Българският парламент неотдавна натовари служебното правителство да задвижи процедура за предоговаряне на поетите ангажименти по Плана за възстановяване и развитие, които представляват на практика ликвидиране на въглищната ни енергетика. Министър Пеканов и министър Христов увериха вчера Народното събрание, че искането да се „запази дейността на тецовете поне до 2038 г.“ е поставено и отговорът на ЕК е, че целта е устойчива декарбонизация. Тоест ако от нещо се отказваме, ще трябва да направим друго. За мен остава загадка как като не затвориш тецовете, а просто построиш ВЕИ се изпълняват целите по декарбонизация. Явно че става дума за баламосване на аудиторията. Енергийният министър подчерта, че ако се откажем да правим каквото и да е, ще загубим европейски пари. И за да е по-стряскащо заговори за 17-18 млрд. лева, включвайки и други инструменти по програми за зелена енергия.

Отговорите на министрите Пеканов и Христов са неясни и не оповестяват директно истината. Те представят изграждането на нов фотоволтаичен парк на терена на мини „Марица-Изток“ като принудителен изход от създалата се ситуация. И прикриват със словесно натруфено заобикаляне факта, че не е постигнат успех с ЕК. Затова депутатите и обществеността основателно се питат, беше ли защитен националният интерес, свързан със запазването на базови енергийни мощности, работещи с наши суровини, или се защитават интересите на частните инвеститори във ВЕИ?! ЕК ли ни отказа или ние не си поискахме достатъчно убедително?!

Цялото находище на Маришкия басейн е близо 210 хиляди декара. Министър Христов вече работи върху проект за изграждане на 4 гигавата фотоволтаичен парк, за който се предвиждат около 90 хиляди декара земя, която ще се раздава на инвеститори. Това е мощност колкото четири атомни блока на АЕЦ „Козлодуй“. Но произведената електроенергия ще бъде в най-добрия случай малко по-малко от един блок. Защото ефикасността на фотоволтаичните системи е средно около 20% (между 18 и 23%) от инсталираната мощност. Работа ли е на едно служебно правителство да раздава на инвеститори, подбирани по непрозрачна процедура, 90 хиляди декара земя?! Това е буквално частична скрита приватизация. Работа ли е на едно служебно правителство да взема решения за преструктуриране на енергетиката, планирайки 4 гигавата нова мощност, която не е базова мощност? Наскоро беше учредено ново държавно дружество с дейност в областта на енергетиката и капитал от 30 млн. лева. Каква точно ще бъде дейността на тази фирма?!

Тези необичайни активности на служебната власт пряко кореспондират със системното разрушаване на всяка възможност да се състави кабинет, излъчен от парламента. Истинският проблем не са ГЕРБ, както ПП обичат да заявяват. Истинският проблем е, че ПП не са партия, те са бизнес инициатива. В този смисъл ПП трябва да се мислят и изговарят като прокси на частни корпоративни интереси. Това дава яснота защо ПП отказват по един невъзмутим начин всякакво управление с ГЕРБ. Онзи бизнес кръг, който осъществи революцията на жълтите павета, който вдигна юмрука на Радев, който измисли Кирил и Асен, е един и същи кръг. Неговата цел е да държи ГЕРБ извън властта, докато самият този кръг употребява властта и придвижва интересите си през служебните кабинети.

Ето защо ПП/ДБ спъват излъчването на устойчива изпълнителна власт в тази критична за държавата ситуация и това е нещо предлингвистично. То не може да се обясни разбираемо дори от тях самите. ПП показват, че искат да управляват държавата през емоции на противопоставяне, без рационалност, без ангажименти за последствията, с медицински услуги в пощите, с европопулизъм и фразеология от сорта „да приоритизираме деескалацията“, с подписване на меморандуми за милиарди и пр. Има един афоризъм относно комичното и трагичното. Ситуацията е комедия, когато шут развлича народа, но е трагедия, когато той води народа! Всъщност да се състави редовно правителство изглежда невъзможно, защото ПП са изградени и финансирани или за да консумират самостоятелно властта и да осигурят блага на спонсорския си кръг, или за да създават такъв хаос в системата, че целите да бъдат постигнати през служебните кабинети на Радев, които за кратко и доста неефективно се контролират от парламента.

Задлъжняването на държавата, икономическият хаос и вкарването на някои държавни дружества в неплатежоспособност също са елементи от тази стратегия. След задлъжняването идва следващият момент, да получим отказ от финансовите пазари за финансиране, след което стигаме крайната цел, принудително раздържавяване на активи. България е оглозгана до кости. Но има инфраструктура, за придобиването на която има огромен натиск отдавна, става дума за газопреносната система на страната. Дружеството „Булгартрансгаз“ съвсем скоро ще бъде сложено на масата за приватизиране, за придобиване от частен фактор. Само от нас зависи какво ще направят българските политици. Виждаме, че българският политически елит няма съпротивителни сили срещу натиска отвън за разлагане на държавността, нито пък срещу натиска на олигархията за оплячкосване отвътре. Тъкмо обратното, корпоративният интерес произвежда и назначава свои брокери във властта.

България е малка, безресурсна страна, която лесно може да бъде хвърлена в хаос. Бедността създава недоволства, които могат да бъдат гориво за метежи. Но революциите не се пораждат само от битието, те имат интелектуален произход, задвижват се от кръг, който може да осмисли, да формулира идеи за населението, да осъществи някакви реформи. Обаче и това е формално обяснение. В дълбочина всички революции започват за засищане на големи икономически интереси. Радикализмът на революциите, тяхната сила и ефективност, коефициентът им на полезни реформи са пропорционални на интелигентността на всяка нация, на интелигентността на националните елити. Нашата етническа интелигентност за революции, протести и реформаторство е изключително ниска. Затова днес изживяваме и резултатите от гротеската на протестите, които трябваше да променят държавата. Протестиращите нямаха рационални искания, разписани в ясна програма. Те се събираха на площада и казваха: искаме да живеем по-добре. А се оказа, че когато лидерите на протестиращите получиха властта, не просто не живеем по-добре, а се движим назад и надолу с една опасно неуправляема скорост. И въпросът изобщо не е в това, че ръководството на ПП нямат опит. Ако те бяха почтени хора без опит в политиката, но с нарастваща политическа интелигентност, щяха да разберат, че политиката не е само уличен рекет, че не е само да въведеш схема за източване на държавен ресурс и европейски пари. Политиката преди всичко трябва да е интелигентност, свързана с опазването на националната ни държава.