Историята на Европейския съюз показва, че една от най-големите слабости на тази организация е неспособността ѝ да изработва общи позиции по някои от най-важните теми на деня. Това е така, защото гласно декларираното желание за европейско единодействие твърде често се сблъсква с личните интереси на отделните държави членки. Това противоречие между общото и частното пречи на единодействието и е извор на силни вътрешни напрежения. Ето защо редица фенове на общоевропейската идея си мечтаят за деня, когато противоречията между отделните държави членки ще бъдат сведени до минимум и изработването на общоевропейски консенсус няма да бъде толкова трудно постижимо. Разбира се, дори и днес европейските лидери понякога стигат без особени затруднения до обща позиция. За жалост, бързото изработване на общи позиции явно е за сметка на задълбочения анализ. Основание за този песимистичен извод е последното заседание на Европейския съвет в Брюксел. Пиарите на организацията побързаха да ни „зарадват“ с новината, че евролидерите единодушно заставали зад позицията на Великобритания по повод покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Тоест въпросното покушение да е поръчано от Кремъл. Естествено, всеки има право да смята каквото си иска, но е добре да даде някакви разумно звучащи доказателства за позицията си. След като евролидерите стоят толкова твърдо зад Великобритания, може би са получили някакви неопровержими доказателства в подкрепа на позицията на Лондон? Запознали са ги с факти, които недвусмислено хвърлят вината върху Москва и лично върху Путин? Дори и отговорът на тези въпроси да е положителен, на нас, простосмъртните, подобни доказателства не ни бяха предоставени. Както, междувпрочем, и Лондон не съобщава нищо подобно. Оттам се ограничават с формулировката „много е вероятно“. Странно е, най-меко казано, такива сериозни обвинения срещу една държава да се крепят единствено върху подобна формулировка. Дори и при изработването на фалшификата „Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово поразяване“, авторите му се бяха постарали да представят на публиката някакви материални неща. Тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл размахваше една епруветка в ООН и се кълнеше, че в нея имало проба от въпросното иракско оръжие за масово поразяване. И много хора, включително и на най-високи позиции, повярваха, че такова действително съществува. По-късно, след като американците разбишкаха цял Ирак, се оказа, че нищо такова няма, че въпросните оръжия били, както гласи днешното популярно клише „фейк нюз“. Авторите на днешната антируска кампания можеха да връчат поне един спрей на Тереза Мей, който да бъде представен като оръжието, с което е напръскан Скрипал. Със сигурност повече хора щяха да се хванат на това, отколкото на формулировката „много е вероятно“. Всъщност като гледаме реакцията на евролидерите, разбираме, че авторите на кампанията правилно са си спестили усилията. И без никакви доказателства тези високопоставени политици вярват на всичко, което им е разпоредено да вярват. В интерес на истината българският премиер беше един от малкото заседаващи в Брюксел, които изразиха съмнения в антируската версия. Също така България заслужава поздравления заради позицията си да не гони руски дипломати. Няма по-логична позиция от тази. Глупаво е да гониш дипломати, при положение, че нямаш никакви доказателства за вината на държавата, която те представляват. „Ама щом другите европейски държави ще го правят, трябва и ние като тях“, веднага възразиха русофобите. За да ни предпази от грешката безмозъчно да копираме действията на други хора, особено когато те са особено глупави, учителката ми в първи клас казваше: „Ако Иванчо скочи от прозореца без никаква причина, и вие ли ще скочите?“ И ние отговаряхме отрицателно. Защото не искахме да си разбием главите, подражавайки на Иванчовите глупости. Силно се надявам, че и България ще се държи разумно при поредната антируска истерия и няма да подражава на глупавия Иванчо.
Категория: Коментар
Фотография: Антоанета Киселинчева