През март президентът Тръмп твърдеше, че Германия дължи ,,огромна сума пари” на САЩ и НАТО, защото не е успяла да изпълни пожелателното, а не наложително, изискване на НАТО разходите по отбраната да са стандартните 2% от БВП. Едва пет от страните – членки на алианса, понастоящем влагат повече от 2% от БВП за отбрана: САЩ, Великобритания, Гърция, Полша и Естония, но нито един друг член на НАТО не е така явно набеждаван от новата администрация на САЩ както Германия.

В действителност, разходите за отбрана на Германия нарастват от 2014-2015 година насам, когато всички членки на НАТО се съгласиха с Планa за действие за готовност на НАТО, приет в Уелс (Wales Summit Declaration). Според някои коментатори декларацията задължава Германия да влага 2% от БВП до 2024 г., но формулировката на документа е по-сложна:

Членките, чийто разходи за отбрана са под определения дял от БВП, трябва:

– да прекратят намаляването на разходите за отбрана;

– да се опитат да увеличат разходите за отбрана и това да има реално изражение, когато БВП на страната расте;

– да се стремят да постигнат нормативните 2% в период от 10 години, за да постигнат целите за готовност, определени от НАТО и да запълнят слабостите.

Въпреки че използването на 2% БВП все още е цел на страните – членки в НАТО, Планът за действие за готовност на НАТО от Уелс не ги задължава да достигнат тези изисквания до 2024 г. – членките трябва единствено да увеличат разходите си в съответствие с БВП на страната в рамките на десет години от 2014 до 2024 г. Целта на споразумението не е да предизвика рязко увеличение на разходите по отбраната, а да преобърне негативната тенденция на спад на бюджета за отбрана на страните в НАТО. Бюджетът на повечето страни е намалял значително след края на Студената война.

За да достигне 2% от БВП до 2024 г., Германия реално ще трябва да удвои разходите си по отбраната до 70 милиарда евро само за седем години (графиката може да бъде видяна тук). През 2017 г. планираните от правителството разходи представляват около 44% от БВП – около 1.4 трилиона. Следователно разходите за отбрана през 2017 г. са изчислени като 2.6% от правителствените разходи.

Видно е, че Германия може да си позволи да вложи повече средства – най-малкото спешно трябва да се повишат разходите за поддръжка. От друга страна, това е проблем, който изисква да се направи избор между отбраната или цивилните продукти, защото средствата за отбрана не могат да бъдат използвани за други цели. Удвояването на разходите за отбрана задължава правителството значително да увеличи приходите си, да ограничи разходите за други услуги, или да вземе пари назаем, а най-вероятна е комбинацията от трите. Такива мерки биха усложнили политическата ситуация в страната, освен това съвременните германци са твърде големи противници на милитаризма.

Историческите причини за ограничените разходи за отбрана на Германия все още са налице. Това, че носи отговорност за две световни войни, е нещо, което нито Германия, нито нейните съседи са забравили през изминалите 70 години. Бюджет за отбрана в размер на 70 милиарда евро ще направи Германия най-голямата европейска военна сила. Берлин е наясно с мнението на останалите европейци, което е ,,скептично’’, те с наплашени от Германия „като могъща военна сила’’.

Така че Германия е приклещена в ъгъла. Мирното ѝ обединение и икономически растеж през последните 25 години, както скорошните глобални събития, поставят Германия на благоприятно място, предполагащо по-значима роля в европейската и международната отбрана, за което по-голям бюджет би бил предпоставка. Но в същото време европейците си припомнят защо поначало не са искали Германия да е силна страна. Точно в този момент ,,една историческа дилема отново е актуална’’, с което се изваждат наяве старите страхове, че Германия ще използва доминантната си позиция в своя полза.

Целенасочено пацифистичната култура е взела надмощие в следвоенна Германия. Твърдението на правителството в доклада по отбрана от 2016 г., че страната трябва да се стреми към по-активно участие в международната отбрана и да увеличи военните си приноси, е фундаментално нова идея ,,в съвременния политически климат на Германия’’. Въпреки всичко страната върви в тази посока на развитие. До 2024 г. Бундесверът трябва да се увеличи с 20 000 войници, за да достигне техният брой 198 000 войници. Германия участва в борбата с „Ислямска държава”, взима участие в мисии в Мали и Афганистан и е повела батальона на НАТО в Литва. Но за германското правителство може да се окаже трудно да поддържа разрастващото се военно присъствие в света.

Отбраната вероятно би представлявала по-голям приоритет, ако средностатистическият германец се усещаше по-застрашен. Германците са умерено притеснени от Русия, като 32% от населението през октомври 2016 г. твърди, че се страхува от евентуална бъдеща война между Русия и Запада. Дори и такава война да започне, според проучване на изследователския център Pew, само 40% от германците мислят, че страната им трябва да окаже помощ на съюзниците си в НАТО. През януари в запитване дали германците се чувстват защитени, 73% отговарят утвърдително. Мнозинството от 57% се съгласява с твърдението, че Германия е добре защитена от тероризъм. Мнозинството все още предпочита Германия да играе ограничена роля в управлението на международни кризи (въпреки че споменатите проценти намаляват през последните години – от 62% през януари 2015 г. до 53% през октомври 2016 г.), и само 34% смятат, че разходите за отбрана трябва да нараснат.

Имайки предвид ниската политическа подкрепа по отношение на уголемяването на разходите за отбрана, само някаква огромна промяна в представите за заплаха на германците ще предизвика подкрепа за удвояването на разходи за отбрана. Сегашните амбиции дори могат да бъдат отменени, ако Християндемократическият съюз на Ангела Меркел изгуби предстоящите избори: нейният основен опонент, Мартин Шулц, твърди че нормата на НАТО от 2% определено няма да бъде постигната’’, ако той е канцлер. Засега вероятно няма да сбъркаме, ако кажем, че това така или иначе няма да се случи.

Източник: The National Interest

Автори: Джеймс Мъг и Зоуи Глейсън

Превод: Лилия Николова