Демоните на Саудитска Арабия: Ще рухне ли тази държава?

Саудитското кралство се слави като изключително богата страна, която се управлява от многочисленото семейство Сауд и суровите закони и мироглед на уахабитите. На пръв поглед страна, която може да си позволи едновременно операции в Йемен и прокси война в Сирия, със сигурност не е просто обект, а субект на геополитиката. С номинален брутен продукт от 648 милиарда долара, 20 000 долара на глава от населението, 2,149 милиона квадратни километра територия, огромни залежи на нефт, 300-хилядна модерна армия и лоялната поддръжка на САЩ, Саудитска Арабия едва ли е за подценяване. Но ако погледнем зад кулисите ще видим, че земята под краката на Рияд е хлъзгава.

Първият и най-очевиден проблем е свързан с управляващата династия. Наистина, произходът на династията Сауд е скромен. За разлика от повечето мюсюлмански монархии през вековете, които твърде често извеждали родословието си от халифи, султани и дори от Мохамед или обкръжението му, семейство Сауд произхожда от вожд на малък клан, който се е заселил в Рабия през XV век. През ХІХ век домът на Сауд налага контрол над част от пустинята Недж. Звездата на този незначителен клан изгрява около Първата световна война и след това, когато вождът на саудите Абдулазис ибн Сауд консолидира около своята власт териториите на днешна Саудитска Арабия с активната подкрепа на Британската империя. Щастието се усмихва на страната и на династията, когато през 1938 г. американски геолози от нюйоркската „Стандарт ойл Къмпани“ намират големи нефтени залежи. Оттогава до наши дни, династията е акумулирала огромни богатства и е свързала съдбата си с Вашингтон. Днес саудитската династия наброява над 10 хиляди души, които почти изцяло заемат висшите държавни и административни постове. Ако изключим факта, че липсата на меритокрация се отразява зле на всяка държава, трябва да отбележим, че многобройната династия е обвинявана в колосална корупция. Освен това всичко, което обикновените хора по света биха нарекли семеен проблем, се отразява и на саудитската династия, а в резултат на това и на държавата. Така например през 1995 г., когато кралят получава инсулт изглежда сякаш и самото кралство е парализирано. Коронованият принц Абдула, който е и командир на националната гвардия поема регентството, но неговите братя Султан (военен министър), Найеф (вътрешен министър) и губернаторът на Рияд Салман, започват да оспорват властта му. Нещо повече, братята целенасочено компрометират регента в институциите, които представляват и насърчават администрацията да не му се подчинява. Говори се дори за преврат, но това все пак не се случва. Друго нещо, което тежи на съвестта на династията, поне според духовниците и бедните, е богатството. Множество журналистически разследвания показват, че някои от саудитите имат незаконно придобито богатство в рамките на стотици милиони и дори милиарди долари, което пръскат по европейските курорти. В дълбоко религиозната страна на това не се гледа с добро око от духовните лидери, които обвиняват династията в „съюз с неверниците“ и „потъпкване на ислямските ценности“. Все по-непопулярна става династията и сред младите хора в кралството, които са недоволни от рестрикциите, културната назадничавост и различните икономически проблеми. Според социологическо проучване от 2006 г. 38% от хората на възраст между 18 и 29 години смятат, че страната им се нуждае от коренна промяна, а цели 42% смятат, че кралското семейство е „дълбоко корумпирано и покварено“. Все пак по-опасно за династията, е мнението на ислямските духовници, които легитимират не само династичната власт, но и самото съществуване на тази държава, която иначе е създадена от британците след Първата световна война. Всеки опит за модернизация среща невиждан отпор, а всеки случай на член на династията, който се оказва замесен в корупционни скандали или фриволен живот в Европа, бива порицаван. Досега духовенството е правило опити да спре разпространението на мобилни телефони, телевизията и естествено да лиши жените от образование. Пред улемите (познавачите на историко-религиозната традиция на исляма) духовниците изобличават именно управляващата династия като виновна за антиислямските нововъведения като образованието на жените.

В опит да яхне вълната на ислямизма, през 1980 г. правителството на Саудитска Арабия започва да използва по-радикална ислямска реторика и дори ограничава наплива на чужденци в страната, който до неотдавна е приветствало. Показателно за по-консервативния и дори ислямистки курс на династията е, че след 1986 г. обръщението към краля не е „Негово Величество“, а „Пазител на двете светини“. Според мнозина една от грешките на кралското семейство е създаването на множество ислямски училища и университети, с цел да се задоволи консервативното духовенство. Това от своя страна е грешен ход, защото впоследствие повечето врагове на династията ще произлязат именно от тези училища и университети. През 1990 г. Рияд иска гаранции за сигурността си от Вашингтон. Нещо повече, с правителствено съгласие, САЩ разполагат военни контингенти в Саудитска Арабия. Въпреки, че кралят е получил фeтва (фетва означава становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право) за това, повечето представители на дребния и средния ешелон на религиозните власти осъждат тези действия и призовават народа към неподчинение. Правителството отговаря с репресивни мерки и скоро затворите са пълни с радикални младежи. Първите сериозни проблеми идват през 1995-1996 г., когато тълпите в различни градове започват да се бунтуват. Според шиитския интелектуалец Мохамед Махфуд правителството е трябвало „да започне национален диалог именно по това време, но са се усетили едва след десет години, когато вече беше късно“. След атентатите от 11 септември, в Саудитска Арабия започва серия от провокации и атентати срещу американски военнослужещи. Тези действия на радикалните ислямисти не са насочени само срещу САЩ, но най-вече срещу управляващата династия, която според тях е единствената пречка за превръщането на страната в теократичен халифат (въпреки че от гледна точка на европейците Саудитска Арабия е твърде близо до теократична власт). Според вътрешни източници от кралството, след 2001 г. духовенството е било поставено едва ли не пред избора: лоялност към държавата или подкрепа за ислямистите и Ал Кайда. Една малка част от него избира второто. След тях тръгват много млади хора, представители на аристокрацията, но в по-голямата си част те са бедните прослойки. Днес мнозина от тези мъже се сражават в редиците на „Ислямска държава“. Според сравнително либералния шейх Абдел Азиз ал-Хаким „най-важното нещо е религиозните въпроси да станат отворени за обществени дебати. Държавата винаги се е опитвала да контролира религиозните институции, но след смъртта на шейховете Абдул-Азиз ибн Баз и Бен Утаймин има незапълнена празнина по отношение на двамата най-големи улеми. Сега за правителството е още по-трудно да използва религиозните институции, защото те са загубили авторитета си пред по-консервативните кръгове“.

Освен корупцията на династията и проблемите с по-консервативните кръгове, както и с по-либералните, Саудитска Арабия има проблем и с шиитите. Между 15% и 23% от населението са шиити, които живеят най-вече в източните и югоизточните райони на страната. Според различни организации за защита на шиитските права, шиитите са системно дискриминирани, освен това в тези райони безработицата е по-голяма, защото доминиращите страната уахабити предпочитат да наемат на работа сунити, вместо шиити. През 1997 г. министерството на ислямските дела отвори офис в Наджран за пропагандиране на уахабизма сред исмаилитите (шиитска група). Според шейх Али Курсан, исмаилитите са „неверници, защото не следват Сунната, не вярват, че Коранът е завършен“. През същата година губернаторът на провинцията, принц Миш’ал нареди на полицията да осуети всеки опит на шиитите да се молят и да изпълняват своите церемонии. Според „Амнести Интернешънъл“, „през 2000 г. за пръв път от много години исмаилитите честваха деня на Ашура“. Малко след това честване саудитската полиция нахлу в исмаилитските джамии, арестува мнозина свещеници и конфискува религиозната им литература. В отговор на това въоръжена група от исмаилити откри огън по полицията и в престрелката загинаха 40 души. Този случай е един от многото, които ежегодно са факт в страната. Естествено от недоволството на саудитските шиити се възползва Иран, който освен, че е най-голямата шиитска страна, е и основен съперник на Рияд в Близкия Изток. Според саудитското разузнаване агресивни исмаилитски групи получават добро оръжие и пари от Иран. Тъй като Саудитска Арабия е в прокси война с иранците в Сирия и Ирак (спонсорирайки ан-Нусра, „Ислямска държава“ и Сирийската свободна армия), Техеран отдавна е преценил, че е удачно да удари врага в сърцето, а именно самата Саудитска Арабия. Тази непряка война между Техеран и Рияд се пренесе и в Йемен. Там шиитската група хути и военни части лоялни на бившия президент се сражават срещу силите на президента Абд-Раббу Мансур Хади. Хутите са подкрепяни активно от Иран и задочно от Русия, Башар Асад и Китай, а на страната на настоящия президент са се позиционирали Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт, Йордания, Египет, Мароко, Сенегал, Судан, САЩ, Бахрейн и неофициално „Ислямска държава“. За да спасят про-саудитския президент от разгром, от страна на Рияд са се включили с близо 150 000 войници и 150 самолета. Опасенията на Рияд са, че ако про-иранските сили вземат властта в Йемен, в източните и югоизточните части на Саудитска Арабия шиитите ще се вдигнат на въстание.

Не на последно място, Саудитска Арабия има и сериозни икономически трудности. Разбира се тя е богата страна с огромни валутни и нефтени резерви, но икономическите прогнози и перспективи не са толкова добри. Според представителка на Кралската канадска банка през 2016 г. „Саудитското кралство ще има изключително сериозни проблеми в областта на икономиката и сигурността“.

Според министерството на финансите, в бюджета за 2016 г. са заложени пари за реформи, които трябва да помогнат за справянето с всички фискални проблеми. Големи затруднения създават и ниските цени на петрола, които бяха предизвикани най-вече, за да ударят руската икономика, но въпреки това нанасят щети и на самите саудити. За пореден път управляващите в Рияд създадоха проблем, който се обърна срещу тях. Намесата на кралството в различни регионални войни и воденето на прокси конфликти с Иран и Русия допълват трагичната картина на саудитските финанси след резкия спад на цените на петрола. В Рияд смятат да направят това, което Европа вече преживя – да се обърнат към остеритета. Това може и да стабилизира финансите, но със сигурност ще създаде и социални проблеми, които в този момент са особено опасни за Саудитска Арабия. Към момента Иран се възползва изключително успешно от действията на Саудитска Арабия в Йемен и срещу саудитските шиити. Политиката на остеритет и орязване на различните социални придобивки ще провокира допълнително напрежение. Впрочем в богатите на петрол шиитски източни региони вече от доста месеци има протести и напрежението расте. Според експерти в момента реалната управляваща сила е синът на краля, Мохамед бин Салман ал-Сауд. Принцът има стратегия за справяне с проблемите на кралството, но дали вече не е късно и напрежението прекалено голямо? Някои казват, че всички реформи, които Мохамед бин Салман ал-Сауд иска да предприеме са закъснели с повече от едно десетилетие. Междувременно Саудитска Арабия става все по-замесена в цялостната геополитическа картина в Близкия Изток като ситуацията не се развива оптимистично за съюзниците й, както и за контролираните от нея сили.