Как лотариите се превърнаха в новия национален спорт
Спомняте ли си филма „2 млн. бакшиш” (оригинално заглавие It could happen to you, 1994 г.)? Романтичен разказ за обикновения полицай Чарли Ланг, който печели 4 милиона долара от лотарията и дава половината на сервитьорката Ивон. И двамата решават да ги похарчат за благотворителност, но алчните им половинки в живота започват да ги изнудват и накрая им прибират парите. Трогнати от щедростта на Чарли и Ивон и възмутени от алчността на техните съпрузи, гражданите на Ню Йорк изпращат хиляди писма с по няколко долара във всяко, като успяват да съберат над половин милион долара. Съпругата на Чарли загубва всичко, което успява да вземе от него, и се връща отново в стария фризьорски салон, а съпругът на Ивон не може да се издигне повече от таксиметров шофьор. Поуката от тази история е, че парите не могат да направят човек щастлив, но могат да изкарат най-лошото в него – алчността. Между другото филмът е по действителен случай от 1984 г.
33 години по-късно българското общество е обсебено от идеята да спечели милионите на лотарията. Телевизията всеки ден показва някой печеливш, пресата разказва все по-често романтични истории за влюбени, които си подаряват лотарийни билети, а в София, Пловдив, Горна Оряховица, Свищов, Добрич, Сливен и Казанлък вече са регистрирани случаи на кражби на талончета на късмета. За 2016 г. телевизионното предаване „Национална лотария” по Нова тв раздава над 350 млн. лв. под формата на парични и предметни награди. Това означава, че всеки Божи ден в най-бедната държава от ЕС хазартната игра е раздавала по 1 милион! Или поне така твърди. В новогодишното издание на „Лотария България” по Би Ти Ви раздадоха парични и предметни награди на стойност 1 407 008 лв. В тази масова обсесия човек би повярвал на шегата, че нивото на фини прахови частици се завишава поради все по-интензивното търкане на лотарийни билети.
Важно уточнение: в този бизнес никой нищо не раздава. А само преразпределя. Наградният фонд се формира от вноските на всички играчи, от които се приспада печалбата на хазартния оператор, обложена с данъци (да се надяваме). Всъщност той е единственият сигурен печеливш. Тоест самата логика, заложена в хазарта, е основана на целта да спечелиш парите, които другите ще заложат и ще загубят. Лесни и бързи пари, нима човек има нужда от нещо повече? „С билета „100 милиона кеш” нямаш нужда от приятели”, гласи телевизионна реклама, инжектираща допълнителен егоизъм в и без това разпадащото се на отделни индивиди общество.
Има ли въобще човек на планетата без финансови проблеми? Раздавачите на мечти са тук, за да решат именно тези проблеми и може би на това се дължи техният успех.
Историята на лотарийните игри показва, че най-често те са организирани с основна цел събиране на средства за реализиране на големи публични проекти, а не за решаване на лични финансови проблеми. В Европа част от средствата, събрани от организираната от император Октавиан Август лотария, били за ремонти в Рим. През 1449 г. в Милано се провежда лотария за привличане на средства за финансиране на войната с Венеция. Така се ражда играта Лото. Френският крал Франсоа I възприема лотарийната практика след поход в Италия и я въвежда като средство за подпомагане на държавната хазна. В Англия първата узаконена лотария стартира през 1569 г. под патронажа на Елизабет I. Приходите давали безлихвен заем на правителството. Документ от 9 май 1445 г. свидетелства, че в Нидерландия се е провела кампания за събиране на пари чрез лотария за ремонт на градски стени и укрепления. Два века по-късно в страната било съвсем обичайно да се провеждат подобни игри, с които да се подпомагат бедните и да се събират средства за посрещане на обществените нужди. Подобно на Стария свят и в Новия лотариите играят съществена роля във финансирането на частни и публични предприятия. Така например между 1744 и 1766 г. на територията на Северна Америка били регистрирани 200 лотарии, с парите от които е подпомаган строежът на църкви, колежи, канали, мостове и друга обществена инфраструктура. Лотарийните игри са изключително популярни и през XIX и XX век. През 1964 г. Ню Хемпшир става първият американски щат, продавал лотарийни билети в модерната епоха. През 2012 г. 44 щата организират редовно лотарии, а лотарийната индустрия в цялата страна навърта оборот от 56 милиарда долара. На събраните средства се гледа главно като на приход за посрещане на нуждите от финансови средства в условията на рецесия.
И у нас не е било по-различно. Българският спортен тотализатор (БСТ) започва дейността си на 12 май 1957 г. като специализирано държавно предприятие, което организира и провежда различни хазартни игри, а с по-голямата част от набраните средства години наред се спонсорират и организират спортни мероприятия, подпомага се подготовката на спортисти за олимпийски игри, световни и европейски първенства и национални състезания. Финансовата формула е част от успеха, извел България до трета световна спортна сила на Олимпиадата в Москва през 1980 г. и до седмо място по спечелени медали на игрите през 1988 г. в Сеул.
Днес държавното Спорт тото е задушено от частни фирми, чиито лотарийни игри напълно са обсебили жителите на страната. Решителната крачка към пълно либерализиране на пазара е направена в края на мандата на кабинета „Борисов 1“, когато със законови промени се разрешава хазартни игри да се разпространяват извън специализирани пунктове. Парадоксално, но промените са мотивирани с желание да се даде възможност на тотализатора да… разшири пазара си. Разбира се, това не само че не се случва, ами и БСТ губи огромен дял от наличните си дотогава позиции. Дори и без да се впускаме в съмнения, че „мачът” е бил уговорен още преди да започне, резултатът е бил лесно предвидим – частните конкуренти са акумулирали много по-големи резерви за масирана рекламна политика, освен това нямат социален ангажимент. Много скоро те достигат до печалби от по 300 млн. лв. по неофициална информация, докато тотото не може да стигне и 20 млн. Очевидно е, че в бизнеса с лотариите има огромен келепир и правителството е дало поредната златна кокошка като подарък. Разбира се, не на тези, които търкат билетчетата. По същество става дума за огромна приватизационна сделка, макар и да не е оформена като приватизация – в случая не се продава магазин, завод или земя, а се отдава цял пазар. Раздържавяването е факт. И то без официално платена цена за придобитите активи.
И до днес битуват подозрения, че решението може да е било компенсация от страна на правителството към хазартния бизнес. На 26 ноември 2009 г. кабинетът на Бойко Борисов вдига ставката за всички видове хазарт от 10% на 15%. Бившият премиер Иван Костов, стратег в сянка тогава, изчислява, че тази мярка ще донесе 150 млн. лв. допълнително приходи за хазната. Медиите са записали едно от редките изказвания на бизнесмена Васил Божков, който обвинява пряко в ефир финансовия министър Симеон Дянков, че не знае какво върши. Самият Борисов заявява пред депутатите, че по-добре да се вдигне данъкът за хазарта, отколкото налогът за алкохола. Председателят на Асоциацията на развлекателната и хазартната индустрия Делчо Камбуров коментира, че 15% данък в условия на криза ще фалират този бизнес. От Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия също изразяват несъгласие с решението на парламента и се обединяват около становището, че тези промени ще поставят цял икономически сектор на ръба на оцеляването. Въпреки прехвръкналите искри много скоро хазартният бизнес е компенсиран от новите обстоятелства.
Превръщането на лотариите в национален спорт трябва да прескочи само още една бариера – забраната за телевизионната им реклама. И, естествено, тя пада. Тогавашният Закон за хазарта предвижда строги рестрикции и административно-наказателна отговорност за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информация, представляваща реклама на хазартни игри. Но за операторите на „щастието” най-мощните средства за обществено влияние – телевизиите, са „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. В разгара на световна икономическа криза и стагнация на рекламния пазар електронните медии също са широко отворени за подобни партньорства. На 19 октомври 2011 г. Министерски съвет внася нов Закон за хазарта. Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри отбелязва като негова слабост на първо място тоталната забрана на рекламата на хазартните игри. Бизнесът не се отказва и през следващата 2012 г., когато мастилото от новия закон още не е засъхнало, са направени промени. В чл. 10 изрично се упоменава, че се забранява само пряката реклама на хазарта чрез средствата за масово осведомяване. Текстът търпи лека промяна, според която се забранява „пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочени към малолетни и непълнолетни лица…”. С други думи законът вече не е толкова категоричен, че е забранено изобщо да се рекламират хазартни игри чрез медиите. Бариерата е заобиколена и два месеца по-късно стартира тв шоуто „Национална лотария” по Нова телевизия.
Ако заслугата на кабинета „Борисов 1” към хазартния бизнес е прокарването на промените в закона, които отварят на практика цялата налична търговска мрежа и телевизионния ефир за лотариите, то следващото мнозинство при правителството „Орешарски” също прави своя принос. Скандални промени от група депутати от ДПС и БСП начело с Йордан Цонев, внесени през юни 2013 г., освобождават от данъци за цялата 2014 г. бинго залите, томболите, лотарийните игри и турнирите с игри на карти. Според някои изчисления само от лотариите в хазната е трябвало да влязат 30 милиона лева. Вместо това приходите са 0. Следва възходът на бизнеса с лотарийни игри. Стартът наистина е летящ, но както се вижда, той е отлично подготвен предварително с множество асистенции. Единственото, което не са направили законодатели и правителства, е да приравнят талончетата за лотариите с ваучерите за храна, които някои работодатели раздават на служителите си заедно със заплатите им. А може би просто не са се сетили.
Освен всичко друго хазартът може да се превърне и в болест. Зависимостта към залагания фигурира в Международната класификация на болестите на Световната здравна организация към ООН. Медицината е категорична: хазартната зависимост е патологично разстройство, което се характеризира с неконтролирани залагания извън всякаква граница на социално приемливата или такава активност за забавление, която има сериозни последици за личността и за живота на залагащия. Страдащите от тази зависимост могат да загубят всичките си спестявания, да се въвлекат в извършване на престъпления, да загубят значими взаимоотношения, а също и работата си. Огромната отговорност за насърчаване на хазартната зависимост е преди всичко на народните представители, гласували промените в Закона за хазарта, но също така и на телевизиите. Независимо че чл. 10 забранява пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, в точка 2 от същия член законът допуска обявяване на наименованието на игрите, на търговската марка на организатора, на резултатите, печалбите, печелившите... Освен публикуване на позволената от закона информация телевизионните реклами предоставят допълнителна информация относно всички места, където може да бъде закупен хазартният продукт.
На 25 септември 2009 г. официално е публикуван Кодекс на националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. В точка 4.7 от раздела за социална отговорност се казва, че „търговската комуникация не трябва да съдържа, толерира или подбужда заплаха за живота и здравето на човека”. В общите правила на кодекса пък е залегнало условието, че „всяка търговска комуникация трябва да бъде съобразена със закона, да бъде благоприлична, почтена, честна и правдива”. Рекламите на хазартните продукти изтъкват големи джакпоти, но прикриват незначителните шансове за печалба, защото знаят, че мечтите за забогатяване карат хората да залагат големи суми. И това не е много честно, нито правдиво. Защото в точка 5.4 се посочва, че не трябва да се премълчават или прикриват съществени недостатъци или опасни свойства на предлаганите продукти. Следващата точка е още по-конкретна: „… и не трябва да съдържа никакви твърдения, които е вероятно да заблудят или подведат потребителя по отношение на възможността за реализиране на бързи печалби”.
Член 16 от кодекса в глава „Безопасност и здраве” постановява в своята точка 3, че „потенциалните рискове за безопасността и здравето трябва да бъдат ясно комуникирани, особено когато не могат да бъдат лесно разпознаваеми”. По-нататък точка 6 пък твърди, че „информацията, предоставена заедно с продукта”, следва да съдържа „пълни инструкции относно аспектите, свързани със здравето и безопасността”. Такива предупреждения трябва да бъдат разяснени „чрез картинки, текст или комбинация от двете”. В частта „Отговорност” чл. 22, точка 2 изрично уточнява, че „спазването на правилата на поведение, изложени в този кодекс, се разпределя между рекламодателя, чиито продукти са обект на търговска комуникация, и собственика на медията”.
Отговорността за излъчването на реклами на хазартни продукти е на съответните медии, казва и финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатски въпрос през октомври 2016 г. Министърът заявява, че Държавната комисия по хазарта няма правомощия да следи за телевизионното време, в което се излъчват рекламите на хазартни игри, както и за броя на тези излъчвания. Няма и компетенции по извършването на контрол за неспазване на етичните правила за реклама и комуникация. И докато държавата прехвърля отговорността върху медиите, а рекламният бранш се „саморегулира”, хазартният бизнес се изнизва с цялата печалба по-чист и по-легален от всякога. Големият губещ е обществото.
Продавачите на мечти биха поспорили с нас, но фактите са непоклатими. Пилотна методика за скрининг на проблемно и патологично хазартно поведение, финансирана от Държавната комисия по хазарта и тествана през юни 2016 г. сред 230 подрастващи от Северозападна България, показва, че 10% от учениците между VIII и XII клас си купуват билети всеки ден. Вероятно някои отделят за целта и от парите за закуски. Други 11% пробват късмета си всяка седмица. На 48% от анкетираните родителитe им играят хазарт и това се приема за нормално от децата.
Някъде около 2015 г. някой се сеща, че при промените, направени в Закона за хазарта три години по-рано, е пропусната социалната отговорност, свързана с хазартната зависимост. Европейското законодателство изисква да бъдат институционализирани органи, които се борят с нея. Така се създава програма „Отговорен хазарт”, по която могат да се усвояват средства за превенция и лечение на зависимостта от организации с идеална цел. Приета е и Наредба за финансиране на проекти за осъществяване на общественополезната дейност, съставена е комисия, която трябва да направи набързо конкурс и да раздаде 1,5 млн. лв. После се оказва, че комисията няма представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и на Министерството на младежта и спорта, а зад набързо регистрираните и финансирани неправителствени организации стоят личности като адвоката на наркобоса Митьо Очите – Владимир Чернев, и на т.нар. „Крал на ротативките” Мило Борисов. Четири от седемте спечелили конкурса НПО нямат никаква история, но пък вземат най-тлъстия пай. Две от избраните сдружения са създадени непосредствено след първото заседание на комисията, с което реално започва конкурсът. Три организации са вписани с поредни номера в един и същи ден в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Според юристи това означава, че са регистрирани от един и същи човек. Журналистическо разследване показва, че Общите събрания на четири от НПО са били на една и съща дата – 10 октомври 2015 г. Звучи като омагьосан кръг – този, който създава риск за общественото здраве и здравето на личността, прибира и парите, с които обещава да ги лекува.
Кои са основните потребители на хазартни игри? У нас засега не са известни подробни изследвания, но в други страни са осъзнали проблема и са предприели своевременни действия. Тенденциите в България едва ли са много по-различни от констатираните другаде.
Изследване, направено през 2005 г. в САЩ, отчита почти равни постъпления от лотарийни игри от заможната, средната и най-ниската прослойка от населението. Това означава, че играещите бедни са много повече, отколкото играещите богати. Освен това те харчат много по-висок процент от общия си годишен приход за лотарийни билети, отколкото по-заможните им съграждани. Изследователският център към Университета в Бъфало в свое проучване от 2014 г. върху представителна извадка от 5000 души посочва, че рискът от хазартна зависимост за жителите на бедните квартали е най-висок и се увеличава колкото по-нисък е социално-икономическият статус на населението. Според проучване върху играта „Мегамилиони” най-бедните американци харчат една десета от дохода си, за да купуват лотарийни билети. За цялото население на САЩ профилът, който очертава редовния посетител на казино, идва от семейство, разполагащо с годишен приход между 35 000 и 100 000 долара. Играещите лотарийни моментни игри са сред населението с още по-ниски доходи. Разследване на „Вашингтон Пост” през 1998 г. сочи, че лотариите в Мериленд, Вирджиния и Окръг Колумбия съществуват благодарение на едно твърдо ядро закоравели играчи, които имат годишен приход под 15 000 долара.
Хазартната индустрия в Европа е реализирала 84 милиарда евро през изминалата година, като приходите нарастват с 3% годишно, това е може би най-високият ръст в света. Проучване във Великобритания показва, че през 2013 г. най-бедната четвърт от населението е похарчила за хазарт повече от 13 милиарда лири, което е два пъти повече от разходите за хазарт във всички останали социални слоеве. Средностатистически работници и безработни са много по-чести потребители на изтриващите се картончета, отколкото работещите на мениджърски, супервайзерски или чиновнически позиции, показва изследване на специализираната неправителствена организация Theos. Английският вестник „Телеграф” пък излиза със заглавие, което казва всичко: „националната лотария е своеобразен данък върху бедните”. При това – плащан с желание.