Сирия е поредната отворена рана, наред с Украйна, която САЩ ще поддържат хронична

Интервю на Десислава Пътева с доц. Дарина Григорова, специалист по история на Русия.

Доц. Григорова, по всичко личи, че изборите за президент на Русия са с предизвестен край. Въпреки това прави впечатление големият брой кандидати за държавен глава, макар шансовете за успех на опонентите на Путин да са нищожни. Смятате ли, че това нарояване на кандидати за ръководния пост в Русия цели да отлее част от гласовете за Путин? Допускате ли, че целта е да се внуши, че подкрепата за него намалява? 

Раздробяването на кандидатите за второ място и надолу не засяга гласоподавателите на Путин, а останалата неголяма част от руското общество, която трябва да види в тяхно лице нещо различно, нещо свое, поне като предизборна атракция. Ако погледнете колко са старите лица и колко „новите стари”, няма разлика с предишните избори, на които също имаше характерни роли: на „либерала”, на „националиста”, на „левия” – но всички са шутове. Формалното числово превъзходство на опонентите на сегашните избори трябва да компенсира и деградацията на политическите образи, които представляват.

Най-любопитна е деформацията на лявата кандидатура от „Совхоз имени Ленина” – Грудинин. Ленин като марка, партията на властта като политически произход, мустаците като карикатура на Сталин, с две думи: „ляв бизнесмен”, или „клубничный король” [кралят на ягодите]. Скучни избори, дори и при цялото старание на корпоративния диджей Ксения Собчак. Опонентите работят за Путин, онагледяват разликата в стила, в класата, не могат да се възприемат сериозно. Това е обща тенденция – политиката като шоу със слаб сценарий, пошла драматургия и беден речник. Каквито и да са процентите на Путин, либералната опозиция ще ги оспорва, ще има гласчета за нелегитимни избори, шумно подкрепяни от западни медии. Това ще бъде основното внушение, ако питате за такова. Поради липса на политическо въображение.

В момента анкетите на държавните социологически институти показват, че Владимир Путин е абсолютен фаворит, а 70 на сто от руснаците смятат да гласуват за него. Кои са качествата, с които той продължава да печели одобрението на своите сънародници? Кои са най-значимите негови успехи, както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план? 

Всеки руснак си има своя Путин, не може да се обобщава елементарно с „култ към личността”. Определено очарование е налице, но за него допринасят нефелните опоненти – както отвътре, така и откъм Запад. Външнополитически успех – Крим, върнат без кръв, това беше красив етюд под носа на задъхания, но закъсняващ американски флот. Вътрешнополитически е по-сложно. Русия е огромна страна и е трудно да се проследи всичко по целия ѝ периметър, за дълбочина да не говорим.

Мога да кажа за областта на образованието и науката, които следя по-прецизно и, признавам, със страх. Опасявам се, че линията на имитация на Запада под формата на глобализация (не е случайно това, че няма санкции в образованието) е много напреднала. Формализация (таблицата е по-важна от текста), грантове, определящи научни направления от чиновници и раздавани от бюрократи. Учените са в унизителното положение да събират точки, да гонят рейтинг, да попълват формуляри. Пошла система, която в корен унищожава фундаменталната наука, защото за нея се иска време, а не бързи и краткотрайни резултати.

Отвътре – зависимост от чиновници, а руските, повярвайте, са характерна и отделна социална порода. Отвън – подчиненост на чужди, наднационални уж, а американски де факто, структури от типа на Световната антидопингова агенция (ВАДА) в спорта, които определят критериите за учените. Робува се на името на чужди списания с импакт фактор, които пък вече ограничават руското присъствие според редакторската си политика. Колеги наблюдават, че с изострянето на информационната война падат рейтингите на руските учени – „мелдоният” е проблем и в науката, а руската няма привилегията да страда от „астма”. Оттук следва орязване на финансирането на руски университети и институти, сливането им, което не намалява администрацията, напротив – тя расте, но не старее. Универсална неолиберална беда. Но в руски размери е бедствие. И няма санкции, процесът е в ход с руски размах.

Смятате ли, че създаването на революционни руски оръжия ще промени геополитическия баланс на силите? Според Путин Москва вече разполага със стратегически ядрени сили, способни да преодолеят всяка система за противоракетна отбрана (ПРО).

Геополитическият баланс винаги е променлива величина, а не константа. Путин отдавна призовава Запада да чуе Русия. Нямаше отговор на въпроса му пред ООН: „Вы хоть понимаете теперь, что вы натворили?” [Давате ли си сметка какво сте сторили?]. Аргументът на силата на руското оръжие е най-ефективен за сдържане на побеснелия, а оттук и оглупелия, западен политически елит. Путин интерактивно направи ПРО на пух и прах, без да подценява реалното ѝ наличие по руските граници. Благоразумно ще е да не се проверява дали блъфира (справка Сирия, Крим).

Как бихте коментирали смесените реакции от страна на Вашингтон по отношение на разкритията за това, че Русия е изпробвала нови стратегически ядрени оръжия? От Пентагона обявиха, че не са изненадани от твърденията на Путин за новите оръжия, че мощта на оръжията се хиперболизира, но в същото време отново се заговори за удължаването на договора „Нов СТАРТ”, за по-засилен контрол върху въоръжението и за възстановяване на диалога с Москва по отношение на сигурността. Стреснаха ли се американците от новите възможности на Русия във военен план? 

Американският страх е за руската корозия в образа на „американската изключителност” [american exceptionalism]. И с основание, добре е да свикват. Оттук САЩ законодателно фиксираха Русия като противник още от август 2017 г. Впрочем американските санкции са от 1974 г. – поправката „Джексън-Веник” срещу СССР, трансформирана в списъка „Магнитски” през 2012 г. срещу Русия. Далеч преди Крим и далеч след Тръмп. И последва руският отговор: на американските санкции – руският „Сармат”. Дежавю (справка Карибската криза).

Пентагонът обвини Русия, че усложнява битката срещу „Ислямска държава”, макар за всички да е ясно, че групировката е инструмент в ръцете на САЩ. Всичко, което казват американците изглежда по-скоро като оправдание за нанасяне на нови и нови удари в Сирия. На фона на всичко това в сряда Русия отправи предупреждение, че САЩ планират да бомбардират правителствения квартал в Дамаск под претекст, че е използвано химическо оръжие, за което смятат да обвинят сирийската армия. Възможно ли е въобще да се стигне до мирно разрешение на кризата в региона? 

Обезпокоеността на Вашингтон за „Ислямска държава” е разбираема – все пак доста вложиха в т.нар. умерена опозиция, която преливаше в ИДИЛ/ДАЕШ. Американската концепция: „Да се помогне на Сирия, без да се помага на Асад” е грижа за ислямистите. „Ислямска държава” е оръдие срещу арабските светски режими, от една страна, срещу исляма – успешно го демонизира и дискредитира, от друга, и идеологически – срещу „Запада” като „колониален комфорт”. Сирия е поредната отворена рана, наред с Украйна, която САЩ ще поддържат хронична. Руските военни нямат навика да гастролират по медиите, тоест, когато предупреждават, сериозно е, не е шоу. Мирът в Близкия изток задълго ще бъде само под формата на временни примирия.

Любопитно е това, че в началото на своя четвърти мандат Ангела Меркел дава заявки, че ще направи рязка промяна по отношение на развитието на енергийния сектор в Германия, което „ще бъде в ущърб на Русия”. Възможно ли е да има натиск от страна на САЩ за решението на Германия?

Ущърбът ще е за Германия, но тя е свободна страна и може да последва примера на Украйна, която купува в пъти по-скъп газ, само и само да не е директно от Русия. Русофобски стандарт. Колкото до „Северен поток–2” – атаките срещу тази инфраструктура няма да спрат. Ако икономически мощна Германия се огъне от политическа немощ, това ще е сигнал за усвояването на Европа от САЩ. Продължавам да мисля, че с отказа от „Южен поток” спестихме на имагинерната си държава реални горещи сътресения, които не сме в състояние да понесем. Понася ги, и то доста зле, Турция заради „Турския поток” (привет на кюрдите и на душата на тяхната география). Русия може да чака, защото икономиката ѝ отдавна не зависи от газовата игла, а и Изтокът е открит за всякакви сделки.

Демократите в САЩ обвиниха президента Тръмп, че не е изпълнил срока, предвиден за налагане на санкции срещу Русия чрез подписания през август миналата година Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции. Смятате ли, че това може да доведе до налагането на още по-сурови наказания спрямо Русия, особено сега, когато ЕС също удължи санкциите срещу нея за още шест месеца?

Тръмп въвежда модата на политика като лумпен с неограничени възможности. Но „Америка над всичко” не е само негов патент. Опасявам се, че има известна американизация на Путин в това отношение с неговата фраза: „А зачем нам такой мир, если там не будет России?” [Защо ни е свят, в който няма да я има Русия?]. На този фон ЕС е трагикомичен и неповратлив от наднорменото си еврократично тегло без „усещане за корупция”, за мисъл да не говорим.

Турският външен министър Мевлут Чавушоглу и руският му колега Сергей Лавров вчера обсъдиха ускоряването на доставките на зенитно-ракетия комплекс C-400 за Турция, както и възможностите за взаимодействие в енергийната сфера. Можем ли да очакваме по-сериозно сътрудничество между двете страни, включително и по отношение на разрешаването на кризата в Сирия?

Руско-турското сътрудничество е тънък баланс, взаимоизгоден за момента. Опитът да го разрушат със свалянето на самолета и т.нар. преврат срещу Ердоган само го затвърди благодарение на руската, да я наречем, кризисна дипломация за спешна помощ. Сирия е ахилесовата пета на тази дружба.

Как гледате на казуса с изгонването на 23 руски дипломати от Великобритания? Британският премиер Тереза Мей обвини Русия за отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му, макар от руска страна да отвърнаха, че Москва няма да приеме нито „абсолютно голословните” обвинения по свой адрес, нито езика на ултиматумите. Силно впечатление прави това, че тези упреци идват броени дни преди изборите в Русия. Явно целта е статуквото в страната да бъде разклатено. Как мислите?

Екзотичните отрови на английски терен спрямо руски ренегати от службите – в случая „Новичок”, са нещо като подхвърлянето на видно място на паспортите на терористите след атентат, да не се объркат органите кой е врагът. Смущаващото е, че това е поредният удар по международното право в стил ВАДА, в случая – Конвенцията за забрана на химическо оръжие, подписана и от Русия, и от Англия. Русия призовава да се спазят задълженията по нея, но нито проби от веществото, нито информация за разследването се предоставят на руска страна. Ставащото е част от дирижирания хаос с дезинформацията като фон и с постепенния демонтаж на международноправната архитектура. „Мълниите удрят високите планини”, обобщи Лавров. Не се чудете тогава на „Сармат” – отговорът на планината, при която идва „западният Мохамед”.

Как бихте коментирали скандала около твърдението на патриарх Кирил, че ролята на Русия за Освобождението на България е била омаловажена? Смята се, че това негово изказване е съгласувано с Кремъл. Вицепремиерът Валери Симеонов хвърли още масло в огъня, като заяви, че страната ни е подложена на политически натиск както от Русия, така и от Турция (заради претенциите на южната ни съседка, че Кърджали е част от „душевните граници” на Турция)? 

Връзката на патриарх Кирил с Путин е особена – лична, и по други линии. Бащата на патриарха, отец Михаил, е кръстил невръстния Владимир. Оттук с основание думите на Негово Светейшество се възприемат и като ехо от Путин. От друга страна, Путинският Янус е между Валдай и Валаам, но накъде гледа никой не знае.

Вицепремиерът ни не е журналист, нито блогър. Примитивно, грозно поведение, което надскочи котловината ни и се изплю срещу вятъра. Изказванията му са официални и правителството трябва да се разграничи от тях, както направиха с германската депутатка Ска Келер. Но има лалугерно мълчание. Бърза беше единствено реакцията на коалиционния партньор Волен Сидеров.

Колкото до „душевната география” на турския президент – предстоящата среща във Варна на Борисов, Меркел и Негово султанско величие, тоест ставаме домакин на политик, претендиращ (засега емоционално) за български територии, е проява на робска психика от наша страна. Няма протест, роса (или халва) ръси от небето, няма възмута, все пак казано е поетично, за душата, тонът е меден загорски и с тътен на зурни.

Как си обяснявате поведението на ГЕРБ, които упорито искаха разсекретяване на стенограмата на срещата между президента Румен Радев и руския патриарх Кирил, сякаш за да оправдаят държавния глава? ГЕРБ неотдавна обявиха Русия за враг,  считате ли, че днес отношението на ГЕРБ към Русия някак се е променило?

Струва ми се, че Русия разчиташе, изречено директно от Сергей Лавров, че: „София, в качеството си на държава председател в Съвета на ЕС, ще положи усилия, за да върне връзките между Русия и ЕС на траекторията на постъпателното развитие”. Това е по силите ни и извън председателството, но не се прави, засега. Другото е медиен „фило”/„фобски” шум.