Никога не се съмнявай, че малка група от мислещи хора може да промени света. Защото това е всичко, което някога го е променяло.
Няма приятели. Има значими обекти. Такава е доктрината на САЩ. Затова американската Агенция по национална сигурност разработва и шпионира всички лидери и правителства не само на неприятелски, но и на съвсем близки приятелски държави. В един от документите на GCHQ (Център за правителствени връзки, британският аналог на американската Агенция по национална сигурност), изнесен от Сноудън, който носи заглавието „Експлоатация на мрежите”, се потвърждава, че САЩ и Великобритания редовно прихващат частния трафик на енергийни компании, финансови организации, авиокомпании, чужди правителства и др. Франция и Германия глуповато се възмущават всеки път когато стане ясно, че лидерите им са подслушвани. И всичко продължава дружелюбно постарому.
Европа е толкова безпомощна за съпротива, че умира – както чисто икономически, така деградира и морално, разграждайки християнството. Единствено гръцкият народ, тъй като няма какво да губи, си позволява да протестира срещу зловредната схема на остеритет, на свръхрегулации и смахнато разпределение на икономическите активности. Шпиономанията на САЩ укрепва схващанията на европейците, че американските приятели се движат изключително от собствения си интерес, който логично е в ущърб на всички останали държави. Основната мисия на Агенцията по национална сигурност на САЩ би трябвало да се заключава в това да обезпечава националната сигурност на американската държава. Така е замислена агенцията изначално.
В крайна сметка обаче става ясно, че операциите на Агенцията по национална сигурност са насочени основно към това да бъде осигурено световното господство на САЩ. Жаждата за надмощие последна угасва (забелязва Макиавели). Само че защитата и агресията са две различни стратегии на поведението на една държава. Германският вестник „Зюддойче Цайтунг” дебело подчертава, че подслушването и следенето на германските правителства се случва още от 90-те години, което напълно изключва така удобния мотив за тероризма. Струва си да се припомни и мащабното подслушване от страна на САЩ на френския президент Ширак, когато той беше против войната на Буш в Ирак и заплашваше да наложи вето в ООН.
Америка похарчи много усилия и нерви да извие ръцете и да промени мнението на Ширак. Но всичко това не става без предварителна информация. Както беше съобщено на французите: „Личните отношения между Буш и Ширак никога не могат да се оправят. Разберете, президентът Буш знае всичко, което президентът Ширак мисли за него!”. За да защитаваш господството във всяка точка на планетата, е необходимо да имаш информация – както за намеренията, така и чисто компроматна. За съжаление Европа спи в леглото на врага си. Сякаш едва напоследък умовете в Европа започват бавно и постепенно да се деамериканизират. Процесът е много труден. Поради дългосрочното, безскрупулно и талантливо приласкаване на европейската върхушка да предаде всички лостове за управление на обединена Европа в ръцете на американските „приятели”, „партньори” и „съюзници”. Ако нещо може да спаси Европа, това е бунт от долу нагоре. Затова симптомът „Гърция” е много важен. Оядените бюрократи няма да спасят Европа. Техният скалп отдавна е взет. А както казва знаменитият полски сатирик Ст. Йежи Лец: „Френската революция доказва нагледно, че побеждават онези, които си запазват главите”. Дори Гърция днес да бъде смазана, дори Унгария да бъде дискредитирана, един ден Франция ще се събуди, а Германия ще се реши на действие. Защото съдбоносното положение на нещата прави смели дори страхливците. От гледна точка на вселенското време никога не е съвсем късно. Да се изправиш, да вдигнеш глава, да поизбършеш коленете от приклякането. Да поръчаш музика.