Интервю на Антоанета Киселинчева с Елена Йончева – журналист, член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Румен Радев за президент

За какво гласуваха българите – за личност, за промяна, против статуквото? Каква е тежестта, която има БСП в победата на ген. Радев?

Смятам, че хората гласуваха и за личност, и против статуквото. Те гласуваха за личност, която има своя биография. Румен Радев действително е водил битки, които е печелил. В своята кариера той е бил лидер, но е извоювал своя лидерски пост, а не е бил назначен на него. Освен това, хората гласуваха за човек, който очевидно няма зависимости. Фактът, че ген. Радев е подкрепен от БСП не означава, че той е зависим от нея. Прочитът на неговата биография показва, че той няма корпоративни или партийни зависимости. Ето защо, това беше вот за личност.

От друга страна, хората гласуваха против арогантната кампания, която се водеше от тези, които застанаха зад другия кандидат – Цецка Цачева. Заплахите за дестабилизация, за хаос, за срив в държавата, ако не бъде избран кандидатът на ГЕРБ, се възприеха като някакъв вид изнудване на избирателя. Мисля, че всичко това до голяма степен отврати хората. Според мен, телевизионният дебат също до голяма степен помогна на Румен Радев. Защото там си пролича кой е искрен и кой не е. Единият кандидат се постара да предизвика съжаление в избирателите, позовавайки се на това, че не е достатъчно млад и красив. Но българинът не иска да има президент, който се опитва да печели избори чрез съжаление. Освен това, историята с дядото на г-жа Цачева беше действително един тъжен момент за всички зрители, защото се видя че това не е искрено. След това се разбра, че тя и друг път е разказвала тази история.

Ген. Румен Радев беше мажоритарен кандидат, но ако БСП беше извадила партийно лице, щеше ли да спечели изборите?

Не мисля, че това е победа за БСП. Разбира се, тя има своя принос, защото благодарение на нея ген. Радев получи достатъчно голяма трибуна, за да бъде видян от всички българи. Както видяхме в резултатите от изборите, за него са гласували и десни, и леви, половината от реформаторите, повече от половината от патриотите. Действително, той спечели изборите с вота на всички българи, на широк спектър от хора с най-различни политически възгледи. В този смисъл, той стана президент като обединител на нацията, но тепърва трябва да доказва, че е такъв и да започне същинската битка, за да бъде наречен „нашият президент”. Това, на първо място, е битка срещу разделението на страната, омразата и насъскването на хората един срещу друг, за което до голяма степен са виновни самите политици. „Приносът” на президента, чийто мандат вече изтича, е много голям в това отношение.

Тъй като е непартиен представител, считате ли че вотът беше показателен за клишираните партийни кандидати? Готови ли са гражданите да гласуват за нови непознати в ролята на политици личности?

За един президент не е необходимо да е имал политическа кариера. Българинът трябва да гласува за личност, независимо от кои среди идва тя. Трябва да гласува за човек, който е доказал в своя жизнен и професионален път на какво е способен и за какви идеали е готов да се бори, а не да гласува само по поръчение на партията. На тези избори българинът гласува и срещу тенденцията една партия да посочва един кандидат, независимо от неговите качества. Това е, което направиха ГЕРБ. Всички си спомняме на предишните избори израза „и магаре да посоча, то ще бъде избрано”. Смятам, че хората се обидиха от този подход и в известен смисъл това е наказателен вот срещу начина, по който се провеждаше президентската кампания.

За българското общество е известно кои кръгове властваха над предходния президент и накъде накланяха везните в политиката, водена от него. Ако поставим ген. Радев до Росен Плевнелиев, с какво той ще се отличи най-ярко от него?

Това е разговор, който се надявам да можем да водим след 5 години. Тоест, такъв отговор ще можем да дадем след време. Моето очакване е да не се срамувам от моя президент. За съжаление, нивото на политическата култура в България е толкова ниско, че и нашите очаквания вече са много ниски. Да не се срамуваме от президента си – това вече не е никак малко.

По време на кампанията ген. Радев беше набеждаван, че заема русофилска позиция по някои казуси. В същото време, от биографията му е известно, че е завършил американския военновъздушен колеж в базата Максуел, а и той неведнъж е заявявал, че за България членството в ЕС и НАТО не стои под въпрос. Ще успее ли Радев да балансира влиянието на двата глобални фактора?

Смятам, че той е прагматик и няма да бъде човек нито на Москва, нито на Вашингтон. Отделно от това, неговата биография не подсказва по никакъв начин, че той би могъл да залитне в посока, която не отговаря на нашия национален интерес. Затова вярвам, че той ще има балансирана позиция по основните външнополитически въпроси.

Това може да е още един параграф, по който да се различи от досегашния президент.

Да! (Смее се) А и до него ще стои една първа дама, която е представителна, хубава и умна жена.

Турция се превръща във все по-труден съсед, а в същото време е наш партньор в НАТО. Каква линия трябва да води бъдещият президент спрямо южната ни съседка, за да опази националните ни интереси?

Мисля, че първо трябва да погледнем какво се случва тук, в България. На първо място трябва да укрепи нашата граница, за да спрем каналджийството. Защото няма нищо по-силно от държавата и ако иска да спре каналджийството, единствено тя може да го направи. Смятам, че от обществото се крие информация за това колко хора успяват да преминат границата. Благодарение на Сърбия, която активизира своята армия, разбрахме, че на практика България е един свободен коридор, през който минават мигранти. Това може да се върне като бумеранг, имайки предвид споразумението, което сме подписали за евентуално връщане на бежанците в първата страна от ЕС, в която се влезли – Дъблинското споразумение. Това е първото нещо, което трябва да направим. Освен това, мисля че, когато говорим за Турция, трябва да имаме повишено внимание към една определена партия и интересите, които представлява тя. Това е ДОСТ – партия, която представлява интересите на управляващите в Турция, партията на Ердоган в България, партията, чийто лидер се скри в турското посолство в София и партията, която изцяло подкрепи кандидатурата на ГЕРБ. Трябва да обърнем внимание на това каква е ролята ѝ в българския политически живот.

Всички знаем, че по време на кампания политиците са едно, а в реалната политика са друго. Смятате ли, че ген. Радев ще се промени, както се говори и за Тръмп? Ген. Радев говореше против санкциите срещу Русия, но смятате ли, че ще предприеме реални действия?

България не е президентска, а парламентарна република. Така че, Румен Радев ще се съобразява с решенията на парламента и на правителството, което управлява България. Но в същото време, един президент има достатъчно механизми, да бъде чут неговият глас, да има реален дебат в обществото. Затова, ако един парламент и една управляваща партия не взима решенията, които са в интерес на това общество, президентът може да бъде реален коректив.

Въобще не се съмнявам, че като президент, генерал Радев ще бъде изправен пред много изкушения. Лично аз вярвам и това съм усетила от общуването си с него, че той носи войнска чест и достойнство. Всичко ме кара да мисля, че той ще се справи с тези изкушения, които му предстоят. Ще успее да устои!

Смятате ли, че изборът на Радев е част от линията на протест на народа срещу елитите, какъвто беше изборът на Тръмп в САЩ? Има ли косвена връзка между тях?

Разбира се, това е и протестен вот. Защото на хората им омръзна от политическото задкулисие, от арогантността на цялата политическа система, от интригантството и от насъскването от страна на политиците на хората един срещу друг. Това беше протестен вот срещу цялата политическа система. Затова народът гласува за една личност, която не е част от цялата политическа конюнктура, за личност, която не е омърсена от политическия живот в България.

Според вас, тази вълна на обществено недоволство ще има ли устойчивост, която може да доведе до резултати, до някаква промяна в политическата среда?

Смятам, че това ще бъде една тежка битка. Не съм наивна и не мисля, че това ще доведе до някаква бърза промяна. Но поне журналистите, виждайки, че управляващите не са непобедими,  ще започнат да говорят и да се чувстват малко по-свободно. Мисля, че журналистите ще започнат един малко по-свободен дебат за това какво реално се случва в държавата. Случилото се ще отприщи един по-откровен разговор, което само по себе си е една добра посока.