Има ли и кабинетът „Борисов“ своя „Шокова доктрина” и пристъпи ли към нейното изпълнение?

Усещане за нестабилност, безпътица и перманентна политическа криза се носи в средата на правителствения мандат. В такава ситуация не можело да се правят реформи, казват някои. Нищо подобно! Поне не и според един световно (и печално!) известен икономист, който твърди, че това е идеалната среда за визионерски решения.

„Само кризата – реална или привидна – може да предизвика същинска промяна. Настъпи ли криза, мерките, които биват предприети, се обуславят от наличните идеи. Това според мен е нашата главна задача: да развием алтернативи на съществуващата политика и да ги запазим живи и достъпни, ДОКАТО ПОЛИТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНОТО СТАНЕ ПОЛИТИЧЕСКИ НЕИЗБЕЖНО. Щом кризата удари, трябва да се действа скоростно, за да се наложи бърза и необратима промяна, преди поразеното общество да се е върнало към „тиранията на статуквото”, казва Милтън Фридман, идейният вдъхновител на шоковите терапии. Съветникът на Рейгън и съавтор на Чилийския икономически модел заедно с диктатора Пиночет, изглежда, има доста осъзнати или неосъзнати фенове по високите етажи на българското управление. Съдейки по предприетите действия от правителството, именно сега то е решено да разгърне цялата си административна мощ и творчески потенциал. Задействани стратегии, внесени закони, задвижени сделки подсказват истинската програма на кабинета в конкретика без характерните за предизборните програми мъглявини като „реформиране”, „оптимизиране” и „преструктуриране”. Залогът им е напълно в синхрон със заветите на Фридман, който казва, че раните трябва да се нанасят наведнъж, за което на всяко правителство са му необходими от 6 до 9 месеца, за да постигне необходимите резултати.

В този смисъл никакви предсрочни избори не се задават. Поне не и докато значима част от подетите намерения не се реализират. После избори може и да има. Всъщност все някога ще се състоят – срочни или предсрочни, но кой ще ги спечели – това ще има все по-малко значение.

А какви са обичайните резултати от прилагането на шоковата стратегия според световноизвестната американска журналистка Наоми Клайн. „Основните черти на системата, която заличава границите между Голямото правителство и Големия бизнес, включват прехвърлянето на огромни обществени средства в частни ръце – често придружено от лавинообразно нарастващ дълг и разширяваща се пропаст между богатите и заменимите бедни и агресивен национализъм, с който се оправдават бездънните разходи за сигурност” , пише Клайн в бестселъра си „Шоковата доктрина – възходът на капитализма на бедствията”. В нашия случай агресивен е „евроатлантизмът”, с който се поднася политическото триединство: „отстраняване на обществената сфера, пълна свобода за корпорациите и минимални социални разходи” (по Клайн), а национализмът е оставен за улицата като нейно единствено право на ответна реакция. И като безопасен за Големия бизнес отдушник. Останалите аналогии, описани в „Шоковата доктрина”, са още по-директни с нашия случай: „Крайната цел на корпорациите в основата на този комплекс е да въведат ориентираното към печалба управление, което се разраства страшно бързо в екстремни условия, като вид ежедневно функциониране на държавата. Или с други думи – ДА ПРИВАТИЗИРАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО”.

Ако тази констатация ви се вижда пресилена за България, сигурно не знаете, че новият проектозакон за концесиите е подготвен от частна фирма и само формално е внесен от правителството. Практиката не е от вчера. От благоприличие подобни задания все още не се обявяват директно като обществени поръчки за „изработване на законопроект…”, а за изготвяне на „стратегически основи”, „насоки”, „концепции” и прочее евфемизми. По същество обаче става дума за едно и също нещо – аутсорсинг на законодателната дейност. Крайно време е правителство и парламент да спрат да прикриват неумело подобни срамотии и да покажат голата истина: реалният избор, с който разполагаме, е между консултантски офиси, а не между партии.

„През тази година такъв анализ беше възложен на адвокатско дружество, което преповтори наши изводи и заключения отпреди две години и половина”, заяви наскоро директорът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) Елеонора Николова, без от това да последва каквото и да било (според запознати дори и дребни стилистични грешки в анализа на центъра съвпадали с продукцията, изготвена от частната фирма). На всичкото отгоре вече второ поредно правителство не свиква ръководния орган на центъра – Консултативния му съвет, което просто означава, че не е възложило нито една задача на антикорупционното звено за преглед на законодателството. Кому е нужен действащ Център за превенция на корупцията, когато си има частни фирми за всякаква работа? В случая дори не е толкова важно дали някой функционер от управляващата коалиция е свързан с кантората, изготвила един от най-важните икономически регламенти. По-съществен е принципът – с новия проектозакон не само ще се улесни обсебването на обществен ресурс (първоначалното предложение на авторите беше за 99-годишни концесии), но се приватизира и самият нормотворчески процес.

В това отношение правителството има добър съветник и светъл пример в лицето на Световната банка. Колцина знаят, че вече е задействана новата водна стратегия на Република България, която предвижда масово концесиониране на водния сектор (скоро ще започнат да никнат като гъби частни дружества по модела на „Софийска вода”, поливани обилно с обществени средства). За целта предишният кабинет на ГЕРБ е поискал съвети от Световната банка как да управлява водния сектор, въпреки че експерти в цели пет български министерства получават заплати именно за това. Срещу 3,5 милиона лева, платени от българския данъкоплатец, банката пък е възложила тази задача на своята дъщерна структура. Отговорът на заданието е предпоставен още от наименованието на организацията: Консултативен механизъм за публично-частна инфраструктура.

ВиК услугите, изглежда, не изчерпват целия асортимент, който властта се готви да извади на тезгяха. Наскоро Българският енергиен холдинг договори кредит за 535 млн. евро (отделно е държавният заем от 16 милиарда лева), за да може НЕК да се разплати с двете американски електроцентрали в Маришкия басейн, които от години изсмукват парите ни със скандално високи цени на произвежданата енергия. Срещу краткосрочния мостов кредит българската държавна енергетика се задължава да емитира облигации (тоест нови заеми) на международните пазари. Не дай Боже, задлъжнялата национална компания да не се справи с погасяването им. Тя, както и всеки длъжник, отговаря с имуществото си. В случая с НЕК това са ПАВЕЦ „Чаира”, каскадата „Белмекен-Сестримо”, Баташки водносилов път и пр. – хидросъоръжения, строени с парите на поколения данъкоплатци, включително и с доброволен бригадирски труд…

И ако подобни съмнения могат да минат в графа „хипотеза”, то нека разгледаме реалния дневен ред на управлението:

  1. Внесен е законопроект за концесиите, който ги превръща по същество във втора вълна на приватизацията или в нейно продължение, но с други средства. Предвидени са неограничени права за концесионерите да придобиват строежи за обществени нужди и обекти на техническата инфраструктура, включително в съседни територии; да създават смесени дружества с държавата и общините, прехвърляйки частично търговския риск върху тях; да бъдат определяни с пряко договаряне вместо с публичен конкурс и пр. В отговор на критиките за възможните 99-годишни концесии максималният срок беше премахнат. Значи може и за 199 години!
  2. Успоредно с подготовката на закона цялата административна машина е задвижена за сключване на конкретна сделка – концесионирането на летище София, което за 2014 г. е на печалба с 5,25 млн. лв., а за 2015 г. – с 5,6 млн. лв. ТАКА ОТ СРЕДСТВО ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА КАПИТАЛ (в определени дейности, за които държавата не разполага със свободни пари) КОНЦЕСИЯТА СЕ ПРЕВРЪЩА В МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗДАВАНЕ НА КАПИТАЛ. И ако в концесионирането на летищата във Варна и Бургас е имало някаква логика поради остаряла инфраструктура, в случая ще се отдаде модерен обект, в който за последните 10 години са инвестирани публични средства поне за 430 млн. лева. Сделката е облечена в привлекателна калъфка, съшита с бели конци – приходите от концесията на летището ще се инвестират за оздравяване на БДЖ „Товарни превози”. Тази компания е обявена за приватизация, но засега купувачи липсват. Може би чакат държавата да налее малко пари, за да вземат нещо по-излъскано като летище София?
  3. Наред със задействаната водна стратегия в ход е либерализацията на енергетиката (забелязвате ли как замлъкнаха онези, които ни проглушиха ушите, че при свободен избор на доставчици цените ще паднат?). Работи се и по ТОЛ система за пътищата по съвет, разбира се, на Световната банка. До 2018 г. тя трябва да направи платено преминаването през 80% от пътната мрежа в България. Според признания на регионалния министър Лиляна Павлова пътуването само от София до Варна и обратно (до 10 стотинки на километър) ще струва колкото сега плащаме за целогодишна винетка.
  4. Задават се новости и в социалната политика. Ще се намали обхватът на инвалидните пенсии. Внесен е и законопроект, с който еднодневните трудови договори за селскостопанските работници ще могат да се подписват… 14 дни след положения труд. За да не ни обвинят в черногледство, няма да спестим и добрата новина: социалната пенсия се увеличава от 115,15 лв. на 118,14 лв. – два билета в повече за столичния градски транспорт… Не бързайте да подминавате с пренебрежение този факт – това са парите, с които ще живеят все повече хора, които в дълги периоди на прехода са работили, без да бъдат осигурявани, и никога няма да се пенсионират по нормалния начин.

Ще регистрираме и едно историческо постижение. За първи път ЦЕНАТА НА БИЛЕТА ЗА СТОЛИЧНИЯ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ СЕ ИЗРАВНИ С НАЙ-ЕВТИНИЯ БИЛЕТ ЗА ЛОТАРИЯ. Има някаква символика с казино-капитализма, в който ни предлагат да живеем: по-изгодно става да разчиташ на късмета, отколкото да предприемаш съзнателно движение в една или друга посока.

БОН ШАНС!

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto