В Сирия 2018-а година започна със събития, които предизвикаха международен резонанс. Ако през миналата година най-важното събитие беше пълното унищожаване на „Ислямска държава”, то тази година започна с остро противопоставянето на чуждестранните участници в сирийската гражданска война. Много шум се вдигна при стълкновението на руските наемници с американските военни. В това няма нищо учудващо, защото това е първият официално потвърден конфликт след разпада на СССР. Нещо повече, в резултат на това стълкновение загинаха все още неуточнен брой руски граждани. Но и това не привлече толкова вниманието на света, колкото събитията в Североизточна Сирия. Случващото се там представлява нов етап на войната в самата война. В основата му стои Турция, притеснена от проблема с кюрдските сепаратисти в Сирия. Отряди от народната самоотбрана (YPG) под покровителството на САЩ успяха да вземат под свой контрол почти цяла Северна Сирия и да провъзгласят нова държава, простираща се до самата граница с Иракски Кюрдистан. Тези техни действия представляват сериозна заплаха за Анкара поради перспективата обединен Кюрдистан да предяви претенции и към турски територии населени с кюрди. Поради тази причина Турция, съвместно със Сирийската свободна армия, активно атакува позициите на кюрдите на северозапад от Алепо. Но отскоро към този нов конфликт се присъединиха и сирийските проправителствени сили. Видимо това е свързано с нежеланието на Дамаск да допусне турска интервенция на територията на собствената си държава, макар че спорната територия отдавна не се контролира от правителството. Сегашният момент, се оказва най-удобен за промяна на ситуацията. И затова над територията на Африн се развяха знамената на самопровъзгласилата се кюрдска държава и на Сирийската арабска република. Трудно е да се определи как това ще повлияе на Турция, но едва ли някой е очаквал такава промяна. Удивителен е и фактът, че в други части на страната между Сирийската арабска армия и отрядите на кюрдите регулярно избухват въоръжени стълкновения, такива каквито бяха регистрирани в провинция Дейр-Ез-Зор. На този фон сътрудничеството на враждуващите сили в Алепо изглежда странно. Освен това напълно вероятно е Дамаск да е предприел такъв ход без да се консултира с Москва, която е главен съюзник на Башар Асад и негов спасител. Излиза, че Асад е одобрил сделка със своите врагове, които до намесата на Турция безпрекословно изпълняваха заповедите на Вашингтон. Сега вече може да се каже, че кюрдите са доста разочаровани от американците, но това не е пречка да продължават да получават от Вашингтон оръжие и пари. А може би това означава, че в Сирия започва ново преразпределяне на сферите на влияние между водещите геополитически играчи в региона. Турският военен експерт Керам Йълдъръм е на мнение, че с тези свои действия Асад се е съгласил на условията поставени от САЩ в ущърб на интересите на Кремъл. Според Йълдъръм, именно Вашингтон е бил инициаторът за този временен съюз между Отрядите за народна самоотбрана и проправителствените сили. Като не са видяли друга възможност за възпиране на Турция, САЩ са решили да окажат помощ на кюрдите по друг начин, като привлекат сирийските проправителствени сили на тяхна страна. Преди началото на „Маслинена клонка“ бяха проведени множество преговори. Ердоган обясняваше, че е разговарял и с Русия, и със САЩ. Американците обаче не са останали доволни и както при предишната операция срещу кюрдите „Щитът на Ефрат“ са направили всичко възможно да попречат на Турция да реализира плановете си. Те са уверявали Ердоган, че тяхно оръжие отдавна не се изпраща в Африн, но въпреки това то продължава да се доставя, и то не само там, а даже и на териториите населени с кюрди в Турция. САЩ никога не са държали на интересите на своите съюзници, но иначе не обичат, когато се нарушават техните интереси. Турция осъзна заплахата произтичаща от покровителството на САЩ върху YPG  (абревиатура на кюрдските Отряди за народна самоотбрана) и затова реши, че тази заплаха трябва да бъде ликвидирана, даже преди ликвидацията на самите кюрдски формирования. Много странно е, как YPG внезапно се обърнаха към Асад за помощ и той веднага се съгласи? До момента хиляди негови войници са убити от кюрдските бойци, а той с готовност се съгласява да им помага. Явно, че нещата не биха могли да се случат без посредничеството на САЩ. Вероятно Вашингтон е организирал среща с някои от военните лидери на режима на Асад, на която са им били дадени някакви гаранции. Разбира се, тези гаранции нищо не означават, но важно е страните в конфликта да им повярват. Възможно е американците да са обещали да оставят Африн на Асад. Тогава Турция не би имала нищо против да види на мястото на YPG сирийски правителствени войски. Това ще бъде много по-безопасно за Анкара. От друга страна, такъв един ход значително ще отслаби и натиска върху Асад от страна на Турция. Но явно сделката не е тази, защото Асад все пак избра да помага на кюрдските отряди, а не да ги замести със свои войски. И това не е случайно. Възможно е САЩ да са му обещали в бъдеще да признаят президентските му права, а в допълнение може да са поели ангажимент и за сваляне на санкциите наложени на режима. Може да са обещали и нещо друго примамливо за Асад. Действията му показват, че той им е повярвал и това може да свърши много лошо. Ако е така, това означава, че Асад е започнал да изпълнява сценария на САЩ, което на свой ред говори за предателство към Русия. Тогава Путин и Ердоган трябва незабавно да обсъдят проблема и съвместно да намерят решение, защото това е много важно както за Турция, така и за Русия. Със съвместни усилия те могат да противодействат на САЩ и да си спестят много бъдещи проблеми. Политолозите в Русия са на мнение, че в близко време конфликтът в Африн въобще не застрашава руските интереси в Сирия. Но в бъдеще от него могат да зависят много неща. Освен това трябва да се вземе предвид, че значителни правителствени сили в региона все още няма, тъй като основните бойни действия се водят в района на Източна Гута. Засега в Африн са пристигнали само отряди на народното опълчение, тоест редовна сирийска войска няма. Вярно е, че тези отряди, създадени още в началото на гражданската война в Сирия, са настроени проправителствено, но те са съставени от девет разнородни групи. В тях участват и бедуини, и християни, и друзи и така нататък. Те не са част от правителствената армия, а независими бойци от гражданското население. Видимо, реакцията на Турция е нервна, още повече, че тя отпреди това е била наясно, че преговори между кюрдите и сирийската страна по тази тема се водят от доста време. Окончателно решение за изпращане на проправителствени сили Асад взема на 16 февруари, а на 17 февруари турците пък вземат решение за изпреварване на събитията, като войските им завземат редица населени пунктове в околностите на Африн. Това така да се каже е видимата част на нещата, но по-интересно е какъв е характера на договора между Дамаск и кюрдите? На този етап, кюрдите заявяват, че този договор има изключително военен характер и остава надеждата, че той ще бъде и мирен. Но засега не може да се каже нищо конкретно, защото все още официално не са известни намеренията на страните. От страна на кюрдите изтече информация, че руските представители са предлагали на кюрдите да предадат Африн под контрола на Дамаск. Иначе щеше да изглежда странно, ако Русия не беше предложила нищо на преговорите в Ливан. Известно е, че в Ливан кюрдите и сирийското правителство преговаряха за съвместното им присъствие в Африн, а на тези преговори взе участие не само Русия, а и Иран. Независимо от това, напоследък се появиха слухове, че Русия съдейства на Турция в боевете за Африн. Това също е възможно. Тук проблемът обаче е в това, че кюрдите дълго време не желаеха да преговарят, разчитайки само на американците. Естествено, руснаците си измиха ръцете и започнаха да решават други проблеми в Сирия. И кюрдите изсипаха многобройни обвинения по адрес на Русия в предателство и така нататък. Най-много обвинения отправи ръководителят на кюрдските Отряди за самоотбрана Сипан Хемо. Веднага във Вашингтон беше изпратена и голяма кюрдска делегация, за да потърсят подкрепата на Вашингтон. Но напоследък обстановката се промени. Кюрдите изтрезняха и спряха да отправят претенции към Русия. За сметка на това, те вече спокойно биха могли да обвиняват САЩ в предателство, и то не само по отношение на Африн, а и на Дейр-Ез-Зор. Друг е въпросът, че въпреки приятелството с Ердоган, присъствието на турците в Африн не е изгодно за Москва. Турция няма да скъса отношенията си със САЩ. Все пак на нейна територия се намират няколко американски бази. Рано или късно, Турция отново ще бъде надежден съюзник на САЩ, а в перспектива това не е добре за Русия. Ако Ердоган не тръгне към сближаване с Америка, то този, който дойде след него, ще го направи. А това за Русия няма да бъде приемливо. Това ще означава разпад на Сирия, от който Москва няма да има никакъв интерес.

 Автор: Заур Караев

Източник:  svpressa.ru