Най-късно до един-два месеца Сирия ще бъде прочистена от „Ислямска държава”

Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания

Доктор Абуаси, каква е актуалната ситуация в Сирия, след като опозиционните Сирийски демократични сили, подкрепяни от САЩ, обявиха победата си над „Ислямска държава” в град Ракка? Променя ли се кардинално ситуацията в Сирия, след изтласкването на „Ислямска държава”, която се счита за инструмент за постигане на геополитическите цели на американците? Това, че опозиционните Сирийски демократични сили поеха контрола, не означава ли, че чрез тях американците отново ще правят опити за оказване на натиск срещу правителството в Дамаск?

За да бъде разбрана ситуацията в Сирия, трябва да имаме предвид, че сирийската армия заедно с руската авиация, силите на „Хизбула” и други отряди, паралелни на сирийската армия през последните три месеца са успели да освободят 57 000 километра от територията, която беше под контрола на „Ислямска държава”. Докато сирийската армия беше заета с освобождаването на тези територии, американците заедно с т. нар. Сирийски демократични сили нямаха капацитет да освободят един град Ракка. Онзи, който е видял снимките от освобождаването на Ракка по телевизията, е разбрал, че не е останала нито една къща или сграда, която да не е била бомбардирана от американската авиация. Всъщност те влязоха в Ракка без да се стигне до сблъсък, а с компромис, тъй като направиха сделка с „Ислямска държава”, която се изтегли от Ракка.

Така че тази победа беше смешна. Тя по-скоро подлежи на иронични коментари от по-голямата част от анализаторите по света. Дейр ер-Зор беше столица, Мосул беше столица... Дейр ер-Зор в момента е по-голяма крепост от тази, която беше Ракка. Въпреки това по-голямата част от Дейр ер-Зор беше освободена за рекордно време. Освен това град Ал Маядин, който е по-голяма крепост на „Ислямска държава” от Ракка, беше превзет от сирийската армия за една седмица, и то без да има толкова много цивилни жертви. Убитите цивилни от американските бомбардировки в Ракка са над 10 000 души. В момента град Ракка не съществува.

Със сделката, която направиха с „Ислямска държава”, успяха да осигурят изтеглянето ѝ от три петролни находища, на изток от Дейр ер-Зор, и ги завзеха без никаква съпротива. А руснаците пуснаха сателитни снимки как американските сили, кюрдите и някои арабски племена влизат без проблем в лагерите на „Ислямска държава”, докато терористите се изтеглят. Никой не знае къде отидоха тези хора. Преди това се говореше, че те са няколко хиляди души в Ракка. Къде са тези хора? Осигуриха им коридори и вече воюват срещу иракските сили в Ирак и срещу сирийските сили.

Американците разбират, че сирийската армия рано или късно ще победи „Ислямска държава” и ще контролира тези територии. Затова се опитват да изпреварят събитията и да използват кюрдите като карта на масата на преговорите. Приоритетът на американците е да няма коридор, който свързва Ирак със Сирия, съответно и с Иран, тоест Иран да няма достъп до Ливан (през Ирак и Сирия). Приоритетът е именно този, а не да се воюва с „Ислямска държава”. И това обяснява защо хиляди от „Ислямска държава” се предадоха на кюрдите, съответно на американците, и не се знае къде са отишли.

Голяма част от ръководителите на „Ислямска държава” платиха доста пари на хора, които могат да ги прекарат през границата и влязоха в Турция. Оттам нататък не се знае къде са отишли тези хора, които са наистина много – дали са влезли в Европа, или не са могли влязат. Проблемите на Европа с тероризма не са приключили, а тепърва започват, защото ние говорим за 40 000 терористи от 110 държави. Само от Франция и Белгия са 1500 души, от другите държави – Великобритания, Босна и т.н. – също са около 1500 души. Това са около 3000 души, като от тях през годините се върнаха приблизително 1500 души. Значи има още 1500 души, за които не се знае къде са.

Как разчитате настояването на Сирийските демократични сили бъдещето на провинцията да бъде определено от народа ѝ „в рамките на децентрализирана, федерална и демократична Сирия”? Това част от проекта за разпарчатосване на Сирия ли е?

Мечта на всеки кюрд е да участва в това, но при положението, в което се намира Сирия, това няма да се случи. Ако можеше да се случи, щеше да стане в Ирак, където кюрдите са по-силни, по-добре въоръжени и по-богати. Видяхме, че в Северен Кюрдистан този проект се провали. В Сирия провалът ще бъде още по-голям, защото нито турците, нито сирийците, нито руснаците ще позволят образуването на федерация. Кюрдите не са единствените, които са малко по-различни като националност. Сирия е мултинационална държава. Не може да дадеш автономия на всички 20 националности в нея. Ние видяхме, че дори в Европа, в Испания, не дават да се случи подобно нещо.

Кюрдите не отричат, че искат да създадат държава. Федерацията е стъпка в тази посока, но никой няма да им го позволи. Мисля, че американците няма да могат да защитят кюрдите. В тези територии има около 3000–4000 войници. Турците смятат това за заплаха за националната сигурност, сирийците – също, а руснаците категорично заявяват, че са „за” единна Сирия и искат нещата да се решат с диалог.

По-опасната част в Сирия в момента е тази, която е на границата с Израел. Ние виждаме, че бойците на „Джебхат ан-Нусра”, или „Ал Кайда”, които воюват на границата с Израел, подкрепени от Израел, лекуват раните си. Сирийската армия започна атака срещу тях, израелците отвърнаха на удара. Точно там нещата ще са малко по-сложни, ще има напрежение. И другият момент – никой вече няма доверие в Ердоган – нито в Сирия, нито където и да било по света. Като влиза в Идлиб, или за да запази примирието, или за да воюва срещу „Джебхат ан-Нусра”, ние виждаме, че неговите танкове и неговата армия се охраняват именно от „Джебхат ан-Нусра”.

Най-късно до един-два месеца Сирия ще бъде прочистена от „Ислямска държава”. Терористите няма да контролират никакви територии. Тогава ще започне по-сложната ситуация – частта, обвързана с политическото решение, тъй като и турците, и американците, и израелците имат амбиции и т.н.

Руските медии съобщиха, че Държавният департамент на САЩ е признал, че в Сирия е използвано химическо оръжие от групировка, свързана с клона на „Ал Кайда” – „Джебхат ан-Нусра”. Какво провокира тази рязка промяна на позицията на Америка, която досега обвиняваше правителствените войски на Сирия за това, че са използвали химическо оръжие и наричаше изпълнителите на терористичния акт в Хан-Шейхун „умерена опозиция”?

Не е ясно кой е казал това и дали го е казал. Но още от самото начало беше ясно, че терористите са използвали химическо оръжие. Въпреки това разследването беше основано само на някакви снимки, които бяха изпратени от сирийската опозиция и от терористите. Американската политика спрямо химическото оръжие е такава, че то бива използвано, за да бъде упражнен натиск върху сирийската армия и за да бъде разкритикувана руската роля в Сирия. Затова преди няколко дни руснаците упражниха правото си на вето срещу САЩ в Съвета за сигурност на ООН за продължаването на работата на комисията, която разследва използването на химическото оръжие, защото не го прави професионално.

Как ще бъде разследвано използването на химическо оръжие, ако не се отиде на място? Представителите на комисията казват, че не могат да отидат на място, а искат да продължат с разследването в рамките на още една година, разчитайки само на снимки и на данни от опозицията. Руснаците използваха правото на налагане на вето не срещу самото разследване, а срещу начинът, по който се провежда разследването и заявиха, че докато няма ясни правила, които да гарантират независимостта на тези комисии, разследването не бива да продължава.

Отношенията между Турция и САЩ се влошиха, особено след като Реджеп Ердоган заяви, че „не може да окачестви страната като цивилизована”. Смятате ли, че Анкара се противопостави на Вашингтон, за да провали американските планове за създаване на кюрдската квазидържава Рожава в Северна Сирия ?

Намесата на Ердоган е кървава и той продължава да предоставя помощ на „Джебхат ан-Нусра”, на терористите в Сирия. Въпреки това за Турция въпросът с кюрдите е много чувствителен, защото броят на кюрдите в Турция е двойно по-голям, отколкото в Сирия и Ирак взети заедно. За Ердоган това е въпрос на национална сигурност. Смятам, че той ще упражни голям натиск срещу американците. В момента в Сирия кюрдите са разделени териториално между западната част, където са американците и източната част, където няма никого. В момента се започва офанзива на западната граница. Хората няма да имат никакъв шанс за автономия. 

За разлика от Ирак, броят на кюрдите в Сирия не надвишава 1,5 млн. души, а те са и в Дамаск, и в други градове, тоест териториално нямат такава възможност за автономия. А тези в Северна Сирия са смесени – араби и кюрди, асирийци, християни и мюсюлмани. Може да има решение чрез нецентрализирано управление, тоест да могат да избират кмет, който да е кюрд, да имат училище... Това е възможно. Сирийското правителство казва, че такива права могат да бъдат дадени, но не и да се предоставя автономия, да се направи федерация. 

Да считаме ли, че на практика Ирак, Иран и Турция се обединиха, за да се противопоставят на „кюрдския фактор” в лицето на президента Барзани в Иракски Кюрдистан, подкрепян от САЩ?

Единствената държава, която официално подкрепи Барзани, е Израел. Израел не може да направи нищо за Барзани. За да стигне до него, трябва да мине през Сирия, Ирак, Турция, Иран... Това няма как да стане. Откакто обяви този референдум, Барзани изгуби повече от половината територии, които бяха под контрола на неговите сили преди референдума, изгуби петролните находища в град Киркук и сега няма къде да направи тази държава. Според мен политическото бъдеще на Барзани е поставено на кантар. Така че проектът за създаване на втори Израел в Северен Ирак се провали.

Каква бе причината кланът Талабани да се противопостави на управляващия клан Барзани? Борба за власт ли е това или борба за петролни кладенци? 

Борбата между семействата на Талабани в Сюлемаймания и Барзани в Ербил е историческа, тя продължава вече 50 години. Тя минава през взривове и затишия, повторни избухвания и отново през затишия, но в крайна сметка никой няма да им позволи такъв проект. Сега силите на Талабани играят положителна роля, за да не се стигне до война. Съвсем скоро нещата ще се оправят, тоест парламентът на Кюрдистан обяви, че иска да вземе правомощията на Барзани, защото той управлява нелегитимно – мандатът му изтече преди години.

Без да бъдат анулирани резултатите от референдума, не се очаква скоро Кюрдистан да си поеме въздух. В момента летищата са затворени, границите са под контрола на централната власт, петролът вече е под контрола на централната власт, особено в град Киркук. Не се очаква скоро да има решение. Този проект е обречен, понеже нито Ирак, нито Сирия, нито Иран, нито Турция ще позволят той да се реализира. Всички имат кюрди. Ако позволят това веднъж, кюрдите ще искат независимост навсякъде.

Считате ли, че при сегашната обстановка в Сирия е възможна реализацията на нефтопровод от региона на Киркук, който да следва сирийско-иракската граница в северна посока до Турция?

Старият петролопровод минаваше не през Кюрдистан, а минаваше малко по на запад. В момента го ремонтират и започват да изнасят петрол, тоест директно от централната власт в Ирак. Според мен се разбраха, турците са съгласни с това. Дори Ердоган каза, че скоро Ирак ще започне да изнася петрол чрез Турция през стария нефтопровод, който ще бъде ремонтиран.

Как гледате на твърденията на някои анализатори, че военната мощ на САЩ е в упадък, както и че Военновъздушните сили на Русия са предоставили защитен чадър на Дамаск, за да се противопостави на опитите на САЩ да разцепи страната? Смятате ли, че американската военна машина би могла да бъде спряна не само в Сирия, но и на други места по света чрез общите усилия на Русия и Китай, за които се счита, че налагат нов световен ред?

Не може да се говори за упадък на военната сила на американците, но може да се говори за това, че американското влияние в света намалява, особено откакто Тръмп дойде на власт. Той търпи провал след провал. Единствените му успехи са в Саудитска Арабия. Сключи фалшиви сделки с държавите от Персийския залив, за да придобие стотици милиарди долари.

Действията на Тръмп ми напомнят на политиката на Муамар Кадафи по времето, когато казваха, че е луд. Този човек наистина може да провали външната политика на САЩ. Видяхме, че се провали и със Северна Корея, вместо да започне диалог. Видяхме, че в Ирак нещата се провалиха, с Иран нещата се провалят. Единствените успехи на американския президент са в конфликта между Катар и Саудитска Арабия – той го създаде и продължава да измъква милиарди долари от петролните държави.

Ще се заздрави ли още повече връзката на Турция с Русия, след като Ердоган закупи ракетни системи C-400 и хвърли НАТО в смут? Смятате ли, че има реална възможност Турция да излезе от алианса?

Ердоган ще остане в алианса, докато се изчерпят възможностите в него. Разбра се, има възможност да го напусне. Но според мен нито американците, нито европейците ще позволят ситуацията да ескалира дотам, че Турция да излезе от НАТО. В момента Турция не играе никаква роля в НАТО, дори може да се говори повече за противоречия, отколкото за съответствия на интереси.

Турският президент разбуни духовете и заради изказването си, че единственият „лек за хроничните проблеми” на Европа е пълноправното членство на Турция в Европейския съюз (ЕС), както и че „Европа без Турция ще се изправи единствено пред изолация, отчаяние и гражданско недоволство”. Каква е реалната причина Ердоган да продължава да настоява за членство на Турция в ЕС, макар да знаем, че това отдавна не е негова цел?

Ердоган използва този език, когато говори пред масите. Не забравяйте, че предстоят избори през 2019 г. Той винаги ще играе с националистическата карта, с националистическите чувства на турците, с това да покаже колко е велика Турция, с това, че тя може да избере различен път, че европейците не са по-велики от турците. Освен това неговите икономически интереси с Русия, с Китай и в Близкия Изток са много по-големи от тези с Европейския съюз, особено след напрежението между тях в последно време. Ердоган смята, че Европейският съюз има по-голяма нужда от Турция, отколкото Турция има нужда от ЕС. Той има много алтернативи, докато алтернативите на ЕС са ограничени от политическа гледна точка.

Ердоган разкритикува „липсата на интерес” на европейските държави към хуманитарните трагедии в Сирия и Мианмар, като заяви, че през последните седем години старите европейски ценности са били дискредитирани и унищожени. Прав ли е Ердоган, когато заявява, че Европа убива принципите си със собствените си ръце, както и това, че няма разлика между това, което се е случва в Босна преди 25 години и това, което се случва в Сирия днес?

Донякъде има логика в това изказване. Виждаме какво се случва в Европа. Виждате какво се случва в Испания, виждате какво се случва в Италия – започват да избиват сепаратистки движения. Наистина виждаме, че положението в Европа ще се влошава, ще има нови вълни от тероризъм. Мисля, че Европа не я очакват хубави неща, особено с американската политика, която донякъде участва в създаването на проблемите за Европа.

Как оценявате решението на управляващите в Турция да започнат да „почистват” неправителствените организации на Сорос в страната?

От преврата в Турция или от контрапреврата на Ердоган, така да се каже, Турция вече се управлява еднолично от фамилията на Ердоган. Оттам нататък не трябва да се гледа на Турция като на демократична държава, а като на държава от Третия свят, каквито са в Арабския свят, каквито са някои режими в Азия. Ако целта е да се разшири тази власт, тя ще се разширява към семейството му. Действията срещу журналистите, налагането на нови закони, както и на извънредното положение – всичко това вече е характерно за Турция в момента. Не би трябвало да се говори за човешки права при положение, че цяла Турция е заложник на семейството на Ердоган. 

Смятате ли, че Ердоган се е отказал от проекта ДОСТ? Крои ли други планове за влияние в българската политика? С Вас дори сме говорили за това, че Турция преговаря с ДПС заради проваления опит на Местан да влезе в парламента.

Ердоган не се е отказал от своите амбиции. Просто замрази проекта ДОСТ, защото в момента има проблеми със Сирия и Ирак. Този проект е в хладилника. Ердоган няма лесно да се откаже от Балканите, но сега проблемите му са свързани със Сирия и Ирак, тези държави са му приоритет.

При евентуални избори у нас ще опита отново да окаже влияние върху българската политика. Информацията, която имам е, че преговорите между Турция и ДПС не са спрели. Турците може да оформят нова политика, да обединят ДПС и ДОСТ, защото самостоятелният опит на ДОСТ да влезе в парламента се провали. Не е изключено дори самият Лютви Местан да бъде жертван, неговата личност и неговата формация да бъдат жертвани. Или пък тази на Касим Дал. Но в момента отношенията и диалогът между Турция и ДПС не са прекъснати.