Назначение на заместник-директор в ИАЛ би затруднило единовластието

Интервю на Десислава Пътева с д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници

Д-р Болтаджиев, Върховният административен съд обяви за нищожен текста в Наредбата, с която се въвеждаше задължителна регистрация с пръстов идентификатор за всеки пациент при постъпване в болница. От Националното сдружение на частните болници ще подпомогнете лечебните заведения да заведат искове срещу НЗОК, с които да им бъдат възстановени разходите около въвеждането на пръстовите идентификатори. В какви размери са щетите за болниците? 

Нашето сдружение ще подпомогне болниците чрез една типова жалба, която могат да подават за възстановяване на средствата. Практикували сме това и по други поводи. Ние правим това за членовете на нашето сдружение, но после пускаме всичко и до всички частни болници. Освен това работим тясно и с общинските болници, като сме предоставяли жалбата и на тях. Делото обединява всички тези жалби, а после се оказва, че към нас са се присъединили и държавни болници. Но това е чисто методична помощ по линия на нашето сдружение.

Заедно с Центъра за защита правата в здравеопазването атакувахме въпросната наредба за пръстовите отпечатъци. И, както видяхме, спечелихме делото. Оттук нататък всяко юридическо лице, всяка болница може да претендира да ѝ бъдат възстановени разходите. Това не са разходи само за инвестираното. Има болници, които са закупили по 80 четци. Цената на четеца е една – около 400 лв., а в нея е включен софтуер, поддръжка и т.н. Обаче освен, че са закупили толкова много четци, болниците трябваше да назначат персонал, който да ги използва. Този персонал е положил труд, който също трябва да се овъзмезди. Това отново са вреди на болницата.

Другото важно нещо е, че има много болници, в които пациенти са били чекирани по друг начин, а не с пръстов отпечатък, например защото системата не е работила. Ние знаем, че тя блокираше редовно. Те са били чекирани по друг начин, обадили са се в касата, спазили са цялата процедурата. Но така или иначе, на болниците не са им изплатени тези дейности, които са извършени. Тук сумите са много големи. Това са трите основни финансови вреди, които са нанесени на болниците. Болниците ще претендират за всички тях.

Здравната каса се оказва в ситуация, в която хем е платила 400 000 лв. за въвеждането на тази система, хем ще трябва да погасява разходите, които са направили самите болници. Тези пари обаче отново ще излязат от джоба на здравноосигурените пациенти, и то за сметка на упражненията в законотворчество на определени хора...

Точно така. Това излиза от парите за здраве, които ние събираме. Трябва да погледнем нещата и от друга страна – съдът обяви наредбата за нищожна, тоест все едно никога не е съществувала. Може да се каже, че всички тези дела са спечелени. Но те ще се водят срещу касата, тъй като тя е въвела изискването пациентите да се чекират с пръстови отпечатъци. Не може делата да се водят срещу държавата, тъй като има едно тълкувателно решение от миналата година на Върховния административен съд. То гласи, че не може да се претендира за това, че държавата е нанесла вреди чрез наредба. Тоест в правото не се допуска, че един министър може да те увреди с една наредба. Ти повече не можеш да искаш държавата да те компенсира за нанесени вреди. Ето защо делата ще бъдат заведени срещу касата.

Как гледате на твърденията на бившия здравен министър д-р Петър Москов, че чрез въвеждането на пръстовите идентификатори е спестявал по 1 млн. на ден през ноември миналата година?

НЗОК излезе с отчети след министър Москов и се оказа, че от пръстовите отпечатъци нищо не се пести. Има една дейност, която беше за месец ноември, за която касата просто не плати на болниците. Това бяха разходи от 19 млн. лв., като голямата част от тях не бяха зачетени, а друга част от тях бяха надлимитни. Тогава имаше 55 млн. лв. надсъбрани средства, които Надзора на касата даде за лекарства, въпреки че по закон с тях трябваше да бъдат покрити тези надлимитни 19 млн. лв. Москов цитира тези пари, тоест парите за извършена и неразплатена дейност на болниците, което няма нищо общо с пръстовия отпечатък. Това са хора, които са оперирани, влезли са с пръстови отпечатъци и не е платено за тях.

През месец декември се случи едно още по-осъдително от морална гледна точка действие. На 20 декември Надзорът на касата взе решение да намали лимитите на болниците. Всички разбрахме това на 28 декември, когато започнаха да ни викат да подписваме анексите. Месецът е вече изработен, а в действителност даваха лимити с по 15-16% по-ниски от това, което сме изработили. И през двата месеца направихме същото – пуснахме типови жалби и заведохме дела за тези пари, които не са ни платени. Видя се, че от отчетите за касата няма икономисана нито стотинка от пръстовите отпечатъци.  

Не Ви ли се струва нелогично това, че д-р Москов се ползваше с много сериозна подкрепа от страна на Бойко Борисов, докато при първия му кабинет здравните министри изхвърчаха от ведомството и с повод, и без повод? Изглежда, че на д-р Москов му беше осигурена особена зона на комфорт. 

Точно така. Между двамата имаше и много голяма близост, която те демонстрираха. От една страна, това показва, че тази политика се провеждаше не само от Москов. И тази за пръстовите отпечатъци, а и други наредби, които паднаха в съда, бяха излезли с одобрението на Министерски съвет. Да не забравяме това, че пръстовите отпечатъци не са само тежест на Москов, а също така и на Борисов. Очевидно и крехката им дружба беше сплотявана с такива небивали наредби. Да не забравяме, че депутатите на ГЕРБ гласуваха законите на Москов, тоест Москов изпълняваше политиката на Министерски съвет и на ГЕРБ. Така че Москов и Борисов са съучастници във водената здравна политика, не можем да обвиняваме само Москов. 

Как гледате на атаката на Прокуратурата срещу Москов заради турските ваксини? Би ли могло да се приеме това като опит на Борисов да си измие ръцете за хаоса в здравеопазването преди изборите? Да не би Москов изведнъж да е станал неудобен на властта? 

Борисов може би му е напомнил нещо със случая с ваксините, но както виждаме Москов е съвсем свободен човек, разхожда се свободно по улиците и досега никой нищо не му е направил – нито Прокуратурата, нито съда. Очевидно е, че всичко това е минало без последствия, макар че според мен там наистина има престъпление. 

През последните дни се разрази скандал между директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и служебния здравен министър, който също стана клиент на Прокуратурата. Според Вас има ли тя основание да обвинява д-р Илко Семерджиев в това, че ѝ е отправял заплахи, и то с цел да назначи посочен от него човек за поста на заместник-директор на агенцията? Възможно ли е тази нейна реакция да е продиктувана от това, че с такова назначение биха били засегнати интереси във фармацевтичните среди? 

Веднага мога да кажа, тъй като свързахме двата случа. Прокуратурата буквално за няколко дни повдигна обвинение по случая „Семерджиев” и наложи на служебния министър режим „подписка”. В същото време Москов си се разхожда необезпокояван от никого. Ние знаем, че на съвестта на Москов тежат пръстовите отпечатъци и милионите, с които са увредили всички граждани – както с обществената поръчка на касата, така и с възстановяването на разходите на болниците. Ние виждаме ваксините, където очевидно има престъпление. Ваксините за хепатит Б бяха запечатани от Прокуратурата и никога няма да се използват, а може дори да са унищожени вече. Но този човек си свирка и се разхожда под пролетното слънце, докато на министър Семерджиев буквално за няколко дни беше предявено обвинение, което е странно. Видите ли, той е заплашил своя подчинена – директорката на Изпълнителната агенция по лекарствата. Според мен това е най-малкото, което можеше да направи, той направо трябваше да я уволни, а не само да я заплашва. Той може би е направил едно предупреждение, което е съвсем законно. По тази логика аз не мога да се скарам на една санитарка, че не е измила коридора в болницата, защото заради това ще вляза в затвора. Тук има явно законово нарушение – тя не е назначила заместник-директор. Съвсем редно е той да ѝ търси отговорност, защото все пак той ѝ е началник, той е принципал. Той има право и да я уволни, да я смени и да иска да назначи друг човек. Нищо незаконно не виждам. Говори се за конфликт на интереси. Ако той е декларирал, че тя може да провери дали има конфликт на интереси, тогава проблем няма. Законът е такъв. Но тук за една казана дума на служител, който не си е свършил работата, се задейства прокуратурата буквално за дни. По-скоро ми се струва, че тук има друг момент – имайки предвид проблемите с лекарствата в България, с тяхната липса, с паралелния износ на медикаменти, както и всички функции, които са съсредоточени в тази директорка на Изпълнителната агенция по лекарствата, тук ми се струва, че проблемът е друг. Той се състои в това, че тя е фаворизирана от фирмите в лекарствения бизнес. Очевидно е, че държат на нея. Даже най-простият факт, че като пусна телевизора виждам реклами на лекарства, в които участват деца или хора в бели престилки, говори за това. Това е абсолютно забранено по европейските директиви и е нещо, което тя трябва да следи и да санкционира. Това на пръв поглед е дребен факт, но тези детайли също могат да говорят. За мен е очевидно, че Семерджиев е атакуван безпричинно. Когато се скарам на един служител, това означава ли, че за два дни, без предварително производство, могат да ми сложат обвинение, да ме арестуват и затворят? Скарал се е на един служител за това, че не изпълнява задълженията си, и то системно отказва да ги изпълнява. Естествено, че трябва да го заплаши с уволнение. Според мен дори трябваше да я уволни. Очевидно е. Никой началник не би търпял подчинените му да се отнасят така с него и да потъпкват както неговите заповеди, така и законите.

Каква е причината на този проблем да не е обърнато внимание по-рано, макар че доц. Асена Стоименова е директор на агенцията от 2014 г. насам?

Не знам дали е било обърнато внимание на тези проблеми, или те не са били видими, но при предишния здравен министър от нашия пазар изчезнаха 400 медикамента. Реекспортът на медикаменти също доби големи размери. Не мога да разбера защо всички бяха доволни и досега пляскаха с ръце. На мен ми се струва, че е логично с това законово назначение на заместник-директор да се затрудни единовластието там, съответно може би и някои схеми щяха да пострадат. Разбира се, тук не можем да мислим за назначаване на близък човек с корупционна цел. Това е абсурдно при ситуация, в която е ясно, че министър Семерджиев ще е на поста още една-две седмици, тоест той няма никакъв личен интерес да назначи човек там.

Кои са другите най-значими проблеми в здравеопазването, с които ще трябва да справя следващото ръководство на Министерство на здравеопазването?

Основните проблеми са свързани с монополите в здравеопазването – монополът на Здравната каса, както и монополизирането и свръхнормалното овластяване от страна на Министерството на здравеопазването. Ведомството се е превърнало в един регулатор на цялата система. От една страна, то издава лицензите, от друга страна, то е контролиращият орган, то е нормативната база. Най-лошото е, че се упражнява върху лечебното здравеопазване. Там министерството трябва да внимава само с политики, а не с регулации и свръхрегулации. В него е концентрирана една свръхголяма власт, чрез която държи в зависимост.

Монополът на касата също е проблем. Всичко това идва от политиците, идва от парламента, чрез който се определя бюджетът на касата, като част от консолидирания бюджет. Тоест политиците определят парите, определят нашите вноски, а не ние самите. Ние не решаваме дори как и къде да ги внесем. Политиците дават вноските на монополиста – Здравна каса. Чрез девет души надзор, тя има изключителни правомощия. Знаем, че тези пари се разпределят по лечебни заведения, по бюджети, и то с чисто лобистки изисквания. Тоест всички започват да зависят от касата. От друга страна, всички зависят и от министерството. Цялата тази структура на зависимости, които изграждат политиците, им дава власт. А политиците точно това искат – власт. Системата на здравеопазването с годините се променя точно в тази посока. И имат наглостта да наричат всичко това реформа. Цялата посока върви в зависимост. Има я и при лекарското съсловие, и при пациентите, включително по отношение на това къде ще се лекуват те, на коя болница какво ще се плати, къде да има пациенти, къде да няма, какви изисквания да има към лечебните заведения и т.н. Забележете, че тази зависимост стига дотам, че вече има обвинения към съсловието – че точи касата, че лекарите са крадци, мушмороци, мошеници. Това е пътят към създаване на робство. 

Темата за Илко Семерджиев е много важна, но се избягва основната, страшната тема в обществото от последните няколко дни – всичко поскъпва. Вдига се цената на отоплението, на бензина, на нафтата, на всички стоки. Според мен това са темите, а не тази за Илко Семерджиев, който със сигурност не е виновен. Това е изместване на фокуса. Това отново са зависимости, отново се тръгва по пътя към робството.