На 13 септември 2014 г. папа Франциск внезапно заяви, че третата световна война вече е в ход. Разбира се, никой не взе под внимание думите му, но Ватиканът винаги знае какво говори. Русия вече претърпя съкрушителна загуба, стратегическо поражение, доколкото загуби Украйна. За последните 25 години Западът успя да превърне Украйна в една силно враждебна към Русия държава, която мечтае за отмъщение, и този разлом ще продължи изключително дълго. Русия взе Крим, но практически загуби Украйна – получи до границата си един дългосрочен истеричен враг. Тоест във войната за мислите и чувствата на хората, ако щете, и във войната за знанието на хората, Русия изначално и тотално губи битката.

И то губи зрелищно за страничния зрител. Това е война от съвсем нов тип, война с други средства. Русия има високотехнологични оръжия, но не притежава нещо, което днес е по-ефективно и е решаващо: тихата инвазия на доктрината. Западът отдавна оперира с агенти за влияние, които дори не знаят, че са използвани като подвижни мостри на културологичния избор. Когато САЩ свалят суверенитета на една държава, те захващат няколко ключови инструмента, които практически се явяват оръжия – медиите, университетите, партийните ръководства, лица от административния елит. Това е достатъчно за ефективен обществен резултат. Към това се прибавя и директното финансиране на публичния диспут през „експертите” на т.нар. НПО-та, които имат за задача да конструират общественото мнение такова, каквото го искат кукловодите им. Това е технология, добре разпознавана от руснаците, но за съжаление те не я владеят. Русия е натоварена с недоверие заради комунистическото й минало и досега нямаше възможност да изгради толкова бързо нова схема за културологично влияние. Старата съветска схема се саморазгроми, оставяйки след себе си горчив вкус в половин Европа. А идеологическото самокорумпиране, тоест самосваляне на суверенитета, се случва ефективно, когато заблудено вярваш, че работиш за по-добрата версия на света. Както казва Андрей Девятов, полковник от ГРУ, който в момента е зам.-директор на Института за стратегическо взаимодействие между Русия и Китай: „Изходът е един – да придобием „мека сила”, защото „меката сила” е концептуална власт, каквато ние не притежаваме”. В този ред на мисли Русия едва сега, след четвърт век, има възможност да представи своето ново виждане за света. И да направи заявка за своя нов смисъл. Да извоюва новото си място като генератор на задължителната нова конструкция на света. За възраждането на Русия много се трудят и американците. САЩ правят всичко възможно да се компрометират, да унищожат доверието на света към себе си (което справедливо властваше през последния век), да настроят множество държави срещу себе си, като се започне от Близкия изток и се стигне до Азия и Латинска Америка, та дори и Европа. Скоро няма да остане нито една държава, неопустошена от посегателствата на американската външна политика, елементарно обяснявани на останалия свят с националната сигурност на САЩ. В контекста на голямата геополитическа война България остава крайно бездарна. Тя се лута насам-натам, без нито един държавник да може да се изправи достойно и да заяви няколко умни неща, които ще свърши за страната си, докато краде. Цялата ни вътрешна политика е в капана на две-три чужди посолства, които редят новия кабинет, който ще управлява „суверенната” ни държава. А лекомисленият ни президент обслужва безогледно чужди интереси, без да се опита дори да се прикрие, използвайки