Ако изобщо има нещо по-лошо от това да те експлоатират мултинационалните корпорации, то е: да не те експлоатират. Това е една симпатична, удобна сентенция за Третия свят, където всъщност сме попаднали, без да разберем, търкаляйки се по пътя на невежеството. Да изградиш добре работещ капитализъм с широка средна класа, с чисти улици, красиви паркове и възпитани хора се оказа безпрецедентно трудна задача, тъй като това означава да изградиш капитализъм по идеологическа поръчка. Само че в страна, лишена от традиции и инфраструктура, либерализмът претърпя пълно фиаско! Да, съвсем в началото триумфиращият неолиберализъм изтласка напълно тотално губещата идеология на късния комунизъм. Либерализмът се потвърди като теория за излизане от комунизма, но се провали ужасно като практически инструментариум за преход от комунизъм към капитализъм. След като приложихме всички съвети за реформи, ние започнахме да строим къщата (нашата икономика) от дима в комина. Но медийната инвазия беше толкова мощна, скъпа, стратегически насочена и резултатна, че днес сме свидетели на следния парадокс: пренаселено е с ортодоксални привърженици на свободнопазарната теория (апропо на Запад са отживелица) в една страна с драматичен упадък на държавната и частната индустрия и с изостанало, унищожено и съсипано, почти несъществуващо частно селско стопанство. Днес либералите се оказват в същото положение, в което бяха комунистите преди четвърт век: те имат своя идеологически проект за бъдещето, в който искрено вярват, но разполагат само с теоретични аргументи . Освен всичко друго нека си припомним, че държавата не е само управление отвътре, а суверенна сила навън. Няма преуспяла държава в световната политическа история, която да е станала силна, да е продуцирала своя възход, без да е оказала съпротива (на наложения от другите ред). Ако не беше така, днес Америка щеше да е Британия. Затова решаваща подробност за осъществяването на националното благоденствие е тежкият въпрос: автономна ли е държавата, или нейните движения са чужди отражения?! Да изведе страната ни от колапс може само държавник, който има дързостта за съпротива. Не повече, отколкото изисква националният ни интерес, но поне толкова. Защото всъщност, както умно упоменава Мишел Фуко в една от своите лекции: „Историята на великите съдържа историята на малките. Историята на силните носи в себе си историята на слабите. Историята на едните обаче не е история на другите”.