Принципът на създаване на бюджета на НЗОК е сбъркан

Интервю на Десислава Пътева с д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници и директор на МБАЛ „Света Богородица”.

Д-р Болтаджиев, Политическият съвет на управляващата коалиция определи финансиста Кирил Ананиев за наследник на поста на здравния министър в оставка д-р Николай Петров. Знаем, че проблемите в здравеопазването не са му чужди, тъй като от години е в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Ще успее ли той да вдигне на крака здравната система, макар че много преди него не успяха да го направят и дори ѝ навредиха?

Досега Кирил Ананиев е правил всички бюджети, включително и на Националната здравноосигурителна каса. Изхождайки от това, смятам, че всички бюджети досега са сбъркани по смисъл. Имахме основен пакет медицински услуги, който беше формиран с Наредба 2. Той беше определен от политиците, а касата трябваше да го покрие, тоест това бе политически формиран пакет медицински услуги, финансиран чрез бюджета на остатъчен принцип. Този пакет се определя от политиците чисто демагогски, защото те обещават безкрайно много неща, съответно в този пакет влиза всичко, при някои условия дори и силикон. Принципът на създаване на бюджета е сбъркан.

Подходът би трябвало да бъде точно обратният – първоначално да се направят анализи, да се проведат преговори, за да се определи пакетът услуги. След като се определи този пакет, трябва да се определи как ще бъде финансиран, какви ще бъдат разходите на НЗОК за този пакет, да се изчислят приходите и необходимостта от него. Наредба 2, която определяше този пакет, отпадна в съда. Може да се постави много добро начало, при което този пакет да бъде определен законово чрез преговори между Българския лекарски съюз (БЛС) и касата на базата на анализи и разчети кое и как би могло да се покрива този пакет.

Говореше се и се виждаше, че финансовото министерство до голяма степен се бърка в здравната политика чрез бюджета на касата. Ние знаем, че чрез тези бюджети, както и чрез сегашния, който е правен от Кирил Ананиев, бяха налагани рестрикции чрез Закона за бюджета. От 2015 г. насам бяха въведени бюджетите и лимитите на болниците. Чрез този закон бяха спирани инвестициите в системата, тоест ново лечебно заведение не можеше да сключва договор с касата в рамките на година. А в последния бюджет, отново правен от Кирил Ананиев, има още рестрикции, като невъзможност за сключване на договори по нови клинични пътеки на вече съществуващите болници, без значение каква е тяхната собственост, както и за нови молекули (лекарства).

Ако погледнем глобално, бюджетите се правят и чрез тях се ограничава здравната политика. Това се случва чрез финансови механизми за намаляване на средствата. Смятам, че всичко това никак не е полезно за пациентите, даже напротив. Всичко това е в ущърб първо на пациентите, а ние виждаме, че колкото са по-големи тези финансови рестрикции, толкова пациентите дават повече пари от джоба си, за да се лекуват. От друга страна, рестрикциите, които се правят с цел възпрепятстване на инвестициите в здравеопазването, са погрешни. Когато една система има по-малко средства, отколкото са необходими, спирането на инвестициите е последното нещо, което трябва да бъде направено.

Как гледате на тезата на финансовия министър Владислав Горанов, че в българската здравна система се харчат много пари, тъй като тя е пропита с корпоративни интереси, краде се много и именно това налага прокарването на рестрикции? Това твърдение от представител на властта не е ли признание, че управляващите просто не могат да удържат юздите на „неефективната” системата?

Първо, средствата за българската здравна система са много малки. Публичните средства са под 50% от общите средства. Всичките тези рестрикции, водят до намаляването и ограничаване на ползването на публични средства за сметка на парите, които пациентът ще извади от джоба си. Не е вярно, че парите в системата са много. Знаем, че публичните средства в България са по-малко от тези в останалите европейски държави. Преди две-ти години бяхме на 64-то място, след Кения, по този показател, така че в никакъв случай не може да се каже, че в системата има много пари. Ние всички знаем, че за здравеопазване парите са малко.

Австрия е една държава, подобна по население и близка по територия до нашата. Там болниците и леглата са равностойни по брой на нашите, а там публичните средства са 14 пъти повече. И всяка година – не само в Австрия, а в развитите европейски държави, средствата за здравеопазване се увеличават с поне 15%. Това е тенденция от години. Това потвърждава тезата ми, че лечебното здравеопазване е икономика, която в момента се развива много бързо. Считам, че налагането на рестрикции за инвестиции в тази посока, се отразява зле не само на здравната ни система, а въобще на една сфера от икономиката. Смятам, че системата у нас е безкрайно ефективна, щом с тези средства се получава този резултат. Системата не е неефективна, но благодарение на медицината, а не на здравеопазването.

Провалена ли е политиката на правителството по отношение на здравеопазването? За какво е симптом това, че има непрекъснати рокади в ресорното ведомство? Имат ли властимащите въобще ясна стратегия как да управляват сектора?

Всичко това говори за лоша политика в здравеопазването, като част от нея е и ограничаването на инвестициите. Вече спокойно мога да кажа, че липсва здравноосигурителна система, тъй като се стигна дотам в момента да имаме едно чисто бюджетно здравеопазване. При всички тези регулации е логична смяната на министри и тя ще продължи, докато политиката се води в тази посока. Ние виждаме, че има болници, които натрупаха над 780 млн. лв. дългове, а това са повече от 50% от годишния бюджет за болниците. А самите тези болници, които натрупаха дълговете, ползват над 50% от този годишен бюджет. Виждам, че това е много голямо предизвикателство, това е продукт на водената политика на рестрикции. Докато не се промени политиката, това чака всеки министър.

Как гледате на твърдението на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов, че няма значение дали един здравен министър ще бъде лекар или не, тъй като най-важното условие за това дейността му да е успешна е зад гърба му да стои политическа партия, която знае какви реформи иска да направи в здравеопазването и има воля да го подкрепя? Самият д-р Константинов не получи такава подкрепа…

Запомнихме д-р Константинов с това, че беше един от най-слабите министри, заедно с д-р Петър Москов. Двамата въведоха най-много рестрикции и увредиха системата най-много. За мен неговата компетентност е съмнителна. Не смятам, че е прав, ако смята, че министерството може да се управлява само на финансов принцип. Политиката трябва да бъде насочена към здравеопазването, към пациента и към лекаря, тоест да се защитят интересите, тъй като и пациентът, и лекарят имат общи интереси.

Политиката се води от политиците, наистина, и те дават посоката, в която трябва да се развиваме, но според мен здравният министър трябва да бъде компетентен в здравеопазването и здравната политика, а не във финансите. Здравеопазването не може да се управлява чрез чисто финансови механизми. Има механизми, при които финансите да съответстват и да се нагаждат според нуждите на пациентите и на лекарите, разбира се. А доколко един финансист може да управлява здравеопазването? Точно дотолкова, доколкото един лекар може да управлява министерството на финансите.

Едно от предизвикателствата пред новия здравен министър ще бъде паралелният износ на лекарства, който е причината от аптечната мрежа периодично да изчезват някои медикаменти, а от това страдат пациентите. Нещо повече – около 400 млн. лв., колкото е увеличението на бюджета на НЗОК, се губят в реекспорт на лекарства. Смятате ли, че ресорният министър ще успее да прекъсне тази порочна практика?

Това също не е в компетенциите на финансист. Както казах, като съберем 780 млн. лв. дългове на болниците с над 250 млн. лв. дълговете, които в момента имаме към чужди каси, виждаме, че даже чрез финансовото управление на здравната каса, извършвано до момента под ръководството на Кирил Ананиев чрез бюджетите ѝ, това не може да се предотврати.

От БЛС подкрепиха новата финансова рамка за бюджета на НЗОК, но изглежда тези пари няма да бъдат достатъчни…

Да, те предложиха и подкрепиха финансовата рамка, но бюджетът е напълно предсказуем. От Лекарския съюз претендират, че са поискали тези 400 млн. лв. и казват: „Да, ето дадоха ни ги”. Това е все едно да кажеш, че Лекарският съюз иска днес да е сряда и правителството му позволи да е сряда. Казахме на какъв принцип се прави бюджета. Той се изчислява на базата на очаквани приходи, съответно тези 400 млн. лв. идват като процент от БВП. Той почти винаги е еднакъв, така че лесно може да се предскаже, че бюджетът щеше да е с 400 млн. лв. отгоре. Знаем, че се вдигат осигурителните прагове, заплатите, а на тази база се изчисляват по-големи приходи в бюджета на касата. Така че няма нищо нелогично. Като част от консолидирания бюджет на държавата, той представлява същия процент.

Как си обяснявате тази прекомерна намеса от страна на държавата в разпределянето на средствата за здравеопазване? Не би ли трябвало да има демонополизация на касата, за да има по-качествено здравеопазване на по-ниска цена? Има ли изход от омагьосания кръг?

Предизборно всички обещаха демонополизация, а виждаме, че нямат намерение да я правят. Демонополизацията на касата ще бъде най-доброто решение, тъй като това ще реши много проблеми. Единствено конкуриращи се каси ще могат да направят така, че да имаме по-ефективно здравеопазване на по-ниска цена. Трябва да има честна конкуренция в лечебното здравеопазване, което си е стопанска дейност. От друга страна, трябва да има честна конкуренция на осигурителните. Само по този начин може да се повиши качеството и да се намалят цените – чрез конкуренцията. Друг механизъм не познавам, ако някой открие друг механизъм, сигурно ще вземе Нобелова награда.

Как ще коментирате оставката на проф. Петров, след като бившият директор на ВМА беше уличен в конфликт на интереси заради обществена поръчка? Смятате ли, че има конкретна причина този случай да излиза наяве едва сега? Допускате ли, че първоначално той е бил потулен, но сега има повод д-р Петров да бъде атакуван чрез осветляването му?

Вероятно атаката е умишлена, защото видяхме, че това беше една масирана кампания, която се водеше месец преди това. Водиха я няколко медии. В атаката участваше и бившия министър Москов, бяха извадени документи. Разбира се, съдът ще прецени доколко има вина. Но е очевидно, че ако една политическа фигура прави обществени поръчки по този начин, а именно със свързани с дъщеря си лица, трябва да подаде оставка.

А как си обяснявате атаката на д-р Москов, който претърпя своеобразен катарзис откакто не е на поста? Възможно ли е той да защитава нечии интереси, атакувайки проф. Петров?

Някой водеше сериозна кампания и Москов беше основна фигура в нея, той беше част от кампанията. Възможно е да са засегнати нечии интереси. Както казва Горанов, има интереси и корупционни схеми, но това не са интереси на лекарите, не са интереси на хората, работещи в сферата на здравеопазването, а са интереси точно на такова ниво. Ние виждаме, че и д-р Нанев беше обвинен, оказа се несправедливо, за такива корупционни схеми. Виждаме, че срещу Москов се водят следствия за такива схеми. Виждаме какво се случва и с последния министър. Ако се търсят някакви схеми, то те трябва да се търсят по високите етажи, а не всичко да се прехвърля върху съсловието. Не може да се каже, че лекарите точат касата, понеже обикновено това се набива в съзнанието на хората. Не, в случая не е така. Ние виждаме, че милионите се премятат по друг начин в системата – купува се оборудване на три пъти по-скъпи цени, правят се ремонти на n-пъти по-скъпи цени, така че проблемите трябва да се търсят там.