименованието се бърка с националния състав на воюващите военни части. Според Александр Щипков при българския президент Румен Радев „нещата изглеждат по подобен начин“. От 1874 г. в Руската империя са служили само руснаци, украинци и белоруси. Другите народи, които са населявали империята, са били освободени от военна повинност. От Петър Първи, пехотните и кавалерийски полкове са носили названията на местата, където са формирани, а не националния произход. 3-ти Финландски батальон е бил разположен на финландска територия, но е бил окомплектован предимно от руснаци. Финландците са били освободени от военна служба. Никой не се съмнява в личната храброст на отделни финландци, литовци и поляци, които са се сражавали в батальоните на руската армия. Осъзнаването на братския дълг пред православните българи и политическия избор да се влезе във война с Османската империя е крачка на руската държава и руския народ. И на Александър II. „Антиосманската коалиция“ се състои от: Руската империя, Обединеното княжество Влашко и Молдова, българско опълчение, Княжество Сърбия, Княжество Черна гора, въстаници от Босна и Херцеговина.
Александр Щипков обръща внимание, че в поредицата от опити да се защити позицията на българския президент се казва, че „неговите думи са погрешно интерпретирани“. Според него това са „дежурни оправдания и увъртания“, и „всяко едно политическо заявление има своя политически контекст“. За да защити своята теза Александр Щипков се позовава на предишни изказвания на Румен Радев, направени при други обстоятелства. Например: „Аз ще защитавам нашето евроатлантическо членство... Аз съм завършил две академии на Запад. Аз съм планирал и провел десетки учения на НАТО и нашите партньори в България. Аз съм генерал от НАТО“. Съветникът на председателят на руската Дума счита, че тези слова на сегашния български президент „правят българския народ заложник на отживялата своя век антиисторическа логика“. Според него въпросът е философски. И именно обикновенните българи рискуват „да закъснеят за историческия влак, а не тяхната управляваща класа“. Александр Щипков заявява, че концепцията подкрепяна от Румен Радев се опитва да разчлени руската субектност на съставни части. Това е начин да се лиши Русия от правото на собствена голяма история. И естествено, впоследствие да се лиши от правото да води своя собствена голяма политика. Това е формулата на политизираната евроатлантическа историография, която налага мисълта, че Русия не е участвала във всички своите големи исторически победи, а това са били отделни народи, влизащи в нейния състав. Първата крачка в тази посока отдавна е направена в самите западни общества. Втората е да се дресират руснаци и източноевропейци да имат същия подход към своята национална история. Александр Щипков формулира по следния начин своята критика към Румен Радев: „Президентът на България в своята реч се опита за пореден път да закрепи мисълта за маргиналното място на Русия в световната история и се опита да използва присъствието на патриарх Кирил, за да легитимира тази идея. Патриархът не му позволи да направи това“. По този начин изглеждат разминаванията между Румен Радев и Патриарх Кирил в тълкуването на ролята на Русия през 1877-1878 г. в Руско-турската война. По този начин ги виждат в официална Москва. В края на анализа звучат „дружелюбни нотки“, касаещи бъдещето на българо-руските отношения. Експертът от Думата в Москва счита, че „днес много привични понятия се преосмислят“. Това касае и понятия като „интеграция“. Според него „векторът на интеграцията се е променил“. Пространството за сглобка на кой да е интеграционен проект се превръща в исторически свят на нациите, народа или близки един на друг народи. А не изкуствените политически конструкции, които удовлетворяват интересите на транснационалните корпорации. И не са адекватни на културно-историческите реалии. В края на своята статия Александр Щипков пише: „На фона на тези процеси на българите и руснаците ще им се наложи неизбежно да актуализират своите дълбочинни връзки, отново да преосмислят тези периоди от историята, в чиито рамки се пресичат техните национални съдби. Ние се осъзнаваме като равноправни субекти на източно-християнския исторически свят. Нашите народи чувстват тази тенденция. Именно за това говори Светейшия Патриарх Кирил, като се обърна към българския народ“. Статията на Александр Щипков бе препечатана още същия ден в редица руски сайтове, които отразяват предимно официални позиции на управляващите в Москва. Включително и в известния сайт pravoslavie.ru.
Необходимо е да се обърне внимание на два особенно важни детайла. На 9 март заместник председателят на синодалния отдел по взаимоотношенията на църквата с обществото и медиите в Московската патриаршия, Вахтанг Кипшидзе, заяви пред мрежовото издание „Говорит Москва“, че изявлението на патриарха по повод ролята на Русия в освобождаването на България е било обосновано и необходимо. Неговите думи бяха: „Светейшият патриарх, който се изказа относно ролята на Руската империя за освобождаването на България, изрази тази гледна точка, която поддържат повечето наши съотечественици, както и много жители на България. Затова е учудващо, че тази гледна точка предизвика тази реакция в българските медии и че сега става забележима. За Руската империя освобождаването на България не е било само акт на външна политика, но още и действие, което нашите прадеди са предприели, ръководени от своята християнска съвест, тъй като са видели в българите свои събратя по вяра. Именно затова изявлението на патриарха е обосновано и необходимо“.
Патриарх Кирил напусна България на 4 март. Два дни по-късно на заседание на Свещения синод на Руската православна църква Архимандрит Филип, представител на Московския и на цяла Русия Патриарх към Българска Патриаршия, настоятел на Руското Подворие в София, бе отправен да служи в Бейрут. Неговото място в София ще заеме Архимандрит Васиан Змеев, който служи в момента като представител на Московския и на цяла Русия Патриарх в Белоруската екзархия. Тази кадрова промяна може да се тълкува и като косвен признак и предвестник на предстоящите кадрови промени не само в българо-руските църковни отношения.
Накрая, няколко дни след обсъждане на резултатите от визитата на Патриарх Кирил в България официална Москва застана зад позицията изказана от главата на РПЦ. С това версиите на редица наши емоционални анализатори и анализаторки увиснаха във времето и пространството. Едва ли някой мислещ човек може да оцени думите на Вахтанг Кипшидзе нееднозначно. Ама, знае ли човек?
Официално от руска страна не бе обърнато никакво внимание на изключително невъзпитаните думи на вицепремиера Валери Симеонов по отношение на патриарх Кирил. Пълно мълчание. Скандалните му реплики бяха отминати с пренебрежение. В руското мрежово издание „Военное обозрение“, което подкрепя политиката на руското Министерство на отбраната, на 12 март излезе статия от Роман Скоморохов със заглавие: „Скандал в България: това е наш патриарх и това си е наша работа!“. Стилът на материала е военен, по армейски директен. В статията оценките на Валери Симеонов за патриарх Кирил са коментирани кратко и на български: „Не е работа на магарето!“ По отношение на Румен Радев оценките на „Военное обозрение“ са доста по-меки и по военному иносказателни. Роман Скоромохов сравнява изказването на българския президент със сентенцията: „Благодаря на украинците за освобождението на Аушвиц“ и пита: „Дали Първи украински фронт се е състоял само от украинци?“ Речта на Румен Радев е оценена по следния начин: „Говорейки на официалната церемония на 3 март, президентът на България Румен Радев не съвсем правилно каза за ролята на руското правителство и народ при оказването на братска помощ на българския народ“. Направена е забележка, че „видимо на господин Румен Радев никой не му е съобщил за полския легион, воювал на страната на Османската империя“. Статията във „Военное обозрение“ завършва по следния начин: „Няма претенции към президента на България. Почти. Ясно, че не е успял да прочете каквото са му написали там и ето стана пълна простотия (употребена е жаргонната дума „фигня“, която има много широк спектър от значения на български, бел. авт.). С тези неща все пак човек трябва да е по-внимателен. Това не са МиГ-ове, които да се дават на ремонт в Украйна, нали?“