Изборите са хаос, но пък „управлението е стабилно“

От ЦИК съобщиха, че официалните резултати от кметските избори вече са ясни. По обобщени данни от 265 общини на първия тур убедително води Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Така, уж на шега, изглеждаше България на третия ден от местния вот, когато Общинската избирателна комисия в София отдавна беше нарушила законовото изискване за обявяване на резултатите в 48-часов срок. Вместо с триумфа на организационния гений на ГЕРБ, Местни избори 2015 ще бъдат запомнени с организационен колапс и с невъзможността на държавата да проведе нормални избори. След тях повечето хора едва ли вече са убедени, че България се развива възходящо и че демокрацията у нас укрепва.

Двайсет и вторите поред демократични избори в новата ни история намериха своя символ в спонтанния аборт на млада жена – членка на секционна избирателна комисия, както и в превърнатата в душегубка зала на Общинската избирателна комисия, където се стигна и до схватки между преуморени и изнервени длъжностни лица. Ако кадрите от спортната арена, където се извършваше преброяването, са били излъчвани без коментар някъде в чужбина, то вероятно са предизвикали повече аналогии със заложническа криза или латиноамерикански преврат, отколкото с избори в държава – членка на Европейския съюз. Самата „Арена Армеец“ е символично място за управлението на Гражданите за европейско развитие на България, което неведнъж доказа, че знае как да строи лъскави многомилионни обекти, но все не успява да осигури на хората нормален начин на живот и условия за работа. Виковете „Убийци“ и „Оставка“ по адрес на администрацията пък придадоха трагикомичен привкус на случващото се. Та нали партията на администрацията – ГЕРБ, току-що беше получила мощна подкрепа от избирателите? А поне половината от „заложниците“ в преброителния център бяха нейни представители…

За първи път, откакто се провеждат демократични избори, пропадна и паралелното преброяване на опозицията. Всяко второ копие от софийски протокол, носен от застъпниците на БСП, било сбъркано и системата автоматично изхвърляла данните. Масово не били отчетени и преференциите за общински съветници. Картината се повтори и в официалния преброителен център, където изборни книжа поголовно бяха преправяни на коляно, за да паснат числата в тях. Така се стигна до ново масово нарушаване на закона, който позволява корекции в протоколите да се извършват само в присъствието на всички членове на секционните комисии и да се официализират с техните подписи. В залата обаче имаше най-много по трима от 7-членните комисии. В масовите безредици, в каквито се превърнаха изборите в България, отдавна никой не следи за спазването на едно друго изискване – всяка избирателна комисия да обяви резултатите на видно място пред секцията след приключване на преброяването. Най-голямата отговорност за всичко това отново би трябвало да падне върху управляващата партия и защото законът й е дал правото да осигури най-много „изборджии“ – по трима в комисия, един или двама от които – на ръководен пост.

Качеството на преброяването повдигна и ред други въпроси: например какви са резултатите от образователните реформи, а също и какви са кадрите, които днешната българската политика може да привлече. За оправдание на изборните комисии ще кажем, че освен със сложния местен вот (в някои селища се правеха едновременно четири избора с отделни бюлетини) те бяха натоварени с обслужването и на самоцелен референдум, иницииран от президента на републиката.

Последвалият хаос при обработката на резултатите тъкмо щеше да даде силен коз на защитниците за електронно гласуване, ако в изборния ден сайтът на ЦИК не бе блокиран. С различен успех и интензивност хакерските атаки продължиха цяла седмица.

Парадоксално е, че колкото повече се отдалечаваме от първите години на демокрацията, толкова по-порочен става самият изборен процес. Непрекъснатото му „усъвършенстване“ с цел да се намалят възможностите за злоупотреби, засега дава предимно обратен резултат. Или прави системата става още по-сложна за администриране. Това ражда нови и нови „решения“, свързани с „модернизацията“ на изборната технология. Поредната панацея е електронното гласуване. Преди беше преференциалният вот, още по-преди – интегралната бюлетина… Все едно да ви предложат дом, в който каналът е запушен, а тръбите са спукани, но пък върху тях е монтирана ултрамодерна тоалетна чиния, която може да се управлява с електронен панел.

Единствената задача на подобни „дебати“ е да отклонява вниманието от очевидното: добри демокрации има там, където държавите са сравнително богати, а обществата – относително хомогенни. Проблемът на българската демокрация не е в изборната технология, а в социалната структура на обществото ни с ширеща се бедност и огромни неравенства, а оттам и увеличаваща се неграмотност и все по-ниска култура.

Показа го и изборът, който направи България на 25 октомври и 1 ноември. В залисията може и да не сте забелязали, че с внушителни резултати и напълно демократично бяха избрани на кметските постове почти всички „герои“ от телевизионни репортажи, които разгневиха или развеселиха страната в месеците преди вота. Предприемачът, който се наел уж да почиства коритото на река Чая, за да го превърне в незаконна кариера и марсиански пейзаж, стана кмет на Септември от ГЕРБ. Кметът на Балчик (независим, с подкрепата на БСП) ще продължи да се вози в общинска лимузина за 150 хиляди лева. А може да си купи и космическа совалка, ако пуснат от евтините, както се беше зарекъл. Законите на силата отново ще властват в Галиче, където емблематичният Ценко Чоков печели пореден мандат като кандидат на партия, афишираща за свои цели „правата и свободите“ на гражданите. Телевизионният дрон премина над имението на кмета Тодор Попов, но това не донесе вятъра на промяната над община Пазарджик. Преизбран беше и новозагорският градоначалник, който след поредица катастрофи ръсеше улиците със захар против уроки.

Изборите извадиха наяве още един парадокс: българите може и да нямат кой знае какво доверие на институциите си, но пък общините се оказват някакъв оазис на благоденствието и просперитета. От общо 265 общини в 167 бяха преизбрани досегашните управници, 98 са новите. Само 58 са действащите кметове, които загубиха вота. Градоначалник в днешна България е много трудно да бъде сменен, освен ако не се оттегли по собствено желание. Малко по-лесно падат представители на опозицията, а свалянето на кмет от ГЕРБ граничи с невъзможното. На тези избори само шестима действащи кметове, издигнати от ГЕРБ, не успяха да грабнат нов мандат – в Плевен, Добрич, Стражица, Ракитово, Симеоновград и Своге. Същевременно седмина техни колеги, които досега управляваха като независими или издигнати от други партии, бяха преизбрани, но вече като кандидати на ГЕРБ. Емблематичен е случаят в Лом, където Пенка Пенкова е избирана от името на НДСВ, а после е губила изборите като кандидат на БСП срещу ГЕРБ. Този път обаче тя си върна кметското място като пристана в правилния лагер – при „гражданите за европейско развитие“. Кметовете на Малко Търново и на Мъглиж също спечелиха нов мандат с бюлетината на ГЕРБ. Досега първият беше избиран като ляв земеделец, вторият – като социалдемократ, но вече явно са християндемократи. Едно от обясненията може да бъде, че изборите съвпаднаха с Хелоуин.

Така с помощта на различни подходи Цветанов успя да увеличи значително кметовете от ГЕРБ, които и преди бяха първа сила в местната власт. Партията излъчи 124 кметове при досегашни 87 (в щаба й отчитат дори числото 129, като явно броят и някои независими и коалиционни градоначалници). От 27 областни центъра, ГЕРБ са спечелили в 22, а в първата шестица на най-големите градове успеваемостта им е 100%. При общинските съветници доминацията също е внушителна – 1727, т.е. всеки трети от избраните. Резултатът е впечатляващ и не може да се подценява. На много места кметовете от ГЕРБ имат реални постижения, срещу тях липсваше и убедителна алтернатива. За още по-голямо улеснение на управляващите вотът съвпадна и с края на програмен период за усвояване на европейските фондове, в който масово се режеха ленти под лозунга „Видими резултати“. Но изборите се проведоха и в обстановка на тотален медиен комфорт за управляващите. Критичната медийна среда отдавна отсъства в цели региони, а икономическата стагнация води до концентрация, зависимости и съобразяване с властите, които все по-ясно личат и на национално ниво. На този фон в централни медии се появиха реклами на държавни и общински компании като АЕЦ-Козлодуй, „Български пощи“, Агенция по горите, софийската „Топлофикация“… Едва ли е случайно, че по време на кампанията по-одумвани в медиите бяха външният вид и прическите на някои от кандидатите, отколкото мистерии като тази в Девин, където двама кандидати (единият от които – досегашен кмет) един след друг се отказаха от участие в балотажа, осигурявайки служебна победа на ГЕРБ. „Липсата на демократична предизборна кампания, огромният натиск, невижданата акция за купуване на гласове, психическият и административният натиск, заплахите за уволнения, внушенията и изливането на огромен поток от клевети, лъжи и манипулации властваха във всеки дом, на улицата, на работното място“, се казваше в позиция на местната лява коалиция „Обединени за общината“, но случаят беше отразен само като „куриоз“.

Ред подобни куриози вече водят до закономерност: На 25-тата година от демократичните промени имаме първата община с един-единствен кандидат за кмет и с общински съвет, в който влизат представители само на една партия. Друг на мястото на Цветан Цветанов вероятно щеше да се замисли дали да се похвали с резултатите в Долна Баня.

Изборната преса на управляващите не може да бъде единствено обяснение, камо ли оправдание, за историческия разгром, който претърпя БСП (а и лявото), в местната власт. Още повече, че става въпрос за партия, която и друг път е оцелявала в подобни условия, но въпреки това е била способна да поднася и изненади. Днес единствената изненада (ако има въобще има учудени) е, че на 2 ноември БСП нямат кмет в нито един областен център. По-малко известен факт е, че в 35 общини партията няма избран общински съветник. Най-големият град, който ще бъде управляван от социалист, е 50-хилядният Асеновград. Следват Свищов, Троян, Гоце Делчев, Самоков, Чирпан. Само в една община червен кандидат успя да отстрани действащ кмет от ГЕРБ и това е периферната Стражица. Кандидати на БСП  – в това число и няколко независими, подкрепени от партията, спечелиха едва в 43 общини на фона на 72 от предишните избори. Спадът при общинските съветници е с около 300 от досегашните 1160. Само девет от червените кметове са нови лица, а едва пет са пробивите в общини, които не бяха управлявани от БСП.  Декларираният от „Позитано“ ляв завой по места намери своите пълни противоположности в лицето на издигнатите кандидати.

Длъжността „опозиция“ формално се заема от още една партия.

В тази кампания обаче ДПС се държеше много повече като формация, която се бори да елиминира един от коалиционните партньори в правителството – Реформаторския блок, за да заеме неговото място, отколкото като коректив на властта. В редица ключови общини на балотажите ДПС е с решаващ принос за разширяване на влиянието на ГЕРБ. Всичко останало има значение главно за статистиката: Реформаторският блок хвърли огромни усилия да надскочи ръста си, но реално взе кметските места в 15 общини. Вярно е, че няколко от тях са сравнително големи – Монтана, Плевен, Добрич и Карлово, но резултатът е съпоставим с постигнатото от партиите в блока на предишните избори поотделно или в рамките на формата „Синя коалиция“. Спечелените кметски места дори са с няколко по-малко, а съветническите – с двайсетина повече, най-вече благодарение на това, че в десетки общини РБ се скри зад причудливи местни регистрации като „Радетели за Драгоман“ , „Бъдеще за Грамада“ или „Всички за долината“ в Дългопол.

АБВ излъчи няколко кмета в коалиция с БСП и само двама самостоятелно. Толкова има и ВМРО или партията „Нова алтернатива“ на извънпарламентарния политик Николай Цонев. По избрани общински съветници – около 120, АБВ може да се съизмерва с партията Български демократичен център (бившата ЛИДЕР), формирана около бизнесмена Христо Ковачки. Постигнатите от БДЦ към стотина места пък могат да  се съотнесат към 119-те, получени на предишните избори от партията РЗС, която днес остава фактор само в родния град на лидера си Яне Янев Сандански. Политически проекти идват и си отиват, за да дойдат нови. Ако такава ротация сме искали като резултат – значи демокрацията ни работи. Разбира се, от АБВ сигурно ще възразят, че подобни сравнения са спекулативни. Да, спекулативни са точно толкова, колкото и хвалбите, които се чуха от партията, че 45 кметове са избрани с решаващата й подкрепа.

Още в нощта след първи изборен тур от телевизионните студия почти единодушно се наложи изводът за изборния вот като печат за стабилността на управлението. Ако се разглежда само разпределението на кметовете и общинските съветници, нещата изглеждат така.

Но вотът има и други резултати:

Избирателната активност от 53% (макар че и това число се оспорва) отново подсказва символично, че в най-добрия случай имаме половин демокрация. В столицата активността е 35%, в Пловдив и Варна по 45%. Дори безапелационно спечелилата кметица на София Йорданка Фандъкова (60 % на първи тур) е избрана с гласовете на около една четвърт от регистрираните избиратели. Вотът за общински съветници в цялата страна постави европейски антирекорд с 14% недействителни бюлетини. Причините се търсят главно в сложната изборна процедура, в допуснати грешки и възможни манипулации. Но в общия кюп е и гласът на онези, които за пореден път са се опитали да кажат: искаме да избираме, но нямаме избор. Числото, което няма да научим: Колко процента продължават да вярват, че българската демокрация работи? Погледнат от такъв ъгъл, парафът за стабилността на управлението изглежда като масовия секционен протокол от избори 2015. Дописван, задраскван, поправян, преправян, но в крайна сметка приет за валиден поради липса на друг вариант.