„Всички от ранно детство знаят, че това или онова е невъзможно. Но винаги се намира профан, който не го знае. Именно той прави откритието.” Алберт Айнщайн
Датата е 20 април 2004 година. НАСА изстрелва космическия кораб Gravity Probe-B в търсене на фантомната за официалната физика сила на електрогравитацията. НАСА е подготвила извънредно скъпа експедиция, която да потвърди наличието на петата природна сила, предсказана от Алберт Айнщайн. Резултатите от мисията, продължила година и половина, потвърждават, че около Земята се формира специфична енергийна обвивка в резултат от нейното въртене. Тя не е нито гравитационно поле, нито електромагнитна сфера в резултат на заряда й. Тя е произведена от нейния спин. Учените не смеят да нарекат полето торсионно, предпочитат по-безопасното наименование електрогравитационна обвивка. Дори и след над 10 000 публикувани научни труда в подкрепа на съществуването на торсионното поле за много учени то е просто опасен термин от псевдонауката. Какво представлява торсионното поле и защо няма консенсус по въпроса за свойствата му?
Около 1915 година Айнщайн стига до извода, че гравитацията не е нищо друго освен гънки и изкривявания в тъканта на пространство-времето. С това той „стресира” научната общност, преобръщайки основни физични парадигми. Излиза, че времето не е константа, а пространството е по-гъвкаво, отколкото учените са предполагали. Но той създава и други разтърсващи предположения за механизма на света. Убеден е, че щом всички обекти в макрокосмоса – звезди, планети, галактики, се въртят, то и частиците в микрокосмоса трябва да се въртят. А въртенето им трябва да образува поле, независимо от гравитационните и магнитните полета, произведени от масата и заряда. Това поле трябва да е образувано от техните завихряния. Свойствата на „вихровото” поле трябва да са различни от свойствата на другите полета. Тоест частиците на микрониво контактуват помежду си на съвсем различен принцип от основните четири познати сили на взаимодействие, които формират познатата ни физика. Айнщайн нарича този принцип (тази сила) – петата сила. Той предсказва, че тя трябва да образува едно общо енергийно поле. Айнщайн се посвещава на доказване на това единно поле. Обаче, опитвайки се да изравни коефициентите на познатите до този момент на науката първични сили – гравитация, електромагнетизъм, силно и слабо взаимодействие, той въпреки вярата си не успява да даде точния математически облик на хипотезата си. Предизвикателството, което Айнщайн си отправя, наистина е главозамайващо. Но Бог не се оставя да бъде доказан толкова лесно. Хипотезата на Айнщайн се настанява в нестабилното поле между мистицизма и науката. Единното енергийно поле дълго време е било Светият Граал в областта на физиката. Древните гърци го наричат етер. В Ориента наименованието му е енергията чи, или прана. А процесите на взаимодействие в него се описват от свещените текстове на брахманите Махабхара и Ригведа. Интересът на науката към единното енергийно поле е огромен. То буквално би могло да обясни чудесата, с които са пълни всички религии. Би било доказателство за онова, за което и Айнщайн говори: че индивидуалността на съзнанието е оптическа илюзия, че всъщност съзнанието е едно общо.
В света на физиката не само крайният резултат има значение. Дългогодишният труд на Айнщайн вдъхновява много физици да продължават да търсят решение на поставения от него въпрос. Един такъв учен е френският математик Ели Картан. Той не само приема хипотезата на Айнщайн, но и продължава проучването в областта на микросвета. В изследването си по тензорен анализ той успява да формулира Айнщайновата хипотеза в нов принцип: „В природата трябва да съществуват полета, които се зараждат от плътността на ъгловия момент на въртене на телата”. Тоест в природата трябва да има полета, които се зараждат от въртенето на телата. Ели Картан дава наименование на параметъра на въртене на частиците – спин. Той счита, че частиците излъчват вълни, които не се разпространяват линеарно, а се завихрят. Затова той нарича полето торсионно, в превод от латински – вихрово. Параметърът спин е независим, защото не зависи от масата и заряда на частиците. Ако си представим една частица, поставена във вакуум, нейното съществуване би дало следния ефект: нейната маса би произвела гравитация, зарядът й – електромагнетизъм, а спинът й – торсионно поле. Така хипотезата за торсионното поле е немислима без Айнщайн-Картановата теорема. Въпреки че съществуването на спина е доказано, както и торсионните полета на обектите в макрокосмоса, то теорията за торсионните полета в микросвета, или теорията за торсионния вакуум, все още се сблъсква със сериозно недоверие в света на учените.
Един от най-изтъкнатите учени в бившия Съветски съюз, астрофизикът проф. д-р Николай Козирев, стига до интересни изводи за свойствата на торсионните полета. Козирев е интересна личност. Роден е в дворянско семейство в Санкт Петербург. На 17 години вече има публикуван научен труд, а на 20 вече е завършил Физико-математическия факултет на Ленинградския университет. Започва работа в Главната астрономическа обсерватория на СССР в Пулково. Трудовете му в областта на астрофизиката и космологията му спечелват завидна репутация. Както всички гениални личности в Съветска Русия, и той е застигнат от безумствата на репресивния апарат. Първо е уволнен от обсерваторията заради конфликт с директора, а след това е арестуван и осъден на 10 години затвор по обвинение от НКВД. Козирев става жертва на т.нар. „Пулковско дело”, заведено срещу група съветски учени, набедени, че участват в контрареволюционна група срещу сталинисткия режим. По някое време е преместен в Норилския лагер (от системата на ГУЛАГ) и за враждебна агитация сред затворниците отново е осъден на още 10 години. Обвиненията са комични: че Козирев е поддръжник на теорията за разширяване на Вселената, че намира Есенин за добър поет, че имал наглостта да заяви, че не битието определя съзнанието. Освен това Козирев не бил съгласен с изказването на Енгелс, че Нютон е индуктивно магаре (не согласен с высказыванием Энгельса о том, что „Ньютон – индуктивный осёл”)! Козиров е освободен предсрочно през 1946 г., но прекарва затворен практически цели 11 години. Страданията не сломяват нито волята, нито силата на интелекта на учения. Той успява да се съхрани, а умът му остава свободен да размишлява за пропорциите в природата. В лагера той развива забележителна наблюдателност и това, което най-силно го впечатлява, е съществуването на геометричен набор от пропорции, една универсална симетрия, според която е организирано всичко в природата. Козирев забелязва златното сечение, т.нар. сечение на Фибоначи, или казано по-друг начин, това е сакралната геометрия. Онази хармонична подредба, която е в строежа на всичко във Вселената – от колониите с микроби до човешкия организъм и звездите. Тези пропорции са били добре познати на древните общества. Пирамидите в Египет и Тибет са пример за безупречно спазена сакрална геометрия. Музиката и изкуството, биологията и философията са немислими без нея. Козирев си задава въпроса, каква е причината тази универсална геометрична „програма” да съществува и да ръководи живота на живите организми. Той счита, че тя е доказателство за това, че материалният живот е производен на духа. Разумът и съзнанието, които са извън времето и пространството, са по-дълбокото същинско ниво на реалността. Сравнен с него, видимият свят наподобява холограма. Или с други думи казано, съществува едно по-дълбоко, фундаментално ниво на реалност – енергоинформационна. Макар че идеята изглежда фантастично странна, Козирев намира нейно потвърждение в съществуването на торсионните полета. Според него енергията на това ниво се разпространява спираловидно под формата на торсионни вълни. Торсионните вълни предават информация, която е като матрица за развитие на материята. И по този начин духът направлява материята. Точно затова спираловидната структура може да бъде открита навсякъде – от разпространяването на колониите с микроби до развитието на галактиките. Козирев провежда интензивни експерименти в търсене на доказателство за това единно поле. В обсерваторията в Пулково, в която се завръща след лагера, той провежда експерименти с телескоп, с които доказва, че освен светлината на звездите до нас достигат огромни количества други излъчвания, които се получават от тяхното въртене, или техния спин. И именно това са торсионните вълни. Той открива, че торсионно поле съществува, когато звездата не е вече на мястото, където е била, а ние виждаме светлината, която идва до нас отпреди милиони години. Такова поле има и там, където звездата се намира, но ние не я виждаме, тъй като светлината все още не е пристигнала. Торсионното поле обаче пренася информацията за звездата мигновено. Като мисълта при човека, която използва същите тези торсионни канали. Поле има и там, където звездата ще бъде след време, но все още не е. Торсионно поле няма обаче там, където звездата никога не е била и никога няма да бъде. Козирев доказва, че торсионното поле разполага с цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето. Нито един процес във Вселената не може да се случи, преди да се появи информацията за него. С други думи всичко, което се случва, е предопределено.
Но как биха могли торсионните вълни да се разпространяват във физическия вакуум, след като там няма нищо? Учените вече са разклатили своето убедено виждане за „празнотата” на Вселената с факта, че съществува тъмна материя, както и тъмна енергия. Представата, че 90% от Вселената е абсолютно празна, вече не е валидна. Нещо особено влияе върху движението на космическите тела, звездите и планетите. Това е тъмната материя и за нея има неоспорими доказателства, въпреки че никой не знае какво точно представлява тя, дали са нов тип частици или нещо друго. Около 23% от Вселената са съставени от тъмна материя, тя е приблизително пет пъти повече от обикновената, познатата ни материя. Останалите 73% от Вселената са тъмна енергия, която всъщност я движи. Тъмната енергия е нещо съвършено различно от тъмната материя, тя е удивителна и необяснима. Това е енергия, получавана от вакуума. Тя заставя Вселената да се раздува все по-бързо, вместо разширяването да се забавя поради гравитационното самопривличане на материята. Тъмната енергия действа като антипривличане. Тя е още по-мистериозна от тъмната материя, за която важат законите за привличането. Тъмната енергия разпръсква материята. Вселената е толкова силно хармонизирана, че нищожно увеличаване на тъмната енергия би унищожило всичко видимо, пространството би останало без звезди и планети. Ако пък общата плътност на материята във Вселената се увеличи или се намали съвсем мъничко, само с част от процента, бихме имали една безжизнена Вселена само с черни дупки или само с газ. По време на Големия взрив една милионна част от една милионна част от процента промяна на общата плътност на материята в която и да е посока повече или по-малко, би обрекла Вселената на унищожение. Това е нечовешка синхронизация, непонятна свръхточност.
През 1982 година се провежда може би един от най-значимите и забележителни експерименти на ХХ век. Експеримент, който отново говори за съществуването на въпросното единно информационно поле (торсионното) и за неговите необикновени свойства. Френският учен Ален Аспе установява, че веднъж разделени, субатомните частици могат да си взаимодействат и „комуникират” от разстояние под определени влияния. По някакъв начин всяка частичка знае какво се случва с другата. Британският физик Дейвид Бом вярва, че това е доказателство за холографската природа на реалността. Според Бом причината, че частиците могат да контактуват помежду си, не е, че си изпращат някакви мистериозни сигнали, а по-скоро, че раздялата им е илюзия. Тоест има по-дълбоко ниво на реалност, на което ниво всичко е в постоянна връзка с всичко останало. Тоест всяка частица на Вселената се намира в мигновена връзка с всички останали. Ако това е истина, можем само да гадаем дали това ниво на реалност би могло да се нарече Бог.
Николай Козирев смята, че човечеството може да извлече практическа полза от единното поле. Ако съществуването на торсионния вакуум се докаже, това знание би разкрило пред хората редица възможности. Козирев и ред други изследователи като Никола Тесла твърдят, че торсионният вакуум би могъл да бъде безкраен източник на енергия. Изследване, проведено от Никола Тесла, води до твърдението му от 1891 година, че етерът, както наричат още торсионния вакуум, се държи като флуид спрямо твърдите тела и като твърдо тяло спрямо светлината и топлината. Тесла смята, че при относително високо напрежение и честота този етер може да бъде получен. Тесла е убеден, че вакуумът е огромен неизчерпаем резервоар за енергия. Теорията за вакуумната енергия съвсем не е нова в света на учените. Години по-рано ученият от Кеймбридж Харолд Пътхоф провежда експеримент за получаване на вакуум и остава поразен от резултата. Анализите му показват, че полученият вакуум съдържа огромен енергиен потенциал. Николай Козирев също е убеден в съществуването на вакуумната енергия. Той смята, че там е закодиран целият архитектурен план за Вселената, според който се развиват и цветето, и галактиката. Там са още и всички варианти на миналото и бъдещето. Те са подобни на киноленти, които стоят в покой, но осветени от прожектора, създават усещане за движение. В рамките на метафората прожекторният лъч е съзнанието. Тоест Козирев обяснява загадката на време-пространството чрез съзнанието. За съзнанието обичайно се приема, че някак се обособява от материята, ако материята е постигнала определено равнище на организация и сложност в мозъка. Проблемът с материята обаче е, че науката не знае какво точно представлява съзнанието. Създаването на физическа реалност от съзнанието изглежда да е вградено в квантовата физика. Съзнанието указва какво да прави материята, а не обратното. Тоест съзнанието създава реалност. Николай Козирев провежда редица експерименти за връзката между торсионните полета, съзнанието и времето. Записките му от този период шокират обществото на учените. Експериментът му с огледала, изградени като цилиндрични спирали, добива известност като Огледалата на Козирев. Според него светът в огледалата е свят с обратен ход на времето. Не става дума за връщане в миналото, а за едно преобръщане. За Козирев универсалният отразяващ материал е алуминият. Доброволците, които се подлагат на този експеримент, изпитват анормални психофизически усещания и увеличават многократно своите умствени способности. Някои от тях губят усещане за гравитация, в протокола са отбелязани излизания извън тялото, телепатия, телекинеза, хората внезапно проговарят чужди езици, усилва се паметта им, правят сложни математически изчисления за секунди или участват в исторически събития, преместват се във времето и др. За многобройните феномени, които са настъпили, Козирев дава следното обяснение: „Огледалата повлияват плътността на време-пространството, което от своя страна предизвиква изостряне на свръхчувствително възприятие”. Той освен това намира потвърждение, че човешкият мозък също е генератор на торсионни вълни.
Завихрянията на частиците притежават ляво или дясно въртене. Според някои учени не е без значение посоката. Тя може да означава дали човекът е положително или отрицателно настроен. И в зависимост от този „заряд” да привлича положителни или отрицателни хора и случки. Защото за разлика от електромагнитните полета, при които противоположните по заряд обекти се привличат, на торсионно равнище се случва точно обратното – еднаквите заряди се привличат. Това са го знаели още основателите на древни духовни школи като херметизма. Принципът подобното привлича подобно и каквото отвън, такова и отвътре е познат на интересуващите се от мистицизъм. Онова, което окултизмът нарича аура, не е нищо друго освен личното торсионно поле. То е индивидуално за всеки човек и по него тренираните умове могат да четат миналото или да предсказват бъдещи заболявания. Счита се, че заболяването е нарушение на енергоинформационното поле на човека. Може да бъде плод дори на вмешателство на чужда воля. Така уроките от народните поверия е възможно да се окажат повече от безобидно суеверие. Николай Козирев прави много опити, за да установи кои фактори влияят разрушително и кои позитивно на личното торсионно поле. Той стига до извода, че думите са мощен фактор, който може да повлияе върху аурата на човека. Не е трудно да се досети човек, че емоционално негативно обагрените слова, както и самите негативни емоции, са с „разболяващо” действие. Според Козирев всички атоми поддържат определен баланс между ляво и дясно завихряне. Захарта има силно дясно завихряне, затова при определени условия тя може да абсорбира торсионното поле. Тоест може да попива информация, да съхранява информация. Захарта и полиетиленът защитават торсионното поле. Със съществуването на торсионни полета може да се обясни и настъпването на внезапни изцеления при тежко болни хора. Излекуването може да настъпи с чужда помощ или по лична воля. Известни са редица места, за които се говори, че са лечебни. Там се струпват много хора, търсейки изцеление. Всъщност оказва се, че подобна надежда не е съвсем неоснователна. Защото торсионното излъчване на Земята е нееднородно и на определени места е особено силно. И това са места, в много случаи забелязани от древните общества, места край извори, древни светилища или могили. В такива случаи енергията на мястото преструктурира енергийната матрица на болния и той се връща към здравето. С това би могло да бъде обяснено и лечебното въздействие на кристали, билки, на изворната или светената вода, както и съществуването на такива обичаи като баене на вода. Въпросът с ясновидството също е свързан с теорията за торсионните полета. Ясновидецът не получава информация отникъде, а просто умее да се настройва към чуждото информационно поле. Някои ясновидци твърдят, че виждат „кадри” от миналото и бъдещето. Като на лента, като на филм. Дали торсионните полета могат да ни дадат технологията на чудесата? Учените като Козирев считат, че торсионните полета могат да донесат огромно познание на човечеството, но че то може да е опасно при недостатъчна нравствена зрелост на цивилизацията. Физическият вакуум да бъде необятен източник на енергия! Звучи фантастично и немислимо. Но мярката за интелигентност винаги е била способността да се променяш, да променяш представите си. Само това променя и възможностите ти.