Интервю с Майкъл Питис е икономически гуру на университета в Пекин и Фондация „Карнеги“. „Файненшъл таймс“ го определя като „най-големият познавач на китайската икономика“ и автор на „най-добрия анализ на кризата в Еврозоната“.

Осем години след началото на голямата рецесия Европа сякаш се съвзема. Прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) вещаят растеж от 1.7% през 2016 г. и 1.9% през 2017 г. През 2013 г. вие писахте, че европейската криза е била предизвикана от прекалените спестявания на германците. Можем ли днес да твърдим, че това вътрешно неравновесие е вече преодоляно?

Ни най-малко. Проблемът просто бе изнесен извън Еврозоната, което не е решение. Европа е в криза, защото от години огромните дефицити на южните страни бяха автоматично решение на германската политика, възприета от Берлин преди 10 години, която целеше да направи националната икономика по-конкурентоспособна като ограничи доходите на германската средна класа от произведени стоки и услуги. Сетне, от момента, в който кризата попречи на Германия да се радва на все същото положително търговско салдо в търговията с Юга, или Германия трябваше да вземе мерки, за да повиши вътрешното си потребление, или Южна Европа трябваше да ограничи търсенето, чрез намаляване на заплатите, под натиска на нарастващата безработица. Разбира се, Европа избра второто решение и през последните три години германското свръхпроизводство бе експортирано извън Еврозоната.

През всичките тези години свръхпроизводството в Европа бе компенсирано с нарастващи дефицити или от доходите от износ на метали и енергия, но цените на тези продукти дотолкова рухнаха, че приходите от тях вече не могат да абсорбират свръхпредлагането. В резултат или пазарът на САЩ ще трябва да абсорбира европейското и китайското  свръхпроизводство, или просто европейското производство ще рухне при това ниво на потреблението и безработицата дори в Германия ще нарасне.

Тъй че „съвземането“ на Европа е измамно. През последните две години външните условия бяха превъзходни за ЕС. Налице бяха ниски цени на петрола, съживяване на американската икономика. Положителното й търговско салдо нарасна. И въпреки това европейската задлъжнялост продължи да расте по-бързо от икономиката. Очаквам през следващите две години цената на енергоизточниците и металите да продължи да спада, но вече не така драматично, както досега. Просто няма закъде. А американското възстановяване няма да продължи, ако растат европейското и китайското свръхпроизводство. Това ще рече, че или положителното търговско салдо на Европа и това на Китай ще намалеят, или американското възстановяване ще се забави. Или и двете.

А какви са възможните алтернативи за консолидиране на Еврозоната? Дали техническите решения са политически приемливи? Съвместима ли е днешната архитектура на еврото с интереса на европейците?

Лесно е да се каже какво би трябвало да се направи. Потреблението на Европа е по-слабо от производствените й възможности. Сиреч потреблението трябва да се покачи, освен ако ЕС не продължи да поддържа най-голямото положително търговско салдо в историята и да изнася на външни пазари. От друга страна нивата на задлъжнялост са прекалено високи и трябва да бъдат ограничени процентно спрямо БВП. Което и ще стане. Има два начина да се уравновесят търсенето и предлагането. Първият е да се появи ново потребление или нова привлекателна ниша за инвестиране, но високата безработица и безпокойството на домакинствата изключват подобен ръст на търсенето, а високата задлъжнялост е спирачка за производствеите инвестиции на компаниите. Остава само една възможност за изравняване на търсенето и предлагането: затварянето на предприятия и уволнението на работниците.

Що се отнася до дълга, всички сякаш се надяват да се случи нещо, което да стимулира ръста на БВП, тъй че растежът да надхвърли ръстът на задлъжнялостта. Но когато някоя страна има дългове, които вече изглеждат неизплатими, в историята на модерната икономика няма прецедент на възобновен растеж без предварително опрощаване на дълговете.

Изтриването на дълга се извършва или изрично, за сметка на банките, под формата на преструктуриране, или имплицитно, за сметка на работниците и средната класа, под формата на инфлация или чрез ограничаване на заплатите.

ЕС изключи преструктурирането на дълга, но разрешаването на проблема в ущърб на работниците и средната класа само ще задълбочи неравновесието между търсене и предлагане. Тоест пътят, който ще поеме Европа е въпрос на политически избор и докато той не бъде направен, кризата няма да приключи.

Забавянето на китайската икономика има вторични ефекти и бе източник на тревога през 2015 г. Мислите ли, че тази тенденция ще се задълбочи?

Китай ще продължи да се нагажда към конюнктурата, също като онези, които преди нея се облагодетелстваха от инвеститорското „чудо“. Китай дълго беше прекомерно зависим от бързия ръст на инвестициите, но сегашният обем на инвестициите вече е твърде висок, за да бъде абсорбиран само от Китай. Което ще рече, че всеки нов ръст на инвестициите ще е съпроводен с ръст на дълга, а той вече е много висок. Ако ли инвестициите се забавят, икономиката също ще намали темповете си и единствената възможност да се удържи безработицата е в нарастването на потреблението. Китай има най-малък процент на потреблението спрямо общия обем на БВП в историята, просто защото доходите на домакинствата там са най-нисък процент спрямо БВП. За съжаление единственият ефикасен начин да се увеличат доходите на домакинствата е,  да се разпредели част от държавното богатство между обикновените хора, но това не е в интерес на хората, които са се облагодетелствали от контрола над държавното богатство. Тъй че, поне докато Си Дзинпин съсредоточи достатъчно власт в своята администрация, за да предприеме преразпределение на богатството, Китай ще трябва да избира между увеличаване на дълга или забавяне на растежа, което предполага и ръст на безработицата.

Какви ще са последствията за световната икономика?

Този филм сме го гледали много пъти и знаем финала. Светът страда от два вида неравенство. Едното е това между богатите и бедните страни. Второто е това, което наблюдаваме най-вече в Китай и Германия. Там домакинствата държат малка част от националното богатство. Останалата е разпределена между държавата и компаниите.

И в двата случая потреблението спада, защото, както казвал шефът на Федералния резерв по времето на Рузвелт, „тези, които трябва да потребяват, нямат пари, а онези, които имат пари, няма нужда да потребяват“. А когато потреблението спада, инвестициите също се свиват, защото компаниите не виждат смисъл да развиват дейността си, при положение, че не могат да продадат дори това, което вече са произвели. Проблемът може временно да бъде разрешен, ако дадем воля на обикновените домакиства да задлъжнеят, за да купуват, но и тази стратегия трябва да спре, когато нивото на задлъжнялост е твърде високо. И тогава нараства безработицата. Глобалната криза ще продължи, докато правителствата не вземат най-сетне необходимите мерки, за да преразпределят доходите. В краен случай сриването на растежа води до преразпределение на богатството по революционен път. Считам, че славните години на нововъзникващите пазари приключиха и скоро ще станем свидетели на още държави, които ще изпаднат в неплатежеспособност.

Превод: Иво Христов
Източник: Atlantico.fr